МАЙСТОРИ НА МАЙСТОРИТЕ
Владимир Димитров–Майстора: Опустошението на еснафщината убива хората на изкуството
"Аз съм човек на природата. И знам, че всичко в природата си върви по свои закони. Раждаш се, растеш, цъфтиш, остаряваш, умираш. Това е така просто и естествено, както си тече реката." - из разговори на Михаил Тополав с големия творец
Редактор : / 20353 Прочита 12 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Тази година отбелязваме 140 години от рождението на Владимир Димитров - Майстора, роден на 1 февруари 1882 г. Наричан от мнозина "най-българският художник" и "патриарх на родната живопис".
Големият творец обаче назовава себе си скромно "рисувач". През 1979 г. в сп. "София" журналистът и писател Михаил Топалов споделя откъси от свои разговори с Майстора.
Седим с Майстора пред къщата на агронома Виячев от Шишковци.
В дома на Виячев има картина от Майстора - младо момиче, което той е рисувал преди години. Жената на Виячев - красавица, също е била рисувана заедно с брат си от Майстора. Картината на Майстора - на младото момиче, е окачена в стаята, срещу вратата, откъм лявата страна, на ъгъла. Великолепна картина. Тя трябва да стои в Националната галерия. Майстора е разпръснал своите картини по приятели и познати...
Та седим с него и очакваме Виячев. Защото той обеща да ни води на гости на едно място, където имало варена кокошка, мелнишко вино. Кокошката и виното - за нас с Виячев, приказките - за Майстора.
- Другарю Димитров - попитах аз - защо нашите художници не нарисуваха картини като Мейсоние, защо не направиха батални сцени като Ян Матейко и френските майстори?
Той дълго мълча, след това ме попита дали съм гледал картината "Балтасаров пир" на Мейсоние в оригинал.
Казах, че не съм.
- Ето, затова - заговори той. - Човек трябва да види, да преживее нещо голямо, за да отрази на платното си нещо още по-голямо. Защото геният е призован да обогатява културата, а не да я копира или преповтаря.
България е имала винаги много гении. За всичко. Но те не са намирали начин да се изявят... Какво е геният според мене?
Геният, това е оня фермент, който кара ширата да кипи и да става на вино. Във всяка капка шира от грозде има милиони ферменти, които бъкат, които врят, които кипят, които се изявяват, но забележи, синко, - АКО НАМЕРЯТ УСЛОВИЯ ДА СЕ ПРОЯВЯТ. У всеки човек се крие един потенциален гений за нещо. У всеки. Но ако не намери условия да се прояви, как ще се прояви. Ако ширата, която кипи в кацата, се замрази, ще замръзнат и гениите, и ферментите. Ако ширата се разреди с вода - също. Ако ширата се излее в калта - също. Геният, ферментът на гения трябва да намери условия.
Мейсоние, когото аз съм изучавал изтънко в Париж, в Лувъра, е бил човек, потънал в разкош, в пари. Това е истината за него. Така поне аз можах да разуча.
Фотография на Владимир Димитров-Майстора в "Студио Д. Карастоянов", около 1919 г.
- Охолният живот не създава изкуство... - вметнах аз.
- Така си мислиш ти, Мишо. Така си мислите вие, младите, дето ядете хляб с купон, или го ядохте цели десет години. Но аз не мисля така. Не мислят и големите майстори. Именно, един голям, един велик майстор като Мейсоние си казва:
- Аз имам талант. Аз съм белязан от природата да създам големи неща. Ще ги създам. Но дайте ми условия да ги създам. Да не бъда роб на притесненията.
А няма по-страшна болест от притеснението. Подчертай го дебело, Мишо. Трябва да се знае това.
Притесненият човек е смазан човек. Той е поставен на менгемето на нуждата. На болката. На мъката. На самотата.
Ето на. Аз ти казах одеве, Мишо, чувствам се притеснен, самотен, измъчен. И не мога да хвана четката, затова разговарям така надълго с тебе. Искам да изкажа болката си. Няма с кого. Хазяите ми - разбират ме, но от свое гледище. Като квартирант. Аз съм гражданин за тях.
А четката ме вика. Като я погледна, нещо ме бодне тук (показва сърцето си). Сърби ме ръката да я хвана, да работя. Да нарисувам Виячев, момиченцето му... Но съм самотен, притеснен. Затова и робството гнети и трови хората, защото човек е винаги притеснен. И затова българският гений в миналото не се е много проявил, защото е бил притеснен.
И затова гениите се проявяват винаги след голямо земетресение. След война, след революция. Защото земята е разиграна. Пролуките са намерени, момчето ми.
Като си помисля само колко талантливи хора са минали покрай мене. С колко хора съм приказвал и никой нищо не ми е казал. Никой на нищо не ме е научил. Всеки човек, казват, е разтворена книга. Можеш да прочетеш нещо в нея. Уви.
