Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Татуировка за милиони долари

СВОБОДА И ИЛЮЗИИ

Татуировка за милиони долари

"Човекът, който продаде кожата си" е сатира за света на изкуството, тялото като стока и илюзорните представи за свобода

Филмът на тунизийската режисьорка Каутер Бен Хания вече тръгна по българските кина (Източник: София Филм Фест)

Филмът на тунизийската режисьорка Каутер Бен Хания беше първият филм от Тунис, номиниран за "Оскар" за чуждоезичен филм през 2021 година. Вече можете да го гледате на кино в страната, защото в момента е в разпространение. 

Идеята на Хания е впечатляваща, начинът, по който ни я разказва също. Тя е вдъхновена от белгийския художник Вим Делвоа, който е известен с провокативното си изкуство и проектите, в които татуира животни и хора, превръщайки ги в живи предмети на изкуство. Така през 2012 г. той татуира гърба на мъж, който стои в Лувъра, произведението и името на мъжа е "Тим".

Още

"Човекът, който продаде кожата си" тръгва на кино

"Човекът, който продаде кожата си" тръгва на кино

Историята, която ни разказва Хания обаче тръгва от неволите на един сирийски бежанец, който за да може да избяга и да се спаси, решава да стане произведение на изкуството. Той дарява гърба си на скъпоструващ съвременен артист, който му татуира една реалистична шенгенска виза и го кара да сключи договор, в който се съгласява да бъде музеен експонат там, където произведението предстои да пътува или пък да бъде продаден на някой заможен колекционер на изкуство.

Моника Белучи в почти научно-фантастична роля и руса коса - игра мениджърка на известен артист, която се грижи за "живото му произведение" (Източник: София Филм Фест)

Донякъде филмът е една художествена сатира на човешките драми в условията на миграционна криза и липсата на свобода.

Сам Али (Яхя Махайни) попада в затвора, защото публично в автобус в Сирия обявява думите "свобода и революция", за да разкрие тайната си връзка с Абир (Деа Лиан). Бягайки от затвора в Ливан, той случайно попада на лъскаво събитие от света на съвременното изкуство, на което отива, за да се почерпи от бюфета.

Там среща артиста-звезда Джефри Годфруа (Коен Де Боу), който му предлага легален път към Европа. Условието е едно: Сам да продаде гърба си, който да стане истинска шенгенска виза и да обикаля из пространствата за изкуство по света.

„Човекът, който продаде кожата си“ е сатира за света на изкуството, тялото като стока и илюзорните представи за свобода (Източник: София Филм Фест)

Сътрудничката на Джефри е Моника Белучи, която като мениджърка на съвременно изкуство има много научно-фантастичен вид и поведение.

Още

Прочутият режисьор Андрес Файел: Германия изглежда мощна, но всъщност е една несигурна страна

Прочутият Андрес Файел: Германия изглежда мощна, но всъщност е една несигурна страна

Сам поддържа връзка по скайп с неговата любима Абир, която е в брак по задължение със сирийски дипломат по настояване на родителите. Чувстващ се като аутсайдер, с ниско самочувствие и преценка за себе си, Али се надява, че работата му като "предмет на изкуство" ще направи обратното и ще му вдигне самочувствието, посещавайки скъпи хотели, хранейки се с хайвер и бидейки част от експозициите на най-големите музеи по света.

Това обаче не се случва. Той се чувства още по-нищожен и експлоатиран, няма никакви права, макар вече да е част от "свободния пазар". Критиката във филма на особената политическа, социална и миграционна ситуация е направена от самия артист Джефри Годфруа.

Той казва, че стоките могат да се движат безпроблемни в условията на свободния пазар, това обаче не е така за бежанците, хората, които бягат от диктатура, война и смърт. В циничността си, артистът сам прави критика на свеждането на човешкия живот до ниво, което е много под възхищението ни от стоките.

„Човекът, който продаде кожата си“ е сатира за света на изкуството, тялото като стока и илюзорните представи за свобода (Източник: София Филм Фест)

Има един момент във филма, когато един от най-талантливите фотографи от голямо списание прави фотосесия на Сам. Тоест снима неговия гръб. Фотографът снима лицето му в началото, но по-късно се разбира, че той няма да ползва тези снимки, а ги прави, за да "разстопи ледовете". Накрая артистът директно скрива главата на Сам, навеждайки го, така че да изпъкне само шенгенската татуировка и там поставя собствената си глава.

