Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Астор Пиацола - човекът, който качи тангото на концертната и оперната сцена

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА В ИСТОРИЯТА НА МУЗИКАТА

Астор Пиацола - човекът, който качи тангото на концертната и оперната сцена

30 години от смъртта на великия музикант и композитор

Изглед към статуята на покойния музикант Астор Пиацола в необичайно празен морски тротоар в района на централното казино на 27 март 2020 г. в Буенос Айрес, Аржентина / Снимка: Getty Images

Наричат го "човека-танго", защото животът му сякаш е бил предопределен да създаде тази чувствена мелодика, която хората свързват със страстта в любовта.

Навършиха се 30 години, откакто бандонеонът на Астор Пиацола замлъкна завинаги на 4-ти юли 1992-ра година, но музиката, която той създаде продължава да вълнува хората в цял свят. Тангото е вечно, а Пиацола записа своето име в неговата най-нова история.

Embed from Getty Images

Още

Тангото - танцът на страстта

Тангото - танцът на страстта

Сред най-често изпълняваните концертни творби на Пиацола са "Годишните времена на Буенос Айрес" (Cuatro Estaciones Porteñas) - четири композиции в стил танго, създавани в различни периоди между 1965-а и 1970-а година. Тази негова творба е едно емоционално посвещение към жителите на града-символ на аржентинското танго.

Изглед към статуята на покойния музикант Астор Пиацола със защитна маска за лице в необичайно празен морски тротоар в зоната на централното казино на 28 март 2020 г. в Буенос Айрес, Аржентина / Снимка: Getty Images

Град, в който бохемата в бедните улици на предградията живее свой живот, изпълнен с надежди и страст, възходи и падения, и честа смяна на картините, подобно на смяната на годишните времена в календара.

Вероятно ще попитате, защо първата пиеса е "Есен"? - Ами, защото така започва аржентинската календарна година. Пиацола е не само роден аржентинец, той носи народопсихологията на своя род - той е непоправим романтик.

Embed from Getty Images

Неслучайно в Аржентина го наричат "El Gran Ástor" (Великият Астор). "Той е душата на Аржентина, изказана с музика", казва един музиковед. Едновременно изпълнител на бандонеон и автор, композитор, Пиацола получава световно признание за своето творчество и е определян като една от великите личности в музиката от втората половина на ХХ век.

 

Още

Тангото е страст! Тангото е любов! Тангото е желание!

Тангото е страст! Тангото е любов! Тангото е желание!

През 50-те години получава стипендия от Френското правителство за обучение при Надя Буланже в Париж. Зареждат се куп награди: наградата на Фабиан Севицки за симфонията му "Буенос Айрес", приз на Асоциацията на музикалните критици на Буенос Айрес (за "Симфониета"), музикалната награда "Хирш", Първа награда за диск с инструментална музика от журито на италианските критици, подписана с: "За смелост в композицията и поразително творчество в създаването на аранжировки, придаващи ново звучене на тангото", номиниран е за "Грами" за произведението си "Oblivion".

Пиацола е артист с широк диапазон и полет на въображението. Писал е музика за творби на Хорхе Луис Борхес и Орасио Фереро. Автор е на филмова музика. Превръща тангото в концертна музика, и дори в опера.

Изглед към статуята на покойния музикант Астор Пиацола в необичайно празен морски тротоар в района на централното казино на 27 март 2020 г. в Буенос Айрес, Аржентина. Президентът Фернандес нареди пълно блокиране до края на март, за да спре разпространението на COVID-19 / Снимка: Getty Images

Бандонеонът му е свирил соло с големи симфонични оркестри в цял свят: САЩ, Япония, Италия, Германия, Франция, Латинска Америка. За онези, които не знаят, бандонеонът е клавишен инструмен, който прилича на акордеон и на концертина. Появява се в средата на 19-и век и носи името на изобретателя си - Хайнрих Банд.

Embed from Getty Images

Трудно е да се изброят любимите за много хора по света творби на Пиацола, в основата на които стои особеното звучене на бандонеона: "Адиос Нонино", "История на тангото", "Микеланджело 70", "Пет усещания за танго", "Тъгата на един бандонеон Doble A", "Четирите годишни времена на Буенос Айрес", "Аве Мария" и мн. др.

Но Пиацола не се ограничава само в любимия си инструмент - бандонеона. Неговият принос е в новаторския експеримент. Творбата му "Чин-чин", например, е написана за тромпет и оркестър. Сюитата "Мария от Буенос Айрес" - също е за тромпет и оркестър. "Аконкагуа" е концерт за бандонеон, пиано и струнни инструменти. Има концерти за китара и акордеон.

Астор Пиацола издига тангото до неподозирани висоти. Тангото тръгва буквално от улицата и той е човекът, който го качва на концертния подиум и на оперна сцена. Постига това, че дори най-злостните музиковеди, които държат на чистотата на жанра, започват да сравняват творбите му с класическа музика.

Повечето хора възприемат популярните танга на Пиацола като романтични и сантиментални. В неговото т.нар. танго нуево можем да открием елементи от френския шансон, и това го превръща в един много чувствен и универсален музикален "език", почерпил от други жанрове усещането за любов.

Embed from Getty Images

Но как се случва това чудо, което постига Пиацола? Та той тръгва просто като едно момче с бандонеон на улицата. Син е на италиански емигранти, които заминават за Ню Йорк. 8-годишен Пиацола свири по улиците на чуждия голям град. Още не знае, каква световна слава го очаква.

Веднъж един критик го сравнява с птиците, които пеят, и това идва от душата им, но те не са артисти и не очакват някой да ги аплодира, казва той. Пиацола е точно такава "птица". Свободен артист, който живее със звуците и хармонията, а не за славата.

