Едва ли има човек по света, който да не е чувал за Айфеловата кула, кръстена на своя създател Густав Айфел. Всъщност, фамилното име на гениалния французин е Ефел, но по немска транскрипция е придобило звучене като Айфел. Той е известен не само с проектирането на Айфеловата кула, но и на носещата конструкция на Статуята на свободата в Ню Йорк.

Густав Ефел (Айфел) е роден на 15-и декември 1832-ра година в Дижон, Франция. Този истински гений на инженерната мисъл доживява до дълбока старост - умира на 91 на 27-и декември 1923-та година.

Френският инженер Александър Густав Айфел (1832 - 1923), Снимка: Getty Images

Навършиха се 190 години от рождението на Густав Айфел.

Айфел е роден в семейството на гвардейски офицер, потомък на пруски дезертьор от немската провинция Айфел. Оттам и немското звучене на името. Като малък Густав Айфер изобщо не показвал някакви гениални заложби. Тъкмо напротив - мразел училището и предпочитал да работи във фабриката на чичо си, в която произвеждали... оцет. И изведнъж, за учудване на всички роднини, в лицея младият Густав се запалил по литературата и историята.

Искал да следва в Политехниката, но не го приели и завършва училище по изкуства и манифактури. Дипломира се като инженер. Започва работа в една фирма, където проектирал два железопътни моста. Още с първите си работи се проявил като иноватор - включил в проектите си хидравлични цилиндри и други нововъведения, малко познати в строителството на онова време.

Айфел, ориг. произведение на изкуството на "Гуен" / Снимка: Getty Images

Напреднал толкова бързо, че създал собствено предприятие. Специализирал се в строежа на стоманени мостове, парни котли и виадукти. Все повече се заговаря за коректността му, съответно нарастнал и броят на клиентите му. Името му започва да се произнася с уважение и придобива неформален статут на марката "Айфел" - име, на чието качество можеш да се довериш.

През 1875-а година, след Френско-Пруската война, Айфел става жертва на донос, че е бил шпионин в полза на победилите пруси. Очевидно доносникът е изхождал от произхода му, или пък е наговорил това от завист. Оказва се, че е служител в предприятието на Айфел - негов чертожник. Айфел завежда съдебно дело срещу клеветника и доказва невинността си. След това официално приема пруското си родово име Айфел. Според някои, в знак на протест, или като предизвикателство към непочтени хора като доносника.

Младият Густав Айфел бил толкова погълнат от работата си, че "възложил" женитбата си на роднини и познати. Помолил ги те да му намерят съпруга. Скромните му изисквания били "да е непретенциозна, добра домакиня и да ражда здрави деца."

Така, чак на 30 - късна възраст за онова време, Айфел се жени за 18-годишната Женевиев Годоле, която му ражда пет деца: две момчета и три момичета. За жалост, Женевиев умира на 8-и септември 1877-а година, ненавършила 33.

Айфел бил вече достатъчно богат, за да обезпечи добро бъдеще на децата си. Създава собствена инженерна компания. Времето съвпаднало с един голям проект на френския скулптор Огюст Бартолди, заплануван в чест на приятелството между френската и американската републики и 100-годишнината от създаването на САЩ. В разгара на работата, обаче, умрял изпълнителят на вътрешната конструкция и Бартолди поканил Айфел да поеме инженерната част по строежа на престижния обект.

Именно в работилницата на Айфел била изработена конструкция от ковано желязо и мед, като 220-тоновата статуя била пратена в Ню Йорк на части, положени в 200 сандъка. Пратката пристигнала на американска земя, посрещната с тържествени артилерийски залпове на 19-и юни 1885-а година. Монтажът й с помощта на нитове в предварително издълбани дупки, бил реализиран от френски работници и инженери.

Така бива построена легендарната Статуя на свободата.

Следващото голямо постижение на Айфел е прочутата кула, построена в Париж за световното изложение през 1889-а година. Айфеловата кула е сред най-забележителните технически съоръжения на 19-и век. С височината си от 324 метра тя е два пъти по-висока от най-високите сгради до своето време - Хеопсовата пирамида, Кьолнската и Улмската катедрали.

