ОПАСНИ ВРЪЗКИ
Целувка от камък - Камий Клодел и Огюст Роден
История, завладяла сърцата на много режисьори и хора на изкуството
Редактор : / 2634 Прочита 1 Коментара
Изабел Аджани и Жерар Депардийо като Клодел и Роден във филма на режисьора Брюно Нюитен "Камий Клодел" (1988)
Една любов, родила мимолетно щастие, много болка, но и вечни шедьоври. Любовта между Кралицата на бронза - Камий Клодел (1864-1943) и един от основоположниците на Импресионизма в пластичното изкуство, а именно Огюст Роден (1840- 917).
През далечната 1883 г., наставникът Алфред Буше, завежда младата Камий Клодел в ателието на Огюст Роден. Камий учи скулптура в Академия Колароси (Académie Colarossi) при Алфред Буше (по това време в Екол де-Боз Ар не са допускани жени).
Тя е нежна, млада, с лазурно сини очи, големи плътни устни и дълги, гъсти, златисто-кестеняви коси.
Нейният наставник е убеден, че Роден ще забележи таланта на 21-годишното момиче и така става. Той не само забелязва таланта ѝ, а и нещо много повече. Невероятната красота на Камий поразява великия скулптор.
Около 1884 година е приета да чиракува в неговото студио. Камий е надарена с нрав и талант, който не се спира пред нищо. Готова на всичко, за да постигне целта си.
Тя изпълнява всички задачи, които Роден ѝ дава. Сама избира да работи с най-трудния камък за обработка, който се чупи само при една погрешна стъпка.
"Вертумн и Помона" (мрамор), 1905 на Камий Клодел в музея "Роден" в Париж
Роден я оставя да работи, знаейки че тя няма нужда от уроци, а от практика. Месеци наред той наблюдава нейния процес на развитие.
Въпреки че вижда конкуренция, това не го спира да я оставя да довършва и да помага при създаването на някои от известните му произведения. Тя била вдъхновението, която липсвало на Роден в този момент.
Стилът, натурата, желанието на сродните души ги кара да творят заедно и да създават велики творби.
Камий Клодел става негов сътрудник, любима, муза и творчески съперник. Двамата започват бурна и страстна любов.
Въпреки отношенията им, Роден живее с друга жена, от която има син, а по-късно се жени за нея. Този живот го устройва и той се наслаждава на всеки миг, но това не се харесва на Камий. Преминали през много раздели и събирания, Камий желае да създаде семеен живот с него, но той отказва да и го осигури.
Той отказва да прекъсне връзката със своята спътница, негов дълг бил да е до нея, което огорчава Клодел. Това бил живот, който тя отказва да живее и в резултат, на което настъпва тяхната раздяла.
Отношенията помежду им я довели до нервни сривове и депресии, заради които влиза в психиатрично болнично заведение. Тя не е нито скулптор, нито майка, нито съпруга, каквато иска да бъде за Роден, нито творческо име със собствен почерк.
Роден винаги се е опитвал да помага на Камий като творец. След раздялата им тя отказва помощта му, а подкрепа получавала от познати и приятели.
Клодел иска да се утвърди като самостоятелен творец, но все останала в сянка му, дори и след раздялата им.
Парадоксът в тяхната любов е, че отдавайки младините си в затаени надежди за бъдеще с любимия, не се получава въпреки взаимната любов.
Тази стъклена топка, наречена "любов" може да се разбие за секунди на малки части. Дори талантът и желанието за развитие, сблъсквайки се с любовта и характера, пречат на творчеството на Клодел.
Обикаляйки и търсейки начин за развитие, тя е отхвърлена от общността през този период.
Опитите ѝ да прави собствени изложби и да се свърже с влиятелни хора, са без успех.
"Валсът" (1889 – 1905) на Камий Клодел
Скулптор - жена не се приема лесно като професия, камо ли да си по-добра от доста мъже скулптори. Всички критици, които я разглеждат я приемат като ученичка на Роден.
Изабел Аджани като Камий Клодел във филма на режисьора Брюно Нюитен "Камий Клодел" (1988)
Връзката на Роден и Камий продължава повече от десетилетие. Въпреки творческите си постижения Камий остава самотна и неразбрана по отношение на любовта и великия талант, който носи.
Последните тридесет години до последните си дни, тя прекарва в психиатричната клиника.
Жулиет Бинош във филма на Брюно Дюмон "Камий Клодел 1915" (2013)
Там тя живее сама, в нищета. Съдбата на Роден не е по-различна, той умира от премръзване в ателието си, тъй като френското правителство не му отпуска пари за отопление.
Талантът на младата скулпторка Камий Клодел се забелязва чак в средата на ХХ век, а творбите ѝ са търсени в целия свят, оценени високо за страстта и изгарящата нежност, с която тя е творила. Името й се записва до най-великите скулптори за всички времена.
Роден е един от най-ярките и талантливи скулптори на ХIХ и прага на ХХ век. Модел за много художници е способността му да предаде енергията на живото тяло, неговите пластични, сложни форми и линии.
Жерар Депардийо като Огюст Роден във филма на режисьора Брюно Нюитен "Камий Клодел" (1988)
Емоциите между двамата творци и изявата на тяхното изкуство и любов, може да видите в филма - "Camille Claudel" / "Камий Клодел" (1988) на режисьора Брюно Нюитен по едноименната книга на Рен-Мари Пари от 1984 г.
Филмът е отличен с: две номинации за Оскар 1990 г. (най-добър чуждоезичен филм и най-добра актриса - Изабел Аджани), номинация за Златен глобус 1990 г. (най-добър чуждоезичен филм). Сребърна мечка от Берлинския фестивал 1989 г. (най-добра актриса - Изабел Аджани), номинация за Златна мечка, 5 награди и 7 номинации Сезар 1989 г.
Други два филма за двамата скулптори, вдъхновени от тяхната история са "Роден" на режисьора Жак Доайон и "Камий Клодел 1915" (2013) - последният пълнометражен филм на френския режисьор Бруно Дюмон.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}