Римски бокал доказва, че в древността са познавали нанотехнологиите?

В Британския музей се съхранява т.нар."Купа на Ликург", която има буквално магическо въздействие - гледана под светлина отпред е нефритено зелена, а отзад - кървавочервена.

Самата сцена върху бокала изобразява тракийския владетел Ликург. Оттам, и името. Ценният артефакт се съхранява в музея от 1958 г. насам.

През 1990 г. за пръв път фрагменти са подложени на съвременен анализ, който буквално втрещява учените - оказва се, че древните са познавали нанотехнологиите?...

По-конкретно, те са познавали ефекта от облъчването със светлина на парченца метал - това, което днес учените наричат "вибрация на електроните", и са използвали тези наночастици в приложното изкуство.

Доколкото купата е бокал, чаша, учените установили, че напълнена с течност, тя променя цвета на стъклото по същия начин, както от светлината. Благодарение на вибриращите електрони.

Най-любопитното е, че "Купата на Ликург" датира от 4 век н.е., а оптическите й свойства говорят, че майсторите й са имали завидни познания в областта на нанотехнологиите!

Купата е с размери: височина - 16.5 см,и диаметър - 13.2 см., а формата й е на диатретон - изработена е с двойни стени от метал и стъкло. Или в Рим, или в Александрия.

Скъп предмет, който е можело да притежават само богати хора.

Изобразява тракийския владетел Ликург

Как чашата попада в Британския музей? - За "Купата на Ликург" се знае, че е била притежание на римо-католическата църква. През 18-и век, незнайно как, попада в ръцете на парижки революционери.

През 1845 г. е закупена от банкера Ротшилд. 12 години по-късно я вижда в колекцията му един немски изкуствовед.

Поразен от красотата на бокала, той моли Ротшилд да я покаже на широката общественост.

 

През 1862 г. "Купата на Ликург" за пръв път е изложена в Музея на Виктория и Алберт в Лондон.

Изработена е от метални частици и стъкло с примес от метални окиси

След това отново е прибрана в частната колекция, където преседява още столетие. Благодарение на Виктор Ротшилд, чашата е дадена на учени за изследвания.

Именно така се разбира, че не е изцяло метална, а в стените й има и стъкло, примесено с метални окиси.

Тя променя цветовете си...

През 1958 г. Ротшилд продава купата на Британския музей.

Еми МАРИЯНСКА