Никой не разтваря пазвата си да прочетем нещо. Или, ако я разтвори - там няма нищо. Опустошението на еснафщината убива хората на изкуството. Човекът на изкуството трябва да живее за изкуството. За нищо друго. Малко талантец да имаш - имай го за таланта. За него. И се отдай на него, както Яворов на поезията, както Димчо, както Лилиев...
Ние с него сме двама братя близнаци. Само че аз предпочетох самотата на селото, той предпочете самотата на града. Аз съм сред най-красивата природа на света, той сред най-красивите жени на света. В театъра. В българския театър винаги е имало много красиви и богати по дух жени. Те са превъзхождали винаги мъжете. Аз познавах всички артисти от миналото. Трябва да ти кажа, Мишо, нашите артистки са били с по-богата душевност и сила на таланта от мъжете.
Владимир Димитров-Майстора със сестра си Донка и нейните деца Константин, Надежда, Емилия
*********
Занесох на Майстора албум със стари снимки на София, между които и на някои по-забележителни сгради.
Той не ги хареса. Посочих му сградата на хотел "Империал" на улица "Леге" и на улица "Ал. Стамболийски" (дн. Улица "Съборна" - бел. ред.).
- Това беше някога седалище на Обществената безопасност.
- Кога?
- След 9 юни.
После ми каза, че през 1925 или 1926 г. в този хотел бил отседнал Рабиндранат Тагор. И ми даде една негова снимка - Рабиндранат Тагор пред хотел "Империал" с няколко хопа и слуги до него.
- В София - каза той - не можа да се създаде оригинална архитектура, защото първите архитекти са били чужденци. Осман, архитект Осман, който е проектирал много парижки сгради, като Халите например, е имал предвид френския дух. Българските архитекти идват много късно.
И понеже ние обичаме да подражаваме на чужденците във всичко, започват в подражанията. За всичко се подражава. За мода. За картини. За сгради. За хотели и за улици. Момчилов и Овчаров направиха опит да дадат нещо по-оригинално с новата баня, със Синодалната палата, но това е малко. И все пак е най-хубавото.
Трябва във всичко да има уважение към българското, за да има красиво, наше, изкуство.
На българина му стигат парите само да вдигне къщата, да я покрие. По-нататък той кърпи. А истински богатите хора, като Гендович, не са имали вкус. Те са имали пари, но не са имали вкус. А това е най-лошото. Италия възпитала първо вкуса на човека, после всичко друго. И затова в Италия са строили вечно, красиво.
Майстора на жп линията между селата Копиловци и Шишковци, Кюстендилско
**********
- Другарю Димитров, не съжалявате ли, че вашите картини не са в България?
- Не. Те не можеха да останат тука. По света всеки ден се рисуват, както четох някъде, по 1500 картини. От тия 1500 картини поне 500 се падат на Франция. А може би са 15 хиляди. Не знам... Ако всяка страна запазва своите картини за себе си, ще се получи едно затворено пространство.
На моите картини, които давах на Крейн, аз се подписвах ясно и четливо: "Владимир Димитров - България". Слагах и датата и мястото, където ги рисувах. Така че, който ги види, ще прочете името на България. Аз работех много на младини. Имах чувството, че ще живея малко, като дете много боледувах.
Но сега намерих тайната на дългия живот. И не се боя от смъртта.
Със селяни от с. Шишковци, Кюстендилско
- Коя е тя?
- Да се става много рано. На обяд, около два часа да се полегне мъничко - може за десетина минутки, но да се полегне. Да се успокои сърцето. Да се яде малко, да се работи много. Вечер да не се застоява човек около масата или чашката.
Да почине добре и да работи, да работи. Това е тайната на дълголетието. Ние узнаваме тази тайна, когато минем шейсетте. Ние, художниците, в това отношение сме най-добре. Защото работим най-често на полето, за разлика от писателите, които работят на маса. Композиторът може да композира в полето, драска ноти на петолинието и песента се лее. Писателят е най-зле, както и скулпторът.
"Вакарелка" на Владимир Димитров-Майстора, около 1930 г.
- Не всеки може да работи на полето.
- Не всеки може да стане художник.
- За писателството трябват условия, впечатления.
- Дарба само трябва. Има ли кибрит, има ли кюмюр, има ли подпалки, огън ще има. Без кюмюр огън не става. Талантът и кюмюрът, газта, бензинът... Подтикът е запалката. Да има кой да драсне клечката.
Владимир Димитров-Майстора с група художници в София
- На Вас кой Ви драсна клечката?
- Мърквичка.
- Познавахте ли го?
- Да-а, знам го.
- С какво Ви подтикна той?
- С работата си.
- Знаеше ли добре български?
