Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Мошеник продава Айфеловата кула за скрап, смятали, че ще падне и ще размаже Нотр Дам или Лувъра (ВИДЕО)

ВЕЛИКИ АРХИТЕКТУРНИ ПАМЕТНИЦИ

Мошеник продава Айфеловата кула за скрап, смятали, че ще падне и ще размаже Нотр Дам или Лувъра (ВИДЕО)

Мопасан всеки ден обядвал в основата й, защото, това било единственото място в огромния Париж, откъдето тя не се виждала и не загрозявала пейзажа пред очите му, обяснявал писателят

Някога всички са мразели Айфеловата кула и са се страхували, че ще падне върху Лувъра или върху Нотр Дам и ще ги размаже. А на всичкото отгоре е била и червена. И жълта.

Айфеловата кула е най-високата сграда в света до построяването на сградата Крайслер в Ню Йорк през 1930 г.

Когато е издигната, било предвидено да остане в Париж 20 години, след което да бъде демонтирана. Причината да бъде оставена били започналите научни експерименти, които се извършвали от нея, и по-специално първите радио излъчвания.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

На върха на кулата има радиоантена, която е използвана по време на Втората световна война да прихваща съобщения от германското разузнаване.

Когато е издигната за Световното изложение през 1889 г., Париж бил с доста по-ниски сгради от днешните и кулата се виждала почти отвсякъде. Затова пък много от парижаните изобщо не искали и да я погледнат. Парижката интелигенция начело с Александър Дюма и Ги дьо Мопасан започва кампания по оплюването й като безполезна и грозна конструкция, която разваля пейзажа във френската столица.

Нарекли се "Комитет от триста" - по един член за всеки метър от кулата, и рисували апокалиптични картини как кулата се накланя и пада върху Лувъра или Нотр Дам. Самият Мопасан започнал всеки ден да обядва в основата на Айфеловата кула, защото, твърдял той, това било единственото място в Париж, откъдето тя не се виждала.

А нейният "баща" Густав Айфел си построил таен апартамент, за да му завиждат всички (и го постигнал). Там се събирал със свои приятели учени, които дори извършвали експерименти в малката лаборатория до апартамента. Днес апартаментът още си е там, почти непокътнат, отворен за любопитните посетители. Вътре восъчните фигури на Айфел и дъщеря му посрещат американския учен Томас Едисън.

Айфеловата кула присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора я рисува през 1888 г. (преди завършването й, а по-късно и Раул Дюфи, и Марк Шагал. Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува "жалкия електрически стълб", Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски и я призовава: "Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта".

Днес металният гигант е един от най-популярните символи на френската столица и Франция, една от най-известните конструкции и атракции в цял свят. И култово място за влюбените, които специално посещават столицата на любовта Париж.  В ресторант Le Jules Verne се правят средно по две предложения за брак на ден.

Айфеловата кула е метална решетъчна кула с височина 324 м (заедно с антените, приблизително колкото 81-етажна сграда), издигната в северозападния край на парка "Марсово поле" в Париж, край река Сена, в 7-и арондисман.

Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г. Първоначално е наречена просто "300-метровата кула", но по-късно приема името на Айфел. Кулата е най-високото съоръжение в Париж и най-посещаваният срещу заплащане архитектурен паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. През 2006 г. на нея са се изкачили 6 719 200 души, а до 31 декември 2007 г. общо 236 445 812. Посреща своя 250-милионен посетител през 2010 г. През 2011 г. е посетена от над 7,1 милиона туристи, 75% от които чужденци.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Айфеловата кула, с първоначална височина от 312 м, остава най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 г., когато е построен Крайслер Билдинг в Ню Йорк, който я измества от тази позиция. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 г. Виадукт Мийо. Височината й става 327 м на 8 март 2011 г. с поставянето на предавател за цифрова ефирна телевизия.

Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти. В миналото е използвана за много научни експерименти, днес служи като предавател на радио и телевизионни програми.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

След като френските власти решават да направят световно изложение по случай стогодишния юбилей на Френската революция (1789 г.) Парижката градска администрация моли известния инженер Густав Айфел да внесе съответно предложение. В началото Айфел е озадачен, но след като се поровил известно време в своите архиви, той внася за разглеждане чертеж на 300-метрова желязна кула, на която дотогава почти не обръща внимание. На 18 септември 1884 г. той получава заедно със своите сътрудници патент на проекта, а впоследствие и изключителното право.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Конкурсът за архитектурните и инженерни проекти, които трябва да определят архитектурния облик на бъдещото Световно изложение, стартира на 1 май 1886 г. В конкурса взимат участие 107 претенденти, повечето от които в една или друга степен повтарят проекта на кулата, предложен от Густав Айфел. Неговият проект става един от четирите победители. Тогава той внася окончателните изменения, като прави компромис между първоначалната чисто инженерна схема и декоративни елементи.

