СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
Джак Керуак: Чувствам се виновен, че съм член на човешката раса
100 години от рождението на идола на бийт поколението
Автор : / 8771 Прочита 6 Коментара
Посетители разглеждат изложбата с тридесет и шест фута дълга част от свитък, съдържащ оригиналния ръкопис на Джак Керуак "На пътя" в Главната библиотека на Сан Франциско на 18 януари 2006 г. / Снимка: Getty Images
Наричат го идол на бийт поколението. Книгите му са обявени за "контракултура" на 50-те и 60-те години на миналия век. Той е скандален, умира млад и оставя "път", последван от няколко поколения американци. Книгата му "По пътя" отрича ценностите на 50-те и търси нови хоризонти за реализация.
Джак Керуак пътешества, експериментира с наркотици и психеделици като марихуаната, лута се между католицизма и източни духовни учения като будизма ("Бродягите на Дхарма), и в същото време най-сигурното пристанище за духа му остава един апартамент, в който живее заедно с майка си.
Писателят, поетът и художникът Джак Керуак е роден точно преди сто години на 12 март 1922 г. в Лоуъл, САЩ. Днес американците го нареждат сред най-добрите американски автори.
Родителите му са френски канадци, преселници от Квебек. Ако може да се търси някакъв генетичен "код" за странностите на писателя, то описват баща му като "чутовен ексцентрик". А ако трябва да потърсим още отговори, то нека отбележим, че е бил син на властна майка - истински диктатор, при това - страстна католичка и пуританка.
Още като малък Керуак преживява и една сериозна душевна травма - на 9 умира по-големият му брат Жерар (б.а. смъртта му е описана в романа "Видения за Джерард").
Поради това, че родителите му са имигранти, до 6-годишната си възраст Керуак не говорел и не разбирал английски. Първите си детски стихове пише на френски. Дори базисния си роман - "По пътя", започнал да пише на френски. Открита е чернова на романа, която доказва факта, че текстовете са написани на квебекски френски диалект.
Младият Джак Керуак обичал спорта - бил обещаващ бегач на 100 метра с препятствия и футболист. Това му осигурява покани за следване като стипендиант от три университета - Boston College, Notre Dame и Колумбийския университет. Той постъпва в Колумбийския университет.
Продължава да спортува, но счупва крак, и това слага край на амбициите му в спорта. За него е страшно разочарование да разбере, че е спряна футболната му стипендия и трябва да напусне университета. Остава да живее в Ню Йорк с приятелката си Еди Паркър и се чуди, какво да прави?
И ето че съдбата му предлага съвършено нов живот - с приятели от т.нар. бийт поколение като Алън Гинсбърг, Нил Касиди, Джон Холмс, Хърбърт Хънк и Уилям Бъроуз.
Те са свободни духове, опортюнисти на всяко ограничение - обичат купона, както и да "експериментират с живота" по различни начини.
През 1942-ра година, обаче, Керуак постъпва в американския търговски флот, и година по-късно е преместен във военния. Това прекъсва забавленията с компаниите, но и докато е в армията се случват няколко инцидента, които красноречиво говорят за непоправимата му "палавост".
От съвсем млад Джак Керуак бил нестабилно сексуално ориентиран, като според биографите му, по-скоро е бил хомосексуалист. В романите си "Big Sur" и "Ангели на самотата" писателят описва приятелството си със своя учител Алън Уотс.
През 1944-а година Керуак бил арестуван за съучастие в убийството на свой приятел от тийнеджърските години - Дейвид Камер. Любопитното е, че двамата се запознали покрай една групичка бунтари, в която били знаменитият автор на "Голият обяд" Уилям Бъроуз и Лусиен Кар.
Убийството на Камер станало по време на скандал между Камер и Кар. Кар досаждал на Камер, и напрежението между тях ескалирало. В изблик на яд от наранените си чувства, Кар наръгал смъртоносно Камер.
След като осъзнал какво е направил, се обърнал за помощ към Керуак. Двамата заедно се опитали да укрият уликите, но ги хващат. В ареста се установява, че Керуак не е извършител на убийството, а съучастник - предложена е гаранция за освобождаването му, но баща му отказва да я плати. Тогава Керуак предлага на приятелката си Еди Паркър да плати за неговата свобода, и двамата се женят. Бракът им продължил едва година.
За кратко Керуак и Бъроуз започнали да работят заедно върху роман за убийството на Камер, озаглавен "And the Hippos Were Boiled in Their Tanks", но така и не стигат до публикуването му. Години по-късно Керуак се връща към темата и написва романа "Суетата на Дюлоз".
През 1950-а година Керуак издава романа си "The Town and the City" под името Джон Керуак. Вероятно се е страхувал да излезе с рожденото си име. Сякаш е имал комплекси от критиката. Противно на очакванията му, обаче, критиката се произнесла похвално за романа му. И въпреки това той не успял да се продаде добре.
През април 1951-ва година Керуак написва "По пътя" - най-известната си творба. Книгата е полуавтобиографична и пресъздава приключенията на самия автор по пътищата на Америка и Мексико. Първата серия на романа си Керуак написва за три седмици, под влиянието на стимуланти като амфетамина бензендрин и приема на много кафе. По съдържанието си книгата е пределно изповедна. "Смущаващо интимна", казва един критик.
