ЗЛОДЕИ, ЛИТЕРАТУРА И ИСТИНИ

Уелбек и дяволското му пророкуване: "унищожение" излезе на български (откъс)

„Факел експрес“ пусна от печат най-новия роман на писателя

Редактор : Impressio / 22 юни 2022 / 15:39 3618 Прочита 0 Коментара

Мишел Уелбек - най-значителният френски писател след Камю според американската критика (Снимка: Getty Images)

"унищожение", Мишел Уелбек, роман, 644 стр., цена 33 лв, изд. "Факел експрес"

Превод от френски Александра Велева, редактор Георги Борисов, художник Кирил Златков

Мишел Уелбек - най-значителният френски писател след Камю според американската критика, дебютира като поет през 1988 г. Десет години по-късно звездата му изгрява и той придобива световна известност със своя втори роман "Елементарните частици". Следват "Платформата" (2001), "Възможност за остров" (2005) и "Карта и територия" (2010), отличен с най-престижната френска награда "Гонкур".

През 2015-та - годината на ужасяващите терористични погроми над вестника "Шарли Ебдо" и концертната зала "Батаклан", излиза пророческият му роман "Подчинение", предизвикал буря от възторг и възмущение, а през 2019-та - "Серотонин", едно от най-безнадеждните свидетелства за опустошенията в човешката душа, които може да причини консумативното общество и един свят без доброта и без солидарност.

Мишел Уелбек на кинофестивала във Венеция през 2014 г. (Снимка: Getty Images)

Само половин година след появата му във Франция, а след това в Германия, Италия и Гърция, издателство "Факел експрес" пуска в превод на Александра Велева дългоочаквания най-нов роман на Уелбек - "унищожение". Точно така - с малки букви според волята на автора! Годината е 2027-а, президентът на Франция е в края на втория си мандат, подготвят се избори, в които той не може да участва.

Главният герой Пол Резон е висш чиновник в министерството на икономиката и приближен на изключително успешния негов министър Брюно Жюж, когато френското разузнаване тръгва по следите на мистериозни уеб хакери, които излъчват технологично усъвършенствани видеоклипове със странни криптирани съобщения.

Така героят става неволен свидетел и участник в разследването на серия загадъчни атентати, чиято цел е краят на човечеството - от взривяването на складове за съхраняване на замразена сперма до потапянето на гигантски контейнеровози от Китай и кораби със стотици бежанци в испански води.

Повествованието е с множество сюжетни линии и независимо от тяхната динамика тече плавно и на пръв поглед спокойно на фона на заплетени семейни драми, политически интриги и терористични дейности. Най-неочаквани в него, но и характерни за такива "експерти по световния упадък", както наричат Уелбек, са сцени и описания на съвременната действителност, която не спира да възпроизвежда ред маргинални философски течения и човеконенавистни теории от близкото минало.

От върховете на властта, където действащите лица са напълно разпознаваеми, през дъното на човешката безпомощност и страдание по болници и старчески приюти, цинизма на политическите елити и покварата на обслужващата ги журналистика, авторът ни води до разтърсващата лична история на неговия герой.

Малцина са писателите от породата на Уелбек, които са в състояние да свържат толкова майсторски интимното с колективното, язвителното със сериозното, мимолетното с вечното, надеждата със страданието. Този път парижкият отшелник явно не се подиграва със света и е напълно сериозен с предупрежденията си.

"Приказка, дяволски присъща на Уелбек", както пише френската критика. И тя вече е ръцете на българските читатели.

Мишел Уелбек и френският режисьор Гийом Никлу на фестивала в Сан Себастиан, където представят заедно филма "Thalasso", в който участва френският писател, септември, 2019 г. (Снимка: Getty Images)

"Унищожение", Мишел Уелбек (ОТКЪС)*

- Нещо важно ли се е случило? Преди Коледа беше оптимист, но не до такава степен.

- Не, нищо наистина важно. Всъщност да, случи се нещо важно, но със сигурност не то ме кара да бъда оптимист: имаше нов атентат срещу един контейнеровоз.

- Никъде не се говори за това.

Още

Писателят Мишел Уелбек с роля в комедия

- Не, този път целта беше направо китайска компания - собственик на кораби: China Ocean Shipping Company, на трето място в света, и този път властите успяха да постигнат абсолютно блокиране на информацията. Мартен-Рьоно ми се обади и ме информира, дори френските тайни служби не бяха в течение, предупредили ги бяха от Агенцията за национална сигурност на САЩ.

- Американците? Това нормално ли е?