Да се построи такова съоръжение само за две години е възможно благодарение на особения метод на строителство. С това се обяснява и решението на комитета в полза на този проект. След като получава първа награда, Айфел се включва с ентусиазъм в реализирането му.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Проектът обаче се оказва "сух" в техническо отношение и не отговаря на нуждите и изискванията на Световното изложение за изящна и изискана архитектура. Затова са потърсени услугите на френския архитект Стефан Совестър, на когото е възложено да придаде на кулата художествен облик. Той предлага свързването на опорите с величествени арки, които да служат и като главен вход на изложбата. Неговото предложение също така включва остъклени зали и различни декоративни елементи за украса.

През януари 1887 г. Айфел, правителството и местните власти в Париж подписват договор, съгласно който на Айфел се предоставя за лично ползване и експлоатация кулата за срок от 25 години. Строителството струва 7 800 000 франка, които се изплащат само с доходите от самата изложба, а последвалата експлоатация на кулата се оказва доста доходоносен бизнес.

Строителните работи продължават две години, два месеца и пет дни (от 28 януари 1887 г. до 31 март 1889 г.). В тях участват 300 работници. За бързия строеж способстват изключително висококачествените 1700 общи чертежи и 3629 детайлни скици с указани точни размери на над 18 038 метални детайли, съединени с два и половина милиона нитове.

Нито една от частите не тежи повече от 3 тона, което облекчава издигането им. Отделно много от тях идват на конски каруци, вече сглобени във фабриката в близкото парижко предградие Левалоа-Пере. Един от най-важните въпроси за Айфел е безопасността. Имайки предвид мерките за сигурност тогава, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на асансьора на фирмата Otis), което е изключително постижение за онова време.

Творческата интелигенция на Франция е възмутена от дръзкия проект на Густав Айфел и се опитва да спре строителството от самото начало. На 15 февруари 1887 година група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син, Шарл Гарние и Франсоа Копе.

Големият писател Ги дьо Мопасан е един от най-големите отрицатели на Айфеловата кула (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Мопасан определя кулата като висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да бъде ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин. Те се страхуват, че кулата няма да отговаря на архитектурния стил на града, създаван с векове. Въпреки това, по-късно Ги дьо Мопасан редовно обядва в ресторанта на първия етаж. На въпроса защо го прави, след като не му харесва кулата, той отговаря:

"Това е единственото място в целия огромен Париж, откъдето тя не може да се види".

Основите са излети и завършени до 30 юни 1887 г., след което започва изграждането на железните части. Най-сложна се оказва първата платформа, и по-точно привеждането й в хоризонтално положение. За целта трябва да се построи огромно дървено скеле. Строителните работи не са лесни, вървят бавно, но без прекъсване.

Трудностите подновяват опасенията за структурната ефективност и безопасност и в пресата се появяват заглавия като "Самоубийството на Айфел" или "Айфел е полудял". На този етап малък "пълзящ" кран е инсталиран във всеки един от краката на кулата по релси, които да се използват по-късно за монтиране на асансьорите. Критичният етап на съединяването на четирите крака на нивото на първата платформа завършва през март 1888 г. Споровете сред творческата интелигенция постепенно заглъхват със завършването на съоръжението и с признаването на наистина всеобщия му успех.

Густав Айфел (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Още

Семействата Тръмп и Макрон вечеряха на Айфеловата кула

Семействата Тръмп и Макрон вечеряха на Айфеловата кула

Осветена е на 31 март 1889 г., когато Густав Айфел завежда група правителствени представители на обиколка. По това време асансьорите не работят и изкачването става пеша. Повечето от гостите остават на долните нива, но една малка група стига върха, където поставят трибагреника на Франция.

