На 6-и януари 1848 година е роден поетът-революционер Христо Ботев - едно име, достойно превърнато в символ за чест и талант; за национално достойнство и героизъм.

Трудно е човек да си представи, четейки стиховете му, че те са писани преди век и половина - толкова актуално звучат и днес!.. Като прибавим към това и факта, че Ботев си отива от този свят едва на 28, оставаме удивени от мъдростта му - от удивителното му чувство за прозорливост в бъдещето, от познанията му в душевността на българина, историята и света. Нямаме друг толкова млад поет, който така многостранно да съчетава в творчеството си таланта на словото с философията на националния дух и патриотизма.

Още

Как Захарий дари България с Ботев

И днес, за жалост, когато претендираме че живеем в свободна и по европейски развиваща се държава, болшинството българи са изпълнени с отчайващото чувство на безпътица и несигурност, изразено простичко от поета с: "...умът не види, добро ли зло ли насреща иде..."

Като народен любимец и икона на българското самосъзнание, и Ботев не бе "пропуснат" от посегателствата на безсъвестни историци и литературни критици. Във времето имаше много спорове дали човек като него, отклоняващ кораб с оръжие, не е терорист?!? Литературоведи пък изкарваха поета "фройдист", задето съществителни от женски род в поезията му, като "сабя френгия" и "майка юнашка", били носители на позитивно съдържание, а съществителни от мъжки род като "чорбаджия изедник" - с отрицателно. Такива търсачи на "сензации" в стила "под вола теле" е имало много, но нищо от техните приказки не може да засенчи любовта на обикновените българи и тяхното възхищение от героизма на Ботев - самопожертвователната му стъпка към Смъртта с гордо вдигната глава.

Христо Ботев с българи ученици в Одеса, краят на април 1865 г. Първата, най-малко известна фотография на Христо Ботев. Ботев е първият, седнал в дясно

Безумство ли е била "авантюрата" му с кораба "Радецки"? - Да, но "авантюра", която се е превърнала в безсмъртен пример на саможертва в името на родината.

Ботев не е нито "терорист", нито "камикадзе", макар подвигът му да граничи с безумието. "А ако е бил фанатик, пише един критик, то дай Боже повече такива "фанатици" на родината ни България!.."

Още

Поставят мраморен бюст на Ботев за 170-годишнината му

"Как се е родило това чудо по нашите земи?!", пита един човек в социалните мрежи. Хубав въпрос. Ботев е необикновен и във визуален и в духовен смисъл. Той е надарен и с талант и със смелост. Съчетания от качества, достойни да респектират "масата народ". Особено, на фона на робство. Ботев е от така наречените неформални лидери, извоювали мястото си в авангарда само благодарение на личните си качества.

Роден е в семейството на даскал Ботьо Петков и гордата българка Иванка Петкова. Брат му Кирил също е революционер от голям мащаб. Семейството изиграва огромна роля в израстването на Христо Ботев като личност. Както и образованието му - в Калофер, Карлово и Одеса.

Април или май 1876 г. Христо Ботев и братята му Стефан, Кирил и Боян. Последната снимка на Христо Ботев

Младият Ботев е забелязан от литературния колос Петко Рачов Славейков. Именно той го подкрепя за първата му публикация - стихотворението "Майце си".

Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?

/"Майце си"/

Биографията на Ботев смайва с живот "на бързи обороти" - изпълнен с динамични събития. След като изнася пламенна реч в Калофер, младият поет е принуден да напусне родината си. Установява се в Румъния, като живее в Букурещ, Браила, Александрия и др. Във Влашко осъществява първите си сериозни контакти с български революционери - успява да се сближи със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. През 1868 г. се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунава и да навлезе в поробените български територии. През същата година написва "На прощаване". Четата не изпълнява задачата си и се разпуска, но Ботев не се отказва - мизерства и живее в оскъдица в изгнание, воден от идеята си за свободна България. В една изоставена вятърна мелница се среща с Васил Левски. Той му става пример за издръжливост. След време силата на Дякона му помага да издържи затворничеството си във Фокшанския затвор, където лежи за бунтовничество. След излизането си оттам започва да издава своя първи вестник - "Дума на българските емигранти". И пак е затворен за бунтовническа дейност. След застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов е освободен, но не се "укротява" - започва да пише бунтовническите си публикации във вестниците "Свобода" и по-късно в "Независимост", а през 1873 г. издава сатиричния вестник "Будилник".

Септември 1875 г. Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Букурещ

През 1874 г. е поканен да участва в общото събрание на БРЦК, където е избран за секретар на организацията. Работи като учител в българското училище в Букурещ, а междувременно продължава най-активно революционната си дейност. От декември 1874 г. започва да издава нов бунтовен вестник - "Знаме". През юли сключва граждански брак с българката Венета, която му ражда дъщеричка - Иванка.

"Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много

тебе Венето, затова гледай Иванка и помни любящия те Христа".

/17 май, 1876 г./

Май 1875 г. Христо Ботев в Букурещ. Най-известната фотография на Ботев е правена в ателието на фотографа Тома Хитров

Малката се ражда в годината на най-кървавия български бунт срещу османската власт - Априлското въстание. Ботев започнал да събира средства и оръжие, както и способни дейци, които да се изправят срещу поробителите, но преждевременното избухване на бунта го оставя настрани от горещите събития. След новината за кървавото потушаване на въстанието, Ботев се решава на героичния си подвиг. Сам организира чета, оглавява я и потегля заедно с нея към България. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба "Радецки". Останалото е известно!...

Колаж: Юлиян Илиев

Още

Паметно утро за Христо Ботев

Днес преосмисляме този подвиг през призмата на времето си и съвременните разбирания за подвиг, който някои дръзват да нарекат "тероризъм"; за поезия, която някои класифицират като "словесен фройдизъм". На едно, обаче, не могат да посегнат - на ореола на личността на Ботев.

"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"

Този ореол му е сложила като неръкотворен венец народната любов. Обикновеният човек не се интересува от това какво мислят историците, политиците, или литературоведите. Но помни "Майце си", "На прощаване" и "В механата". И в стиховете на Ботев преоткрива себе си, собствените си чувства и куража, който често му липсва. Затова му е нужен на обикновения българин един пример като Ботев - да му стопли душата и в същото време да му разгорещи кръвта; да му събуди самосъзнанието и да му вдъхне вярата, че българинът е горд и смел човек. Затова е актуален Ботев!..

Еми МАРИЯНСКА