КОЛОСИ НА ФИЛМОВАТА МУЗИКА
Той е автор на "космическа" музика и на повечето филми на Тарковски, Кончаловски и Михалков
Едуард Артемиев стана на 85 като носител на държавни награди на Русия и почетен гражданин на Балтимор, САЩ
Автор : / 3997 Прочита 6 Коментара
Композиторът Едуард Артемиев / Източник: Архив на Съюза на композиторите в РусияТой е един от колосите на съвременната електронна музика. Член е на Изпълнителния комитет на Международната конфедерация за електроакустична музика ICEM при ЮНЕСКО. Автор е на музиката на над 100 филма, между които на шедьоври на световноизвестни режисьори като Андрей Тарковски, Андрей Кончаловски, Никита Михалков и Карен Шахназаров.
Той е композиторът Едуард Артемиев и на 30-и ноември т.г. навърши 85.
С наградата "Ника" / Източник: Архив на Съюза на композиторите в Русия
Автор е на музиката на филмите "Соларис" (1972), "Огледало" (1974) и "Сталкер" (1979) на Тарковски; на "Незавършена пиеса за механично пиано" (1977), "Свой сред чужди, чужд сред свои" (1974), "Робиня на любовта" (1976), Автостоп" (1990), "Урга-територия на любовта" (1991), "Изпепелени от слънцето" (1994), "Сибирският бръснар" (1998), "Слънчев удар"(2014) и др. на Никита Михалков; на "Сибириада" (1979), "Хоумър и Еди" (1988), "Одисея" (1997), "Домът на глупците" (2002), "Грях" (2019) и др. на Андрей Кончаловски.
През 2000-та година завършва операта си "Разколников" (по романа "Престъпление и наказание" на Достоевски), започната през далечната 1977-а година.
Освен, че създава музика, Артемиев чете лекции на студентите от Московската консерватория и има мастер-класове в целия свят. Почетен гражданин е на Балтимор, САЩ. Председател на Руската асоциация за електроакустична музика, член на два творчески съюза - на композиторите и на кинематографистите на Русия.
Едуард Артемиев / Източник: Архив на Съюза на композиторите в Русия
Този знаменит човек, чиято музика сме слушали във филми, озвучава космически станции и огласява Московския кинофестивал, както и други грандиозни събития от международен мащаб.
Творчеството му включва електронни композиции, опери, симфонии, сюити, инструментални композиции, музика към театрални постановки, радиопиеси, игрални, документални, научнопопулярни и анимационни филми.
Едуард Артемиев е роден на 30-и ноември 1937-а година в Новосибирск, завършва Московското хорово училище и Московската консерватория. Влияние върху формирането му като музикант оказват композиторите Александър Скрябин, Клод Дебюси и Игор Стравински. Любимо произведение на композитора е операта "Исус Христос суперзвезда" на Андрю Лойд Уебър.
Едуард Артемиев / Източник: Архив на Съюза на композиторите в Русия
Освен с творческа дейност, Артемиев е работил и като изследовател на звука в научно-изследователски институт под ръководството на Евгений Мурзин, създателя на първия фотоелектронен синтезатор АНС.
Артемиев става първия изпълнител на синтезатора. Написва теоретичния труд "Бележки върху електронната музика".
И всичко това се случва в зората на електронната музика в света - през 60-те години на миналия век.
Едуард Артемиев в неговото студио / Източник: Архив на Съюза на композиторите в Русия
През 1961-ва година Артемиев създава музикалните пиеси "В космоса" и "Звездно ноктюрно", а през 1964-та - "Етюд". В онези години електронният жанр е още непознат, но много интригуващ и все повече привлича интереса на киното.
Артемиев се насочва към филмовата музика и с право може да се каже, че достига световните колоси в жанра.
Става автор на първия филм с електронна музика в някогашния соц лагер ("На среща с мечтата", реж. Михаил Карюков и Отар Коберидзе).
Озвучава павилиона на Съветската космическа техника в Лондон през 1962-ра година.
През 1966-а година в Москва се открива първата студия за електронна музика.
Артемиев композира музиката към документалните филми "Планета Океан" и "Дом в Космоса".
Източник: Архив на Съюза на композиторите в Русия
Две години по-късно става световно известен. През 1968-а година на фестивала на съвременната музика във Флоренция печели златен медал за композицията си "Мозайка".
Същата е отличена и на фестивалите във Венеция (1969) и Оранж (1970).
Едуард Артемиев, в средата / Източник: Архив на Съюза на композиторите в Русия
В края на 70-те години Едуард Артемиев експериментира със синтезатора "Синти-100". И до днес той продължава да се занимава с новаторство и да създава красота от звуци.
По неговия път тръгва и единственият му син Артемий, както и внучката Екатерина.
Източник: Архив на Съюза на композиторите в Русия
През 2019-а година композиторът изгуби най-близкия си човек - съпругата си Изолда, която е била по думите му "целия му свят".
Въпреки болката от загубата, композиторът отново откри утеха в работата си и продължава да работи на пълни обороти и до днес.
Едуард Артемиев, "сред кабелите в студиото" му / Източник: Архив на Съюза на композиторите в Русия
Едуард Артемиев е лауреат на четири държавни премии в областта на литературата и изкуствата, за игралните филми "Куриер" (1986), "Урга - територия на любовта" (1991), "Изпепелени от слънцето" (1994) и "Сибирският бръснар" (1998). Той е трикратен лауреат на премията "Ника" за музиката към филмите "Лимит" (1995), "Мама" (2000) и "Шофьор за Вера" (2004) и лауреат на премията "Изкуство на обединението на човека и информацията" в категорията "Изкуство".
През 2001-ва година композиторът бе награден с премията "Св. Георги" от 23-ия Московски международен кинофестивал за "забележителен принос в световната кинематография".
Едуард Артемиев / Източник: Архив на Съюза на композиторите в Русия
Еми МАРИЯНСКА