Процедурата е придружена от 25 залпа, изстреляни от по-долното ниво. Официално кулата е отворена за посещения на 6 май 1889 г. Тя мигновено се превръща в хит и се образуват големи опашки от желаещи да се качат да я разгледат. Билетът за първото ниво е 2 франка, за второто - 3, а за върха - 5, като в неделя се предлагат на половин цена.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

До края на изложението е изкачена от 2 милиона души. Четиридесет и една години остава най-високата конструкция в света. Нейният архитект Густав Айфел е автор и на други известни постройки като Статуята на свободата, виадуктът в Гараби (Кантал), гара Нюгати в Будапеща (Унгария).

Кулата е висока 324 м. В зависимост от околната температура височината й може да се промени най-много с 8 см заради разширението на метала. При буря максималното й отклонение е 15 см. Изградена е от пудлинговано желязо. Конструкцията й съдържа 18 038 метални части и 2 500 000 нита, тежи 10 100 т. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обявяване на Първата Френска Република. В построяването ѝ участват 50 инженери и около 300 работници. След поредица изчисления инженерите извиват подпорите така, че кулата да устоява на ветровете.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

От създаването й насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. Според нейния създател боядисването е гаранция за съхранението на металните конструкции. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно - бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде боядисана кулата, са нужни 60 t боя и 25 бояджии трябва да работят повече от една година. Последното пребоядисване е започнало през декември 2001 г. и е завършило през юни 2003 г.

Първоначалният договор с Айфел е кулата да се демонтира след 20 години. Но съоръжението има внезапен и потресаващ успех. До края на годината са изплатени повече от три четвърти от разходите по строителството. Няколко години по-късно Айфеловата кула намира ново приложение. През октомври 1898 г. Йожен Дюкрете провежда първия сеанс на телеграфна връзка между Айфеловата кула и Пантеона, разстоянието между които е 4 км.

На 4 юли 1902 г. в 21:20 ч. мълния удря Айфеловата кула. През 1903 г. генерал Ферие я използва за своите научни експерименти. Използвана е и от военните. През 1906 г. на нея се помещава първата радиостанция. На 12 януари 1908 г. от Айфеловата кула е излъчено първото радиосъобщение на голямо разстояние. През 1910 г. отец Теодор Улф наблюдава радиацията на върха и в основата на Айфеловата кула.

Установявайки по-голямо лъчение на върха, той открива космическите лъчи. На 4 февруари 1912 г. австрийският шивач Франц Райхелт скача от 60-метрова височина от първото ниво на Айфеловата кула, като на гърба си има собственоръчно изработен плащ-парашут. Парашутът обаче не сработва, не се отваря и изобретателят намира смъртта си след скока.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Айфел удължава арендата на кулата за 70 години. През 1921 г. се осъществява първото радиопредаване от кулата. Това става възможно след поставянето на специални антени. От 1922 г. започва редовна радиопрограма, наречена "Айфелова кула".

През 1925 г. мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава Айфеловата кула за скрап. През същата 1925 г. се правят първите опити за ретранслация на телевизионен сигнал. Айфеловата кула загубва статута си на "най-висока конструкция на света" след издигането на Крайслер Билдинг през 1930 г. в Ню Йорк. Редовните телевизионни програми започват от 1935 г. През 1957 г. е поставена телевизионна кула, която увеличава височината на 320,75 м. Днес има поставени най-различни линейни и параболични антени за радио- и телевизионни предавания. На нея също така са инсталирани барометри, гръмоотводи и радиотелеграфски уреди.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на Окупацията през 1940 г., кабелите на асансьора са разсечени от французите, за да бъде принуден Хитлер да се катери по 1792-те стъпала на стълбището до върха, но той така и не го прави. Ч

астите за поправка е невъзможно да бъдат намерени по време на войната.

Остава изразът, че Хитлер покорява Франция, но никога не покорява Айфеловата кула.

Кулата е реквизирана от Вермахта, за да служи за комуникация с войските. Инсталиран е единственият телевизионен предавател и единствената телевизионна станция в Европа по време на войната. Емисиите, основно на френски, са предназначени за ранените германски войници, настанени в местни болници.

Хитлер пред Айфеловата кула (Източник: Getty Images/Guliver Photos)

Още

Париж отпразнува 130 г. на Айфеловата кула с голямо светлинно шоу (снимки и видео)

Париж отпразнува 130 г. на Айфеловата кула с голямо светлинно шоу (снимки и видео)

Германците слагат светлинен лъч на върха, за да насочва самолетите през нощта. През август 1944 г. Хитлер заповядва на генерал Дитрих фон Холтиц, военен губернатор на Париж, да разруши кулата и заедно с нея целия град. Генералът не се подчинява на заповедта и успява да убеди Хитлер да я запази за комуникации. След като избягва разрушението през 1944 г., Айфеловата кула минава под контрола на съюзниците, и по-специално американците, които поставят радар на нея. Само часове след освобождението на Париж, асансьорите заработват нормално.