Филмът поставя въпроси не само за човешкия живот във време, в което по света има ужасно много войни, бедност и вследствие на това - миграция на хора.

Каутер Бен Хания ни кара да се запитаме доколко обещаната ни свобода реално е такава? Сам успява да си издейства виза за Европа, отива в центъра на Брюксел, отсяда в луксозни места, но животът му преминава под задължението да бъде просто piece of art. Той няма никакви права, освен да пътешества, където му се каже, че трябва и да се появи на търгове, на които богаташи залагат за гърба му.

Филмът на тунизийската режисьорка Каутер Бен Хания вече тръгна по българските кина (Източник: София Филм Фест)

Още

Руският режисьор Виталий Мански: Горбачов не ми подари друго освен надежда

Руският режисьор Виталий Мански: Горбачов не ми подари друго освен надежда

Хания прави хубава метафора на живота, който мнозина бежанци, успяли все пак някак да стигнат до Европа, водят след това в тези "проспериращи" държави. Работата им често е нерегламентирана, експлоатираща и нископлатена. По-често тези хора изпадат под границата на социалната сигурност и обитават ръба на обществата, в които търсят по-добър живот.

Но също така "Човекът, който продаде кожата си" поставя проблема за пазара на изкуството и превръщането му именно в "пазар"? Пазар ли е изкуството, а произведенията стоки ли са? И ако не, каква е разликата в този случай? 

С наистина добра актьорска игра, добър сценарий и плътно действие, Хания ни предлага един ужасяващ образ на XXI век, образ, скрит зад фасадите за свобода, демокрация и високи постижения на западните общества. Тя обръща перспективата и ни подтиква да се вгледаме доколко са реални представите ни за самоличност, предмет, човек и какви са разликите между тях.

Автор: Юлия ВЛАДИМИРОВА | Instagram

Още

 "Паралелни майки": Филм за белезите на майчинството и историята

"Паралелни майки": Филм за белезите на майчинството и историята

Още

Юлия в Страната на несигурността: Една романтична история по скандинавски

Юлия в Страната на несигурността: Една романтична история по скандинавски

Още

Вим Вендерс: Като режисьор съм повече занаятчия, отколкото артист

Вим Вендерс: Като режисьор съм повече занаятчия, отколкото артист

Още

Режисьорът Леван Когуашвили: Да говориш за тъжни неща с жизнерадост и ирония, това е грузинското кино

Режисьорът Леван Когуашвили: Грузинското кино говори за тъжни неща с жизнерадост

 

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Кинофестивалът "Сънданс" се завръща и отново ще е изцяло онлайн

Световният кинофорум се завръща онлайн с девет дни, изпълнени с документални филми за знаменитости от Кание Уест до принцеса Даяна, Люсил Бол и Бил Козби, дебютни филми, виртуални срещи и разговори с кинематографи

"Смирен" - още едно българско заглавие в международния конкурс на 26-ия София Филм Фест

Дебютният игрален филм на Светослав Драганов среща зрителите с 40-годишен режисьор, който влага цялата си енергия в нов проект, разказващ за скъсаната семейна връзка на монах и неговата майка

"Мрак" - със специална гала-прожекция на 26-ия София Филм Фест

Новият филм на Душан Милич е копродукция между Сърбия, Дания, България Италия и Гърция

"Рибена кост" на Драгомир Шолев влиза в Балканския конкурс на 26-ия София Филм Фест

Най-новият филм на режисьора проследява драматичните девет истории, огледали се в окото на умиращ делфин, 9 гледни точки към един абсурден свят

Награда за Кино 355 на Фондация "Стоян Камбарев" с ново звездно жури

До 1-ви февруари, младите филмейкъри, може да кандидатстват при пълна творческа свобода, като има само едно ново условие - филмите им трябва да бъдат с Неочакван край

"Божията ръка" на Сорентино: Портрет на кинорежисьора като млад

Автобиографичната драма на Паоло Сорентино за израстването в Неапол е чувствена, тъжна, но и възвишена история за живота в духа на "Амаркорд" на Фелини