ПАМЕТ

Велислава Дърева: Историята не трябва да бъде затваряна в канон

"Написах тази книга, за да се прекрати заговорът срещу паметта, защото най-лесно се управлява безпаметен народ. Нека да четем цялото изречение на историята, а не само това което ни харесва и устройва", каза журналистката на представянето на "Атентатът'1925. Денят, в който се отвориха портите Адови"

Редактор : Impressio / 9 април 2019 / 10:19 5928 Прочита 84 Коментара

Велислава Дърева представи последната си книга "Атентатът'1925. Денят, в който се отвориха портите Адови" в София (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

В обществен разговор под мотото "Фашизмът не е мнение, фашизмът е престъпление" премина премиерата на книгата на Велислава Дърева - "Атентатът'1925. Денят, в който се отвориха портите Адови" в препълнения книжен център "Гринуич" в столицата. В диалога се включиха историци, публицисти, писатели и евродепутатите Сергей Станишев и Георги Пирински.

В "Атентатът'1925. Денят, в който се отвориха портите Адови" Велислава Дърева прави историческа и публицистична дисекция на белязалия дълбоко политическия и обществен живот в България и отекващ и до днес атентат в църквата "Света Неделя", извършен на 16 април 1925 г.

Велислава Дърева:

Още

"Атентатът`1925. Денят, в който се отвориха портите Адови" - да се помни и да се знае

"Какво си мисля аз? Ако приемем, че историята на тези събития в книгата - от трите войни и двете национални катастрофи, мине се през преврата, отрязаната глава на Александър Стамболийски и после Закона за защита на държавата, после бруталните разстрели на невинни хора по улиците на София, убийствата на депутатите комунисти, за да се стигне до този атентат. Аз смятам, че той е провокиран от поведението на тази власт.

Цялата политика на Александър Цанков е една непрекъсната провокация. Защото както на тавана на храма на "Света Неделя" е струпан взрив, в политиката на управляващите в онзи момент са струпани мегатонове политически взрив, който рано или късно ще гръмне.

Ако всички тези събития и последвалите след атентата някой си представи, че са като едно изречение - близо 95 години едните четат изречението в първата половина, другите във втората. И така си обясняват света - с половин изречение. А трябва да се чете цялото. Тези изречения са много и всичките са все по-ужасни и колкото повече четеш, става все по-страшно.

Трябва да се чете цялото изречение. Прочитът на тези събития винаги е имал един ляв и един десен канон. Много документи минаха през мен. Колкото и парадоксално да звучи, в един момент живеех в десния канон и бях твърде убедена, че Коминтерна стои зад цялата тази работа. Но след като прочетох двете дебели книги с документи за Коминтерна по този въпрос си казах: Велиславо, я вземи отново да четеш като хората. Историята не трябва да бъде затваряна в канон. Затова и краят на книгата няма послеслов, а има списъци със загиналите под руините храма. Списъкът, направен от Екатерина Каравелова в средата на май 1925 г. и изпратен на сестрата на цар Борис - Княгиня Надежда. Списък на изчезнали към онзи момент и имена на хора, които намерих в процеса на писането. Накрая е страшният списък на Антон Страшимиров с имената на българските публицисти и писатели. Този кървав стълб ще стряска бъдещите поколения.

Ние сме бъдещото поколение и трябва да се стреснем, защото тук няма деление. Невинни са само жертвите при атентата и жертвите, избити по чудовищен начин след него. Нека да четем цялото изречение на историята. Да не си избираме това, което на нас ни харесва и което ни устройва.

Последните 30 години има един заговор срещу паметта. Заговор срещу историческата памет в България. Защото последните 30 години историята се подменя, историческата истина се подменя. Това е най-величествения feaknews произвеждан някога.

Няма антифашисти, има бандити, престъпници, нискочели, цървули, каскети, неграмотни, които са тръгнали срещу законната власт и напълно си заслужават да бъдат разстреляни, избесени, задушени, горени живи в пещите, захвърлени в канавки. Антифашистите бяха обявени за престъпници, а техните убийци бяха канонизирани като светци. Убийците на Гео Милев, на Йосиф Хербст, на Никола Вапцаров, на децата от Ястребино. Откога масовите убийци могат да бъдат закрилници на българския народ? Това е отвратително. Говори за липсата на елементарна човешка порядъчност. Това е проблемът и затова написах книгата, за да се помни и да се знае.

