През 1937 г., по случай 100 години от рождението на Апостола и 64 от обесването му, вестник "Мир" отправя покана към читателите си да изпращат в редакцията свои спомени или разказани им от свидетели истории, свързани с гибелта на героя. В продължение на няколко броя на страниците на изданието са публикувани редица читателски писма.

Днес, когато се навършват 148 години от смъртта на Левски, ви представяме няколко от тях, като запазваме оригиналния изказ.

I. Мястото, на което великият Левски биде обесен

Още

"Случаят Левски": За Апостола в това общество място няма, защото то отново би го унищожило

Обичаме да спорим, и спорим за същността на работи случили се вчера. Спорим, защото мислим, че всичко знаем, и по липса на доверие един в друг. Онзи ден се откри спор за деня на освобождението на София, днес се спори за мястото, на което великият българин Левски бил обесен в София, утре ще спорим за деня, в който се провъзгласи Второто българско царство. Спорим за дати, за които имаме още живи хора за свидетели. Спорим и пишем без да проучваме, пишем, за да пишем. Подигнал се е спор за мястото, на което Левски е бил обесен! А има софиянци живи, които помнят де е било това място. Издирени ли са?

Пред нас е фактът, неоспорим - издигнатият паметник на Левски. Прието е, че е издигнат на мястото, на което е бил обесен. Нима ония, които издигнаха тоя паметник, не се увериха предварително за мястото, на което имаше да издигнат тоя паметник?

В това време числото на живите свидетели на трагичния край на Левски беше голямо и не е можало да има ни най-малко съмнение в оказаното място. Години поред това място, на което е издигнат паметникът, не е оспорвано. Защо се повдига днес? Скимнало на някой си да спори, и спорът е налице!

Дигитална възстановка на портрета на Васил Левски в униформата на Първа българска легия, заснет от Карол Поп Де Сатмари в Букурещ, Румъния, 1868 г.

Ето що знам за това място, на което е бил обесен Васил Левски.

През лятото на 1879 г., една света неделя, заедно с един бивш софийски учител и двама-трима другари, излезнахме на разходка, да посетим мястото, на което бил обесен Левски, дойдохме до стария градски полузаринат окоп. Връх отсамната издигната земя стърчеше една келява върба.

"Тук, ни каза учителят, биде обесен Левски".

Още

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Това място беше нейде между днешната Държавна печатница и паметника. Никой не може да покаже днес нито при издигането на паметника самото точно място, на което е била издигната бесилката. Преди да се издигне паметникът, тая местност се уравни при прекарване на улиците по новия градски план; мястото, върху което е била издигната бесилката, окопът, е било заличено, и паметникът ще да е бил издигнат на най-близкото видно място, образувано от плана, именно на днешния площад.

Много читатели ще се чудят като прочетат думите ми - излязохме на разходка да посетим мястото, на което бил обесен Левски. Тогава отвъд днешния Военен клуб всичкото пространство до границите на старото село Подуене, беше голо, овча паша. Никаква постройка по това пространство, всеки ден се срещаха по него стада овци.

Още

Съвременници на Левски в София

На мястото на Военния клуб стояха три едноетажни здания, тухлени постройки, една зад друга. Тия здания бяха послужили на турците за болница, в тях по-късно се откри Военното училище. Наскоро след откриването му английският посланик посети една от класните стаи, във време на клас, аз го придружавах. Спомням си и до днес миризмата, задушаваща въздуха. Юнкерите носеха руски солдатски ботуши. Казват, че навън от тия здания имало турска казарма, не помня такова нещо. Да е имало такова здание, то непременно щеше да се запази и използува за много години в онова време при тогавашната липса на помещения. Аз съм запомнил всичкото това пространство голо. Без дърво, без постройка.

Възможно е зданията, които служеха за турска болница през време на войната, после Военно училище, да са служили по-рано за казарма, и оттам е легендата за казарма в тая околност.

П. М. Матеев

Портрет на Апостола на Свободата Васил Левски, заснет в Белград през 1867 г.

II. Де е обесен Левски?

Бях в десетата си година. По повод обесването на Левски помня следното:

Още

Заветите на Левски - втората ни Библия

В София имаше два говежди пазара. Единият близо до зданието Окръжна палата (дн. Министерство на земеделието на бул. "Христо Ботев" - бел.ред.), а другият - дето сега е паметникът. И на двата пазара беше издигната по една бесилка, които съм виждал. Бесилките бяха от добре изгладени, 20-сантиметрови вертикално поставени и по едно хоризонтално дърво. На последното имаше и по една халка. Обесването ставаше изключително в петък - пазарният ден. В този ден баща ми ме затваряше да не ходя да гледам. Страх го беше да не изпусна "зяде лакърдъ" (излишна дума). В другите дни обикалях и гледах бесилките. Един ден обесиха чичо Стоян Вардев от Якоруда, който ми беше подарил една песнопойка. Обесиха го на бесилката, дето сега е паметникът на Левски. Много плаках и често ходех при тая бесилка. Надявах се да възкръсне. Така запомних много добре мястото, защото съм ходил при бесилката може би 100 пъти.

