БЕЗСМЪРТНИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРИЯ
"Моята молитва" на Ботев - химн на правдата и честта
Навършват се 171 години от рождението на поета-революционер
Автор : / 13431 Прочита 29 Коментара
"Моята молитва"
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже —
мен в сърцето и в душата...Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода —
да се бори кой как може
с душманите на народа.Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
Христо Ботев написва стихотворението си "Моята молитва" през 1873 г. Тогава е едва 26-годишен. Няма много примери в световната история и литературата, като тази "молитва" за правда, чест, достойнство и талант. И то, написана на такава млада възраст.
Ботев живее "бързо" и пламенно, като че усеща че няма много време, за да изрази целия потенциал на личността си.
Поетът е роден на 25 декември 1847 г. (6 януари 1848 г. по нов стил) в гр. Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, а после в Калофер. През октомври 1863 г. заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер и започва своята революционна пропаганда срещу поробителите турци и продажните български чорбаджии.
Първото си стихотворение - "Майце си", публикува във вестника на Петко Р. Славейков - "Гайда".
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, откъдето е освободен, благодарение на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Любен Каравелов, сътрудничи на революционния орган. Под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме".
През 1875 г., съвместно със Стефан Стамболов, издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
През май 1876 г. вече се разгласява новината за Априлското въстание. Ботев организира чета, на която става воевода. С част от четниците си се качва на кораба "Радецки", плаващ под чужд флаг, и заставя капитана на кораба да спре на българския бряг.
За мнозина днес това е проява на тероризъм. За нас, българите - проява на доблест и чест на един истински патриот; ритуално себепожертване за свободата на родината!
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
В сърцата ни остават примерът и безсмъртната му поезия!
Поклон!
Еми МАРИЯНСКА