Айфеловата кула, заснета през 1970 г. / Снимка: Getty Images

Айфеловата кула е желязна конструкция на три етажа и е построена в периода между януари 1887-а и март 1889-а година. Стойността й била 6 и половина милиона франка. Кулата е замислена като символ на икономическия прогрес на Франция за столетието след Френската революция.

Айфел спечелва проекта сред други 107 проекта, конкурентни на неговия.

Айфел (1832 - 1923) с някои високопоставени лица на малката платформа на върха на Айфеловата кула по време на церемонията по освещаването й / Снимка: Getty Images

Мнозина не вярвали, че желязото може да изглежда като дантела, но Айфел успява да убеди комисията, че кулата не само ще изглежда така, но и ще може да бъде разглобена и преместена другаде след края на изложението. Като перфекционист дори обявил какво ще струва разглобяването й - 700 хиляди франка.

Айфел бил като обсебен от кулата. Вложил три милиона франка лични средства в конструкцията, още преди да получи пари от държавата. На тази база поискал 20-годишна концесия на обекта. Доста креативен ход, както се оказва по-късно.

Първата копка за построяването на кулата била направена на 28-и януари 1887-а година. Мнозина почват да спорят с Айфел, че основата няма да издържи 7300 тона желязо, но той го постига и както се вижда - и до днес кулата е стабилна и една от най-големите атракции в света.

Конструкцията, снимана отдолу през 1929 г. / Снимка: Getty Images

Айфел е истински гений, който изчислява всичко до най-малкия детайл. Примерно там, където река Сена застрашавала основата, заради близостта до водата, Айфел наредил да бъдат изкопани дупки на дълбочина 15 метра.

Приложил непозната до тогава техника с помпи, които да отклоняват водата от изкопите.

Междувременно някои от изкопчиите се разбунтували заради ниското заплащане, но от уважение към гениалния инженер продължили да работят. За година строежът стигнал до последната тераса, за която посетителите можели да ползват вита стълба, или пет асансьора.

Това е истинска революция в строителството на онова време.

Айфеловата кула, заснета през 1929 г. / Снимка: Getty Images

Айфеловата кула е официално открита на 15-и май 1889-а година и е наистина триумфално събитие не само за Франция, но за целия свят. Самият Айфел бил толкова развълнуван и горд, че казал: "Аз дадох на френското знаме най-високата мачта в света!"

Това е абсолютната истина. Чак през 1930-а година, когато е завършен "Крайслер Билдинг" в Ню Йорк, кулата е била надмината по височина от друга сграда.

Наред с това уникално съоражение, което и до днес буди възхита у всички хора по света, Густав Айфел оставя на човечеството много железопътни линии, мостове във Франция, Португалия, Унгария, Виетнам, Египет, Боливия, Перу и др.; усъвършенствал е подвижните мостове и един шлюз на Панамския канал; построил е виадукти и гари в Унгария и Испания; двореца на културата в Румъния, въртящия се купол на обсерваторията в Ница и много други изключителни съоражения.

Но отново става жертва на скандал. Обвиняват го, че е присвоил огромни средства от строежа на Панамския канал чрез фиктивна дейност. Осъден е на 2 години затвор и 20 000 франка глоба, но касационният съд отменил присъдата заради изтичането на срока за наказателна отговорност.

До смъртта си Айфел твори идеи и постоянно живее в трескавото състояние на човек, който се надпреварва с времето, за да ги реализира. След 1900-та година започва да се интересува от аеродинамика и дори прави проекти за самолети.

През 1917-а година патентова един от първите изтребители, за да "види отгоре" Айфеловата кула.

Безценнният опит на този невероятен човек е описан в трудовете му "Conférence de G. Е. sur la tour de 300 mètres" и "Les ponts portatifs économiques".

Айфел умира в дома си на улица "Рабле" в Париж, на 91 години, докато слуша Пета симфония на Бетовен. Каква триумфална смърт, достойна за гений като него!

