Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Харуки Мураками от "Първо лице единствено число" (откъс)

СЪВРЕМЕННА СВЕТОВНА ПРОЗА

Харуки Мураками от "Първо лице единствено число" (откъс)

Стегнатата, остроумна и магична проза на осемте разказа е едновременно философска и загадъчна, трогателна и забавна, с тон на интимно признание, почти мемоарна и завършваща с типичния за Мураками неочакван обрат

Харуки Мураками (Снимка: АР/БТА)

На 1 април излeзе дългоочакваният сборник с разкази "Първо лице единствено число" - своеобразен съкратен курс за всеки, който иска да се докосне до неповторимия стил на Харуки Мураками, до неговата страст към музиката и бейзбола и до носталгията му по младостта.

Още

Библиотека на Харуки Мураками откриват в Токио

Библиотека на Харуки Мураками откриват в Токио

В "Първо лице единствено число" (превод: Надежда Розова, 192 стр., цена: 18 лв., Издателство "Колибри") героят на Мураками, човек на средна възраст, се връща към своите младежки увлечения, преживявания и спомени. От страниците звучи музика - джаз, класика, поп - и отмерва ритъма на сюрреалистичните срещи и разговори между хора, животни и въображаеми същества, разтварят се неподозирани гънки на времето и пространството, грозното става красиво, а зад красивото се таи неочаквана грозота, съзнанието предизвиква и разширява пределите на видимия свят.

Спомени, спомени, а сякаш точно онова, което се изплъзва от спомена, ни преследва най-дълго... Стегнатата, остроумна и магична проза на осемте разказа е едновременно философска и загадъчна, трогателна и забавна, с тон на интимно признание, почти мемоарна - неизменно поднесена от първо лице - и завършва с типичния за Мураками неочакван обрат.

Embed from Getty Images

Харуки Мураками е съвършеният посланик на Япония - книгите му са литературни събития за Америка и Европа и се продават в милионни тиражи. Той е носител на няколко световни литературни награди, изтъкнат преводач и "маниак" на тема джаз. Последното навярно обяснява ониризма и полифоничната красота на произведенията му.

"Гардиън" определя автора на "Спутник, моя любов", "Норвежка гора" и "Кафка на плажа" като един от най-авторитетните представители на постмодернизма. Сборници с разкази като "Мъже без жени" и "Изчезването на слона" са свидетелство, че талантът му вирее в различни жанрове.

Embed from Getty Images

След мистериозното "Преследване на дива овца" неотдавна "Колибри" преиздаде романите "На юг от границата, на запад от слънцето", "Танцувай, танцувай, танцувай" и "Страна на чудесата за непукисти и краят на света" - главозамайваща комбинация от разюздано въображение, киберпънк и алегория.

Настоящият сборник е покана към българския читател да се довери за пореден път на непредсказуемото, но все така убедително въображение на Харуки Мураками.

"Първо лице единствено число" от Харуки Мураками, превод: Надежда Розова, 192 стр., цена: 18 лв. Източник: Издателство "Колибри"

Из "Първо лице единствено число" от Харуки Мураками:

Разказвам, значи, на свой по-млад приятел за едно невероятно свое преживяване като осемнайсетгодишен. Не помня точно защо. Просто го споменах, както си говорехме. Случи се много отдавна. Минало заминало. Отгоре на всичко, така и не го проумях докрай.

Още

"На юг от границата, на запад от слънцето" от Харуки Мураками образува волтова дъга между детството и средната възраст (откъс )

"На юг от границата, на запад от слънцето" от Харуки Мураками образува волтова дъга между детството и средната възраст (откъс )

- Вече бях завършил гимназия, но още не бях постъпил в колежа - обясних на приятеля си. - Бях нещо като академичен ронин - не бях издържал кандидатстудентския изпит и изчаквах следващата възможност да се явя. Неустановено положение, но не се тревожех. Сигурен бях, че, стига да поискам, ще вляза в що-годе приличен частен колеж. Родителите ми настояваха да опитам в държавен университет, затова се явих на изпита, но си знаех, че ще ме скъсат. И наистина не издържах. Изпитът за държавните университети навремето задължително съдържаше раздел по математика, а аз нямах капка интерес към тази дисциплина. През следващата година просто си губех времето, все едно си създавах алиби. Вместо да посещавам подготвителни курсове, за да се явя отново на изпита, аз киснех в местната библиотека и четях дебели романи. Родителите ми сигурно са мислели, че уча. Но, такъв е животът. Много по-приятно ми беше да изчета целия Балзак, отколкото да се задълбоча във висшата математика.

