Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Проф. Юлиан Вучков - безпощадно за съвременната ни култура

БУДИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Проф. Юлиан Вучков - безпощадно за съвременната ни култура

Последната си посмъртно издадена книга, той самият нарече приживе "Романът на моето съществуване"

Почетен професор на УНСС / Снимка: "Булфото"

На 31 януари тази година, ако беше жив, проф. Юлиан Вучков щеше да навърши 85. Много медии отбелязаха датата, в знак на уважение към човека, който беше не само невероятен ерудит, но и народен трибун - безкомпромисна съвест на съвремието ни.

Професорът си отиде от инфаркт на 22 септември 2019-а година, като до последно работеше върху последната си книга. Тя беше много важна за него - споделяше с приятели, че нейното мото е "Романът на моето съществуване". Чест прави на телевизия "Евроком" и на едноутробния брат на проф. Вучков - актьорът Михаил Петров, че този безценен труд бе издаден и е на книжния пазар.

Корица на последната книга на проф. Юлиан Вучков

Книгата "Времена и нрави. Споменна история на българския и световния живот 1940-2019 г." е колосален труд, отразил политически, философски и културологични теми от световния живот и обществено-политическия живот в България в един голям период - цели 8 десетилетия. В нея се обсъждат любопитни, актуални и близки до мисленето на всеки обикновен човек, въпроси. Тепърва, чрез тази книга, мнозина от нас ще преосмислят много събития в света и в родината ни.

А оригиналната бистра мисъл на проф. Юлиан Вучков ще продължи да ни впечатлява със своите верни наблюдения, точни изрази и оригинален изказ. Професорът ще продължава да живее чрез нея. Всъщност, той ни е завещал нещо като своеобразен автограф в една част в книгата, в която разказва за самия себе си, за работата си, за любовта си към Диана. Професорът беше човек с нежна и чувствителна душа, до която допускаше само най-близките си. Зад респектиращата фасада и гръмкия му тон се криеше една дълбоко ранима личност с огромен интелектуален капацитет.

С любимата си Диана Душкова / Снимка: "Булфото"

Impressio избра да открехне вратата само към една част в последната, посмъртно издадена книга на проф. Юлиан Вучков - тази, която ни среща с наблюденията на професора върху българската култура днес и през вековете.

Проф. Вучков винаги е подчертавал високата си оценка за Българското Възраждане като "най-висок връх в българската култура". Сравнява дейността на възрожденците ни с "велики чудеса". Особено внимание отделя на ролята на читалищата.

"Благодарение на тях българите отварят ума си и сърцето си за революционно дело. Там затворените в себе си българи намират общ език, сплотяват се и напускат често обземащото ги разделение, заживяват като сдружени хора".

Тъжно е сравнението на проф. Вучков, на някогашните народни будители с днешната интелигенция:

"За съжаление днешната ни интелигенция далеч няма тази борческа нагласа, този огнен дух, тази откривателска мощ на възрожденците. Тя е много затворена, дори вкопана в себе си, в егоистичната си грижа за своето твърде посредствено оцеляване. Сега тя има малко запомнящи се крупни успехи в професията. Има ги почти само в медицината. Нейните сегашни научни и творчески съюзи са полуумрели. Ръководят се от канцеларски души. Откъснати са от обществения живот..."

С поета Недялко Йорданов / Снимка: Булфото

"От 1989 година насам нашата политическа върхушка строява медиите да викат "ура" за 1 ноември и да ни внушават, че този празник в чест на народните будители е създаден за нея. Това нейно твърдение е безсрамна клевета."

Снимка: "Булфото"

Още

Отиде си проф. Юлиан Вучков

Отиде си проф. Юлиан Вучков

Проф. Вучков бе убеден радетел на българската култура. В книгата си я нарича "водеща сила на Балканския полуостров". Той се дразнеше от слугинското "европеизиране" и "американизиране" на народопсихологията и традициите на нашия народ, с внушения отвън. Считаше тази политика за обслужваща чужди цели - националното ни обезличаване.