През 1952 г. Айфеловата кула се сдобива с нов фар, който подменя този, разрушен по време на войната. Със своята височина и позиция, той може да осветява четирите посоки на света, без да бъде смущаван от релефа. На 3 януари 1956 г. пожар опустошава върха на кулата. През 1959 г. към върха на кулата е прибавена радиоантена.

От 1960 г. международният туризъм започва да се развива и постепенно се увеличава броят на посетителите, който достига 6 милиона души годишно. През 1980 г. старият ресторант и поддържащото го желязно скеле са демонтирани от кулата; след продажбата той е възстановен в Ню Орлиънс, Луизиана. В началото е наричан "Ресторантът на Айфеловата кула", а след това е известен като Червената стая. По този начин Айфеловата кула се освобождава от ненужни 1340 тона. Боядисана е и защитена срещу корозия, подменени са асансьорите на третата платформа, инсталирано е светлинно устройство, състоящо се от 352 прожектора.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

На 31 март 1984 г. Робърт Мориарти успява да премине през арката на кулата със самолет.

Айфеловата кула е изкачена от 150-милионния си посетител на 30 август 1993 г. През 2000 г. по цялата повърхност на кулата е разположен механизъм с лампи, които светят за 10 минути на всеки кръгъл час от 17 до 01 часа през нощта, като от 1 часа през нощта основното осветление на кулата е изключено. Поставена отново на 21 юни 2003 г. за период от десет години, системата съдържа 20 000 премигващи лампи.

На 22 юли 2003 г., около 19:20 часа се разгаря лек пожар на върха на кулата, но пострадали няма. За една седмица през януари 2004 г. Айфеловата кула е накичена в червено по повод празненствата, свързани с годината на Китай и китайската Нова година. През зимата на 2004 - 2005 г. на най-долната площадка е направена ледена пързалка.

За началото на френското председателство на Европейския съюз през 2008 г. кулата е украсена с цветовете и звездите на европейското знаме.Последният случай на самоубийство е от 25 юни 2012 г.

Айфеловата кула присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора я рисува през 1888 г. (преди завършването й, а по-късно и Раул Дюфи, и Марк Шагал. Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува "жалкия електрически стълб", Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски и я призовава в Алкохоли: "Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта".

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията й на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, дружество със смесено участие. Кулата е подсилвана на най-наложителните места, олекотена е с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени.

По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската кула (Tōkyō tawā на японски) в Токио (333 м). В Лас Вегас се намира копие на Айфеловата кула, намалено наполовина. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блакпул (Blackpool Tower) (Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Описание и конструкция
Цялата метална конструкция тежи 7300 т (пълно тегло 10100 т). Днес с това количество метал могат да се построят 3 такива кули. Фундаментът е направен от масивни бетонни блокове. Отклонението на кулата по време на буря не превишава 15 см.

Още

Айфеловата кула ще бъде опасана от стъклени стени (снимки)

Айфеловата кула ще бъде опасана от стъклени стени (снимки)

Най-долният етаж е пирамида (129,2 м в основата), образувана от 4 колони, съединяващи се на височина 57,63 м; на свода се намира първата платформа - квадрат със страна 65 м. На тази платформа се издига втората пирамида, също образувана от 4 колони, съединяващи се в свод, на който е разположена втората платформа на височина 115,73 м - квадрат със страна 35 м. Четирите колони, издигащи се от втората платформа, се сближават пирамидално и се преплитат една в друга, образувайки една пирамидална колона, носеща третата платформа (на височина 276,13 м), също с квадратна форма (16,5 м); над нея, на височина 300 м се намира площадка (квадрат със страна 1,4 м). Кулата има общо 1792 стъпала. На първото и второто ниво се намират ресторанти. На третата платформа има астрономическа и метеорологическа обсерватория.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Вятърът няма особено влияние на кулата, дори най-силните ветрове я отклоняват най-много на 12 см. По-голямо влияние има Слънцето, от нагряването металът се разширява и може да има отклонение до 18 см.