Още

Харуки Мураками има лек за стреса от пандемията - това е боса нова

Харуки Мураками има лек за стреса от пандемията - това е боса нова

В началото на октомври същата година получих покана да посетя концерт за пиано от момиче, което беше една година по-малко от мен и ходеше на уроци по пиано при моя учител. Веднъж двамата изсвирихме кратка пиеса за четири ръце от Моцарт. На шестнайсет обаче аз прекратих уроците и не я бях виждал оттогава, затова недоумявах защо ми е изпратила поканата. От мен ли се интересуваше? Едва ли. Тя имаше привлекателна външност, но не беше мой тип. Обличаше се модерно и учеше в скъпо девическо училище. Едва ли си беше паднала по скучен и обикновен тип като мен. Когато изпълнявахме онази пиеса заедно, тя ме гледаше кисело, когато сбъркам. Свиреше подобре от мен и аз страшно се смущавах, затова правех много грешки, седнем ли на пианото заедно. Няколко пъти дори неволно я смушках с лакът. Пиесата не беше трудна, пък и аз свирех по-лесната част. След всяка моя грешка изражението ѝ сякаш казваше: "Е, стига де". И цъкаше с език - не силно, само колкото да я чуя. Още чувам този звук. Вероятно отчасти той е причината да се откажа от пианото.

Още

Харуки Мураками призова политиците да говорят искрено за пандемията, за да достигнат посланията им до хората

Харуки Мураками призова политиците да говорят искрено за пандемията, за да достигнат посланията им до хората

Тъй или иначе, познанството ми с това момиче беше само от школата по пиано. Поздравявахме се, когато се срещнем, но не помня да сме споделяли някакви лични работи. Затова внезапната покана за нейния рецитал (не солов, а заедно с още двама пианисти) беше невероятна изненада - направо се слисах. Но тъй като в онази година разполагах с време в изобилие, изпратих отговор, че ще отида. Една от причините беше любопитството ми да видя какво се крие зад тази покана - ако изобщо имаше някакъв мотив. Защо ми бе изпратила неочакваната покана след толкова много време? Сигурно се беше усъвършенствала още повече като пианистка и искаше да ми го демонстрира. Или пък да ми предаде някакво лично послание. С други думи, любопитството ми се разпали и аз си блъсках главата над всякакви въпроси.

Още

Харуки Мураками стана диджей, за да повдигне духа на нацията

Харуки Мураками стана диджей, за да повдигне духа на нацията

Концертната зала се намираше на планински връх в Кобе. Стигнах донякъде с влака за Ханкю, после се качих на автобус, който тръгна да се катери по стръмния лъкатушен път. Слязох на спирка близо до върха, повървях малко пеша и стигнах до средно голяма концертна зала, собственост на огромен бизнес конгломерат и под негово управление. Изобщо не подозирах за съществуването на концертна зала на толкова неудобно място, на върха на планината, в тих и скъп жилищен квартал. Сигурно се досещаш, че не бях наясно с много неща на този свят.

Още

"Чуй песента на вятъра" и "Пинбол" дават старт на бляскавата творческа кариера на Харуки Мураками (откъс)

"Чуй песента на вятъра" и "Пинбол" дават старт на бляскавата творческа кариера на Харуки Мураками (откъс)

Допусках, че трябва да донеса нещо в знак на благодарност за поканата, затова в цветарския магазин до гарата избрах букет, който ми се стори подходящ. В този момент пристигна автобусът и аз побързах да се кача. Беше студен неделен следобед. Небето беше покрито с плътни сиви облаци и май се канеше да вали. Поне не духаше. Бях облечен с обикновен тънък пуловер под сиво-синкаво сако на рибена кост и носех платнена чанта през рамо. Сакото беше съвсем ново, а чантата - твърде стара и овехтяла. А в ръцете си стисках букета от червени цветя, увити в целофан. Другите пътници ме зяпаха, когато се качих в автобуса в този вид. Или само така ми се струваше. Бузите ми пламнаха, но аз се изчервявах с повод и без повод. И руменината се задържаше дълго.

Още

"Изпепеляване" по Харуки Мураками с Голямата награда на CineLibri 2019 (галерия)

"Изпепеляване" по Харуки Мураками с Голямата награда на CineLibri 2019 (галерия)

Какво търся тук, за бога?, питах се, приведен на седалката, и опитвах да охладя бузите си с длани. Не изгарях от желание нито да се видя с онова момиче, нито да слушам концерт за пиано. Защо тогава бях похарчил цялата си издръжка за този букет и се тътрузех с автобус към върха на планината в неприятен неделен следобед през ноември? Какво ме беше прихванало, та бях приел поканата? Колкото по-нависоко се изкачвахме, автобусът все повече се изпразваше и на моята спирка бяхме останали само аз и шофьорът. Слязох от автобуса и следвайки напътствията от поканата, закрачих нагоре по полегата улица. На всеки завой пристанището се показваше за кратко и после отново се скриваше от поглед. Облачното небе беше сиво, оловно. Долу, на пристанището, се виждаха многобройни кранове, щръкнали към небето като пипала на грозни твари, изпълзели от океана.

Къщите близо до върха на склона бяха големи и луксозни, с масивни каменни стени, внушителни порти и гаражи за два автомобила. Плетовете от азалии бяха спретнато подрязани. Отнякъде се чуваше лай - май беше доста едро куче. Излая силно два-три пъти, после рязко спря и улицата притихна.