Според един от университетските преподаватели на Керуак - Марк Ван Дорен, той бил написал по-голямата част от романа доста преди това - още в дневниците си.
Ван Дорен разказва също, че като студент Керуак бил силно увлечен по джаза и бибоп-а, и че по някакъв начин се опитал да пресъздаде този ритъм в романа си. Издателите му, обаче, били силно смутени от някои изрази на автора и отпратките към живота на социалните малцинства на Америка през 50-те, така че поискали преработката му.
През юли 1957-а Керуак се премества в малка къща в Орландо, Флорида, и там си почива, докато чака излизането на "По пътя". Тръпне в очакване и няма ни най-малка представа, че книгата му ще го направи много известен, а критиката ще я нарече "флагман на новото поколение". "Ню Йорк Таймс" нарича самия Керуак "гласа на бийт-а". Джак Керуак, Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз и Грегъри Корсо стават емблематични имена на това поколение.
Сътън, Небраска. Америка, 50 години по-късно от романа на Керуак "По пътя" / Снимка: Getty Images
Керуак става любимец на критиката и епитетите за него стават все по-хвалебствени. Стига се дотам, да го нарекат "краля на бийт поколението". Той самият първоначално се радва на тези пресилени оценки, докато в един момент започва да се дистанцира от тях и да подчертава:
"Аз не съм битник, аз съм католик."
Америка, 50 години по-късно от романа на Керуак "По пътя" / Снимка: Getty Images
Скоро след това, от католик става заклет будист. Дори написва "Библия на Будизма" (1954 г.). Навлиза толкова дълбоко в учението, че влиза в дискусии с известния дзен будист Д.Т. Сузуки и издава биографията на Сиддхартха Гаутама, озаглавена "Събуди се". Книгата не е издадена приживе на писателя. Най-мащабното произведение на Керуак, свързано с будизма е книгата "Бродягите на Дхарма", публикувана през 1958-а година.
Според някои тя е продължение на романа му "По пътя", и в много отношения тази констатация отговаря на възприятието от романа.
През 1958 г. Керуак написва и сценарий на "битнически" филм, наречен "Pull My Daisy".
Керуак умира на 21 октомври 1969-а година в болницата "Св. Антоний" в Сейнт Питърбърг, Флорида. Попада там по спешност след коремна криза. По пътя към болницата получава и силен кръвоизлив. Лекарите се произнасят, че е развил тежка форма на цироза на черния дроб, вследствие на завишена употреба на алкохол. Самият Керуак обяснява зависимостта си от алкохола по следния начин: "Когато пораснах, започнах да пия. Защо? Защото обожавам умът ми да е в екстаз".
Керуак умира на 47, женен за трети път. Съпругата му Стела и майка му го погребват в родния му град Лоуел. По-късно писателят е награден посмъртно с титлата доктор по литература от университета в града.
Джак Керуак се нарежда на едно от челните места в контракултурата от средата на 20-ти век, заедно с Уилям Бъроуз и Ричард Бротиган.
Джак Керуак - цитати
Щастлив. Само по плувки, бос, рошав, в огненочервения зрак на вечерта, пеещ, поглъщащ вино, плюещ, скачащ, бягащ - това е начинът да се живее. Изцяло сам и свободен върху меките пясъци на плажа...
Полежахме по гръб, загледани в тавана, и се чудехме защо Господ е сътворил света толкова тъжен.
Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда.
Болката или любовта, или опасността те връщат отново в реалността...
По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отколкото в удобно легло несвободен.
В края на краищата... пътят трябва да води към целия свят.
Америка, 50 години по-късно от романа на Керуак "По пътя" / Снимка: Getty Images
Хубавото на нещата трябва да е, че си имат край.
Има и по-лоши неща от това да бъдеш откачен.
Животът трябва да бъде съдържателен и пълен с любов - нищо друго не е добро. Въобще не е добро, за никого.
Нищо зад мен и всичко пред мен - както е, когато си на път.
Не използвай телефона. Хората никога не са готови да отговорят на позвъняване. Използвай поезията.
Мислиш ли, че Бог е направил света, за да се позабавлява сам, защото му е било скучно? Защото, ако е така, той би трябвало да е доста непочтен.
Щастието се заключава в осъзнаването, че всичко е голям и странен сън.
Хората са като кучета, не като богове - колкото си по-малко откачен, толкова повече те хапят. Но откачи, и никога няма да бъдеш ухапан. Кучетата не се впечатляват от смирение и съжаление.
Ако умереността е грешка, то безразличието е престъпление.
Ако имаш одеяло, ти притежаваш твърде много.
Един ден аз ще намеря верните думи, и те ще бъдат прости.
Не знаех какво става с мен, а после изведнъж осъзнах, че беше просто от марихуаната, която пушехме... От нея се раждаше усещането ми, че в следващия миг всичко ще се случи — мига, в който нещата ще се решат веднъж и завинаги.
Бяхме във възторг, осъзнавахме, че оставяме хаоса и глупостта зад себе си, и се впускаме в нашата единствена и благородна мисия във времето — да се движим.
...Аз обичах прекалено много неща, поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без опора в празнотата, тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнах на земята. Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос.
Що се отнася до мен, единственото нещо, което мога да направя, е да си седя в стаята и да се напивам.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}