Друг петък се научих, че "Асланолу" е обесен на същата бесилка. Баща ми беше сапунджия и свещар, доставяше свещи на предприемача на гарнизона Хаджи Азис - сегашната сладкарница срещу Военния клуб. Там занесох свещи и се научих, че "Асланолу" е обесен. Казах го на баща ми и той скри от мене.

Бесилката беше, дето сега е паметникът. Може да има грешка, но в никой случай повече от 20 метра, в югоизточно направление.

Димитър Венедиков (полковник о.з.)

III. За местопогребението на Левски

Още

Патриотичните послания, които ни завеща великият българин

Покана има, да се обади кой що знае за погребението на Левски и за мястото, на което е бил погребан. Щом такива сведения не са били събрани и запазени навремето, напразно е да се издирват днес след толкова години. Турските власти, при обесването поединично на християнин, поканват свещеника, който да изслуша покаянието на осъдения, и да му прочете последната молитва. В случая с Левски поп Тодор е бил свещеникът, който простил Левски и му прочел последната молитва. Поп Тодор, изпълнил свещеническата си длъжност, се прибира у дома си, и може и нищо да не знае по-нататък. И така е било, по сведенията ми, той никаква бележка не е оставил, нито е предал някаква на потомците си. След няколко часа увиснатото тяло се обичайно предава на надлежната верска община за погребение. Станало ли е това така, мисля, че по това нямаме сведения. Поп Тодор беше просветен свещеник, аз го помня. От това, гдето не е оставил никакви бележки за участието му в обесването на Левски, можем да съдим под какъв голям страх са се намирали българите софиянци и за дълго време не са могли да помислят за местопогребението. Ако общината е била поканена да прибере тялото, за да го погребе, а тя не се е отзовала, то ще да е било заровено до бесилката, в окопа, и за дълго време българите са странили от това място, да не бъдат подозрени.

Още

Апостола: Народе????

Да се не види чудно, дето казвам, че общината може да не се е отзовала да прибере тялото за погребение. През 1902 г. бяха обесени в Одрин двама българи, от четата на Соколов и Мерджанов, която неуспешно отвлече сина на Дертли Мустафа бей. Властите поканиха митрополита да изпрати свещеник. Такъв изпълни дълга си при самата бесилка. След снемането на обесените, същата власт покани Митрополията да прибере телата и да ги погребе. Митрополията се не отзова и телата бидоха натоварени на градска кола за боклук, и изхвърлени в българските гробища, дето бидоха заровени.

Тялото на Левски да е било пренесено от мястото на бесилката, нейде си около Държавната печатница, през целия град до българските гробища нейде зад Окръжната палата, едвам ще приемем. Недопустимо е да е било погребано отвъд днешното Народно събрание; тая местност беше покрита до след Освобождението с турски гробища.

При липса на сведения, при липса на доказателства, че тялото е било предадено на общината, за да го погребе, трябва да заключим, че то е било заровено на мястото на бесилката, от палачите, в окопа, точното място на който не може да се определи.

П. М. Матеев

Най-близките роднини на Левски при откриването на паметника му през октомври 1895 г. Снимка: "Изгубената България"

IV. Де са костите на Левски?

Като зет на стария софийски род Поптошеви, в семейството ни дохождаше старата софиянка и близка приятелка баба Мария поп Павлова, известна в рода ни баба Цеци, дъщеря на покойния софийски свещеник поп Павел.

Баба Мария почина миналата година на 86 години. Тя е жена на Илия Лазаров от с. Локорско, Софийско, починал през 1902 г. Той е бил четник от Ботевата чета.

При съвършено спокойни разговори, при чаша кафе, неведнъж съм разговарял, освен за миналото на мъжа ѝ, във връзка с бунтовническата му дейност, но и за неща, свързани с дейността на Левски. В мене е останало убеждението, че покойният ѝ мъж не е бил чужд на Софийския революционен комитет и от там тя е знаела доста комитетски работи, по които ми е говорила.

От нея знам, че бесилката на Левски е била негде на пресечката на улица "Регентска" (дн. бул. "Янко Сакъзов" - бел.ред.) и "Кракра", срещу Гвардейските казарми, като в двора на сегашните казарми е имало едно ханче, дето са разпрягали колите си дошлите селяни на пазар в София. Шосето за Подуене-Орхание е минавало през дворовете на казармите и тия места са се смятали за граница на мерата между София и с. Подуене. През Държавната печатница е минавал канал-изкоп и там е имало единствен дървен мост, по който са минавали коли от София за към Подуене. Обесването и погребението на дякон Левски ми го е предала баба Мария със следните подробности:

Денят на обесването на Левски е бил студен и ветровит. При обесването му не е смеел никой българин да присъствува, освен по двама или трима представители на тогавашния еснаф, които по заповед са били заставени да отидат. Левски е висял на бесилката 1-2 денонощия, и през това време само младежи десетинагодишни са имали смелостта да минават покрай бесилката. Тялото на Апостола е било погребано от поп Тодор много близко до бесилката. Дотук баба Мария говореше спокойно, обаче на зададения от мен въпрос: где е днес тялото му, тя като че се пренесе в оная тъмна епоха, когато на такива въпроси се отговаря само при клетва, че няма да бъде предадена на турските власти. И със своята искреност и добродушие ми добави, че тялото на дякона Левски е откопано от тогавашния клисар при днешната църква "Св. Парашкева" на бул. "Мария-Луиза" и погребано в олтаря на същата църква. Този подвиг е извършен от покойния Христо Хамбарков-Гъската, който е бил във връзка с членовете на софийския революционен комитет.

