Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Да си спомним за Майстора на майсторите

135 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ-МАЙСТОРА

Да си спомним за Майстора на майсторите

Банално е да кажем, че Владимир Димитров-Майстора е изтъкнат български художник. Той е легендата на българското изобразително изкуство. Име с главна буква в българската живопис. На 1 февруари 2017 г. се навършват 135 години от рождението му.

Роден е на 1 февруари 1882 г. в с. Фролош, в семейството на бежанци от македонско влашко село. Животът му е труден. Преди да започне да твори върху платното, чиракува като бояджия, после става писар в Окръжния съд в Кюстендил. Съгражданите му забелязват таланта му на художник, и доброволно събират пари, за да го пратят да учи в София, в Художественото индустриално училище /днес Художествената академия/. Един от преподавателите му там е легендарният Иван Мърквичка. В началния си период Майстора рисува портрети. Рисува своя учител и други знаменити личности, като Александър Тодоров-Балан и Николай Лилиев.

По време на Балканската и Първата световна война Майстора е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия, и в картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта. /"Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "В гр. Скопие, 1916", "Завръщане от фронта" и др. / Мнозина считат, че заради този период от творчеството му, може да бъде смятан и за един от първите български военни кореспонденти.

След войните Майстора се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма и творец със собствен поглед върху изкуството. През 1923 г. негови герои стават обикновени хора от кюстендилските села - главно от Шишковци, Дивля и Раждавица, и природата в онзи дивно красив край. Картините "Моми" (ок.1925 - 1935), "Моми сестри от с. Дивля, Радомирско" (1928 - 1930), "Цветница", "Фамилия" (ок. 1928), "Девойка от Кюстендилско" (ок. 1930 - 1935), "Жетварка" (1930 - 1935), "Мома с ябълки" (ок. 1930 - 1935), "Жетварка от с. Шишковци" (1935), "Жетвари на обяд" (ок. 1935 - 1938), "Копачки" (ок. 1935 - 1938), "Селско момиче сред макове" (1935 - 1938) и др., са в златния фонд на българската живопис.

Надарен с уникален талант и чувствителност, Владимир Димитров-Майстора пресъздава вечните български теми и добродетели, красотата на вековните традиции. Затова съвсем неслучайно, пред сградата на Съюза на художниците в София е поставен именно паметник на Майстора. Това е израз на високото признание, което поколения художници отдават на своя учител - Майстора на майсторите, както често наричат Владимир Димитров-Майстора.

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Сотбис ще приема биткойн и етериум в търг за творба на Банкси

Това се случва за първи път при аукцион за физически съществуващо изкуство

Един различен анализ на любовта в "Проект лечение" на Вяра Гунева

Арт галерия Le Papillon ви кани на необичайна изложба-пърформанс от 7-ми до 12-ти май 2021 г.

Съвременното изкуство: Политично или за удоволствие?

14 български съвременни артисти разсъждават върху темата „Политика и изкуство“