Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Съвременното изкуство: Политично или за удоволствие?

СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО

Съвременното изкуство: Политично или за удоволствие?

14 български съвременни артисти разсъждават върху темата „Политика и изкуство“

В мултифункционалното издание 14 български художници и куратори се занимават с темата "Изкуство и политика". (Снимка: Гьоте-институт)

Pleasure & Pressure е вестник, арт публикация и изложба - всичко това в едно.

В мултифункционалното издание 14 български художници и куратори се занимават с темата "Изкуство и политика". Или с други думи - може ли, трябва ли, хубаво ли е или е лошо изкуството да бъде политическо.

В мултифункционалното издание 14 български художници и куратори се занимават с темата "Изкуство и политика". (Снимка: Гьоте-институт)

Когато говорим за изкуство и политика, няма как да подминем тезите за връзката между съвременното изкуство и политиката на френския философ Ален Бадиу. Той пише:

"По-добре е да не правиш нищо, отколкото да допринасяш за изобретяването на формални начини за превръщане на видимо онова, което Империята вече е признала за съществуващо."[1]

В краткото си, но мощно представяне на постулатите на съвременнoто изкуство в контекста на структурите и подреждането му в тях, в 15 тезиса, Бадиу предлага едно ангажирано обяснение на целта на изкуството в нашето съвремие.

Империята, която той споменава, не е някакъв политически утвърден суверен или препратка към древните империи, а изцяло нова система за структуриране на реалността, основана на неолиберален пазарен капитализъм.

Това, което е видимо в тази империя и това, което се признава или не от нея, не трябва да засяга по никакъв начин артистите. Вместо това - политиката на изкуството трябва да се постигне именно чрез превръщането на видимо в онова, което Империята не признава - възможността на тези по ръба ѝ, които трябва да бъдат еманципирани.

Pleasure & Pressure е вестник, арт публикация и изложба – all in one. В това мултифункционално издание 14 български художници и куратори се занимаваха с темата „Изкуство и политика“. (Снимка: Илиян Ружин)

Още

100 години от рождението на Йозеф Бойс - Всички сме артисти

100 години от рождението на Йозеф Бойс - Всички сме артисти

Вестникът-изложба "Pleasure and pressure" ни задава подобни въпроси. Как мислим изкуството - през удоволствието или през възможността му да оказва сила и натиск, да осъзнава социалните и икономически условия, в които живее (м). 

Всичко това е резултат от уъркшопа "Изкуство и политика" - част от паралелната програма на Гьоте-институт България към едноименната изложба с произведения от колекцията на ifa - Institut für Auslandsbeziehungen в галерия "Структура" през 2020 г.

Pleasure & Pressure представя нови колаборативни произведения, създадени от участниците в уъркшопа "Изкуство и политика", българските художници Антония Димитрова, Антони Райжеков, Бояна Джикова, Галина Димитрова-Димова, Ина Валентинова, Красимира Буцева, Миряна Тодорова, Никола Михов, Павел Найденов, Радостин Седевчев, Райна Тенева, София Грънчарова, Харита Асумани и Яна Линева.

Творбите им под формата на страници от вестника образуват една "курирай-си-сам" изложба.

В галерията на Гьоте-институт се състоя премиерата на вестника, който вече циркулира на отделни места в България и Германия и който предстои да се разпространява. Освен това предстоят премиери във Варна, Велико Търново и Пловдив.

Pleasure & Pressure е вестник, арт публикация и изложба – all in one. В това мултифункционално издание 14 български художници и куратори се занимаваха с темата „Изкуство и политика“. (Снимка: Илиян Ружин)

По темата за рефлексиите върху политическото на подбраните в проекта съвременни артисти разговаряме със Стефка Цанева от Гьоте-институт и една от участничките - художничката Райна Тенева.

Според Стефка Цанева процесът на работа по тази идея, развита в курирай-си-сам вестника е бил доста отворен и в него са били задавани различни импулси, но от самото начало е било ясно, че искат да го завършат с вид публикация.

"Имахме идея да бъде вестник. Да бъде евтина публикация. Това беше много ключово, защото в момента в съвременното изкуство медиата на арт книгата е много популярна. Това е чудесно, но не искахме да се фокусираме върху артистично или лимитирано издание, а нещо по-достъпно, което отпраща към въпроса и за ролята на печатните медии в днешния свят и начина на възприемане на информацията"

Така е започнала идеята за този вестник-изложба, а художничката Райна Тенева споделя за интересната ѝ среща с Антони Райжеков, с когото е трябвало да си партнира в работата по идеята. Питам я как са стигнали до нещо конкретно, което да представят като общ опит върху темата.

