Преди половин век правителството на САЩ провежда множество опити и експерименти с психотропни вещества. Целта е да се определи как се променя възприятието на човека под въздействието на наркотични вещества. През 1950 г. психиатърът Оскар Джанигер провежда експеримент, в който участва художник и негов колега лекар. За целите на експеримента на художника му се дава да приеме определена доза ЛСД, след което трябва да почне да рисува портрет на доктора пред него. Психиатърът - д-р Джанигер, прави записки на промените в състоянието на пациента.

Минават 20 минути след първата доза /50 мкг/

Не се забелязват особени промени. Джанигер отбелязва: "Състоянието на пациента е стабилно, няма промяна в поведението му, той рисува спокойно".

Минават 85 минути след първата доза от 50 мкг, и 20 след втора доза от още 50 мкг

Забелязва се състояние на еуфория, в която художникът става много разговорлив и гласно съобщава, че никога не бил изпитвал такова творческо проясняване на разума си. Ръцете му обаче "не го слушат" - треперенето им става все по-очевадно.

Още

18-годишната Кейт е с диагноза "шизофрения". Ето как рисува своите халюцинации

Минават 2,5 часа след първата доза

Художникът все още е в еуфория - едновременно говори и трескаво рисува портрета. Казва следното: "Контурите ми изглеждат нормални, но цветът /?/ става все по-ярък. Ръката ми иска широки жестове и резки движения!.."

Минават 2 часа 32 минути след първата доза

Ръката на художника престава да го "слуша", но той продължава да рисува. Съзнава, обаче, че "рисунката и ръката му не са това, което иска". 

Минават 2 часа и 35 минути след първата доза

Художникът започва да се смее истерично и да говори: "А защо да не нарисувам портрет на себе си, без да откъсвам молива от листа?!" - Полученият резултат го кара да се смее още по-истерично.

Минават 4,5 часа след приемането на препарата

Художникът ляга на кушетката в кабинета и дълго размахва ръце във въздуха, сякаш се бори с нещо, или някого. След това рязко скача, и отново се захваща за работа, като нервно нанася щрихи по портрета. После започва да се разхожда с широки крачки из кабинета, като си мърмори под носа, че "трябва да се концентрира".

Минават 5 часа и 45 минути след приемането на препарата

Мисълта на художника видимо се прояснява, но координацията на движенията му остава нарушена. Продължава нервно да крачи из стаята - "като лъв в клетка", записва в бележките си Джанигер. В това състояние пациентът е около час и нещо. После сяда кротко на стола и отново започва да рисува, като отбелязва, че усеща слабост в коленете на краката си и му е трудно да държи молива.

Минават 8 часа след приемането на препарата

Художникът изглежда напълно безразличен - както към околната среда, така и към рисунката си. Сяда на кушетката и казва, че не може да различи кой от двамата лекари е психиатърът и кой - лекарят, когото рисува... Последният портрет на художника е готов. Добре е да го видят онези творчески личности, които приемат наркотици "за вдъхновение".

Еми МАРИЯНСКА