Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Велко Кънев победи рака посмъртно, защото споменът за него продължава да ни "говори"

ГОЛЕМИТЕ АКТЬОРИ НА БЪЛГАРИЯ

Велко Кънев победи рака посмъртно, защото споменът за него продължава да ни "говори"

Ако бе жив, народният любимец щеше да навърши 70

Декември 1985 г. Велко Кънев в гримьорната си в Народния театър "Иван Вазов" (Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев)

На 31 юли актьорът Велко Кънев щеше да стане на 70. Коварният рак, обаче, ни отне народния любимец, когато той бе на 63, но изпълнен с любов към професията си. Остана споменът за него от многобройните му филмови и театрални роли.

Декември 1985 г. Велко Кънев в гримьорната си в Народния театър "Иван Вазов" (Снимка: Иван Григоров)

Съгражданите му от родния му град Елхово искат да съхранят тази памет, и навръх Голяма Богородица - на 15 август т.г. отварят голяма музейна сбирка в негова памет. Идеята възникнала преди две години, но едва сега двуетажна къща в центъра на Елхово ще отвори вратите си като музей на актьора.

Някога на това място имало малка кръчмичка, в която Велко обичал да сяда на приказка и червено вино с "нетеатрали" - обикновени хора, с които водел разговори за рибата в Тунджа, за времето и други обикновени неща от бита.

Къщата в град Елхово, която ще се превърне в музей на обичания актьор

В експозицията на музея на името на Велко Кънев почитателите му ще имат възможност да видят много снимки от семейния архив на актьора, ордена му "Кирил и Методий" I степен за заслуги в областта на културата и изкуството, копия от статуетките "Икар", връчени посмъртно на актьора през 2012 г., наградата "Аскеер" -за водеща мъжка роля във "Великденско вино" през 1994 г., сценичния му костюм от моноспектакъла "Даскал" на Жан Пиер Допан и много други реликви от живота на Велко Кънев.

1980 г. С Венелин Пехливанов в "Опит за летене" по Йордан Радичков на сцената на Народния театър (Снимка: Иван Григоров)

Велко Кънев се ражда в едно обикновено семейство в малкото градче Елхово на 31 юли 1948 г. Майка му работи като реквизитор в местния театър, а баща му е шивач във военното поделение в градчето. Малкият Велко израства в ниска измазана с вар къща, която по-късно ще посреща най-големите звезди от актьорската гилдия на България. Там Жоро Мамалев, Павката Поппандов, Тони Радичев, Юри Ангелов и мн. други, ще слушат в смях през сълзи разказите на майка му, как го биела с точилка, заради белите, които творял непрестанно като малък.

9 ноември 1990 г. Клуб НЛО на Националния стадион: Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Поппандов (Снимка: Иван Григоров)

Неговите спомени от детството са по-различни - в тях има повече носталгия и тъга, отколкото смях:

"За мен детството не е фантазия, а реалност. 60-те и 70-те години бяха трудни. Баща ми вземаше ниска заплата, трябваше да се пести, а много да се работи. Работил съм по бригади в студентските си години, поливал съм царевица, за да изкарам 30 лева и да отида на море. Аз се славя с това, че съм голям реалист и поради това не искам да слагам украшения на детството.

Декември 1985 г. Велко Кънев в гримьорната си в Народния театър "Иван Вазов" (Снимка: Иван Григоров)

Това, което най-дълбоко ме свързва със света, са родителите ми, земята ми, Тунджанската долина, Елхово и улицата, където е дядовата къща и където за първи път видях коледарите. Спомням си биволите и хармана, където се белеше царевица. Чичо ми имаше унгарски коне и каруца, с които ходеше до тухларната да си изкарва хляба, да вади пръст от Тунджа. Баба ми имаше високо кръвно и в едно бурканче на сайванта си държеше пиявици. Беше сляпа и от време на време бръкваше да си сложи една пиявица да ѝ олекне. От старата къща на дядо ми Кольо не остана нищо. Съборена е".

2 октомври 2008 г. Велко Кънев отбеляза 60-годишен юбилей с моноспектакъла "12 разгневени монолога" в Народния театър (Снимка: BulFoto)

А как го помнят другите от онова време, когато е все още дете? -

"Беше един мушморок, мъничък, слабичък, с едни огромни очи и свенлива усмивка. Буташе се между нас, попиваше всяка дума, знаеше наизуст репликите на всички ни", разказва бивша актриса от театъра в Елхово пред журналиста Димитър Стойчев, който събира спомени на приятели за Велко Кънев, с идеята за книга. Тази книга била замислена между двамата приживе на актьора, но след като Велко Кънев се върнал от Германия, ракът на гърлото вече го правел не само неразговорлив, но все по-безмълвен. Затворил се в себе си и общувал главно с най-близкия си приятел - стоматолога д-р Петко Николов.

Стойчев подрежда "пъзела" на живота на актьора чрез разказите на приятелите му.

За актьорски дебют учителите му смятат участието на 14-годишния ученик в елховското ОУ "Паисий Хилендарски" в пиесата на Асен Босев "Кандидат за луната" през 1962 г.