В мултифункционалното издание 14 български художници и куратори се занимават с темата "Изкуство и политика". (Снимка: Гьоте-институт)

"В началото се чудехме на какъв принцип сме селектирани. За нас това беше много интересен момент, защото върху една недефинирана (или леко дефинирана) основа, ние трябваше да дадем нещо от себе си върху нея. Да го преработим, без да го продуцираме. Резултатът трябваше да бъде нещо на границата между рефлексия и продукт. Трябваше да използваме медията на вестника като средство да позиционираме собствените си мисли и чувства по темата и всичко това, което сме чули, видяли или сме разговаряли преди няколко месеца."

Кадър от откриването на изложбата-вестник в Гьоте-институт (Снимка: Илиян Ружин)

Все пак до каква идея стигнахте?

"Имах една история с един проект, който не успя да се реализира. И аз направих нещо като незаконна прожекция навън и поканих всички хора от уъркшопа и той беше там. Аз пък тъкмо бях видяла неговата изложба в галерия "Структура".

Работата ни се казва "A Map of Dud Art". Dud е дума, която ни беше подсказана от нашия куратор и ментор Лъчезар Бояджиев и тя означава нещо неслучило се.

Работата на Антони в последно време е свързана с картографирането. Моят опит пък беше свързан с тази неслучила се, непоказана работа и затова решихме да направим карта на неслучилото се изкуство. Това са проекти, които не са се случили не само по политически причини, а и по други. След това трябваше да визуализираме тази информация."

Кадър от откриването на изложбата-вестник в Гьоте-институт (Снимка: Илиян Ружин)

Как успяхте да обработите чисто фактологичната информация, която сте събрали покрай провалените по различни причини проекти на съвременното изкуство, какво направихте в крайна сметка от нея?

"Обикновено хората си пазят скрити нещата, които не са им се случили. Запазват ги за себе си, продължават напред. Направихме една аморфна форма, един outline, който се простира на целия ни даден разтвор на вестника. Помолихме ги да ни дадат изображения, които са референтни за проектите и Антони направи един образец, една мостра, като щампа. Изображението е изградено от малки съставни елементи, от точки, през които анализирахме проблема на всеки един от тях. За някои например КОВИД-19 е била причината за провалена изложба. Изображението се процесира обаче вместо през точки, през малки КОВИД-символи, които го изграждат и затова имаме легенда. Там човек може да направи връзката."

Снимка: Илиян Ружин

Още

100 години Йозеф Бойс: непреклонен, мистериозен и харизматичен

100 години Йозеф Бойс: непреклонен, мистериозен и харизматичен

"Изображението е изградено от различни елементи, които са причината за провала на дадена изложба, проект" допълва още Райна. 

Проектът на Гьоте-институт е важен, защото може да ни демонстрира през какво група съвременни български артисти мислят политическото, как то въздейства на тяхното ежедневие и съответно как те го осъзнават през своята работа.

Доколко обаче темата за политическото говорене влиза в интересите на българското съвременно изкуство? Не е ли това точно зоната, от която повечето се стремят да бягат - по различни причини. И ако това не трябва да е така според селектираните 14 човека - то тогава какво те виждат в политическото изкуство, какво трябва да бъде то - форма на бунт, на актизивъм, на протест?

Обръщам се към Стефка Цанева с нейните наблюдения върху проекта "Изкуство и политика".

"Една от причините да направим този уъркшоп беше усещането, че политическите теми намират по-малко и не много често място в българското съвременно изкуство. В дискусиите ни по време на този уъркшоп обърнахме внимание на съзнателното отдалечаване от политически теми и т.н. За нас беше интересно да зададем този въпрос."

Кадър от откриването на изложбата-вестник в Гьоте-институт (Снимка: Илиян Ружин)

Какво прави едно изкуство политическо, какво означава това?

Под политическо не разбираме само активисткото изкуство, но също така и осъзнатостта за условията, в които живеем и работим. Тоест не е нужно една работа да се занимава с проблема за бежанците, тя може да се занимава и с проблема на условията на труд в изкуството - заплащането и т.н. Това е политическо.

Наблюденията на Стефка Цанева са, че българското изкуство страни доста от по-крайните форми на политическа ангажираност, но все пак не би искала цялото българско съвременно изкуство да бъде слагано под общ знаменател, че е ‚неполитическо", защото въпреки това има художници, които работят в тази посока, макар с по-мек език.

