Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ива - нежната повелителка на будителите

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Ива - нежната повелителка на будителите

"Не подражавам на  конкретен образ, идол ми е човечността. Самият човек. Проявленията на хуманизъм, гражданска смелост и емпатия са моето вдъхновение", разкрива журналистката

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

"Много обичах образа на Левски. Татко ми разказваше за веселия му характер и цитираше думите на Ботев - "Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели". Обичах да си представям, че съм като него - мога да правя лъвски скоци и да се радвам, независимо от обстоятелствата.", разказва Ива.

Известната журналистка Ива Дойчинова учи в 14-о СОУ в София, после завършва Българска филология и журналистика в СУ.

Водеща е на предаванията "Часът на мама" и "Денят е прекрасен" п Би Ти Ви, "Денят започва" по БНТ. През 2003- 2004 г. е водеща на "Искам работа" по Нова телевизия. Радиокариерата й започва през 1990-те години с обедния блок Трамвай "Желание" по FM+.

Aвтор и водещ на сутрешното предаване "Ива от сутрин до обед" на Радио FM+ до август 2017 г. Водеща и по радио Европа - Новините сега от октомври 2017 г. През юни 2018 г. се присъединява към екипа на БНР като зам.-главен редактор на сутрешните предавания на "Христо Ботев", а от юни 2020 г. до 2022 г. е директор на Радио "София".

От януари 2023 г. е програмен директор на Радио "Фокус". Нейна е инициативата "Будител на годината".

Наградена с "Рицар на книгата" от Асоциация "Българска книга" като един от журналистите с най-голям принос в отразяването на издателския бизнес в България.

Дойчинова е посланик на България в кампанията "1 опаковка - 1 ваксина" на УНИЦЕФ за борба срещу тетануса в бедните страни по света.

Ива Дойчинова (Снимка: Личен архив)

С Ива Дойчинова за детството, за идолите, за емоцията й към будителите и за мечтите, които никога не свършват...

- Къде премина детството Ви, Ива?
- Родена съм в София, градско дете. Борческият квартал Банишора беше свидетел на нашите луди игри, защото по това време беше сравнително тих, колите бяха малко, а улиците - празни. Вилнеехме на "стражари и апаши", игри на ръбчета и ластик, народна топка.

Общо взето си прекарвах времето изцяло навън, по улиците и върху дърветата. Бях известна със синините си, целите ми крака бяха в белези от катерене и тичане, дори имах червена точка на носа от удар с клон. Много щуро детство имах.

Мечтите на младостта (Снимка: Личен архив)

Ива (Снимка: Личен архив)

Още Ива Дойчинова на "Главната" в Габрово: Епизод 8 на "Чувство за хумор"

Ива Дойчинова на "Главната" в Габрово: Епизод 8 на "Чувство за хумор"

- От къде е родът Ви?
- Майка е от Старо Село - община Радомир, а баща ми от село Богьовци, в близост до София.   

- Казвате, че наполовина са бохеми, а другата част са тихи и работливи хора... Какво взехте от едните и от другите си роднините?
- Хм, умението здраво да се забавлявам и здраво да работя. Обичам живота и неговите наслади, отдавам се в пълна степен на хубави компании, танци, СПА-удоволствия, пътувания, качествено вино и храна. От друга страна се чувствам странно, ако не съм натоварена, понякога до краен предел със задължения. Ако някой не ми ги връчи - сама си ги измислям. (Смее се)

Ива Дойчинова (Снимка: Мила Иванова)

- На кого дължите блендата си, неподражаемия си глас?
- Не си спомням някой в рода да го е имал, или поне аз не съм го чула. Той си е дар Божи и аз нямам заслуга за него. Това, което мога да развивам е умението да се изразявам, да имам богат език и точен мерник с него. Винаги съм смятала, че само блендата и тембъра не вършат работа, ако не са облечени в смисъл.

- До каква степен Ви даде той тласък в професията на радиожурналист?
- Със сигурност гласът ми има голяма заслуга да се развия бързо като радиожурналист. Заради него ме взеха на стаж в Хоризонт веднага след университета. Така се завъртяха нещата около радиото и то си остава голямата ми любов. А специфичното говорене пред микрофон шлифовах вече в първото частно радио - ФМ+.

На събитието "Будител на годината" (Снимка: Личен архив)

- Вашите първи будители в детството, кои бяха?
- Много обичах образа на Левски. Татко ми разказваше за веселия му характер и цитираше думите на Ботев - "Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели". Обичах да си представям, че съм като него - мога да правя лъвски скоци и да се радвам, независимо от обстоятелствата.

"Много обичах образа на Левски", разказва Ива (Снимка: Личен архив)

Апостола беше първото ми детско влюбване в герой, по-късно осъзнах какво действително е направил за България. Второто ми голямо увлечение, вече в тинейджърска възраст, беше Махатма Ганди.

Много плаках на филма за него с Бен Кингсли и осъзнах, че изключителни победи, като независимостта на Индия, могат да се постигнат с ненасилие, воля и дух.

- Как се роди идеята за Инициативата "Будител на годината"?
- Роди се на рождения ден на предаването "Ива от сутрин до обед", което стартира по радио ФМ+ точно на 1 ноември. Дръзко решихме, че искаме да премерим стойността на това уникално българско понятие в сегашно време. Получи се още на първата година и вече 11 става все по-хубаво да гледаме към хората, които одухотворяват България днес.

