Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Тео Буковски: Защо сънуваме толкова много, а си спомняме толкова малко? И то само кошмарите!

НОВА КНИГА

Тео Буковски: Защо сънуваме толкова много, а си спомняме толкова малко? И то само кошмарите!

Лекарят-писател Тео Буковски е готов с най-новия си сборник "...А те прелитат нощем" - 28 разказа, всеки от които представя т.нар. остростюжетни жанрове по различен и изненадващ начин

Тео Буковски (Снимка: Десислава Грамадникова)

Едно от най-новите издания на "Библиотека България" е последният сборник с разкази на лекарят-писател Тео Буковски, "...А те прелитат нощем" (сборник разкази, цена: 15 лв., 194 стр., меки корици; редактор: Симеон Аспарухов; фотограф: Светослава Мадарова).

Книгата съдържа 28 разказа, всеки от които представя т.нар. остростюжетни жанрове по различен и изненадващ начин.

Авторът Тео Буковски представя книгата си по следния начин:

"Защо сънуваме толкова много, а си спомняме толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или...

Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма доза фантастичност, няколко изцяло криминални сюжета и щипка хорър. Но нима животът ни не е тъкмо това? В кратките измерения на болката прелитат спомени и изпълзяват страхове. Но по-важното е нито за миг да не се отказваме от въображението си."

Източник: Издателство "Библиотека България"

Редакторът на "...А те прелитат нощем", Симеон Аспарухов, споделя:

"Истинско изживяване, преобръщане, загубване и завръщане. Сякаш със стотици придошли най-точни лични думи, с които някой някъде е посрещнал смъртта си. Или нечия. Или е довел смъртта.

И я е разказал правилно."

Страхотен сборник за страховете и не само, следващ традициите на Лъвкрафт и Кинг едновременно, но в полето на съвременната българска литература. На автора и книгата предстоят много срещи с читатели - София, Велико Търново, Пловдив, Шумен, Търговище и др.

Премиерата на книгата е замислена като музикално-театрален спектакъл и ще се състои на 24 март, в София, Клуб "Грамофон", ул. "Будапеща" 6, от 19:00. Заповядайте!

Тео Буковски е роден e през 1973 г. в Шумен. Завършва Медицинския университет в София и от 24 години работи като лекар. Първата му публикувана самостоятелна книга е романът "Убийства 4D", март 2014.

През 2019-20 г. Води рубрика "Измерение Х" за остросюжетна литература във в-к България днес. Понастоящем рубриката продължава в сайта на издателство "Библиотека България".

Член е на Съюза на българските писатели (от 2021 и на УС на СБП), на Съюза на писателите-лекари "Димитър Димов", Клуба на писателите-криминалисти "Саламандър" и пръв председател на Асоциацията на младите български писатели.

Има пет издадени прозаични книги, сборници с разкази и романи: "Убийства 4D" - 2014; "4.50 Часът на кошмара" - 2014; "... А те изпълзяват нощем" - 2016; "9.8 по скалата на болката" - 2017 в съавторство с Десислава Шейтанова; "... А те прелитат нощем" - 2021.

Тео Буковски (Снимка: Десислава Грамадникова)

Представяме ви Тео Буковски пред редактора на "...А те прелитат нощем", Симеон Аспарухов:

- Фикция ли е Тео Буковски?
- Псевдонимът си дължа на голямата писателка Весела Люцканова. През 2014 г., преди да излезе романът "Убийства 4D", тя със сериозен тон ме посъветва: "С тази прозаична фамилия Иванов няма да стане". И аз напълно ѝ се доверих и като издател, и като мой родител в литературата. Хората, които са чели романа, знаят откъде идва псевдонимът, а тези, които не са... да го потърсят, може би ще им е интересно. В живота ни има толкова много фикция, че на моменти се питаме дали сънуваме или всичко е реално.

Важното и най-значимото обаче е постоянно да изпитваме себе си, за да сме сигурни служим ли на суетата или на славата на деня, оставайки дребни духом или защитаваме истината, отблъсквайки всички нечисти помисли. А си спомням и една мъдра приказка, че който сам съди себе си навреме, се спасява от съда на другите. Рождество е празникът, на който винаги се замисляме колко недостатъчно добри сме били.

Проблемът е в това защо толкова рядко си задаваме този въпрос. Руският хирург, издигнат в светец, Лука Симферополски, е казал: "Ако не можеш да сториш за хората голямо добро, постарай се да сториш поне малко добро".

- Остросюжетният жанр ли е категоричното ти амплоа?
- Винаги съм обичал жанровата литература - крими, фантастика, психологически трилър, не само като читател, но и като разказвач. Не мога да си представя, че някога ще напиша исторически роман, въпреки че съм имал такива предложения.

По-добре и да не опитвам, защото съм сигурен, че няма да ми се получи. То е все едно утре да ме вкарате в операционната и да ми връчите скалпела, за да направя апендектомия, а колегата-хирург да го командироват да преглежда и ваксинира бебетата от практиката ми. И едното, и другото е медицина, ама всеки трябва да знае в коя област е най-добър.

Така е и в литературата - малко са писателите, които са еднакво добри и с поетичните рими, и със сложните повествования.

- Животът цветен ли е или ти оцветяваш живота?
- Има една мисъл на Рей Бредбъри, най-любимият от любимите ми писатели-фантасти:

"Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност."

Като се замисля, имал съм дни, в които не ми е била достатъчна една-единствена доза фантазия, а поне две-три спринцовки въображение, за да оцелея и да продължа да харесвам живота. При това не използвам въображението си само, за да измислям истории, които да напиша на белия лист или на лаптопа, понякога то ми е абсолютно необходимо за баланс в реалния свят.