― ― ―

Още

Харуки Мураками ви кани на необикновено, щуро пътешествие (откъс)

Харуки Мураками ви кани на необикновено, щуро пътешествие (откъс)

Докато се придвижвах според простичката карта от поканата, ме обзе смътно опасение. Нещо не беше както трябва. Първо, улицата беше съвсем безлюдна. Откакто бях слязъл от автобуса, не срещнах нито един пешеходец. Минаха две коли, но се спускаха, не се качваха по склона. Ако наистина предстоеше концерт, би трябвало да има повече хора. Целият квартал обаче беше притихнал и спокоен, сякаш плътните облаци заглушаваха всички шумове.

Дали не се бях объркал?

Извадих поканата от джоба на сакото си и проверих информацията. Може би не бях прочел правилно. Отново прегледах поканата, но не открих грешка. Бях на правилната улица, на правилната автобусна спирка, на правилната дата и в точния час. Вдишах дълбоко, за да се успокоя, и отново закрачих. Единственото, което можех да направя, бе да отида в концертната зала и да видя какво става.

Още

Харуки Мураками: Когато пиша, гледам да не изпускам заека

Харуки Мураками: Когато пиша, гледам да не изпускам заека

Когато най-сетне стигнах до сградата, заварих голямата стоманена порта заключена. И овързана с дебела верига с тежък катинар. Нямаше жива душа. През тясна пролука в портата се виждаше средно голям паркинг, но без нито една кола. Между паветата бяха прораснали бурени, а паркингът като че ли не беше използван от доста време. Все пак от голямата табела на входа научих, че това наистина е въпросната концертна зала.

Натиснах копчето на интеркома до входа, но никой не отговори. Почаках, после отново го натиснах - пак никакъв отговор. Погледнах си часовника. Рециталът трябваше да започне след петнайсет минути, но нямаше признаци някой да дойде да ми отвори. Боята на вратата беше олющена тук-там и отдолу се образуваше ръжда. Недоумявах какво да правя, затова натиснах пак копчето на интеркома и го задържах по-дълго, но резултатът беше същият като преди - пълна тишина. Не знаех какво да предприема, затова се облегнах на тежката стоманена порта и останах десетина минути. Крепеше ме плахата надежда, че скоро току-виж се появи някой. Ала никой не идваше. Нямаше признаци за движение - нито пред, нито зад портата. Никакъв повей. Нито птича песен, нито кучешки лай. Както и преди, над мен се стелеше плътен покров от сиви облаци...

*Откъсът се публикува със съгласието на Издателство "Колибри".

Още

Сладострастникът Стендал се криел зад още 150 псевдонима

Сладострастникът Стендал се криел зад още 150 псевдонима

Още

Роман на Дези Икарди ни връща вкуса на голямата литература

Роман на Дези Икарди ни връща вкуса на голямата литература

Още

"Аристократът" от Пенелъпи Уорд е страстно изкушение със синя кръв (откъс)

"Аристократът" от Пенелъпи Уорд е страстно изкушение със синя кръв (откъс)

Още

Носителят на "Гонкур" Ерве Льо Телие: Инстаграм не създава уникални хора, а прави еднакви идентичности

Носителят на "Гонкур" Ерве Льо Телие: Инстаграм не създава уникални хора, а прави еднакви идентичности

Още

Носителят на "Пулицър" Уейн Бидъл за живота на Вернер фон Браун - героят и злодеят (откъс)

Носителят на "Пулицър" Уейн Бидъл за живота на Вернер фон Браун - героят и злодеят (откъс)

Още

Тео Буковски: Защо сънуваме толкова много, а си спомняме толкова малко? И то само кошмарите!

Тео Буковски: Защо сънуваме толкова много, а си спомняме толкова малко? И то само кошмарите!

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Грамотността ще бъде фокусът на Пролетния панаир на книгата

Изложението ще бъде открито официално на 30 май в 11:00 ч. пред Националния дворец на културата и ще продължи до 5 юни

Кои са носителите на юбилейните 100-ни награди на Съюза на българските писатели

Поетите Елка Няголова и Кирил Назъров получиха своите призове заради творбите си „Парапет за душата“ и „Искри в тъмата“. Наградите бяха дадени съответно в категориите за поезия и за хумор и сатира

Коя е голямата любов на Ориана Фалачи?

На български език излиза ново издание на eдна от най-личните творби на журналистката - "Един мъж"

Британският "Гардиън" за "Времеубежище" на Георги Господинов: Смешна и абсурдна фикция, в която читателят разпознава бъдещето

От комунизма до референдума за Брекзит и конфликт в Европа, "Времеубежище" на Георги Господинов е забавен, но и плашещ роман, който изследва носталгията като оръжие, написа британският в. "Гардиън"

Теодора Димова спечели френската литературна награда "Фрагонар"

Наградатата на българската писателка беше връчена снощи за романа ѝ "Поразените"

За първи път отварят за посетители личната библиотеката на Уилям Гладстон

Тя се смята за "едно от най-големите политически светилища в света" и е сравнима, може би, само с тази на Чърчил в имението Чартуел и на Франклин Рузвелт в Хайд парк