- Не, никак не е нормално. Дори това, че са успели да проникнат във вътрешния обмен на информация в Китай, е учудващо; но не по-странно е, че се държат с нас като със съюзници.

- Ама не сме ли им съюзници?

- Лично аз не се считам за техен съюзник. Търговската война между Съединените щати и Китай не е било никога толкова жестока, трае вече повече от двайсет години и човек има чувството, че ще стига все по-далече и по-далече, че няма никога да приключи, освен с истинска катастрофа, военен сблъсък. От търговска гледна точка китайците са наши врагове, но това не означава непременно, че американците са наши съюзници; това е война, в която нямаме съюзници.

- И в интернет също ли нищо не се появи?

Още

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

- Не, и според мен това е най-обезпокоителното. Терористите не пуснаха нищо, нито послание, нито видео, сякаш това е вече най-обикновена операция. Освен това атаката не беше по случайна цел. След първия атентат китайците осигуряваха ескорт от ескадрен миноносец на всички морски транспорти, които тръгваха от тяхната територия; това, естествено, им струваше скъпо и след един месец решиха да го прекратят.

Първият транспорт, организиран без ескорт, е бил нападнат на отсечката Шанхай - Ротердам както първия път, но този път корабът е бил потопен край Маскаренските острови; както първия път екипажът е бил предупреден четвърт час преди това, за да има време да напусне кораба: торпедо с разчленяване, съвършена прецизност на изстрела. Много ги бива. И са много опасни.

- Продължаваме да не знаем кои са?

- Нямаме никаква представа. Корабоплавателната общност е в безизходица, ситуацията е без прецедент. Нещата са дотук в момента; тоест горе-долу доникъде.

Последва недвусмислено мълчание; Брюно си наля чаша померол. Значи конфигурацията в света се променя в настоящия час, каза си Пол. Обикновено конфигурацията на света е стабилна, нещата си вървят по своя ход; но понякога става така, че се случва, рядко, някакво събитие. Същото е, се замисли той по-абстрактно и по-неясно, и с конфигурацията на човешкия живот. Човешкият живот се състои от поредица административни и технически трудности, прекъсвана от медицински проблеми; с възрастта медицинските проблеми надделяват.

Още

Мишел Уелбек не смята, че светът ще е нов след пандемията от Ковид-19

Тогава естеството на живота се променя и той заприличва на бягане с препятствия: все по-чести и разнообразни медицински прегледи отчитат състоянието на органите ви. Заключават, че положението е нормално, или поне приемливо, докато един от тях издава различна присъда. Тогава естеството на живота се променя за втори път, за да превърне в малко или повече дълъг и мъчителен път към смъртта.

- Мартен-Рьоно ме попита имам ли новини за баща ти - продължи Брюно. Мисля, че това наистина го интересува и че няма да е лошо да му се обадиш лично ти. Изглежда, баща ти е бил наистина важен в организацията им, не знам как точно функционират, странни са тези хора от тайните служби.

- И на мен самия не ми е много ясно; баща ми никога не ми е говорил за това.

- Разбирам. Знаеш ли, вярно е онова, което казват: властта те изолира; колкото повече отговорности имаш, толкова си по-сам. Това, което току-що ти разказах, не бих го споделил никога със семейството си - така де, ако имах още такова.

- Нищо ли не се е променило в това отношение?

Още

Мишел Уелбек с нов роман през януари

Брюно клати дълго, в отрицание, глава, без да каже дума. Пол чакаше напразно да проговори и постепенно осъзна, че той наистина ще остане вероятно сам, щеше да си свърши докрай работата, работата, която си беше определил да свърши, но от сега нататък щеше да бъде сам, може би беше жалко, но беше така, не е хубаво човек да е сам, казал е Господ, но човек е сам и Господ не може да направи нищо, или поне не създава впечатлението това особено да го тревожи.

Пол усети, че е време да се сбогува; взе си още едно препечено хлебче с гъши дроб, постепенно обзет от смазващото усещане за собствената си безполезност. Хората поддържат с усилие социални връзки, дори приятелски връзки, които не им служат почти за нищо, това е по-скоро трогателна черта, у хората.

С президента не беше така, той изглеждаше лишен от подобни слабости, хората сякаш нямаха особено значение за него. Пол го беше видял само един път, за кратко, след един министерски съвет в ограничен състав; президентът му беше говорил в продължение на една-две минути за "хубавото си време" във Финансовия инспекторат; беше говорил за това, без да е наистина нужно, като за една въображаема Аркадия, в която двамата са преживели най-изтънчени наслади. Вероятно го беше сбъркал с някого другиго.

*Откъсът е предоставен от издателство "Факел Експрес"

Още