Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Катастрофа отнема преди 60 години живота на "чужденеца" Албер Камю

ГОЛЕМИТЕ УМОВЕ НА СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА

Катастрофа отнема преди 60 години живота на "чужденеца" Албер Камю

Писателят е вторият след Киплинг, най-млад носител на Нобелова награда за литература

(Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

На 4 януари 1960 г., едва на 46 години, умира френският писател, носител на Нобелова награда за литература /1957 г. / Албер Камю. Най-известните му творби са "Чужденецът" /1942 г./ и "Чумата" / 1947 г. / Атеист, абсурдист и екзистенциалист, Камю оставя ярка следа като хуманист в историята на литературата в три жанра - романа, драмата и есето. Темите му са справедливостта, етиката и любовта в свят на антихуманност и античовешка политика. Един израз на Камю, перифраза от античността /б.а." ego sum, ergo sum", който се доразвива  в по-късната популярна мисъл на Декарт/ изразява най-точно философията му: "Бунтувам се, следователно съществувам." За Камю съществуването се изразява най-силно в бунта срещу пороците на времето, в което живеем. 

През 2010-а година излезе филм, посветен на Камю, който художествено разказва живота му. 

Албер Камю / фр. Albert Camus/ е френски писател, драматург, журналист и философ, един от най-ярките представители на екзистенциализма във Франция. Участва активно в политическите събития на своето време. Нобеловата награда получава за цялостно творчество - за неговия "принос за осъзнаването на човечеството".

Шведският дипломат Рагнър Кумлин (вляво) поздравява Албер Камю за неговата Нобелова награда за литература в Шведската академия, 17 октомври 1957 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Камю е роден в Алжир, в семейството на френски заселници - баща французин, майка - испанка. Баща му е убит през Първата световна война, по време на битката при Марна. Едва 14-годишен Камю трябва да се прости със спорта - заболява от туберкулоза и това променя цялостно живота му на млад човек. Учи задочно в Алжирския университет. През 1934 г. става член на Френската комунистическа партия, но след едно обвинение, огорчен я напуска. Тези години са доста тежки за него и в личния му живот. Жени се за кратко и се развежда. През 1935 г. основава "Театър на труда", преименуван през 1937 г. на "Театър на отбора" / до 1939-а година/. Сътрудничи на леви издания.

Албер Камю и Мария Казарес

Още

Тайната любов на Албер Камю и Мария Казарес

Тайната любов на Албер Камю и Мария Казарес

Туберкулозата го спасява от военна служба по време на Втората световна война. През 1940-а година се жени за втори път и започва работа в редакцията на в. "Paris soir", която се премества в Бордо. Вече пише "Чужденецът" (L'Étranger) и "Митът за Сизиф" и става активен член на Френската съпротива. Публикува във в. "Combat", благодарение на който се запознава със Жан-Пол Сартр. Междувременно става баща на близнаци - Катрин и Жан Камю.

Приятелството със Сартр е ключов момент за философията му. След войната двамата пътуват до Съединените щати, но идеите им по отношение на комунизма скоро ги разделят. Камю остава до края на живота си с леви убеждения, но не и привърженик на комунизма.

Още

Диана Добрева поставя  "Калигула" на Камю в Народния театър

Диана Добрева поставя "Калигула" на Камю в Народния театър

През 1949-а година болестта му се развива и Камю се усамотява. През 1951 г. публикува "Разбунтуваният човек" - философски анализ на революцията, но продължава да отхвърля комунизма. Реакциите към книгата от страна на левия печат са гневни и силно го депресират. Камю обръща гръб на литературата и се насочва към драматургията. Участва в създаването на 6 пиеси, сред които - "Бесове" на Достоевски и "Реквием за една светица" на Фокнър.

1954 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Десетилетието преди да почине - между 1950-а и 1960-а година, Камю посвещава на защита на човешките права. Има собствено и непоклатимо мнение, което отстоява до край. Напуска работата си за Юнеско, след като ООН приема за член нацистка Испания /Испания на Франко/. Протестира срещу намесата на Съветската армия в потушаването на бунтове в Източна Германия, Полша и Унгария. До края на живота си е враг на смъртното наказание и се бори за отмяната му.

Надгробната плоча на писателя

Някои го упрекват за това, че през 1954-а година застава на страната на френското правителство по време на т.нар. Алжирска война. Но той, като роден и израстнал в Алжир, е имал своето право да вярва, че французи и араби могат да съжителстват на едно място. В същото време бил привърженик на идеята за по-голяма автономия за Алжир.

Албер Камю е вторият след Ръдиард Киплинг най-млад нобелист. Нобеловата награда му е присъдена, когато е на 44 и е мотивирана така: "за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателност в днешните времена".

Много точно казано, спрямо заслугите на Камю за света - не само като писател, но и като гражданин. 

Катастрофа отнема живота му, когато еоще толкова млад - само на 46. Погребан е в градчето Лурмарен, Франция. Там купил имот с парите от Нобеловата си награда.

Останките от колата, в която загива Камю във Франция (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Няколко мисли на Албер Камю:

Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните.

Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.

Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.

"Един водач - един народ" означава един господар и милиони роби.

Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.

Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.

Нещо като духовен снобизъм кара хората да си мислят, че могат да са щастливи без пари.

Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални.

Обичам страната си твърде много, за да бъда националист.

Почтеността не се нуждае от правила.

Рядко се доверяваме на тези, които са по-добри от нас.

Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.

Чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да зададеш ясен въпрос.

Човекът е единственото създание, което отказва да бъде, каквото е.

Още

Трагичната история на Зелда и Скот Фицджералд

Трагичната история на Зелда и Скот Фицджералд

Още

Почина първата чернокожа носителка на Нобелова награда за литература Тони Морисън

Почина първата чернокожа носителка на Нобелова награда за литература Тони Морисън

Още

"Без изход" - трима непознати в Ада на Жан-Пол Сартр

"Без изход" - трима непознати в Ада на Жан-Пол Сартр

Още

Най-купуваната българска художничка на световните аукциони умира при катастрофа

Най-купуваната българска художничка на световните аукциони умира при катастрофа

 

Коментирай 9

1/1

Шведският дипломат Рагнър Кумлин (вляво) поздравява Албер Камю за неговата Нобелова награда за литература в Шведската академия, 17 октомври 1957 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

1954 г. (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Останките от колата, в която загива Камю във Франция (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Надгробната плоча на писателя

Албер Камю и Мария Казарес

Календар

Препоръчваме ви

Денят, в който Джими Хендрикс запали китарата си

Единствената му двойка в училище била по... музика

Да гледаш страха с широко отворени очи - урокът на Акира Куросава

"Смъртта може да предизвика и възхищение", му казва брат му, когато още е малко момче

Бърнард Шоу 40 години пише любовни писма

Пиесата "Милият лъжец" от Джером Килти се ражда от писмата му до Стела Кембъл

Гениалният Рафаело

Тази година отбелязваме 500 години от смъртта му