Помня, като дете "одухотворявах" не само неодушевени предмети като войниците от пластмаса и плюшените си играчки, но и плевелите от градината на баба ми или чушките за консервиране.

С всяко растение и с всеки зеленчук можех да разиграя цяла сценка пред по-малката ми сестра, а понякога се получаваха няколкодневни сериали, докато зелените пиперки започнеха да пожълтяват, бавно да омекват и уви, вече не ставаха за печене.

- Как започна да пишеш?
- Вълнуващата история, която се беше родила в главата ми, трябваше да бъде завършена с точно тези измислени герои, за които досега ти разказвам. Тогава съм бил на 7-8 години.

На 10 написах първата си приказка - твърде наивен опит за имитация на "Цветята на малката Ида". Но във всяко начало всички сме имитатори на тези, които харесваме, нали? Незнайно защо тъгата в историите на Ханс Кристиян Андерсен винаги ме е привличала.

И досега съм убеден, че тъжният човек, дори и да е със заблуждаваща усмивка на лицето, е по-добър разказвач от онзи, който е доволен от всичко в живота си.

На 15 сътворих една пиеса, работното ѝ заглавие беше "Пиявица". По това време бях влюбен в театъра и дори играех в любителски драмсъстав в гимназията. Моята пиеса, разбира се, не видя бял свят. Въпреки че не ми е липсвало самочувствие. Ясно си спомням как я изпратих на списание "Театрална библиотека". Препоръчаното писмо с ръкописа ми се върна след месец с отговор на обратната разписка - няма такъв адрес.

Всъщност първата ми публикация на хартия не беше нито стихотворение, нито разказ, както би било логично да се случи, а... илюстрация към приказка. Но това е отделна история.

- Кои са героите ти?
- За мен писането не е самотно занимание. Винаги, когато разказвам една история, си представям как някой непознат чете зад гърба ми, погледът му бяга по редовете, надпреварва се със скоростта на моите пръсти, а очите му стават все по-големи от любопитство.

Всъщност това е и причината да пиша. Много искам да изненадвам с нещо читателите си - понякога със странна история, друг път с необичайни персонажи или съвсем обикновени, но поставени в извънредни условия. Почти винаги в историите ми трябва да има неочакван финал. Колко често го постигам? Е, някои биха казали, че и трийсет процентна успеваемост е добра.

Някои сюжети ми хрумват внезапно, други изкристализират с месеци, за едни ми е нужен спомен, други се раждат с някой случайно запаметил се сън. Някои са по-интересни, други, колкото и да съм се постарал, си остават леко скучни.

И това е, защото всяка история има свой дух. Ако духът на историята или ако искаш наречи го с по-популярното ако вдъхновението не докосне ума на автора, в разказа или романа, дори и написани по всички правила на изкуството, ще има нещо, което няма да им достига.

Източник: Издателство "Библиотека България"

- Кои прелитат нощем в "... А те прелитат нощем"?
- В последните три творчески години се бях преселил в една история, условно наречена "Седем капки кръв". И когато най-сетне беше логично да я представя пред читателите, изведнъж вдъхновението ме отклони в съвсем друга посока. Помня онази топла септемврийска вечер, в която то ме докосна по рамото и ме убеди, че първо трябва да разкажа няколко други истории. Така се родиха кратките измерения на болката в "... А те прелитат нощем" - сборник, в който е включен и разказа "Сребърна малка шейничка".

На корицата на книгата споделям, че има много автобиография в тези разкази и това няма как да не е така, но важното за мен е, че в тях има твърде много емоция, а това прави разказаното истинско и вълнуващо.

Първият разказ е писан през 1991 г., разбира се в книгата е включен в съвсем нова редакция, а последният - през месец октомври 2021 г. Това са три десетилетия от живота ми, от които съм запазил и досега трудните спомени, човешките страхове и болката във всичките ѝ измерения. Те прелитат винаги нощем.

Въпросите зададе Симеон АСПАРУХОВ

Още за Тео Буковски и защо е наричан доктор Страх, както и за сборника "... А те прелитат нощем" можете да прочетете в интервюто на Ива Спиридонова - ТУК

 Сборникът с разкази "...А те прелитат нощем" на Тео Буковски можете да поръчете - ТУК

Издателство "Библиотека България": Website | Facebook | Instagram

Още

13 неща, които не знаете за Рей Бредбъри

13 неща, които не знаете за Рей Бредбъри

Още

Шедьовърът "Смъртта е занимание самотно" от Рей Бредбъри се завръща след 40 години (откъс)

Шедьовърът "Смъртта е занимание самотно" от Рей Бредбъри се завръща след 40 години (откъс)

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Захари Карабашлиев е носителят на две от най-престижните литературни награди в един ден

Авторът на „Опашката“ бе отличен на 11 май с приза „Цветето на Хеликон“ и голямата награда Роман на годината на Национален дарителски фонд „13 века България“

Георги Господинов представя своите "Избрани истории"

Книгата съдържа 39 разказа или истории, избрани от самия автор

Своенравните деца се завръщат в книгата "В небивал сън"

Четвъртата част от култовата фентъзи поредица на Шонин Макгуайър е вече на българския пазар

Писателят Марио Варгас Льоса работил, докато бил в болница заради Ковид-19

"Не съм спирал да пиша статии дори в най-трудните ситуации", споделя 86-годишният Льоса, носител на Нобелова награда за литература за 2010 г.

"Жива" от Ина Ясипова - българка, живееща в Австралия, улавя скритата душа на България (откъс)

Българската писателка ни връща назад към корените и традициите в дебютния си роман