НЕПРЕХОДНОТО ИЗКУСТВО
Стъклото - изкушение за сетивата - от Древен Рим до наши дни
Все още никой не е разкрил тайната на Купата на Ликург
Автор : / 3513 Прочита 1 Коментара
От хиляди години занаятчии намират вдъхновение в блясъка на стъклото. От него се произвеждат изящни форми и произведения на изкуството в различни форми и цветове. Отдавна стъклото не се свързва само с прозорците - то е материал за всички видове изкуство.
Стъклописите са цветно стъкло, оцветено с метални оксиди. Различните добавки произвеждат различни цветни нюанси. Технологията е била позната още в Древен Рим. В Римската империя са били изработвани различни декоративни изделия от цветно стъкло. Най-известното от тях е чашата Lycurgus, от която експертите съдят, че цветно стъкло е било обработвано още през IV век.
The Lycurgus Cup, Снимка:The British Museum
Купата Lycurgus е декоративна чаша за пиене, направена от дихроично стъкло - среда, която променя цвета си в зависимост от посоката на светлината. Когато свети отвътре, чашата произвежда червен блясък, а осветена отвън - непрозрачен зелен цвят.
The Lycurgus Cup, Снимка: The British Museum
Как ранните римски занаятчии са изработили тази чаша? И до днес този въпрос е обвит с мистерия. Според историците, причината за това съвършенство са златни и сребърни капчици в стъклото?... Твърди се, че тайната на "Ликург" е "римска нанотехнология".
"Сега разбираме, че ефектът й се дължи на наночастици в стъклото. Въпреки това, невъзможността да се контролира процеса на оцветяване означава, че са произведени сравнително малко чаши от този тип и още по-малко оцеляват. ", смятат учените.
Изкуствоведът-историк Доналд Хардън нарича чашата /купата/ "най-зрелищното познато стъкло на този период".
След 7-и век стъкломайсторите започват да насочват вниманието си към цветните прозорци, или т.нар. витражи. Тези цветни прозорци започнали да красят фасадите на абатства, манастири и други религиозни сгради, като манастира на "Св. Павел" в Яроу, Англия - най-ранният известен пример. Сградата е основана през 686 г. сл. Хр. Фрагменти от тези вековни прозорци са разкопани от археолога Розмари Крамп през 1973 г.
Sainte-Chapelle in Paris /Снимка: Stock Photos from SIAATH/Shutterstock
"Когато ги открихме, всичко приличаше на събиране на скъпоценни камъни", разказва проф. Розмари Крамп в един научен справочник.
До Средновековието прозорци с витражи имат множество католически църкви в Европа. До 12-ти век те са сравнително прости, малки по мащаб и очертани от дебели железни рамки.
Това е така, защото романската архитектура - стил, характеризиращ се с дебели стени и заоблени форми - доминира в архитектурните вкусове.
The Blue Mosque (Photo: Stock , Снимка: Shutterstock
През 12-ти век, обаче, романският стил е заменен от готическата архитектура. За разлика от романските сгради, църквите и катедралите, построени в този стил, илюстрират интерес към височината и светлината. Този фокус е очевиден във всички аспекти на готическия дизайн. Личи във високите кули, деликатните, тънки стени и, разбира се - в големите стъклописи.
Готическите прозорци обикновено се състоят от две форми: високи и засводени прозорци на ланцет, или кръгли прозорци с роза. И в двата случая те са монументални по мащаб и прецизно детайлизирани - постижение, постигнато чрез използването на ажурна, декоративна и трайна форма на каменна опора. Поради размера и сложността си, готическите стъкла на прозорците правят още по-ослепителна светлината.
Notre-Dame Cathedral in Paris, Снимка: Shutterstock
Така е в Европа, а какво се случва в Близкия Изток? Има една рядка книга - "Китаб ал-Дюра ал-Макнуна" - "Книгата на скритата перла", написана от персийския химик Ябир ибн Чайян.
В този ръкопис Jābir ibn yayyān предлага десетки "рецепти" за цветни стъкла и изкуствени скъпоценни камъни. За автора експериментите са били ключът към създаването на висококачествено стъкло.
"Първото нещо, което е важно в химията е, че вие трябва да извършвате практическа работа и да провеждате експерименти, защото онзи, който не изпълнява практическа работа, или не прави експерименти, никога няма да постигне висока степен на владеене", пише той.
Jabir ibn Hayyan Geber, Arabian alchemist, Снимка: Wellcome Collection
По онова време стъкларската промишленост процъфтява в Ирак, Сирия, Египет и Иран. Там занаятчиите възприели и адаптирали древната римска технология, за да украсяват джамии, дворци и други сгради на ислямската архитектура с прозорци, богати на цвят и сложни по образец. С времето тези фигури стават все по-богато украсени.
Историците смятат, че творческият подход на Ябир ибн Чайян илюстрира ислямския подход към практикуването на изработката на стъклописи.
"Мюсюлмански и немюсюлмански стъклари, работещи в ислямските райони, показаха завидно творчество", пише историк Йозеф У. Мери в енциклопедята "Средновековна ислямска цивилизация".
Tom Fruin, ‘Kolonihavehus’, Снимка: Shutterstock)
В по-ново време една от най-добрите е практическата школа на Франк Лойд Райт. Те са "геометрични абстракции, уникални за всяка сграда, за която са създадени, което прави всеки прозорец едно уникално произведение на изкуството", пише едно архитектурно списание.
Докато Райт произвежда своите прозорци, друг американски производител на стъкло успешно интерпретира древната форма на изкуството. През 1885 г. Луис Комфорт Тифани създава "Тифани Стъкло и Декоративна Компания" - студио в Ню Йорк.
Снимка: Stock Photos from HelloRF Zcool/Shutterstock
Времето непрекъснато налага своите моди, но после пак се обръща назад. Например, тези някога популярни лампи временно излизат от мода в средата на 20-ти век, но наскоро пак станаха желани. Особено за колекционерите.
Днес съвременните художници на стъклопис не само поддържат жива вековната традиция, но непрекъснато я усъвършенстват с модерни технологии. Това е доказателство, че цветното стъкло е нещо, което не само не е остаряло, но ще бъде вечно. Защото блясъкът на стъклото наистина е изкушение за сетивата.
Еми МАРИЯНСКА
Снимки: https://mymodernmet.com/
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}