2 април 1986 г. С Вецислав Кисьов, Любомир Кабакчиев и Стефан Данаилов на 13-ия Конгрес на БКП (Снимка: Иван Григоров)

Като завършва средното си образование, Велко Кънев кандидатства в някогашния ВИТИЗ, но го късат още на първия кръг. Толкова е разочарован, че напук си мисли дали да не сложи край на надеждите за театър и да не отиде да следва в Търново, където вече е приет да следва в тамошния университет. Само че съдбата се намесва. Апостол Карамитев е забелязал у момчето от провинцията не само комплексите, но и "жарта" и таланта. Взима го в класа си и Велко в крайна сметка завършва театралния институт през 1973 г.

Късметът се намесва в актьорската му кариера на два пъти, и този, че го забелязва Апостол Карамитев, е първият.

Вторият е, когато през 1979 г. режисьорът Никола Петков работи върху пиесата "Милионерът" в Народния театър, в която трябва да играе Емил Джамджиев, но последният внезапно се разболява и трябва да му намерят заместник. Петков в това време репетира друга пиеса с Велко Кънев и предлага на директора на театъра Дико Фучеджиев, да го пробват на мястото на Джамджиев. Това не само отваря роля на Велко Кънев в Народния, но и щатно място в театъра. Това е вторият голям късмет и удивителен шанс за младока от Елхово. До това време вече е играл в Сливенския театър и Сатиричния театър в София.

2 октомври 2008 г. Велко Кънев отбеляза 60-годишен юбилей с моноспектакъла "12 разгневени монолога" в Народния театър (Снимка: BulFoto)

Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата "Великденско вино" на Константин Илиев получава "Аскеер" за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за "Даскал" от Жан-Пиер Допан печели втора награда на Международния фестивал на моноспектаклите "Монокъл" в Санкт Петербург. През 2008 г. е поканен в комедийното телевизионно предаване "Царете на комедията". През същата година е удостоен с орден "Св. св. Кирил и Методий" Първа степен, за заслуги в областта на културата и изкуството.

2 октомври 2008 г. Велко Кънев отбеляза 60-годишен юбилей с моноспектакъла "12 разгневени монолога" в Народния театър (Снимка: BulFoto)

Още

"Разгневените монолози" на Велко Кънев

"Разгневените монолози" на Велко Кънев

60-годишния си юбилей празнува на сцената на Народния театър, с премиерата на моноспектакъла "Дванадесет разгневени монолога".

През 2010 г. е обявен за "Почетен гражданин на Сливен" - градът, от който тръгва професионалната му актьорска кариера.

Филмографията на Велко Кънев е повече от забележителна. Той е характерен актьор, който оставя запомнящи се образи. Помним го от емблематичния "Оркестър без име", от филмите "Бой последен", "Матриархат", "Мъжки времена", "Бон шанс, инспекторе!", "Да обичаш на инат" и мн. др. Но популярен и обичан актьор, безспорно го прави филмът на Станислав Стратиев "Оркестър без име".

По-късно целият народ ще се радва на т.нар. "НЛО" - звездното шоу на актьорския и приятелски тандем на Велко Кънев, Георги Мамалев и Павел Поппандов. Тримата издават няколко плочи с голям успех. Проектът прераства и в телевизионно предаване.

С Иван Велков във филма на Николай Волев "Да обичаш на инат" (1986)

Велко Кънев имаше званието Народен артист от 1987 г., но както е известно, умници посегнаха на тези звания, които от друга страна - не биха имали смисъл, ако актьорът не е успял да стане "народен" в сърцата на хората. А Велко Кънев беше от начало до край "народен" човек в очите на българите. В него - нито в живота, нито на сцената, се забелязваше някаква преструвка, поза, или фалш. Сигурно затова хората толкова много го обичаха - беше смръщен на вид, но невероятно достъпен като човек.

Малцина знаят, че актьорът е бил и голям фен на музиката. За това разказва близкият му приятел - стоматологът Петко Николов от София. Двамата, преди да се сприятелят и да си "паснат" поради общата си любов към Том Джоунс, Синатра, Хъмпърдинг и Арета Франклин, били просто съседи. По-късно стоматологът, който твърди, че е познавал добре и "кътните зъби" на Велко Кънев - в прекия и в преносния смисъл на думата, ще признае, че през последните си години актьорът ставал все по-тъжен и някак затворен дори за него, близкия приятел.

2 октомври 2008 г. Велко Кънев отбеляза 60-годишен юбилей с моноспектакъла "12 разгневени монолога" в Народния театър (Снимка: BulFoto)

"В настроението му се чувстваше тъга...Ако споделеше нещо - добре. Ако не, и аз не го питах какво го мъчи!..." - разказва д-р Николов.

Велко Кънев почина на 11 декември 2011 година в София, на 63-годишна възраст, след тежка и продължителна битка с рака.

Коварната болест побеждава не само тялото, но и духа му - нещо, което самият той цял живот смятал за невъзможно. Уморил се и да търси пари за лечението си, казват приятелите му. "Предпочете да си отиде...", споделят с известна недомлъвка негови близки колеги.

