ВЕЛИКИТЕ УМОВЕ
Кант: Щастието е идеал не на разума, а на въображението
Германският философ е централната фигура на модерната философия и революционер на мисълта до днес
Автор : / 9237 Прочита 6 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
"Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочитание, колкото и често и продължително мисълта отново да е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен" това казва Имануел Кант в "Критика на практическия разум".
Имануел Кант е роден преди 300 години и отговорите му на елементарни за нас днес въпроси за човечеството продължават да засягат философията днес.
Все още можем да научим много от него.
Източник: College of Liberal Arts
Имануел Кант е сякаш с клеймото на Философа на философите, Апостола на морала, човекът със строг режим и невротикът, но и майсторът на разума, авторът на сложни, почти неразбираеми текстове и конструкции.
Но този известен цитат от "Критика на практическия разум" от 1788 г. съдържа много ясно сякаш всичко, което е занимавало Кант през целия му живот.
Кант е последният влиятелен философ на модерна Европа от класическата школа по теория на знанието от времето на Просвещението, която започва с Джон Лок, Джордж Бъркли и Дейвид Хюм. Той е и авторът на базисния за движението на Просвещението текст "Що е то Просвещение"?
Той е сред най-влиятелните мислители в историята на западната философия. Неговата мисъл оказва силно влияние също и върху формирането и развитието на най-новите философски направления и традиции - феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия.
Централните за философията на Кант са четирите въпроса:
Какво мога да знам? Какво трябва да направя? На какво да се надявам? Какво е човекът? Кант е намерил отговори на тези фундаментални въпроси, които надхвърлят дори собственото му време и все още засягат философите днес.
До голяма степен начинът, по който общуваме дължим именно на него.
Източник: College of Liberal Arts
Просвещението за Кант е публичната употреба на разума, а ядрото на неговата философска мисъл е идеята за свободата.
Той я разглежда в два плана - трансцендентален и практически.
Трансценденталният аспект на разглеждане на свободата следва да отговори на въпроса как е възможна свободата при положение, че всички събития в природния свят са причинно-следствено детерминирани.
Кант отговаря на този въпрос въз основа на разграничението му между феноменален и ноуменален (действителния) свят, първият от които е светът на природната необходимост, а втория - светът на свободата в качеството ни на морално-отговорни, т.е. разумни същества.
Съвременник на френската революция, Кант сам определял себе си като революционер, а германския поет Хайнрих Хайне го сравнява с Робеспиер.
Революцията в мисълта е свързана с опита на Кант да мисли човешкия разум, започвайки от самия него, а не от външна на разума същност.
"Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила."
Източник: College of Liberal Arts
Имануел Кант е роден преди 300 години - на 22 април 1724 г.
Имануел Кант произхожда от скромно семейство, баща му е бил майстор на ремъци и кожени изделия, майка му е скромна жена от Нюрнберг.
Баща му, Йохан Георг Кант е самарджия, и син на преселник от Шотландия. Майка му, Регина Доротея Ройтер, е родена в Нюрнберг и е емигрирала в Кьонигсберг (днешен Калининград). Кръстен при раждането си Емануел, той променя името си на Имануел, след като научава староеврейски.
Кант не е отгледан от семейство, което е имало възможност лесно да го превърне във философ. Всичко, което е самият той, дължи преди всичко на собствения си талант и възможност да го развива.
Той получава стипендия, за да може да отиде в Collegium Fridericianum, където да получи добро образование. След това завършва обучението си и започва да изкарва прехраната си като частен учител, преди да се превърне в професор - след много дълги години усърден труд и работа. Цялата академична кариера на Кант преминава в Кьонигсбергския университет.
"Дълг! Ти, възвишена и велика дума. Това е именно великото, което издига човека над самия него."
