Навръх коледните празници през 1877 г. войските на генералите Радецки и Святополк Мирски заедно с българските опълченци обграждат армията на Вейсел паша, зимуваща в подножието на Шипченския проход и я принуждават да капитулира. В началото на януари 1878 г. генерал Гурко разбива бойните сили на Сюлейман паша и освобождава Пловдив. През същия месец е превзет и Одрин. Там малко по-късно от Казанлък се премества Главната квартира на Дунавската армия начело с главнокомандващия, Великия Княз Николай Николаевич, брат на император Александър II. Тук пристигат също Намък паша и Сервер паша, упълномощени от султана да преговарят за сключване на примирие. Те се срещат с Великия Княз, който изслушва заявлението им, че са готови да приемат условията за прекратяване на военните действия. На другия ден вечерта примирието е подписано.

По време на церемонията 80-годишният Намък паша, висш турски държавник и дипломат, се разтреперва и разплаква, а Великият Княз приятелски го потупва по рамото. Час по-късно пълномощниците на Абдул Хамид слагат подписа си и под военната конвенция, и се оттеглят.

Подписването на Санстефанския мирен договор, 3 март (19 февруари ст. ст.) 1878 г.

Още

Как България става от поробена държава - полусвободно княжество

Оттук нататък започват преговорите между двете страни за сключване на мир. Проектът на документа е изготвен още в началото на януари в Петербург от граф Николай Павлович Игнатиев, дългогодишен посланик на Русия в Цариград. Дипломат с голям опит, тънък познавач на турските политически нрави, той настоява пред императора да се превземат височините край Цариград и едва тогава да се преговаря с турците. Одринското примирие се сключва без негово знание и съгласие. То веднага поставя Русия в неизгодна позиция. Високата порта е убедена, че ако Цариград остане по-далеч от руските войски, тя ще може по дипломатически път да извоюва за Турция по-изгодни условия за сключване на мирния договор. Подкрепяна е негласно от Англия и Австро-Унгария в тактиката си на отлагане и разтакаване.

Великият Княз Николай Николаевич

Още

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Преговорите между двете страни се прекъсват на няколко пъти. Междувременно, по настояване на граф Игнатиев, който разбира, че близостта до Цариград ще направи противника им по-сговорчив, се взема решение Главната квартира да се премести от Одрин в Сан Стефано. Турците обаче изразяват несъгласие. Руското командване ултимативно им заявява, че ако Великият Княз не бъде поканен от султана да прехвърли Главната си квартира в Сан Стефано, подчинените му войски "ще заемат онези позиции, които сметнат за нужни".

Още

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

Но и в Сан Стефано пълномощниците на Абдул Хамид продължават да държат на своето: остро възразяват срещу предложените от Русия бъдещи граници на България, особено западната. Те подкрепят становището си с аргумента, че населението там е предимно от албански произход.

Султан Абдул Хамид II

"Особено мъчително бе за турците да отстъпят на българите крайбрежието на Егейско море - пише в записките си граф Игнатиев. - Вие ни взехте всички наши европейски пристанища на Черно море - казваха пашите - а искате още за наша сметка да облагодетелствате българите с брега на Средиземно море, докато на това крайбрежие очевидно господства гръцкото племе."

Граф Николай П. Игнатиев

Още

Опълченците на Шипка проправят пътя към свободата на България

При едно от поредните прекъсвания на преговорите, граф Игнатиев настоява пред главнокомандващия да обяви прекратяване на примирието и още на 17 февруари (ст.ст.) да придвижи войските към възвишението на Босфора и Цариград. Николай Николаевич не приема и отговаря следното:

"Ти си полудял, непременно искаш да ни забъркаш в нова война с Англия!"

На същия този 17 февруари обаче, турската страна поднася своите извинения на руския главнокомандващ и преговорите са подновени.

Домът на Аракел бей Дадиян, в който е настанен Великият княз Николай Николаевич със свитата си и са разположени руски войски.

Още

Свободата остава завинаги на Шипка!

Окончателното им приключване е определено за за 19 февруари (3 март по нов стил). На тази дата в околностите на Сан Стефано за 2 часа́ е насрочен тържествен военен парад по случай годишнина от възцаряването на Александър II. Възнамерявало се е така да се отбележи и триумфалното за русите подписване на договора. Но тъй като към 2 часа́ той още не е подписан от представителите на двете страни, парадът се отменя, без обаче да се разпуснат участващите в него военни части. И когато към 6 часа́ се получава съобщението, че мирният договор вече е факт, гръмогласно "Ура!" разцепва въздуха. "Тези викове сигурно са били чути, ако не в самия Цариград - пише съвременник - то навярно в предградията му, защото турците наизскачат от своите палатки и се нареждат в пет колони, готови за бой. "За да не се стресне" и без това възбуденото цариградско население", по молба на турските представители, русите се въздържат от топовни салюти.

Още

Ньойският договор: Болката, унижението и незапомнените истини

След като договорът е утвърден от султана, в Петербург е изпратен високият турски сановник Реуф паша. Поднасяйки го на Александър II с думите: "Турция е в краката на Ваше Величество", той вероятно е съзнавал, че на Балканите като феникс възкръсва българската държава.

Цариград около 1890 г.

Руският император Александър II

Къщата в Сан Стефано, в която се водят преговорите и е подписан договорът. Днес не съществува.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"