За да се прекрати този заговор срещу паметта, защото най-лесно се управлява безпаметен народ. Народ, който не помни и не иска да помни и знае. Но ние искаме да помним и знаем и затова благодаря на всички, които ми помогнаха с написването на тази книга."

Проф. Искра Баева:

"Ще говоря не като историчка, а като човек, който участва в тези дискусии последните 30 години. Аз приветствам тази книга и много се радвам, че най-после се появи дискусия с онзи фалшив консенсус на осъждането на станалото през последните години, тъй като тази книга оспорва онова виждане, наложило се в повечето писания, което анонсира само дясната гледна точка за тези събития.

Най-накрая ние ще имаме дискусия между книгите, която е много по-добра, защото всеки сам с книгата ще намери своята истина. Това е проверка за умението ни да мислим и да оценяваме плуралистично миналото.

Така, както до 1989 г. имаше една истина в една посока, последните 30 години има коренно противоположна, но отново има една истина, и има неприемане на каквато и да била друга.

С тази книга Велислава Дърева започва една такава смела дискусия. Това е истинският подход. Да се постави драматично събитие в контекста на историята и фактите, но и в контекста на предпоставките, на противопоставянето на власт и общество."

Сергей Станишев:

"Искам преди всичко да благодаря на Велислава - граждански и интелектуално, да се захване с тази тема. Една от трагичните страници от нашата история в началото на 20-и век. Никак не е лесно да се бръкне в тази рана, която и до днес разделя българското общество. Да се даде ярък, публицистичен прочит на събитията, на контекста на времето. На осъзнаването на епохата и всичко, което се случва в нея. Има много определения на историята, едно от тях е, че историята е политика, обърната към миналото. Всеки политически режим чете миналото в контекста на сегашните задачи и политическа обстановка. Това е неизбежно и при всяка смяна се повтаря. Неслучайно делегацията на българските социалисти подкрепи този труд на Велислава, защото времето и в България, и в Европа е твърде опасно.

Убеден съм, че този който не чете историята, не извлича уроците от нея и е обречен на трагични грешки и повторения на лоши страници от историята ни.

След много усилия, на 25 октомври миналата година, Европарламентът прие категорична резолюция срещу надигащия се неофашизъм в Европа. Ние виждаме мълчаливо в началото, но след това все по-гръмогласно възстановяване и реабилитация на фашизма с формирования в различни държави. Реалност, която създава политически последици, но се приема мълчаливо. И ние в България не сме изключение. Луковмарш, на който сме свидетели всяка една година и който става все по-самоуверен, но за съжаление политическите сили не реагират адекватно на това събитие. Затова в резолюцията на Европарламента се призовава всички държави от Европейския съюз да се противопоставят на възраждащия се неофашизъм и да предприемат мерки. В това число и забраняващи, срещу организации, които проповядват и насаждат расови и етническа омраза, ксенофобия, разделение. Толерирането на този език към бежанци, мигранти, роми, евреи ще доведе до същото това, което сме видяли през 30-те, 40-те от миналия век. Идеята за Европейския съюз и европейската общност е неразривно свързана с болката и страданията породени от фашизма и Втората световна война.

Антифашизмът и търесеното на начин народите от Европейския континет да живеят в мир, във взаимно уважение, диалог, на създаването на споделено пространство изградено на свобода, демокрация, равенство е реакция на антифашизма. Фашизмът във всичките му проявления, форми и разнородности се основа на омраза, разделение, на насилие. И днес виждаме, как става все по-популярна тезата за Европа на Отечеството, всички сме патриоти. Но зад тази красива идея се прокарва Европа на разделението и противопоставянето, която може да ни върне в ужасни времена, които не искаме да преживяваме отново.

Затова е полезна и книгата на Велислава - без да бъде класическо, историческо изследване в пълния смисъл на тази дума, тя е ярка публицистика, която предизвиква дискусии. Много се надявам най-накрая българското общество да се научи да води цивилизована дискусия за миналото.

Не да делим жертвите на лоши и добри. Те са все българи. Да си вземем поуки и да не се повтарят тези трагични събития. Нека се опитаме да пораснем като нация и общество и да бъдем по зрели."