- Не. Чехите, както и руснаците, никога не могат да научат нашия език. Затова Мърквичка говореше много малко. Той приемаше често студентите на разговор. И като поговореше малко с някой студент, като видеше работата му, казваше - от кого какво може да стане. И не сбърка с никого.
Вешин грешеше. Той гледаше повече военното министерство. Той бе етатизиран художник. Получаваше заплата на един полковник - капелмайстер. Имаше хубава къща, с много интересни картини. Когато харесаш някоя от тях, след време ще я видиш в дома си. Но даваше само на явно талантливите.
Той бе най-големият майстор да прекопира картина. Ако беше мошеник, да се прехранваше от това, светът щеше да потрепери. Но той никога не посегна да използва тази своя дарба. В Холандия узнали за него. Предложили му да отиде там с 12 000 гулдена заплата на месец. Да работи за един музей - явно, за да копира картини. Не отиде, защото се боеше да не пропадне с тази своя дарба. Той я криеше, но ние я знаехме.
- Как работеше Ярослав Вешин?
- Със сметка.
- Как със сметка?
- Не драсваше нищо, без да знае, че ще го продаде. Това бе немски практицизъм, усвоен от един чех. Ярослав Вешин е вземал за своите картини от тайните фондове такива хонорари, че да ти хвръкне капата...
Какви хора сте сега младите. Носите каскети. Млад човек не бива да носи шапка или каскет. Той трябва да ходи гологлав. Не трябва да слага капа на главата си до 40 години. Защото главата не обича да я притискат. Да има нещо над нея.
Ярослав Вешин питаш как работеше? Когато да нарисува своята картина на Самарското знаме, той сключва договор, устен. Да му се дадат 458 наполеона златни. Той е бил малко нещо скъперник.
Докато Мърквичка, като отец Иеротей, със своите пари, спечелени в България, издържал всяка година по трима чешки младежи в Италия. Това го е казал Арналдо Дзоки на един наш художник в 1907 г. Дзоки не лъже. Той познава българите и чехите по-добре от нас.
"Момичето с ябълките" на Владимир Димитров-Майстора
Дзоки (не Цоки) ме видя веднъж в Рим и ми изповяда: няма по-добър и по-наивен народ от вашия. Добрината ви граничи с наивност на деца. Вие не знаете какви мрамори имате, ами купувате от Италия. За да угодите на предприемачите, занемарявате своите богатства.
Аз казах на един предприемач - архитект Миланов, Юрдан Миланов, за този мой разговор с Дзоки. А Миланов ми каза тогава: "Само за черквата "Ал. Невски" са внесени от Италия мрамори за 10 милиона. Ако бяха взели наш мрамор, тия пари щяха да останат тук."
Жалко, че у нас никой не оцени мрамора. И никой не създаде нищо от мрамор. В София ако има поне един, само един замък от мрамор за художествени изложби! Не за друго. Да има мраморен замък на картината, да не се плаши от пожар. И няма да го облицоваш с никакво дърво извътре. Не. Всичко ще бъде от мрамор. Стени, подове, тавани. И да стане пожар, да не изгори нищо.
Колко поразии на изкуството е направило това дърво и тия пожари. А ние не обичаме мрамора, както го обичат гърците. Само Андрей Николов му знаеше цената. И той създаде своите най-хубави работи на мрамор.
"Молитва" на Владимир Димитров-Майстора
**********
- Талантът на стария човек прилича на боята в тази изсъхнала туба. Има го, но е изсъхнал. Трябвало е да се използва по-рано, когато е бил сочен и свеж. Когато е бил в силата си. Човек на младини пропилява ценно време. На старини съжалява за него.
- Кой от нашите художници знаеше да пести времето?
- Само един. Жеко Спиридонов.
- Защо само той?
- Защото знаеше, че талантът му е по-малък от този на Иван Лазаров. А искаше да го надмине. Това го караше да работи много.
- Какво голямо е направил той?
- Голямо не направи, но остави добри ученици.
- Какво е изработил той?
- Паметника на Иван Вазов в Борисовата градина.
- Кога?
- През 1920 г.
- Че какъв голям паметник е той?
- Не казвам, че е голям. Той направи нещо. Той рисува Вазов. Вазов му позира. Той е водил дълги беседи с Вазов. Той можеше да издаде книга за Вазов. Обаче Вазов му забранил да пише каквото и да е. Само му казал: "Жеко, хубав да ме направиш.".
Нищо друго. Хубав. Всеки човек иска да е хубав.
- И Вие ли искате?
- Не.
- Защо?
- Аз съм човек на природата. И знам, че всичко в природата си върви по свои закони. Раждаш се, растеш, цъфтиш, остаряваш, умираш. Това е така просто и естествено, както си тече реката. Можеш да я преградиш с бент, тя прелива и си тече. Може да я затвориш в каменен бент (язовир ли му казват). Тя пак си тече...
Михаил Топалов,
Сп. "София", 1979 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}