"Вече четвърт век неспирно ни се внушава, втълпява със заповедническо стряскащо ни предупреждение, че ние, българите, вече сме само съставна, обвързана и завързана част от евроатлантическите групировки. Обяснява ни се, че ние не трябва да ги критикуваме, а да си налягаме парцалите. И да целуваме много специалните им задници, защото ще загинем без техните благоволения, отстъпки, наставления, насочвания, съчувствия, съжаления, предупреждения.

Натискат ни да чувстваме, да мислим, да действаме, да се държим и въобще да съществуваме не като българи, а като техни бедни, но великодушно помилвани безлични и много далечни роднини, маломерни европейци.

Снимка: "Булфото"

Още

Юлиан Вучков - звездата, към която никой не остана безразличен (снимки)

Юлиан Вучков - звездата, към която никой не остана безразличен (снимки)

На 24 май София вече три десетилетия опустява напълно. Над половината от нея се изнася като отива да яде, да пие и да спи в собствени, роднински или приятелски къщи. Само една малка групичка от ученици и общинари се строява пред Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". Там тя скучае докато слуша нетърпимо изтърканата реч, даже само на кмета, а не на държавния глава, макар че става дума за един от най-светлите и един от най-любимите празници на народа ни."

"Българинът Иван Вазов е най-голямото художествено явление, дори бих казал, най-голямото литературно чудо на Балканския полуостров. В този район няма нито един друг писател, който да е оставил толкова незабравими образци във всички и много различни области на литературата: поезията в стихове и в поеми, романа, повестта, разказа, комедията, пътеписа, документалната и споменната проза, критиката, превода.

Нито един от най-силните романи на балканските страни, освен България, няма честта да притежава многопластова, пъстра, всестранно разгърната, жанрово разнообразна романова творба като "Под игото" на Вазов."

В тази глава от книгата проф. Вучков прави сравнения на наши с други изтъкнати балкански автори от голяма величина, като гръцките поети Константинос Кавафис и Янис Рицос, романиста Никос Казандзакис, сръбския писател от босненски произход Иво Андрич, Бранислав Нушич и др. Става дума и за екранизациите на произведения от балкански автори, като авторът отново изтъква високото качество на наши епични кинотворби като "Козият рог", "Крадецът на праскови", "Аспарух", "Време разделно" и др.

С Васил Найденов / Снимка: Булфото

Особено безпощаден и откровен е проф. Вучков спрямо някои лица от ръководството на художествената ни култура. Той изразява смело мнението си за популярни културни дейци и назовава с конкретни имена техните обвързаности със "сателитни" фигури, нямащи нищо общо с културата. Проф. Вучков безпощадно открехва завесата не само за творческите, но и за финансовите провали на крупни културни центрове. Професорът прави обстоен анализ на отношенията между художествените дейци и властта, още от времето на соца до наши дни, като безпощадно отбелязва "метаморфозите" на всенародни любимци и прави следното заклеймяващо обобщение:

"За съжаление, голямо изобилие от наши писатели, актьори, режисьори, певци, не само премълчават чудовищните слабости на лъжедемократичното управление след 1989 година, а и го ухажват заради наглите си лични изгоди."

Снимка: Булфото

"Като цяло днешната ни художествена култура е много слаба заради липсата на таланти, но и заради отсъствието на Център, който да обединява и да стимулира дейността в това направление", заключава професорът, и прави ретроспекция на предишната дейност на писателския съюз и БНТ със сегашната, като не пропуска да даде своето критично мнение за някои днес лансирани писатели. Професорът безпощадно окачествява някои от техните творби като "литературно ръкоделие", което се ползва с удобен "диван за живеене" в телевизионните студиа, само благодарение на некомпетентната преценка на голяма част от журналистическата общност.

Снимка: Булфото

В тази част от книгата си Вучков назовава и някои имена на издатели, които според него са финансирани от Джордж Сорос, и поради обслужващата си роля, "носят не печалба, а големи загуби" за българската художествена литература. Някои от лансираните от тези издатели автори, професорът нарича "достойни убийци" на класическата литература.

Снимка: Булфото

Като изтъкнат театрал, проф. Вучков отделя голямо внимание на актьорите ни в миналото и днес.

"Дейността на почти всички актьори от 1989 година насам е много далеч от това ослепително равнище. Те често се люшкат между еднакво неприятни крайности. Веднъж пълнят сцената с угнетяващата ни нервозност, с клинична екзалтираност, с психопатска нагласеност. А друг път внасят в нея обиждащата ни сивота, принизеност, прозаичност. Това глупаво люшкане им се случва, защото са скарани с чувството за художествена мярка."