Предположението, че в един момент се отказва да се бори, тръгва от слуха за едно писмо, което Велко Кънев изпратил до актьорите от частната театрална къща "Вива арт" в Бургас, за премиерата на постановката "Бившата жена на моя живот", на която бил режисьор, но не можел да присъства заради болестта. Писмото било изтълкувано като "прощално", макар текстът в него да е на пръв поглед благодарствен, и с пожелание "На добър час" на постановката.

2007 г. С колегите си Стефан Данаилов и Васил Михайлов на откриването на Модерен театър в София (Снимка: BulFoto)

Всъщност, като не може да говори, актьорът почнал все по-често да пише онова, което го вълнува. Постоянно пишел есемеси до приятели. Според най-близките на актьора, не можел да се примири, че не може да говори, и дълбоко страдал от това...

Несправедливо наистина, но ракът на гърлото оставя без глас човека, който толкова обичаше да говори с хората - да ги запалва с истории и с хумор.

"Измъчваше се много, че не може да излезе пред публика. Не можеше да се примири, че вече никога няма да може да бъде актьор", разказват негови приятели.

До последно Велко Кънев ходи на вливания във Военна болница. Тогавашният директор на ВМА - ген. Стоян Тонев успокоявал близките му и колегите му от театъра, че Велко ще се оправи, но това не се случва. И един ден идва жестоката вест, че е починал. Не само актьорите от Народния театър, целият народ бе покрусен от тази вест. Сякаш всички загубихме приятел!...

Със съпругата си Дора през 2011 г. на Наградите на българската филмова академия (Снимка: BulFoto)

"Велко обичал да говори с нетеатрали - без превземки и злословия от завист, без спомени за звездни роли и изпуснати шансове, за зли колеги и неспособни директори, пише Димитър Стоянов, на базата на многобройните си проучвания за живота на актьора, и продължава: Жена му Дора разправя, че когато всяко лято почивали в къщата на Народния театър в Созопол, Велко излизал рано-рано и тръгвал из чаршията. Отбивал се във всяко кафене и хотелче, където го познават, и разговарял дълго със собственика или бармана, или някой сервитьор. Той не обичал да слуша хвалби за себе си, а от подмазване бягал като дявол от тамян. В една публикация Велко Кънев казва:

"Страхувам се от прекаленото самолюбие, от дълбаенето на собственото аз. По-небрежното отношение към себе си е по-доброто - другото е опасно. Не се обичам толкова. Предпочитам мисълта и действието да са насочени към другите. Предпочитам да се раздавам. Така се живее по-лесно. Жаждата за реализация, изпълнена с егоцентризъм, никога не ме е блазнила. Не съм злопаметен, не позволявам негативизмът да ме завладее... Е, това не значи, че не изпадам в депресия. Жаждата ми за живот е в надеждата за нова работа. Но най-важното е какво другите казват за ролите и спектаклите ми, не какво аз мисля за себе си.

2 май 1995 г. С Доньо Донев на купон на "Панорама" (Снимка: Иван Григоров)

Аз не съм нарцис, просто си върша работата. Искам да не предам занаята. Да не излъжа хората. Да съм 100 процента. Цял ден се боря със себе си и със света в името на тези два часа вечер. Лишенията започват от сутринта - никакви цигари, алкохол, никакви разточителства в общуването, никакви изцепки. Това го знаят всички. Това е себеотдаване, не себеобичане. Достойните хора са далеч от шума, по-скрити - казва Кънев. - Вярвам и се прекланям на хора, които страдат, които не прехвърлят вината на този или онзи, за да останат чисти. На хора, които въпреки всичко успяват да създават. Днес се мисли, че трябва да се взема. Но има една тиха всеотдайност и смятам, че тя ще бъде ценното, а не консумативното, което сега е на мода".

"Няма по-деликатен, по-търпелив човек от него!", споделя и Ивайло Христов, който снима Велко Кънев във филма си "Стъпки в пясъка".

Велко Кънев си отиде, но остави своите "стъпки" - ярки и незаличими в родното театрално и филмово изкуство. Тези стъпки и думите на актьора няма да го оставят "безмълвен", както се опита да направи болестта.

И в този смисъл актьорът, макар и посмъртно, победи рака - защото дори след смъртта му, неговият глас, образът му, продължават да ни "говорят".

Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

Споменът за Велко Кънев е жив!...

Еми МАРИЯНСКА

Още

Тъжният веселяк Григор Вачков

Тъжният веселяк Григор Вачков

Още

Гец бил покосен от фаталния инсулт на сцената

Гец бил покосен от фаталния инсулт на сцената

Още

Адама си отиде под акомпанимента на аржентинско танго

Адама си отиде под акомпанимента на аржентинско танго

Още

Каубоят Джоко Росич не преживя загубата на любимата си жена. И си тръгна.

Каубоят Джоко Росич не преживя загубата на любимата си жена. И си тръгна.

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Славка Славова: Предпочитам да гледам филми, а да играя - в театъра

Днес се навършват 100 години от рождението на голямата българска актриса

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите