На границата на 19-и и 20-и век, когато социално-политическите процеси текат с голяма скорост, един психоаналитик и философ създава теория, която привидно изглежда не само парадоксална, но дори абсурдна. Но нима човек може да бяга от свободата си, логично ли е това?, би попитал всеки втори човек, който не познава теорията на Ерих Фром (Erich Seligmann Fromm).

"Бягство от свободата" коренно променя представите ни за липсата на окови и само задълбоченото тълкуване на това понятие би ни убедило колко прав се оказва Фром.

Още

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

Германско-американският психоаналитик и философ е роден на днешния ден - 23-и март през 1900-та година - точно преди 120 години, а теорията му става особено актуална днес, когато светът е изправен пред невидима заплаха и за да бъде защитено човечеството, е нужна личната отговорност на всеки от нас. Ние имаме свободата да решаваме кое е добро за нас, но дали съзнаваме колко е важно това за другите около нас, за останалите в обществата в които живеем.

Ерих Фром е от еврейски произход, роден е във Франкфурт на Майн, Германска империя, но завършва живота си в Локарно, Швейцария, на 18-и март 1980-а година, на 79-годишна възраст. Признат е за един от най-големите философи на 20-и век. От 1940-а година е гражданин на Съединените щати. Всяка от страните, в които е живял, учил или преподавал, се считат горди с личността му.

Блестящото образование на Фром - завършил е няколко университета: Нюйоркския университет, Гьоте университет, Хайделбергския университет, Берлинския психоаналитичен институт, му дават онази задълбочена подготовка, която той ще използва, за да създаде една от най-неразбираемите на първо четене, но и най-актуални теории във философията на съвременния свят.

Още

Анри Кулев: Свободата е територия за безхаберковците

Ерих Фром е представител на т.нар. Франкфуртска школа, но той е толкова оригинален в трактовките си, че всеки би казал, че сам по себе си е цял университет. Преподава в Колумбийския университет и Мичиганския щатски университет. Става известен с трактовките си на въпроси като какво е "да бъдеш" и "да имаш" свобода - какъв е социалният ефект от свободата - все въпроси, които са в основата на проблематиката на съвременния свят.

Целият живот на Ерих Фром е по своему парадоксален. Той е роден в строго религиозно семейство, с родословие на равини, а още от малък се оформя като атеист. Първоначално се насочва към правото, а после към социологията. Защитава докторат по социология на тема "Юдейския закон" и завършва психоаналитичната си подготовка през 1933 в Психоаналитичния институт в Берлин.

Още

Иън Макюън: Свободата на словото винаги е под заплаха

В същата тази година започва своята клинична практика и е нает на работа във Франкфуртския институт за социални изследвания. След като нацистите идват на власт, на Фром като евреин му се налага да напусне Германия.

Първоначално се премества да живее в Женева, а през 1934 г. в Ню Йорк, където започва да работи в Колумбийския университет. След като го напуска, през 1943 г. спомага за създаването на подразделение в Ню Йорк на Вашингтонското училище по психиатрия. През 1945 г. става един от основателите на Института по психиатрия, психоанализа и психология.

През 50-те години на миналия век става професор в Националния автономен университет на Мексико (на испански: Universidad Nacional Autónoma de México) (UNAM). Създава психоаналитична секция в медицинското училище там и остава в Мексико до пенсионирането си. До края на дните си продължава да се занимава с клиничните си експериименти и придобива авторитета на водеща фигура на поколение, настояващо за социална промяна. По този начин се превръща в интересен обект за разследване от ФБР. Умира в дома си през 1980 г., пет дни преди 80-я си рожден ден.

Още

Художничката Анжела Минкова, за скъсването с оковите на разума и свободата на ебру

Откъде тръгва теорията му за мястото на човека в социума, или иначе казано - в обществото. Фром се позовава на няколко хуманистични подхода, за да я определи, като: същностна, динамична и диалектична. Кое е същественото за човека, от гледна точка на Фром? - Да действа свободно и да разбира обективното единство в едно общество като проява на любов, в смисъл на разбиране между отделните индивиди.

"Бягство от свободата" (б.а. известна и като "Страх от свободата"), е първата му работа като философ и социолог. Тезата на Фром за "бягство от свободата" е резюмирана от познавачите му така:

"Индивидуализираният човек", споменат от него, е човек, свързан с "първични връзки" на принадлежност (природата, семейството и т.н. ), също изразено като "свобода" от, цитат:

Още

Излезе "Хитлер" - най-подробната биография на Фюрера (ОТКЪС)

"Има една възможност, продуктивно решение за взаимоотношения на индивидуализирания човек със света: неговата активна солидарност с всички хора и неговата спонтанна активност, любов и работа, които го обединяват отново със света, но с първични връзки, като свободен и независим индивид... Обаче, ако икономическите, социалните и политически условия... не предлагат основа за реализацията на индивидуалността в смисъла, в който беше спомената, докато по същото време хората губят връзките си, които им дават сигурност, това изоставане от руслото на живота прави свободата непоносим товар.

Тя тогава става идентична със съмнение, с начин на живот, в който липсват значение и направление.

Тогава възникват могъщи тенденции за бягство от този вид свобода в подчинение или някакъв вид взаимоотношение с хората и света, което обещава облекчаване на несигурността, дори и ако това лишава индивида от свободата му."

По-нататък, в друга своя творческа работа, Ерих Фром доразвива теорията си за "бягството", като прави характеристика на едно позитивно качество на човешката природа, а именно продуктивния й характер.

Още

"Хитлеровият Холивуд" - между пропагандата и разтухата

"Продуктивната ориентация на личността е нейното фундаментално свойство, а именно, това е начинът, по който тя се отнася към света във всички сфери на своята дейност. Тя обхваща душевните, емоционалните и сетивните реакции към другите хора, към себе си и към предметите. Продуктивността е способността на човека да прилага своите сили, като осъществява заложените в него възможности. Когато казваме, че той трябва да използва своите сили, то имаме предвид, че той трябва да бъде свободен, да не зависи от никого, никой да не контролира неговите сили. Продуктивността означава, че човекът се самовъзприема като въплъщение на своите сили и при това като "деятел", т.е. той чувства себе си като единно цяло със своите сили (с други думи, той е онова, което са неговите сили) и в същото време, те не го скриват като маски и не отчуждават от него пак като маски."

Фром въвежда и понятието "социален характер на свободата".

Още

Театърът създава мигове на истина, на многозначност, на мощ и свобода в несигурността

Той го характеризира като: "...съществено ядро на структурата на характера на мнозинството от групата, формирал се в резултат на общите за тази група основни дейности и начин на живот".

Така, според него, в едно общество може да има няколко социални характера, ако има ясно изразена класова структура, а ако няма, то най-вероятно социалният характер би бил един. Особеното е, че даден индивидуален характер може да бъде социален.

Ето каква характеристика прави Фром, от гледна точка на историческите епохи и водещите представители на обществата в тях:

"Буржоазната класа от деветнадесети век трябваше да развие един анален характер, който се предопределяше от желанието да се спестява и натрупва, а не да се харчи. През двадесети век същата класа разви един характер, който сведе спестяването само до една мъничка добродетел, ако не и порок, като го сравняваме с отличителната черта на съвременния характер да харчи и консумира. Това развитие е обусловено от фундаментални икономически нужди: в периода на първоначалното натрупване на капитала спестяването беше необходимо; в периода на масовото производство вместо спестяването от най-голяма икономическа важност беше харченето."

Социалният характер, според Фром, интернализира външните потребности, ориентирайки хората към задачите, изисквани от социоикономическата система.

Едва ли бихме могли да възразим срещу логиката на това разсъждение, защото то се потвърждава във всяко едно от обществата днес, независимо в каква степен в него е застъпена свободата в различните й форми.

Въпросът, който ни поставя Фром днес е, доколко ограничаването на нашите свободи, да речем в момента заради пандемията от коронаврус, която е изправила света пред опасността за оцеляване във всички аспекти на това понятие, ще повлияе на личната ни свобода да взимаме индивидуални решения, и доколко тези индивидуални решения ще кореспондират с общото благо, на фона на все по-разграждащата се социално-икономическа ситуация.

Още

Тя дръзва да каже "Не!" на Хитлер

Още

"Човешки поток" - най-глобалната бежанска криза след Втората световна война

Още

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Още

Ставри Калинов: Леонардо, Пикасо, Ставри Калинов - всичко е митология...