- Какво Ви подтикна да напишете книгата "Будителите днес"?
- Човекът, който ме подтикна беше Елеонора Гаджева от журито на кампанията, а човекът, с когото я реализирахме е Або от издателство Рива. Той повярва много в идеята и се получи много красиво и стойностно издание. Безкрайно му благодаря за вярата.

Ива Дойчинова събра 10 истории на будители в книга (Снимка: Личен архив)

- Как избрахте 10-те, за които да разкажете?
- По чувство, мое лично. Винаги съм казвала, че финалистите в тази кампания са несравними, защото делата на всеки един от тях достигат и будят различни хора. За първата десетка, за която пиша, се ръководех от моята емоция към тях, това, с което са влезли в живота ми и размаха. Но това важи са поне още 20 от всички 110 през тези години.

Ако има нужда от това вдъхновение и за читателите - ще продължа.

Актьорът Алекс Алексиев - на сцената на будителите (Снимка: Личен архив)

- Имате ли ментор в журналистиката?
- Много са, но може би първият, в чийто стил се влюбих, е Константин Тилев. Като студентка слушах религиозно Нощен Хоризонт и неговият глас, смях, импровизация и цветност, много ми допадаха. Впоследствие имах възможност да работя около хора като Лили Маринкова, Светла Петрова, Мария Стефанова в БНР. Петър Пунчев и Кирил Калев също имаха елегантност и несравним стил.

С маестро Йордан Камджалов (Снимка: Личен архив)

С Иван Гарелов се сближихме в последните години и беше удоволствие за мен да чета книгите му и да си говорим. От световните имена най-много ми е повлиял Лари Кинг и неговата книга "Как да водим разговор без значение с кого, кога и къде?"

Още На живо: 10 будителски истории в "Будител на годината". Кой е той?

На живо: 10 будителски истории в "Будител на годината". Кой е той?

- А кои са идолите, на които подражавахте?
- Не подражавам на  конкретен образ, идол ми е човечността. Самият човек. Проявленията на хуманизъм, гражданска смелост и емпатия са моето вдъхновение.

- Преди месеци сбъднахте детската си мечта да стигнете Перу, земята на инките. Какво няма да забравите от това пътуване?
- Нищо няма да забравя. Беше велико преживяване и всеки един ден, прекаран там, имаше своята неповторима цветност и преживяване. Но най-много вълнение ми донесе посещението в индианския град Писака. Там през мен премина философията и мощта на инките. Мачу Пикчу е невероятно красиво място, но не е най-великият инка градеж. Там енергията е променяща.

В Перу сбъдна детската си мечта (Снимка: Личен архив)

Обич в Перу (Снимка: Личен архив)

Преклонението пред Пача Мама - свещената майка земя... (Снимка: Личен архив)

- Какви са уроците на този древен народ?
- Преклонението пред Пача Мама - свещената майка земя. Кечуа (защото инка е титла) са живели в хармония с природата и са вярвали, че няма смърт, а повторно връщане в нейното ложе. Откъдето на крилете си свещеният Кондор отнася всеки един от тях на Млечния път. Не е ли красиво?

Ива Дойчинова (Снимка: Личен архив)

- Имате ли мечта днес, след като сбъднахте детската?
- О, много са: пътят на маите, Колумбия, Патагония и Великденския остров в момента най-много ме притеглят.

- На какво беше най-важно да научите дъщерите си?
- Да са умни и добри хора. Да четат и мислят, да помагат на другите, да пазят природата и да се радват на живота. Мисля, че с баща им се справихме чудесно. Гордеем се с тях...

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

- Желая Ви успех, Ива!

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Още  Веселин Диманов е "Будител на годината 2024"

Веселин Диманов е "Будител на годината 2024"

Още Кой е първият между равни за последните 10 години в кампанията "Будител на годината"?

Кой е първият между равни за последните 10 години в кампанията "Будител на годината"?

Още Димитър Гилев е "Будител на годината 2022"

Димитър Гилев е "Будител на годината 2022"

Още В Скопие генералният директор на БТА стана Будител на годината за развитие на културата и образованието в Европа и по света

Генералният директор на БТА стана Будител на годината за развитие на културата и образованието в Европа и по света

 

Коментирай0

Календар

Препоръчваме ви

Таня Джарова-Салюстио: Музиката е нещо вечно, което остава и след като последният тон отзвучи

"Да се задържиш на върха е комбинация от физическа издръжливост, ментална сила и дълбока любов към музиката", казва концертмайсторът на "Виена Шьонбрун Оркестра"

Михаил Зигар: Политическият активизъм е проблемът на свободната журналистика

Осъденият в родината си руски журналист и дисидент смята, че разделението днес е между циничния капитализъм и капитализма с човешко лице и че в Русия все още има хора, които мечтаят за различно бъдеще

Калина Павлова: Unseen Scene ни позволява да преживеем изкуството отвътре навън

На 5-и и 6-и декември в зала 2 на Топлоцентрала, Unseen Scene представя два специални концерта на тъмно с участието на българския музикален проект WOOMB - събития, които обещават пътуване отвъд невидимото

Ванина Кондова за "Онзи, другият Ню Йорк", носталгията и търсенето на приндлежност

"Носталгията е адски ирационално чувство - появява се абсолютно неочаквано, в странни моменти. Просто изпълзява от нищото, хваща те за врата", споделя актрисата, сценарист и режисьор

Паулина Георгиева: Моделът за успех днес изисква много жертви

Разговор с писателката по повод най-новия ѝ роман "Малки грехове", издаден от издателство "Книгомания"

Режисьорката Нина Найденова: Да се откажеш от любовта в името на любовта...

Тя поставя "Травиата" в Русенска опера в чест на 75 години от създаването й