Никола Станчев

Паметникът на Васил Левски в София, издигнат през 1895 г. на мястото, където е обесен (Снимка: "Изгубената България")

V. Къде е погребан Апостолът Васил Левски?

За гроба на Апостола Левски позволявам си да изнеса един мой спомен, много добре запомнен по еднократни разкази на покойния ми баща свещеник Георги Д. Тилев (по-късно архимандрит Теофилакт Тилев) - съвременник, съидейник, другар на Левски у нас и в Сърбия, и сътрудник по създаване революционните комитети в родното му село Перущица и в град Пловдив.

В началото на 1895 г. баща ми премина на служба от екзархията в Цариград на такава в Софийската митрополия като протосингел на последната, на която длъжност остана до есента на 1898 г.. През същия период време се чествува 25-годишнината от обесването на Васил Левски, поради което още по-чести разговори и разкази ставаха за последния.

Интересувайки се да узнае где е гробът на неговия скъп наставник революционер и другар Левски, съучастник в разкалугеряването му, дядо Тилев, чрез разпити на мнозина духовни и мирски лица, живели по време на обесването в София - каквито, поради късия период време - 22-25 години от тоя акт, е имало много още останали живи, можал да се добере до данни, указващи му, че гробът на Левски е бил в гробищата, дето е сега Окръжната палата.

Борис Ангелушев. Залавянето на Апостола, 1963

Покойният ми баща ме води на същото място и ми посочи гроба на апостола Левски.

Макар и да минават вече повече от 40 години (1896 г.), бидейки юноша на 15-16 години, помня много добре следното:

В гробищата, които тогава бяха вън от града - западно от бул. "Христо Ботев" имаше нещо като параклисче - доста запуснато, на дясно от олтарчето му и малко по-назад - на около 5-6 крачки, - значи югозападно от олтарчето, ми се посочи гробът на Апостола, обаче никакъв знак - каменен или дървен кръст, не упоменаваше името на покойника в тоя гроб. Около него, както и по-близко съседните до него, още тогава царуваше пълна занемара. Откакто се повдигна въпросът за гроба на Левски, много пъти нарочно минавах покрай същите сега застроени места. Спомням си, че гробищата заемаха местата между сегашните улици "Позитано" и "Владайска", обаче, точно къде беше параклисчето, не мога с точност да си спомня, но ми се струва, че трябва да е на мястото на юг от булевард "Братя Бъкстон" (дн. ул. "Дамян Груев" - бел.ред.), или даже още по́ на юг - дето е северното дворче или най-после - най-дясната (северната) част на огромното здание на Окръжната палата (Министерството на земеделието и държавните имоти). Възможно е обаче, в някои стари планове, ако са съхранени в Софийското градско общинско управление, да може с положителност да се установи мястото на параклисчето, а по него и онова на гроба на Апостола.

Ал. Г. Тилев

Към днешна дата въпросът за точното място на обесването на Васил Левски е изяснен с голяма доза достоверност, но местоположението на костите му винаги е било обвито в мистерия и, както се вижда и от горните свидетелства, има големи различия и разминавания. Това все още си остава една от най-големите загадки в българската историография.

Борис Ангелушев. Обесването на Васил Левски, 1942

 И накрая, една редакторска бележка, публикувана отново във в. "Мир" през 1939 г., обобщава:

"Беше се повел спор: на колко сантиметра от паметника на Васил Левски е бил обесен той - и по цели километри статии се изписаха за тия сантиметри.

Заспори се и за истинския му образ.

Не ще е за чудо, ако някога се заговори и заспори и за това - колко кила е тежал.

А истинският му духовен образ - за това по-малко се пише и говори.

А истинският му духовен образ - това е по-важно от въпросите, които повдига спороманията.

Нека се вгледаме в истинския образ на Васил Левски. Не ще е нужно да се ровим в архиви и библиотеки - достатъчно е да се взрем в следните няколко реда, излезли изпод ръката на Апостола, и да прозрем духовния му образ...

В писмото си до Филип Тотю от 1 март 1871 г. Левски пише:

"На драго сърце трябва да обичаме оногова, който ни показва погрешката"...

"Не да видя себе си на голям чин, а да умра, братко, - това трябва на всеки работник български да даваме таквоз предначертание и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа"...

Ето ни, прочее, пред истинския образ на великия Апостол за свободата Васил Левски.

Поклон!"

Христо Д. Бръзицов