ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯТ ЕЛИТ НА БЪЛГАРИЯ
Достойно ест за "рицаря с броня" Любомир Кабакчиев
Този месец се навършиха 35 години от смъртта на големия български актьор
Автор : / 9841 Прочита 4 Коментара
1980 г. В спектакъла "Опит за летене" по Й. Радичков на режисьора Младен Киселов на сцената на Народния театър (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)
На 11 август 1986 г., преди 35 години, на 60-годишна възраст, почина големият актьор, педагог и "благочестива личност", както го наричаше писателят Станко Михайлов, Любомир Кабакчиев. Той е роден в Казанлък, и съвсем естествено театърът в града носи неговото име.
Ако се върнем към десетките театрални и филмови роли на този уникален актьор и човек, ще ни е трудно да си представим, какво щяха да изгубят българската сцена и екран, ако Кабакчиев бе станал юрист? Защото първото му образование е право. А той обичаше да казва за себе си: "Професията ми е актьор!"
Казваше го с такова дълбоко чувство, че човек оставаше с усещането, че зад професионалното название, стоят множество чувства - на гордост, удовлетворение и благодарност, че е избрал именно тази професия. За него актьорската професия бе не само призвание, но и "признание" в любов.
Любомир Кабакчиев / Снимка: Личен архив на актьора
Любомир Кабакчиев получи огромно признание приживе не само от публиката, но и от цялото ни гражданско общество. Той отдаде силите си не само в работата, но и в обществена ангажираност, с преподавателска дейност във ВИТИЗ и като народен представител в Деветото Народно събрание.
От 1970-а година до смъртта си бе председател на Съюза на артистите в България. В актьорската гилдия, където егото винаги е играло огромна роля, поради самата природа на артиста, Кабакчиев бе като рядка "птица" - интелигентен, кротък и "консенсусен" човек, който умееше да поставя себе си на заден план, като "зад кулисите", и бе винаги склонен да помогне на колегите си в бранша.
Зад неговото някак тъжно изражение на лицето, вероятно се криеше едно мъдро укротено его, което "избутваше" на заден план известния артист, и предпочиташе пред него благородния човек. Ето защо напълно заслужено го наричаха "рицаря" на гилдията.
В кадър от българо-съветския филм "В навечерието" (1959)
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Кабакчиев не обичаще да повишава тон, да порицава, или да се налага. Беше му чуждо началническото самочувствие. Някои от по-близките му колеги считат, че е наложил тъжната си "броня" на лицето, за да съхрани нежната си душа по-надълбоко от хорските погледи.
Писателят Станко Михайлов го оприличава с романтичен герой. Всъщност, това амплоа, напълно прилягаше на характера му, и той бе убедителен в него и в професията, и в живота.
Любомир Кабакчиев завършва актьорско майсторство като прежде дипломиран юрист през 1953-а година. Талантът му е забелязан още докато следва в театралния институт и професионалната му кариера започва не където и да е, а направо в Националния академичен театър "Иван Вазов". Народният театър се превръща в негов втори дом, чак до смъртта му - в продължение на цели 33 години.
С актрисата Ванча Дойчева в постановката "Почивка в Арко Ирис", 1970 г.
Дебютира на сцена в постановката "Ромео и Жулиета" на Шекспир, а в киното - с филма "Утро над родината" през 1951 г. - филм за бригадирското движение. Днес мнозина считат за "черно петно" в биографията на някои интелектуалци, че по време на соца те са били издигани и в партийната йерархия. Многократно завистници са подчертавали, че Кабакчиев е бил любимец на Тодор Живков, а в края на живота си и член на ЦК на БКП.
Само че, едно е безспорно - той, както и много други български творци от времето на соца, особено в публични професии като актьорската професия, не ставаха първо членове на ЦК на партията, и после - добри в професията си. По-скоро днес, в т.нар. демокрация, издигането е в такъв ред.
Кабакчиев остави забележителни роли в театъра и киното, и партийното му издигане се дължеше на този факт - на професионалните му постижения и на безупречното му име в обществото. Той беше респектираща и авторитетна личност.
С актрисата Иванка Димитрова в постановката "Кой се страхува от Вирджиния Уулф" на Ед. Олби, 1980 г.
