Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Нарочили покойния проф. Никола Георгиев за "враг" заради статия за книга на Радичков

IN MEMORIAM

Нарочили покойния проф. Никола Георгиев за "враг" заради статия за книга на Радичков

Считаха го за дисидент на всички власти, докато той бе просто свободомислещ човек

На 23 септември почина проф. д-р Никола Георгиев Георгиев - български литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист и общественик. Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и носител на Хердерова награда за литература (2000) и на Националната награда за литературна критика "Иван Радославов и Иван Мешеков".

Близките на проф. Георгиев пожелаха да го изпратят тихо, без гръмки слова и почести. Това е тяхно право, въпреки че най-малкото като преподавател в СУ, той остави поколения признателни филолози, които биха искали да почетат паметта му. 

Проф. д-р Никола Георгиев бе емблематична фигура в университетските среди - изтъкнат ерудит и аристократ на духа. Остави безценен архив в областта на литературознанието - изследванията си върху литературните жанрове, фолклора, литературния анализ, контекста и пр.

За самия него, като явление в българския културен живот, има издадени две университетски издания - "Анархистът законодател. Материали в чест на проф. Никола Георгиев". Съставители: Радосвет Коларов, Величко Тодоров, Благовест Златанов, София, Унив. изд. "Климент Охридски", 1997 и "Не съм от тях". Канонът на различието", Сборник в чест на проф. Никола Георгиев, С., 2009.

Още

Почина големият литературовед проф. Никола Георгиев

Наричаха го "Бога, Господа, малкия Аристотел"... Отиде си проф. Никола Георгиев

Никола Георгиев е роден на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва гимназия в София и Българска филология в Софийския държавен университет. През 1972 г. защитава дисертация на тема "Лириката. Развой на понятието. Същност". Става доктор на филологическите науки с дисертация на тема "Цитиращият човек в художествената литература" (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 - 1995).

Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по Обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Негови публикации се откриват в множество чуждестранни издания - на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Кой бе проф. д-р Никола Георгиев? На първо място той бе една от най-респектиращите личности сред плеядата забележителни професори в университета, любим преподавател за няколко поколения дипломирани филолози.

Говореше специфично - малко отнесено и с един аристократичен маниер, който привнасяше колорит на всичко, което казваше. Минаваше за дисидент още по времето на соца, когато всъщност беше просто индивидуалист и интелектуалец до мозъка на костите си.

Самият той казва веднъж: "Служенето на идеологии води до оглупяване". 

Остана индивидуалист до Края си. Възприемаха го за ексцентрик и високомерен саможивец, когато всъщност той бе сърдечен човек, но от интровертен тип. Лекциите му пълнеха аудиториите и той не прикриваше удовлетворението си с една лека усмивка. Не щадеше силите си да говори и обяснява - искаше да предаде целия си капацитет от знания на студентите си. Те от своя страна, като израз на възхищение, му лепваха величави прозвища като Бога, Гуруто и Малкия Аристотел.

Проф. д-р Никола Георгиев беше един от най-големите интелектуалци на днешното време. Повече от 45 години той преподаваше Теория на литературата в Софийския университет "Климент Охридски", като нито в предишния строй, нито след 1990-а се интересуваше от нещо друго, освен от работата си на преподавател и учен.

Още

Нощ на литературата в 11 български града

Нощ на литературата в 11 български града

Неговата ярка индивдуалност не можеше да се побере в никакви рамки и ограничения, които неизбежно изисква всяка власт и той самият съзнаваше това. Вероятно по тази причина не искаше да се възползва от каквото и да е предложение, на което друг не би отказал: бил е канен да заеме различни държавни постове: посланик, културно аташе и дори... президент.

Широката му култура и свободомислието му да изразява собственото си мнение без цензура, по време на соца се възприемат като "прозападна пропаганда". Първото изпитание е когато има смелостта да изрази гласно несъгласието си с нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехия. Скоро след това публикува една статия за книгата на Радичков "Свирепо настроение", в която изразява мнението, че тя "някак си не се връзва с казионната идеология". Излиза му името на "анархист-законодател". Преди години сам казва в едно интервю:

"Мразя да се приобщавам към каквато и да е идеология, предпочитам да мисля с главата си. А това е много трудно и май не го мога! Във всички случаи, имах си "дребни неприятности" с властта. Не мога да разбера как се "скарах" с комунистическия режим. Бях набеден като носител на "западно влияние" - на формализъм в литературознанието, на структурализъм и разни други "-изми". Това доста забави професорската ми титла."

Още

Възторг и гузност с името Вапцаров

Възторг и гузност с името Вапцаров

И след 90-а професорът си остана все така "непослушен" и противно на очакванията, че бързо ще направи завой към новите властимащи, той пръв се противопостави на обругаването на Вапцаров и каза, че това е "срам за българската интелигенция".

Със славата на човек, наричан Повелителят на словото, професорът пръв дръзна и да реагира и на заместването на думата "цигани" с "роми". И както минаваше за дисидент на соца, каза на новите властници направо:

"Евфемистичното название "ром" е много по-обидно от циганин, защото навежда на гузност от гледна точка на отношението към едно съсловие. Подобни замествания се правят съвсем нарочно от управляващите. По идентичен начин сиромасите днес са наречени "социално слаби".

Проф. д-р Никола Георгиев остана верен на себе си, на научните си изследвания и на съвестта си. По този начин остави паметта за една значима личност със завидна култура, достойнство и безупречен авторитет на учен, общественик и човек.

Поклон пред паметта на проф. д-р Никола Георгиев!

Още

Да си спомним за Никола Вапцаров с предсмъртните му стихове

Да си спомним за Никола Вапцаров с предсмъртните му стихове

Още

Теодор Траянов - съдбата на "епохалния" символист на българската литература

Теодор Траянов - съдбата на "епохалния" символист на българската литература

Още

Антон Страшимиров - неспокойният дух на българския модернизъм

Антон Страшимиров - неспокойният дух на българския модернизъм

Още

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Сбогувахме се с легендата на балета Алисия Алонсо

Една от най-великите балерини и хореографи на ХХ век си отиде на 98-годишна възраст

България се прощава с легендарния джазмен Милчо Левиев

Малцина изпратиха световнопризнатия ни музикант, сред тях бяха президентът Петър Стоянов и диригентът и композитор Васил Казанджиев

С обич и тъга за колоритния стихоплетец бай Йосиф Петров

Той бе мащабна личност с душа на дете

Дядо Пънч, който живя и твори с девиза: "Всичко човешко, човешки да правя"

Писателят Панчо Панчев ни завеща огромно наследство, изпълнено с доброта и позитивизъм

Милчо Левиев - един живот в пътешествие по улици с незнайни препятствия

Маестрото ценеше народа ни, но се гневеше на манталитета му

Краля и Дивата - една случайна среща на Елвис и София Лорен

Фотографът Боб Уилоуби заснема тези исторически няколко минути за потомците