На 23 март 1842 г. в Париж, на 59-годишна възраст умира един от емблематичните писатели на Франция - Мари-Анри Бел, познат като Стендал - авторът на романите "Червено и черно", "Люсиен Льовен", "Пармският манастир", "Влюбените от Толедо", "Арманс" и др.

Навършиха се 180 години от смъртта на Стендал.

Стендал (1783 - 1842) / Снимка: Getty Images

Още

Наполеон в картини

Писателят живее по времето на Наполеон. С Императорската армия пътува много по света, предимно до Германия и Италия, в чиято природна красота се влюбва и нарича "страстна държава". Стендал участва в нахлуването в Русия през 1812-а година, а след войната е назначен за консул в Триест и Чивитавекия. Неговият роман "Пармският манастир" е издаден първо в Италия.

Най-любопитното е, че този любим автор на цели поколения почитатели на романтизма, предпочитан заради психологическата дълбочина и тънката ирония в творбите му, не е бил оценен навремето си. Славата на Стендал започва да расте след смъртта му - едва през 20-и век.

Анри-Мари Бел (Стендал) е роден на 23 януари 1783 г. в Гренобъл, Франция. Детството му е нерадостно. Загубва майка си като съвсем малък, и остава да живее с баща си, когото ненавижда. Единствена духовна опора намира в сестра си Полин.

Още

Само на 20, Росини е по-популярен и от Наполеон

Като младеж толкова силно жадува за любов, че жените се превръщат в негова мания. Има много влюбвания - почти посотянно, но така и до края на живота си не се жени за никоя от своите музи. Стендал е едновременно романтик, краен атеист и реалист. Тази негова многопластова природа го кара непрекъснато да изучава човешките характери - лесно да се влюбва и бързо да се разочарова. От всички изкуства ценял най-много музиката. Написва биография на Росини, запленен е от творчеството на Моцарт и Чимароза.

Заглавна страница на биографията на Росини от Стендал /

Другата му страст била изобразителното изкуство. Автор е на много изкуствоведски книги: монографията "История на живописта в Италия", пътеписите "Рим, Неапол, Флоренция" и "Разходки из Рим", както и на памфлета "Расин и Шекспир".

Оставя ни и мемоарите си "Спомени на еготиста", които са публикувани посмъртно през 1892-ра година. Тогава е издадена и автобиографичната му книга "Животът на Анри Брюлар".

Стендал танцува в странноприемница в Пон-Сен-Еспри. Рисунка от Алфред де Мюсет, ок. 1830 г. / Снимка: Getty Images

"Красотата е само обещание за щастие", пише Стендал. В тази фраза прозира разочарованието му от всичко, към което се стреми романтикът, и огорчава реалиста в него.

Още

Преди да умре в изгнание, Наполеон се "изкарва мъченик, почти светец"

Безсмъртните произведения на Стендал - "Червено и черно" и "Пармският манастир" са сред най-великите творби на световната литература. В тях има и страст, и гордост, и любов, и култ към наслаждението. Всичко, което съдържа в себе си самата природа на автора им. Двете посочени по-горе творби са и може би най-екранизираните романи в света. Филмът "Червено и черно" (1954 г.), с Жерар Филип в ролята на Жулиен Сорел, е сочен за един от шедьоврите на френското кино за всички времена.

Още

Надар - летящият портретист на знаменитостите на епохата

Как гледа съвременната литературна критика на "стария Стендал"? - Ще се изненадате, но след почти два века от смъртта на писателя, тя го намира за "отчаяно модерен". Творчеството му отговаря напълно на екзистенциалните търсения на съвременните хора - "Кой съм?" и "Какъв съм?". Самият Стендал, както личи и от признанията му в автобиографичната му книга, непрекъснато се е самоизследвал - търсел е причините за една или друга своя проява. На това се дължат и убедителните портрети на неговите герои. Неслучайно е признат за създател на психологическия роман в европейската литература.

Има една любопитна подробност във връзка с псевдонима му Стендал. А тя е, че макар да е известен именно с този псевдоним, Анри-Мари Бел е имал още... 150 псевдонима.

Вероятно ще се запитате, защо сякаш се е "прикривал" зад други имена? Какво издава това? - Несигурност, или някаква игра с онези, които ще го четат, след като вече няма да го има на този свят? "У Стендал има, казва Стефан Цвайг, едно първично желание да блъфира, да учудва, да се преобразява, да се крие. Той е свикнал да прикрива истинската си същност."

Скица на Стендал / Снимка: Getty Images

Дори на надгробната плоча на Стендал в Париж е издълбано не рожденото му име, или най-популярният му псевдоним, а името "Ариго Бейл от Милано". А отдолу стои повече от кратко описание на латински език: "Живя. Писа." Както се вижда, дори и родното място на писателя върху плочата не е истинското - Гренобъл, а Милано.

Отговорът е прост - Милано бил любимият му град.

Още

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

Стендал остава истинска мистерия, въпреки че е написал толкова много за себе си. Изглежда е осъзнавал, че няма да постигне славата си приживе, и ще се поинтересуваме от личността му по-късно? В същото време, както го описват съвременниците му, бил обладан от свръхвисоко его. За това свидетелства и обръщението му към бъдещите му читатели, които нарича "малцината щастливци". Е, те никак не са "малцина", защото е световно признат, но това явно е някаква закачка, толкова типична за ироничния му талант.