С актрисата Латинка Петрова и певецът Красимир Аврамов / Снимка: "Булфото"

Според проф. Вучков и в актьорската гилдия, както и в писателската, новото време лансира едни и същи, втръснали на всички ни лица.

"Сцените и екраните са почти денонощно окупирани от едни и същи актьори, актриси, комедианти и шоумени. Няма покой от тях. А имат почти еднакво прозаична физиономия, еднакво тарикатско или просто фукливо излъчване. Приказват и звучат еднакво."

"Трагично е положението на комедийния и шоуменския фронт. Вее се само байракът на свирепия смях. Системно се гаврят с обекта на своето хилене", отбелязва професорът.

Особено голямо внимание отделя проф. Вучков на забавната ни музика, която безспорно има своите много силни образци в миналото. С днешна дата професорът отбелязва, че ние имаме млади певци без музикално образование, но които изненадват с внушително гласово въздействие. Професорът правдиво отбелязва факта, че за жалост начинаещите изпълнители "се забравят малко след като са били окичени с високо отличие".

С тв водещата Венета Райкова / Снимка: Булфото

Още

Проф. Юлиан Вучков напуска Би Би Ти

Проф. Юлиан Вучков напуска Би Би Ти

Като прави ретроспекция на миналото с оценъчен характер и дори назовава имената на изпълнители, които по неговото мнение са посредствени, проф. Вучков не пропуска да направи и оценка на личността им - че те обичат да се хвалят, да ги четкат, ласкаят и величаят. Професорът отбелязва в книгата си, че трябва да бъде възстановена дейността на някогашната Концертна дирекция, както и да се възроди фестивалът "Златният Орфей".

Проф. Вучков прави тази безпощадна характеристика на познатите ни телевизионни песенни формати и на техните продуценти в България, като противопоставя на тях различното отношение към качеството на шоу индустрията в Русия.

Актьорът Христо Мутафчиев, до проф. Вучков /Снимка: "Булфото"

Безпощадна е оценката на проф. Вучков и за съвременното ни художествено кино.

"Нахалството на днешните кинодейци в България е хем безкрайно, хем повод да му се надсмиваме, да го подиграваме, но и да го съжаляваме. Много от тях се хвалят, че вдигали голям шум зад граница, че са купени от много страни. А ние, простите български граждани, се питаме защо техните филмови ленти са уж много награждавани, много търсени, а никак не са гледани у нас."

"Печалното е, че много маниаци се набутват във филмовата практика, без да познават нейната история, теория, без да имат усет и дарба да покриват нейните привлекателни неповторимости", заключава професорът.

С художника Иван Яхнаджиев / Снимка: "Булфото"

Не остават встрани от погледа му и живописта и скулптурата. Като дава много висока оценка на живописта ни както преди, така и днес, проф. Вучков счита за западаща скулптурата. Смята че тя "потъва в много антиестетични, дори грозни внушения". В тази връзка професорът коментира като несполучливи и експериментите с паметниците на цар Самуил и на Климент, създадени в ново време.

В книгата си проф. Юлиан Вучков е отделил цяла глава на телевизиите в България и по света, като най-мощните масмедии - с най-голямо влияние върху масите. Според него голяма част от българските телевизионни водещи са "безлично допълнение към държавния големец", като задават формални въпроси, а в телевизионните студиа все повече, пише професорът, "се дрънка повече за скъпи коли, дрехи, бижута, напитки, редки артикули, отколкото за естетическото възпитание на човека и за морала".

С политика Гиньо Ганев / Снимка: Булфото

Още

Юлиан Вучков си тръгва от Канал 3

Юлиан Вучков си тръгва от Канал 3

"Понякога очевидното обслужване на властта е нетърпимо", заключава професорът, а като цялостна оценка смята, че родните телевизии "системно занимават обществото с неща, които не го интересуват". В тази връзка не пропуска да отбележи някои свои наблюдения върху гръмко недолюбвания от него приживе тв формат "Биг брадър" /"Вип брадър"/, с безпощадното определение - "желязна прегръдка на психиатрията с порнографията".