Корица на "Критика на чистия разум" от Имануел Кант
Скромният младеж с беден произход по-късно става близък с най-влиятелните хора и търговци в града. Бил е изключително уважаван от градската управа и е бил гордост на Кьонигсберг, град, бил сред главните градове на Тевтонския орден, както и тогавашна столица на Прусия.
Кант израства освен в скромна, така и в особено набожна среда, свързана с пиетисткото направление на лутеранството, което се застъпва за силна религиозна отдаденост, смирение и сериозно познаване на текстовете на Библията.
Смята се, че през целия си живот Кант не се отдалечава на повече от десет мили от родния Кьонигсберг.
Като млад мъж Кант бил галантен и елегантен, човек, който обичал да играе покер, билярд и да общува с хората. Винаги е бил весел и забавен, обяснява ученикът му Йохан Готфрид Хердер.
"Обикновено печелеше покер игрите" казва Хердер.
Приятелите му са се притеснявали за него, тъй като виждали, че понякога Кант излизал извън релси заради хазартната игра.
Любопитно графично издание, което въвежда читателя в света на идеите на Кант
"Добротата е наше задължение"
През 1781 г. излиза основното му произведение - "Критика на чистия разум" (Kritik der reinen Vernunft), чиито основни идеи прецизира в студията си "Пролегомени на всяка бъдеща метафизика" (Prolegomena) от 1783 г.
Следват произведенията "Основоположения на метафизиката на нравите" (1785), "Критика на практическия разум" (1788), "Критика на способността за съждение" (1790), "Религията само в границите на разума" (1793), "Към вечния мир. Философски скици" (1793), "Метафизика на нравите" (1797) и др.
След Кант е прието да се говори за две основни течения във философията на Просвещението - "рационалистично", което започва с Рене Декарт, и "емпирично", което води началото си от Джон Лок.
"Етиката е философията на добрата воля, а не само на доброто действие"
Корица със съчинения и теории на Имануел Кант
Етиката на Кант е една от трите най-известни школи на етическата мисъл днес, заедно с утилитаризма и етиката на добродетелта. За да формулира основата на тази базирана на правила система, Кант твърди, че всички правила зависят от определено правило, което е Категорическият императив.
Категоричното изискване е едно: постъпвай само съгласно тази максима, която би желал да видиш като всеобщ закон. С други думи, моралът е едновременно система от правила и огледало на човешката рационалност.
Родоначалникът на класическата немска философия е признавал и голямото значение на секса в живота на хората.
Той е казвал, че мъжът без сексуално влечение би бил несъвършен, а в лекциите си по етика споделял разбирането си за това какъв би трябвало да бъде сексът. Самият той обаче е останал неженен, а сред слугите му не е имало нито една жена.
"Когато ми трябваха жени, не можех да си ги позволя. А когато можех да си ги позволя, вече не ми трябваха", казвал великият философ. На горния етаж на един хотел в Кьонигсберг, където Кант се отбивал често, имало публичен дом.
Корица на винтидж издание на политически съчинения на Кант
Днес всеки, който се занимава с философия, трябва да познава Кант.
А за обикновения читател лаик Кант също трябва да бъде пример, тъй като до голяма степен основите на човешките принципи и връзката им с разума, са изградени на неговата мисъл.
Кант е може би най-важният мислител на съвременността, тъй като философията му и днес не може да подмине много от неговите теоретични концепции.
Кант е не просто звезда, той е цяла слънчева система.
"Законът, който живее вътре в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон."
Кант назовава собствената си философска доктрина трансцендентален идеализъм.
Той оказва голямо влияние върху философията на романтизма и на идеализма през 19 век и трудовете му са отправна точка за Хегел. Кант се приема за родоначалник на немската класическа философия.
Теориите на Кант довеждат до възникването на две основни школи (течения) във философията - кантианство и неокантианство.
През последните години от живота си Кант е страдал от деменция и вероятно това е причината за неговата смърт. Той умира на 79-годишна възраст в Кьонигсберг през 1804 година.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}