Някои психолози наричат писателя "еготист". Съчетание от егоцентрик и егоист. Има ли разлика? - ще попитат някои. Специалистите се произнасят, че еготистът е по-скоро самовлюбен, отколкото себичен. За Стендал животът е непрестанно преследване на щастието чрез удоволствието. Писателят издига в култ сладострастието и подава на читателите си в големи дози описание на такива състояния на страстта и похотта, които не всеки има щастието да срещне в живота си.

Така че в този смисъл Стендал съвсем не е бил егоист - дарил ни е с различни представи за щастие, на което се наслаждаваме чрез книгите му.

Още

Реймънд Чандлър, който знаеше да доставя удоволствие с думите

Някои задават въпроса, къде е романтизмът в творбите му, щом като Стендал така реалистично ни описва детайлите на плътските и душевни удоволствия? Романтизмът на Стендал е специален, като самия него. Всъщност, е отрицание на класицизма, при който красивото е завършено красиво, без никакви нюанси, или дефекти. В романтизма на Стендал се допуска различните хора да имат различни идеали за красота, или удоволствие. И той им го дава.

Още

"Съвършено розово" - удоволствието, желанието и еротичната фасцинация

Стендал създава един свят, изпълнен с толкова красота и разнообразие, колкото е необходимо на многобразното човечество. И въпреки, че е егоист, е толкова щедър в това отношение, че разнообразява живота ни с романтизъм и пикантност, каквито правят живота да не изглежда нито сив, нито идеално скучен. Писателят не съди никого за прегрешенията му и нарича себе си "правдив художник". Стендал не е нравоучител.

Още

Съвременното изкуство: Политично или за удоволствие?

Шедьовърът му "Червено и черно" е увлекателен психологически роман за изгубените илюзии. Проследява шеметната и трагична история на горделивеца Жулиен Сорел, постигнал мечтаната от него кариера, но станал жертва на гибелна и страстна любов. "Аз съм наблюдател на човешкото сърце.", казва Стендал. И да, той умее да предаде своите наблюдения по невероятно убедителен начин. Така, че да ни накара да преживеем целия регистър от чувства на своя герой.

Още

Животът на висшето общество през последните два века, в картини

"Le Rouge et le Noir" е публикуван през 1830-а година във Франция. Литературните критици не стигат до единно становище, защо Стендал избира за заглавие на романа тези два цвята, но преобладаващото мнение е, че просто е търсел контраст. Първоначалното заглавие е било по-дълго - "Le Rouge et le Noir: Chronique du XIXe siècle" ("Червено и черно: Хроника на 19 век"). Всъщност, то говори красноречиво, че с този роман Стендал си е поставял по-голяма цел от разказа за един живот - този на героя си, а именно - искал е да създаде сатира на френския социален ред при Реставрацията на Бурбоните.

Според свидетелство на биографа на Стендал - Ромен Коломб, ръкописът на романа дълго време е бил озаглавен "Жюлиен", докато една сутрин, към края на написването му, писателят изведнъж променил заглавието.

Още

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

В "Червено и черно" младият, интелигентен и амбициозен главен герой Жулиен Сорел се сблъсква с множество изпитания по пътя към висшето общество. Той произхожда от бедно семейство - напълно безопитен е в политиката; не познава света, който възнамерява да завладее. Носи много романтични илюзии, и затова става пионка в политическите машинации на безмилостни и влиятелни хора. Стендал добре обрисува живота на аристокрацията и католическото духовенство, тяхното лицемерие и материализъм. В същото време загатва, че непременно ще дойде промяна, която ще детронира тези хора от комфорта им. Неслучайно епиграфът на първия том на романа е мисълта на Жорж Дантон - "Истината, горчивата истина".

Още

"Хроники на едно течно общество" от Умберто Еко - удоволствие за ума (ОТКЪС)

Действието във втората част се развива в годините, довели до юлската революция от 1830-а година. Героят вече се движи в кръговете на висшето общество, но не е приет от него заради плебейския си произход. Жулиен не притежава съпротивителни сили за лицемерието и коварството. Неопитен е и в любовта. На два пъти скучаещата дъщеря на маркиза Матилда дьо ла Мол го съблазнява и отхвърля, оставяйки го в отчаяние, докато се оказва искрено влюбена в него. Тзи любов, обаче, се сблъсква с интригантство, което тласка Жулиен Сорел към такъв гняв, че той да застреля мадам Дьо Ренал по време на църковно шествие.

Тя оцелява, а той е затворен и осъден на смърт. Предубеденото общество на Франция не желае да приюти човек от социалните низини, който го превъзхожда по интелект и чувствителност. Звучи съвременно, нали?

Стендал - цитати

Великото изкуство внушава у човека прекрасни идеи, които го учат да жертва всичко за щастието на човешкия род.

Във всички видове изкуства е необходимо да изпитваш само онези чувства, които искаш да събудиш у другите.

Един човек не може да притежава талант за всичко.

Писателят не трябва да мисли за критиката, така, както войникът не трябва да мисли за болницата.

За една жена да бъде напълно искрена, е все едно да се покаже пред хората без дрехи.

Малко количество надежда е достатъчно да предизвика раждането на любов.

Логиката не е изкуство или наука, а по-скоро хитруване.

В усамотение можеш да придобиеш всичко, с изключение на характер.

Само великите умове могат да си позволят прост стил.

Удоволствията на любовта винаги са пропорционални на нашите страхове.

Всички религии са основани на страховете на мнозина и на ума на малцина.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Франция чества 150-годишнина от рождението на писателя Марсел Пруст

Още

Франция даде 4,5 милиона евро за най-значимия ръкопис на маркиз дьо Сад

Още

Националната библиотека на Франция купи на търг ръкопис на Емил Зола

Още

Френският институт празнува под мотото "30 години рандеву с Франция"