АМЕРИКАНСКИ ПРЕЛЕСТИ
Америка отвъд мечтите
Филмът "Червената ракета" на Шон Бейкър, както всички негови филми, ни показва хората и местата, които Холивуд напълно игнорира
Автор : / 1860 Прочита 0 Коментара
Източник: А24 Films
"Червената ракета" може би е един от най-добрите филми на независимия американски режисьор Шон Бейкър, който проби с "Мандарина" (2015) и затвърди мястото си сред най-интересните независими режисьори с филма си "Проектът "Флорида" (2017).
"Червената ракета" (Red Rocket) е част от програмата на на 26-ия София Филм Фест и разказва за западналата порнозвезда Мики Сейбър, който се завръща без пари в малкото си градче в Тексас и успява да убеди бившата си съпруга, бивша порноактриса и хероинова наркоманка, да го приюти в дома си, в който живее с майка си.
За да помага с наема, той се заема с дребни далавери, продава марихуана на разбитите работници по строежите, кара счупения си велосипед по цял ден и търси някаква надежда и възможност за "пробив" след провала на кариерата му.
Това разбира се не се случва и Мики е длъжен да се задоволи единствено с розовите захарни донъти в крайпътното кафене и Лолитката, която продава, наричана за кратко Ягодка. Животът на Мики отново става вълнуващ, защото той вярва, че ще направи пробив в порноиндустрията с младото рижаво момиче.
Разбира се, всичко това се оказват илюзии, а накрая Мики е изхвърлен и от дома на бившата си жена с един найлонов чувал за боклук, където са събрани дрехите му.
В типичния си стил, Бейкър рисува предградията на САЩ в пастелни и захарни цветове - такива, каквито са американските мечти и такава, каквато Америка ни се представя по телевизията. Отвъд тоналността обаче, виждаме прекършени мечти и изхвърлени на бунището животи. Захарни донъти, продупчени по средата, както са продупчени и съдбите на клетите, объркани, зомбирани и хипнотизирани от телевизията бедни хора.
Социалният микрокосмос, който ни открива Бейкър е картина на нищетата, на отхвърлените от политиката хора и именно във филми като този можем да си отговорим на въпроса защо хората в Америка са склонни да гласуват за Доналд Тръмп.
Съдбата на Мики, бивш порноактьор, който не може да се радва на спонтанен секс без да потърси виагра в портфейла си поради трудова деформация, може да бъде съдба на доста американци, смляни от една индустрия, след което изхвърлени от самата нея обратно на същото ниво.
Това, което виждаме в "Червената ракета" е един безпомощен мъж на средна възраст, който се опитва да продължи съществуването си, но провален в опита да избяга от травмите на миналото. Именно заради това той никога не напуска живота на порно индустрията в мислите си.
Когато среща госпожица Ягодка, той е привлечен от нея не толкова заради младостта, розовите устни, рижите коси и луничките, а заради това, че тя е шанс да продължи да живее в онзи отминал вече за него свят. Фантазиите, че всичко може да се върне и в живота му да се случи обрат не го напускат, а Ягодката само ги подхранва с девствения си и палав чар.
Ето какво казва Бейкър в интервю за DEADLINE:
"Играех си с куп теми, но една от тях е самата реалност. Искам да кажа, че можете да видите, че целият сюжет с Ягодка е плод на собственото му въображение. Може би това е неговият начин да се справи с новото си скапано съществуване - може би просто стои под едно дърво, пуши трева и мечтае за това момиче. Реалността наистина се превръща в нещо, което публиката трябва да постави под въпрос. Дори да вземем отразяването на изборите и постоянно пуснатия телевизор: начинът, по който поглъщат това, което се говори от екрана, по същия биха участвали в реалити шоу в съдебна зала, или може в новините, или в реклама. Всичко е същото."
"Червената ракета" не е изненадващ филм, ако познаваме предишните творби на Шон Бейкър. Пастелно лилавият мотел в "Проектът "Флорида", където самотна майка на 6-годишно дете се справя с живота си под социалния минимум с всички опасности и ситуации на ръба на обществото.
В предишния му независим филм "Мандарина" (2015), заснет само с iPhone, виждаме живота на две транссексуални проститутки и отблъскващият свят на дрога и насилие, който те обитават. В "Мандарини" има много чувство за хумор, както и в "Червената ракета" - дръзко чувство за хумор, мрачно забавни, но в същото време хуманни портрети на американците, които по-рядко ни се случва да видим на екрана.
Бейкър прави хумористичен, горчив, сладък, но в същото време мрачен разрез на един нежелаещ да напусне нарцисизма американец, завърнал се в тексаско градче, което съвсем скоро ще гласува изцяло за Тръмп. Това е Америка едновременно на типичното клише за нея и в същото време отвъд него.
Бейкър успява да уцели местата, които рядко ни се показват по американските филми и животите, които се случват само в затворените малки общности. Животи между нежеланието да се предадеш, илюзиите, захарните донъти и телевизионното отглеждане на граждани подобно на клетъчно отглеждане на кокошки.
Въпросът, който си задаваме в крайна сметка е: Донътите ли ще изядат американците или американците ще изядат донътите?
АВТОР: Юлия Владимирова
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}