Погребан е в гробището Левалуа-Пере. Франция отдава дължимото на своя гений с 200-франкова банкнота и бюст на Айфел в подножието на Айфеловата кула, изработен от скулптора Антоан Бурдел.

Френските пощи пускат паметна марка с изображение на Айфеловата кула, на Айфел е кръстен програмният език Eiffel.

Courvoisier Toast of Paris в Айфеловата кула на 21 септември 2015 г. в Париж, Франция / Снимка: Getty Images

Парижани и до днес се гордеят с "Желязната дама", както наричат Айфеловата кула. Каквито и хули да е понасяла във времето, "дамата" отдавна е достолепна културна емблема на Франция и една от най-посещаваните забележителности в света.

Всичко свързано с Айфеловата кула, от първия чертеж на Густав Айфел до реализирането ѝ, е подробно документирано за поколенията напред.

Поетапен строеж на Айфеловата кула

Някои и днес я окачествяват като "научно-индустриална авантюра", но каквото и да се говори, кулата е най-неоспоримото доказателство за гения на един човек - френският инженер Густав Айфел.

Айфел е човекът, открил преимуществото на стоманата и желязото над камъка. Той също така е човекът, изпреварил времето си и като предприемач с бизнес нюх - притежавал изключителна предвидливост по отношение на личните си интереси. Сключвал такива договори, които да му гарантират управленска позиция във всички ситуации.

Като пример може да ни послужи това, че още в първото създадено от него предприятие с търговско име "Г.Айфел и Сие", Айфел участвал с капитал, два пъти по-малък от съдружника си, но след като сдружението се разпада, капиталът останал за управителя - Густав Айфел.

Една от внучките на инженера казва, че той бил прагматик, лишен от емоционалност. Нещо повече - казва, че дори се оженил за баба й като че "назначава служител". Сигурно това трябва да прозвучи осъдително, но има факти, които опорвергават казаното. Айфел се грижел за семейството си и държал на работниците си. При строежа на мост до Бордо, един от работниците паднал в реката, а не знаел да плува. Айфел без да се замисли скочил с дрехите си да го извади от водата.

А на въпроса дали е имал притъпена емоционалност отговори филмът "Влюбеният Айфел", който отразява малко известни факти от личния живот на прочутия инженер. Във филма на режисьора Мартен Бурбулон акцентът пада върху среща на Густав Айфел с неговата младежка любов Адриен, след като той вече е завършил проекта си за Статуята на свободата в Ню Йорк и френското правителство му възлага да измисли нещо оригинално за световното изложение. Във филма той не проявява интерес към изложението, защото иска да построи метро. Сюжетът смесва биографични факти с художествена фикция.

Но голямата идея на филма е, че в крайна сметка построената кула в Париж е с формата на буквата "А", в чест на първата буква от името на жената, която Айфел обичал от младеж - Адриен.

Сигурно ще се изненадате, но сред враговете на проекта на Айфел били писателите Зола и Мопасан. Наричали кулата "безполезна и чудовищна", "грозен скелет". Дори се подписали под протест за построяването й. Мнението им било, че щяла да обезобрази градския пейзаж на Париж.

Днес над 4 милиона души от цял свят годишно отиват в Париж само за да видят Айфеловата кула.

Courvoisier Toast of Paris в Айфеловата кула на 21 септември 2015 г. в Париж, Франция / Снимка: Getty Images

Малцина знаят, че на върха на кулата има една малка стаичка, построена лично от и за Айфел.

Много богати хора са искали да се настанят в нея за една нощ, но никога не им е било разрешено.

Стаята е била заключена дълги години след смъртта на Айфел и чак през 2015-а година е била отворена за посетители.

Френският инженер Александър Густав Айфел (1832 - 1923) и неговият най-известен проект, Айфеловата кула / Снимка: Getty Images

Вероятно духът на Айфел продължава да гледа Париж от високото именно от стаичката на върха - от височината на реализираната си мечта. 

Еми МАРИЯНСКА