СЪДБИ
Инсулт парализира ръката, с която рисува Златю Бояджиев
44 години от смъртта на големия майстор на четката
Редактор : / 7863 Прочита 0 Коментара
Златю Бояджиев и съпругата му, собствена творба на художника
На 2 февруари 1976 година умира майсторът на четката Златю Бояджиев - един от класиците на българското изобразително изкуство.
Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. Изкуствоведите делят творчеството му на два основни периода - до инсулта, който парализира дясната му ръка, и след него, когато започва да рисува с лявата си ръка.
Тези два периода се отличават един от друг и в стила, и в сюжетите на творбите му - първият е посветен на селския бит, а вторият се насочва към гротескната образност и се отличава с по-голяма цветност.
Приживе Златю Бояджиев организира свои изложби главно в София и Пловдив. Умира и е погребан в Пловдив. Най-ценната награда за таланта му е тази, на името на Владимир Димитров-Майстора. Сред най-известните му творби са картините: "Село Брезово", "На трапезата", "Две сватби". Голяма част от платната му са подредени в къщата-музей в Пловдив.
Светът на Златю Бояджиев прилича на приказка, защото всичко в картините му сякаш се стреми към симетрия и хармония. Дори мъката и страданието в образите от платната му изглеждат уравновесени и одухотворени. Природата в картините му винаги е властваща сила, но дълбоко свързана с психологията на селския човек.
Картината "Две сватби" на Златю Бояджиев / Снимка: Български културен институт - Париж
Познавачите ценят повече творбите от първия му период. Много от тях са притежание на държавни музеи и галерии. Оценяват ги като висш клас европейска живопис. Това, обаче, не прави по-малко ценени творбите от втория период на художника.
Особено силни са портретите на Златю Бояджиев, признати за световни образци, отличаващи се с плътна форма и дълбоко вникване в характера на персонажите. Излъчването на портрети като "Портрет на бащата на художника" (1940), "Майката на художника" (1940), "Семеен портрет" (1941), "Портрет на младо момиче" (1941) и др., буквално създава впечатлението за "написан с четка роман", както се изразява за тях един френски критик.
Портрет на майката на художника, период дясна ръка / Снимка: Национална галерия - Двореца
През втория период, стилът на художника се променя, но това е неизбежно провокирано от състоянието на духа му след парезата на дясната му ръка - ръката, с която рисува. Мъчително съдбата изправя огромния му талант пред изпитанието да рисува с лявата ръка, въпреки че не е левичар, и той смело поема това предизвикателство. Този вътрешен драматизъм на твореца, обаче, несъмнено се отразява главно на излъчването на творбите му. Платната от втория му период се отличават с експресивно чувство, което сякаш иска да изкара навън собствените душевни терзания на техния автор. Това ги прави емоционално силни творби, в които рисунъкът сякаш иска да запечата някакво неистово желание за творчество, въпреки...
Златю Бояджиев създава стотици композиции, портрети и пейзажи, отличаващи се с подчертана експресия и драматизъм. Някои от творбите му привличат със своя сюжет, други - с образите, зад които прозират символи и алегории с дълбок смисъл.
Картина на Златю Бояджиев от колекцията на Боян Радев
След Десети ноември творчеството на Златю Бояджиев се превръща буквално в мания за колекционерите и той "оглавява" класацията на най-често копиран от фалшификатори български художник.
Имаше опити, между които и успешни, на кражби на негови творби.
По волята на съдбата, обаче, днес три поколения жени - внучка, правнучка и пра-пра внучка, ревниво пазят наследството и спомена за големия майстор, като най-малката май че е взела и таланта на дядо си.
Поклон пред паметта на големия майстор на четката и сърцевед на българския характер Златю Бояджиев!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}