На този ден преди 77 години, на Гарнизонното стрелбище в София е бил разстрелян един от най-големите поети на България - Никола Йонков Вапцаров. Неговата безсмъртна поезия живее в сърцата на всеки българин.
Роден е в Банско на 7 декември 1909 г. Учи в гимназията в Разлог и в Морското машинно училище във Варна, което днес носи неговото име.
След дипломирането си работи като техник в книжно-мукавената фабрика в Кочериново, а след преместването си в София като огняр в Българските държавни железници и Софийския екарисаж.

Участва активно в събирането на подписи по т.нар. "Соболева акция" за подписване на съюзен договор между България и СССР, за което е съден и интерниран в Годеч. След това продължава да се занимава активно с минно-подривна дейност срещу държавните институции и немските войски.  През март 1942 г. е арестуван, а на 23 юли 1942 г. е осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата и разстрелян още същата вечер на Гарнизонното стрелбище в София. Посмъртно е амнистиран през 1944 г.

Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка - "Моторни песни" (1940) - под името Никола Йонков. След смъртта му стиховете му са преведени на над 90 езика.

Impressio избра на този ден да представим предсмъртните стихове на поета:

Прощално
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

 ***

Борбата е безмилостно жестока.
борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела - червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

14 ч. - 23.07.1942 г.

Още

Никола Вапцаров - племенник: През 2018 г. ще искаме ексхумация на тялото на поета

Още

Възторг и гузност с името Вапцаров