Любимецът на публиката Вълчо Камарашев си отиде от този свят на 9 април на 82-годишна възраст в трудно време, когато целият свят се тресе от атаката на коронавируса, а държавата ни е под карантина и не можем да го изпратим както заслужава.

Артистът от "златното" актьорско поколение ни остави след като преди половин година загубихме и големите Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова. Ако наистина има небесен театър, трупата от български актьори в него става все по-талантлива. Уви...

С Иван Андонов в телевизионния театър "Феодалът" на Карло Голдони, режисьор Павел Павлов (Снимка: Архив "Dir.bg")

С колегата си Живко Гарванов (Снимка: Архив "Dir.bg")

Вълчо Камарашев е роден във Видин, но винаги смятал себе си за бургазлия. Завършва в Бургас гимназия, а през 1959 година и ВИТИЗ в класа на проф. Филип Филипов, където е приет преди да завърши средното си образование като изключителен талант и се обучава паралелно като частен ученик. Ето какво разказва актьорът през 2006 г. пред Венелин Митев: "Като ученик в Трето средно училище "Кирил и Методий" в Бургас имах една учителка - Пулева, която още е жива и е в старчески дом.

Тя повика големия актьор Стефан Гъдуларов, създаде драмсъстав и започнахме всяка година да правим по 1-2 постановки. В края на X клас изпратих документите си за кандидатстване във ВИТИЗ. Тогава по изключение можеха да кандидатстват и незавършили средно образование. Подготвиха ме артистите Милка Туйкова и съпругът й Иван Хаджирачев и ме приеха още при първия опит. Но ме повика известният театрал проф. Д. Б. Митов, който преподаваше в института, и ме накара да обещая, че още до края на първи курс ще си взема дипломата за завършено средно образование. Така и стана."

Снимка: BulFoto

Още

Отиде си големият Вълчо Камарашев

Има над 100 роли в театъра, над 80 в киното, както и около 200 участия в телевизията. Името на актьора Вълчо Камарашев ще остане в историята на българското кино и театър, защото не можем да си ги представим без неговото актьорско присъствие.

Започва актьорската си кариера в Драматичен театър в Бургас в златни за него години, където съдбата го среща с имена на режисьори като Юлия Огнянова и Леон Даниел, а директор на театъра е Вили Цанков. Играе там 3 години. Ето разказът му: "През 1959 г. Вили Цанков покани в Бургаския театър 6 души от токущо завършилите ВИТИЗ, между които бях и аз. Тогава там работеха и режисьорите Леон Даниел и Юлия Огнянова и много интересни актьори - един изключителен творчески колектив, който правеше много силни постановки. В средата на театралния сезон Леон Даниел направи една постановка - "Сизиф и смъртта", която не бе харесана от когото трябва, и го уволниха. В знак на протест Вили Цанков подаде оставка, а заедно с него и 25 артисти, включително и аз. Но нас, младоците, ни оставиха, понеже 3-годишното разпределение беше задължително", спомня си Камарашев.

След това две години е на сцената на Драматичен театър "Боян Дановски"- Перник (1962 - 1964), а после две години в Драматичен театър "Сава Огнянов" в Русе (1964 - 1966). От 1977 г. около 20 години е актьор в Нов драматичен театър "Сълза и смях", а 15 години - в Театър "Българска армия", където се пенсионира.

Вълчо Камарашев и Катя Чукова като семейство Сомови в "Морската болест" от Ст. Л. Костов, 1987 г. (Снимка: Архив "Dir.bg")

В "Много шум за нищо" на сцената на Военния театър (Снимка: Театър "Българска армия")

В интервюто пред Венелин Митев, Камарашев споделя още: "Не успях да изиграя Фалстаф. Любен Гройс, лека му пръст, възнамеряваше да постави в "Сълза и смях" Шекспир и аз да играя Фалстаф, но почина и така се разминах с тази роля."  /б. ред. Джон Фалстаф е една от емблематичните фигури в ренесансовата епоха, илюстриращ деградацията на старата родова аристокрация в условията на възход на новата буржоазна класа. Изпаднал благородник, стар и опитен женкар, той се перчи с воинските си подвизи и смелостта си, макар че тромавата му фигура и огромното му благоутробие да са непосредствено опровержение за хвалбите му.)

С Иван Иванов във филма на Никола Рударов "Комбина" (1982)

Във филма "Комбина" (1982), режисьор Никола Рударов

А за младите си колеги тогава говори с любов: "Обичам да се срещам с младите си колеги, особено с режисьорите, защото ние можем много неща да вземем един от друг. Пък и един актьор на възраст по-бавно остарява, ако има почести контакти с младите. За щастие през последните 7-8 години съдбата ме дари с такива срещи. Никога няма да забравя творческото си общуване с Галин Стоев в пиесата "Войцек", с Явор Гърдев в "Руска народна поща", с Камен Донев във "Финале гранде".

С колежките си Меглена Караламбова и Йоана Буковска-Давидова (Снимка: BulFoto)

До края си е член на Фондация "Аскеер" като не пропуска спектаклите на своите колеги.

В Телевизионния театър "Страстната неделя", реж. Павел Павлов

Режисьорите го отриват за киното след участието му във филма на Въло Радев "Черните ангели". Зрителите си го спомнят в "Тримата от запаса", "Осъдени души", "Вилна зона", "Служебно положение ординарец", "Дело №205 - П.К. Яворов", "Войната на таралежите", "Всичко е любов", "Комбина" и др.

Снимка: BulFoto

Вълчо Камарашев ще бъде кремиран, а поклонението ще бъде отложено след извънредното положение, когато се завърне и дъщеря му Мина от САЩ, съобщава пред медии племенникът му Тодор Камарашев.

В същото интервю Вълчо Камарашев призовава: "Колкото и да е тежък животът ни, колкото и да не ни стигат парите, трябва да запазим духовното в себе си. Усмихвайте се, хора! Усмивката е най-хубавото нещо на света!"

Светъл път Нагоре!

Нека да останем с Вълчо Камарашев в интервюто му от 18 декември 2012 г. пред "Нощен Хоризонт"

Предлагаме ви да направим едно символично поклонение през големия актьор като погледаме любими български филми и театрални постановки с негово участие.