Основните размери на Айфеловата кула

Височина от земята (над морското равнище): 33,50 м, Дължина между вътрешната част на двата стълба: 74,24 м, Дължина между външната част на двата стълба: 124,90 м

"Бащата" на Айфеловата кула

Френският инженер Александър Густав Айфел (15 декември 1832-27 декември 1923) е известен с проектирането на Айфеловата кула и на носещата конструкция на Статуята на свободата в Ню Йорк.

Густав Айфел (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Построил е множество железопътни линии, мостове (моста в Бордо, мост над река Дуро при гр. Порто в Португалия, моста на Дунав в Сегед Унгария, моста на Червената река в Ханой Виетнам и др. в Египет, Боливия, Перу), виадукт, гари (в Будапеща и Сан Себастиан), двореца на културата в Яш (Румъния), въртящия се купол на обсерваторията в Ница, който, въпреки че тежи 100 тона, лесно може да се завърти само от един човек; усъвършенствал е подвижните мостове, един шлюз на Панамския канал и др.

Компютърно генерирана 3D илюстрация с Айфеловата кула над облаците Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Като инженер в Панамското дружество, изграждащо Панамския канал, доставя за него машини от машиностроителния си завод в Левалоа-Пере (близо до Париж, където е бил направен и металният скелет на Статуята на свободата в Ню Йорк). Избухналият през 1892 г. Панамски скандал засяга и неговата личност - обвинен е, че е получил 19 милиона франка за фиктивни дейности. Предаден е на съдебните органи през 1893 г. заедно с бащата и сина Лесепс и други лица, имащи отношение към делото. Осъден е на 2 години затвор и 20 000 франка глоба, но касационният съд отменя присъдата заради изтичането на срока на наказателна отговорност.

След 1900 г. вече на възраст, се увлича по аеродинамиката, създава изследователска лаборатория и започва да прави проекти за самолети. През 1917 г. патентова един от първите изтребители, за да се издигне по-високо от тристаметровата му кула. Най-високата точка на живота му все пак остава върхът на тази кула.

Още

Статуята на Христос в Рио - новите чудеса на вярата (ВИДЕО)

Статуята на Христос в Рио - новите чудеса на вярата (ВИДЕО)

Още

В Индия откриха "Статуя на свободата", с 89 метра по-висока от американската

В Индия откриха "Статуя на свободата", с 89 метра по-висока от американската

Още

Лондонският Биг Бен навърши 160 години

Лондонският Биг Бен навърши 160 години

Още

Наклонената кула в Пиза - легендарната грешка на eдин архитект (ВИДЕО)

Наклонената кула в Пиза - легендарната грешка на eдин архитект (ВИДЕО)

 

 

Коментирай 0

1/1

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Густав Айфел (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Компютърно генерирана 3D илюстрация с Айфеловата кула над облаците Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Густав Айфел (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Густав Айфел (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Източник: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Хитлер пред Айфеловата кула (Източник: Getty Images/Guliver Photos)

Големият писател Ги дьо Мопасан е един от най-големите отрицатели на Айфеловата кула (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Още ВИДЕО

Откриха централния вход на римския град Бонония от IV-VI век

Безспорно най-успешния археологически сезон на този обект

"Паразит" тръгва по кината от днес

Южнокорейският филм на Понг-Чун-Хо спечели Златна палма в Кан и четири награди "Оскар", включително за най-добър филм

Михаил Билалов стана герой в мафиотско видео

Актьорът рецитира Библията на подземния свят, режисиран от Виктор Божинов

"Шибил" - смъртта е само праг, а любовта е вечност…

На 7 октомври е премиерата на кино дебюта на младия режисьор и сценарист Никола Бозаджиев, като част от програмата на София Филм Фест ЕСЕН

"Дани. Легенда. Бог" с безкомпромисния Димо Алексиев прави премиерата си днес

Независимият продуцент, режисьор и сценарист Явор Петков прави своя пълнометражен дебют с него, а вижте и какви са останалите кино предложения на София Филм Фест

Животът е НА ЖИВО: започва 13-то издание на Международния фестивал "Антистатик"

"Със силата, дадена на всяко 13-то число, 13-то издание на "Антистатик" съзаклятнически приканва живота да влезе безопасно в релси и всички да се върнем там, където искаме да бъдем: артистите - на сцената, а публиката - заедно с нас в залата", е поканата на организаторите

Виж всички

Календар