Сред биографичните бележки на проф. Вучков, ще научим много и за отношенията му с покойния Милен Цветков, с тв водещите Светослав Иванов и Мартин Карбовски.

С Ники Кънчев / Снимка: Булфото

Още

Красимир Аврамов и Юлиан Вучков на промоция на книга

Красимир Аврамов и Юлиан Вучков на промоция на книга

Вучков не пропуска да отбележи оценките си и за телевизионерите, както и за някои почти постоянно канени из телевизиите експерти по един, или друг въпрос.

В отделна глава от книгата си проф. Вучков отделя внимание на празниците, религията, врачките и реалностите в България - заради теми като щастието и нещастието, които винаги са вълнували и вълнуват човека. С едно кратко изречение професорът обобщава всичко:

"Днес довчерашни безбожници и сред овластените политици се правят на много набожни".

Снимка: Тв7

Доста мрачни са констатациите на проф. Вучков за народопсихологията на българина.

"Изглежда че робството калява, мобилизира масово едни етноси, а смазва, отчайва, угнетява и плаши други като българския, и създава хем комплексирани, хем и силни, но самотни борци като нашия Васил Левски", отбелязва тъжно професорът.

И въпреки безпощадните констатации, отбелязва огромната си любов към България:

"Благодарен съм, че съм част от нейния народ - опърничав, трудно управляем, в отделни периоди ленив, страхлив, примирен, но пък много любознателен, много осведомен, много талантлив във всички дялове на човешкото строителство".

На награждаването му като почетен професор на УНСС / Снимка: Булфото

* Проф. Юлиан Вучков е български есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен критик, създател, коментатор и водещ на редица телевизионни предавания, почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии и на Университета за национално и световно стопанство. Професорът бе носител на ордените "Кирил и Методий" I степен и "Народна република България" I степен, а през 1998 г. Съюзът на българските писатели отличи книгата му "Кратка история на световната драматургия" с наградата за литературна история и критика. През май 2006 г. Вучков получи награда за цялостно творчество от Съюза на българските писатели, а през април 2007 г. бе удостоен с високата награда за цялостно творчество "Златната муза". Специално отличени са трудовете му "Кратка история на световната драматургия" и "Теория на художествената култура". Има награди и за книгите си "Театрални светове", "Българската драматургия 1944 - 1979" и др. Автор е на много книги, сред които "Есета и публицистични очерци", "Театрални светове. Статии.", "Българска драматургия 1944 - 1979", "Българската драматургия 1878 - 1944", "Изкуството да живеем", "Театърът - реалност и магия", "Телевизията - живот и чудо", "Теория на художествената култура", "Животът в България през моите спомени: Срещи с бележити хора", "България преди, днес и утре: Мемоарна история на страната (1944 - 2013) и др.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Творци зоват за помощ за българската култура

Творци зоват за помощ за българската култура

Още

Юрий Дачев със специална празнична "Рецепта за култура"

Юрий Дачев със специална празнична "Рецепта за култура"

Още

Творческите съюзи призовават за увеличение на бюджета за култура

Творческите съюзи призовават за увеличение на бюджета за култура

Още

Мирела Иванова: Културата е в очакване на Годо, но не със скръстени ръце

Мирела Иванова: Културата е в очакване на Годо, но не със скръстени ръце

 

 

Коментирай 20

Календар

Препоръчваме ви

Димо Коларов - "Златното око" на камерата

24 години от смъртта на филмовия оператор

Мартин Скорсезе в есе за Федерико Фелини и изгубената магия на киното

В „Маестрото“, режисьорът критикува съвременната филмова индустрия

Георги Минчев - живот, изпят с ритъма на рока

20 години от смъртта на легендарния изпълнител

"Случаят Левски": За Апостола в това общество място няма, защото то отново би го унищожило

"Българските управници от последното столетие превърнаха Левски от идеал в идол" споделя авторът на книгата Людмил Леонидов

Борис Пастернак: Февруари. Без да чакаш, пиши, ридай с мастило ти

Google отбелязва днес 131 години от рождението на руския Нобелов лауреат с рисунка, вдъхновена от стихотворението му за месец февруари

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

140 години от смъртта на писателя