Pleasure & Pressure е вестник, арт публикация и изложба – all in one. В това мултифункционално издание 14 български художници и куратори се занимаваха с темата „Изкуство и политика“. (Снимка: Илиян Ружин)

Pleasure & Pressure е вестник, арт публикация и изложба – all in one. В това мултифункционално издание 14 български художници и куратори се занимаваха с темата „Изкуство и политика“. (Снимка: Илиян Ружин)

Следващият ми въпрос към Стефка Цанева е защо българските съвременни артисти по-скоро предпочитат да странят от политическото, симптоматично ли е това, какъв генезис можем да търсим на това поведение?

"Не бих искала да правя генерални исторически или социални обобщения защо това е така, но със сигурност факторите са в историята, в доста интензивното време, в което живеем, от 90-те и ранните 2000. Финансовите условия, институционалните условия, в които се случва изкуството..."

Според художничката Райна Тенева сме стигнали до момента, в който можем да кажем, че всичко е политическо.

"Ако приемем, че политиката не може да бъде отделена от всичко останало, всеки един акт, който ние правим е свързан с политика, с условията на този колективен договор, в който живеем.

В историята на изкуството политическото изкуство е достигнало до някакъв определен пик и образност, много по-мощно и когато сега се каже политическо изкуство хората реферират към 70-те, 80-те.

Има нещо, което може би е свързано с нашата генерация. Аз го усещам като липса на стабилна идеология, заради която човек би могъл да направи нещо, което е смело, нелегално. Мисля че това ни липсва. Защото ние директно адаптирахме хиперкапиталистическото поведение, индивидуализма, излизането от общото. А когато няма нещо по-голямо, за което да се жертваш артистично, то не може да се роди.

1990 г. всички си купуват руса боя за коса, шарени дрехи и долари и с това всичко приключва. С това рязко се скъсва с всякаква идея за общност, за нещо по-голямо от теб самия."

Кадър от откриването на изложбата-вестник в Гьоте-институт (Снимка: Илиян Ружин)

Още

Дискусия "По Пазолини" на Седмицата на съвременното изкуство

Дискусия "По Пазолини" на Седмицата на съвременното изкуство

Няма силна политическа среда - не само за артистите, но и за всички останали, които някак се чувстват захвърлени и изоставени в своите уж многобройни избори и свободи. Все пак трябва да има нещо, което да ги води и да задава смисълът на тяхното преди всичко социално съществуване в дадени материални условия. Стефка Цанева споделя за есето на Борис Гройс, което наскоро прочела.

"Той говори как в капитализма липсва идеология, съответно лиспва и критика на идеологията, което оставя една празна дупка в начина ни на мислене, която е днешно време се запълва от конспиративните теории и фалшивите новини."

[1] Badiou A., (2004), "Fifteen Theseses on Contemporary Art", no. 23; pp. 100-19

Още

А или без извинение: Албанско съвременно изкуство

А или без извинение: Албанско съвременно изкуство

Още

"Да колекционираш съвременно изкуство" - пътешествие в бъдещето, където всичко е все още възможно

"Да колекционираш съвременно изкуство" - пътешествие в бъдещето, където всичко е все още възможно

Още

Нова творческа академия за съвременно изкуство

Нова творческа академия за съвременно изкуство

Още

Бившият Текстилен техникум в Габрово да стане Център за съвременно изкуство "Кристо и Жан-Клод"?

Бившият Текстилен техникум в Габрово да стане Център за съвременно изкуство "Кристо и Жан-Клод"?

Още

Джон Малкович: Цялото съвременно изкуство е покварено от нарцисизъм

Джон Малкович: Цялото съвременно изкуство е покварено от нарцисизъм

Още

25 години и 5 теми по-късно - ретроспектива на Института за съвременно изкуство

25 години и 5 теми по-късно - ретроспектива на Института за съвременно изкуство

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Платна на Ван Гог и Моне бяха продадени, съответно за 39 и 48,4 милиона долара

Търгът в Ню Йорк е организиран от аукциона къща "Кристис"

Вместо автопортрет - самостоятелна графична изложба на Людмил Георгиев

Събитието е до 6 юни 2021 г. в Градска художествена галерия - филиал "Капана" в Пловдив

Картина на Пикасо беше продадена за 103,4 милиона долара в Ню Йорк

На платното "Жена, седнала до прозорец" е изобразена музата и любовница на Пикасо Мари-Терез Валтер

Художникът Андрей Кулев между Варвара и Китай

Във Варвара се намира ателието на художника, а с азиатската страна е свързан от 2016 г., когато става гост професор по анимация в Чангчун

Арт Галерия Le Papillon представя Христо Христов с изложбата "Преминаващи фигури"

Събитието е от 13 май 2021 до 09 юни 2021 г. - Варна, ул."Драгоман" 12