Петнадесет години, освен че активно играеше и постоянно бе зает с обществена дейност, Любомир Кабакчиев преподаваше на студенти във ВИТИЗ. Беше член на СБФД, на "Международния театрален институт" и на ФИА. Носител бе на много държавни отличия, в това число и на премахнатото звание "народен артист".
В знак на признателност за качествата на актьора, Казанлъшкият драматичен театър (основан 1998 г.) е наименуван на негово име, както и улицата, която води към тракийската гробница.
След дебюта си в "Ромео и Жулиета" на Шекспир на сцената на Народния театър, играе Христофоров в пиесата на Яворов "В полите на Витоша". Една от най-силните му театрални роли е в "Чайка" на Чехов.
Играл е още като Федя Протасов в "Живият труп" на Лев Толстой, Тезей в "Сън в лятна нощ" на Шекспир, Отец Йеротей в "Под игото" на Вазов, Владиков в "Хъшове", Иван Карамазов в "Братя Карамазови" на Достоевски, Ричард във "Всичко в градината" на Едуард Олби, даскал Киро в "Опит за летене" на Радичков и мн. др. Някои от тези роли се съхраняват в записи на телевизионния театър.
В кадър от българо-съветския филм "В навечерието" (1959)
Доста по-скромна като бройка, но не по-малко впечатляваща, е филмографията на актьора.
След дебюта си в "Утро над родината", Кабакчиев изиграва ролята на учителя Стефанов в "Ребро Адамово", поканват го за участие в копродукцията по произведението на Тургенев "В навечерието", превъплъщава се в майора от SS Фридрих Бьоле във филма "С пагоните на дявола", участва в сериала "На всеки километър", във филмите "Константин Философ", "Забравете този случай", "Стръмната пътека" и др.
С Никола Анастасов във филма "С пагоните на дявола"
И във всичките си роли, по оценката на много негови колеги от старото поколение актьори, е оставил нещо много ценно - критерий за качествено актьорско изпълнение.
От тази генерация големи актьори, чиито достижения трудно могат да бъдат надскочени, бяха Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Ружа Делчева, Георги Георгиев- Гец, Стефан Гецов, Андрей Чапразов, Георги Стаматов, Никола Попов и др. Това бяха истински титани на актьорската професия, които оставиха безценни образци за пример в изкуството.
Всъщност, Любомир Кабакчиев има щастието да учи актьорство в класа на легендарна личност - проф.д-р Кръстьо Мирски. А той от малък бездруго изпитвал респект към учителската професия - роден е в учителско семейство. В Народния театър попада в трупата на друг голям колос - режисьорът Боян Дановски. Има честта да работи и с легендарния Масалитинов. Когато сам започва да преподава, припомня на студентите си имената на тези свои знаменити учители, и с огромно възхищение, им разказва за тях.
Всъщност, възхищението било взаимно. Големият Кръстьо Мирски веднъж казва публично: "Предпочитам скромния актьор - като Кабакчиев, който не се стреми непременно да привлече вниманието, а търпеливо, вдаден в себе си, изпълнява своята мисия".
С Георги Георгиев-Гец и Стефан Данаилов в сериала "На всеки километър" - "Магарешката пътека"
Сигурно всеки, който е гледал покойния проф. Юлиан Вучков, ще признае, че той не беше от ласкателите, и да получиш високата му оценка, беше трудно, дори направо невъзможно изпитание. Особено това се отнасяше за актьорите, защото проф. Вучков беше театрал и дълги години - гл. редактор на сп. "Театър".
Любопитно е, че за Кабакчиев професорът имаше много висока оценка, и не промени това свое мнение по някакви конюнктурни съображения на новото време. Напр. Вучков признава, че Кабакчиев е бил ценен от Живков, но добавя към това следното уточнение:
"Кабакчиев беше човек без никакви врагове. Намираше общ език с всякакви фигури. Не мразеше никого. Майсторски събираше и дори сдружаваше хора, които са се карали преди намесата му. Живков го ценеше много тъкмо заради способността му да бъде деликатен, фин.
Тъпите комунисти сред театралите все тръбяха, че Кабакчиев бил легионер, че не заслужавал доверието на властта в него. Той не стигна до унижението да се оправдава. Даже спасяваше от Държавна сигурност по-свободомислещите си колеги, които нямаха мярка на езика си и на висок глас посочваха недъзите на държавата."
Неоспорен от никого факт е, че Кабакчиев е бил обединяваща и градивна фигура в живота на целокупния български театър. Не е тайна в театралните среди, че именно Кабакчиев спасил колегата си Андрей Чапразов от арест и лагер. След събитията в Унгария през 1957-ма Чапразов казал в компания:
"Сега да му мислят какво ги чака комунистите!" Доносници тутакси "снесли" фразата на високо място. Кабакчиев е човекът, който убедително представя думите на Чапразов за "емоционални приказки" и дори след време е инициатор безпартийните Чапразов, Славка Славова и Татяна Масалитинова да получат званието "народен артист". Звание, което те напълно заслужаваха, като изключителни професионалисти.
Ето такива неща е успявал да постигне "рицарят" Кабакчиев. Сигурно затова ни хрумна да добавим към прозвището "рицар", уточнението че е бил "рицар с броня". Романтичната му природа се е съпротивлявала на външния свят, като строго е съблюдавала да не се промени отвътре - да съхрани човешкото в себе си и чувството си за емпатия и справедливост.
Играл е в постановки и филми, на които някои лепват етикета "социалистическо изкуство". Тесногръдието на тези хора и до днес не иска да признае, че в творби като "Тази малка земя", "Протокол от едно заседание" и "Пожарът", има патриотизъм и съпротива срещу всяко посегателство, което засяга преди всичко националното ни достойнство.
Кабакчиев го биваше да отстоява тези идеи без излишна партийна патетика. И беше убедителен, именно защото знаеше мярката. Никога не премина тази мярка. Още едно доказателство за неговата висока интелигентност.
Според критиците, апотеоза на драматичния си талант, актьорът бил постигнал в "Дългият път на деня към нощта", но това е по-скоро естетска оценка, която не интересува публиката. Кабакчиев е играл в не повече от 16 филма, а всички българи от последните няколко поколения помнят образа му, неговите тъжни очи, характерния му поглед. Това е главното. Онова, с което го е запомнила масовата публика.
А знаете ли, че актьорът много обичал да чете стихове? Във филма "Първи урок" на Рангел Вълчанов чете стихове на Валери Петров зад кадър. Малцина вече си спомнят за легендарната актриса Мила Павлова, но всички помнят прочувственото изпълнение на Кабакчиев във филма "Аз не вярвам в смъртта на звездите..." на режисьора Румен Григоров.
Много артисти, припомняйки си за Кабакчиев, се питат, как ли би реагирал днес на обществените промени, които засегнаха и театъра. Категорични са, че той не би мълчал, а онова, което би казал с кротък тон, отвътре би му коствало огромно нравствено страдание.
Години след смъртта на актьора от гроба му изчезна неговата двуметрова бронзова фигура, създадена с много любов от скулптора Величко Минеков. Била е нарязана на скрап, и въпреки че злосторниците са заловени, паметникът не може да бъде възстановен. Оставяме без коментар този епизод от "филма" на новата ни действителност.
Любомир Кабакчиев умира ненадейно в онова лято на 1986-а в една къща в Калофер, в която обичал да отмаря. А родния си Казанлък обичал от цялото си сърце и сърцето му днес живее в театъра на града. В национален мащаб, на него дължим традицията Международния ден на театъра да бъде честван като национален празник и за зрители, и за театрални дейци.
И днес в Балтимор, САЩ, има паметна плоча с лика на Кабакчиев, заради таланта и заслугите му към фестивала "Театър на нациите".
Всъщност, последната си роля той изиграва именно там - в постановката "Ретро" на Александър Галич.
Поклон пред паметта на онези рицари в изкуството и в живота, които ни оставиха пример за достойнство.
Достойно ест за актьора и човека Любомир Кабакчиев!
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fdostoyno-est-za-ritsarya-s-bronya-lyubomir-kabakchiev&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2021%2F08%2F22%2F2241922%2F768x432.jpg%3F_%3D1629633301&description=Достойно ест за "рицаря с броня" Любомир Кабакчиев', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}