Embed from Getty Images

Пътят, който изминава е труден - изпълнен с много срещи, раздели, неразбиране и разочарования, но в крайна сметка светът ще го признае за истински революционер в музиката. Критиците ще го нарекат "гиганта на тангото".

Роден е на 11-и март 1921 г. в Мар дел Плата, Аржентина. Както вече казахме, родителите му емигрират в Щатите. Но когато става на 17, той се връща в родината си и се установява в Буенос Айрес - градът на тангото.

Имал шанса да свири с "оркестъра на тангото" - състава на много известния навремето Анибал Троило. Случва се така, че го повикали за кратко да замести един болен музикант, но когато го чуват как свири, повече не го пускат да си тръгне.

Embed from Getty Images

Астор Пиацола свири на бандонеон и пиано в състава на Троило, а скоро след това става и аранжор на славния музикант. За да се усъвършенства, тръгва на уроци при Алберто Хинастера, където усвоява тънкостите на оркестрацията. Усъвършенства и пианото. След пет години упорит труд върху оркестрацията, започва да композира класически творби.

Още

Мария Шнайдер в тангото на вечността

Мария Шнайдер в тангото на вечността

Анибал Троило, обаче, бил традиционалист. Новаторството на Пиацола го възхищавало и плашело, едновременно. Започнал непредпазливо публично да изразява мнението, че Пиацола "разваля стила" на тангото и че композициите му са трудни за танцьорите. Пиацола се почувствал обиден и напуска оркестъра.

Присъединява се към оркестъра на певеца-бандонеонист Франсиско Фиорентино. Две години по-късно сформира свой собствен състав от музиканти, които споделят новаторските му виждания, и с тях иска да продължи да експериментира. Търси собствен стил.

Зареждат се нови трудни години, след което разпуска оркестъра си и разочарован от неуспехите, дори загърбва тангото. Известен период от време изучава творчеството на Барток и Стравински, увлича се по джаза. Минават още пет години в търсене на неговата "формула" за музика. Така, трудно и с много жертви, се ражда танго нуево.

Embed from Getty Images

Пиацола създава нов оркестър с два бандонеона, две цигулки, виолончело, двоен бас, пиано и електрическа китара. Без певец и с много джаз импровизации, той създава нов стил танго. Това е исторически момент в историята на тангото. Светът го харесва. Европа открива Астор Пиацола.

Embed from Getty Images

В Аржентина, обаче, както и в други страни на Латинска Америка, музикантът е възприеман противоречиво. Може би защото разчупва традиционализма. Той, обаче, не се спира. Буквално хвърля ръкавица на ретроградното мислене и създава първата танго опера в историята на музиката - "Мария от Буенос Айрес". Никой до него дори не е посмявал да си помисли за такава революционна идея.

Още

TANGOMACHINE - страстен спектакъл, вдъхновен от аржентинското танго

TANGOMACHINE - страстен спектакъл, вдъхновен от аржентинското танго

Либретото на операта е на поета Хорасио Ферер. Какво разказва: Героинята Мария проституира в големия и разнолик Буенос Айрес. Животът й е пълен с премеждия. Във второто действие на операта, Мария вече не е сред живите, но смъртта й е също така изпълнена с динамика и съспенс, както живота й преди. Това е един друг свят - "живот след смъртта". В него има разкрепостеност, страст, желание за съществуване, въпреки смъртта.

Embed from Getty Images

В операта на Пиацола музиката е съчетана с танцови изпълнения на танго. И до днес тази опера се играе на много световни сцени. Играна е и у нас - в Пловдивската опера.

Астор Пиацола е всепризнат като обновителя на аржентинското танго. Момчето от улицата се превръща в композитор-новатор, с принос за световната музикална история.

Embed from Getty Images

С творбата си "Буенос Айрес" от 1953-а година, Пиацола революционно съчетава бандонеона със симфоничен оркестър. Неговата собствена формация, "Октет Буенос Айрес", слага началото на истинска нова епоха в тангото.

Да се говори за Пиацола е излишно, ако човек не е слушал музиката му. След нея, всички думи губят значение.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Танго с "Точка на допир" в галерия "Нюанс"

Танго с "Точка на допир" в галерия "Нюанс"

Още

Кварто квартет и приятели с концерт с ритъма на танго и салса

Кварто квартет и приятели с концерт с ритъма на танго и салса

Още

Аржентинската танго сензация Ел Качиваче с концерт във Варна

Аржентинската танго сензация Ел Качиваче с концерт във Варна

Още

Танго и класика в първия общ концерт на Мила Георгиева и Максим Ешкенази

Танго и класика в първия общ концерт на Мила Георгиева и Максим Ешкенази

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Емил Йотовски пред Dir.bg: Живеем в последните години преди новото мрачно средновековие

"Парите отдавна не са цел за тези, които управляват света. За тях парите дори не са физически обект, а концепция за подчинение", категоричен е авторът на книгата "Синдромът на сварената жаба"

Името на Пласидо Доминго се появява в разследване на подобна на секта организация в Аржентина

"Пласидо не е извършил престъпление, не е част от организацията, а по-скоро е бил консуматор на проституция", заяви представител на правоприлагащите органи

Почина писателят Джоузеф Дилейни, автор на поредицата "Хрониките Уордстоун"

Произведенията на бившия преподавател по английски език и литература са публикувани в над 25 страни по света

Писателят Уил Хейгуд спечели Дейтънската литературна награда

Автор на много документални книги за живота на чернокожите американци през 20-ти век, сред които и "Икономът"

Акварелистът Атанас Мацурев спечели златна награда от международен конкурс в Канада

"Художниците в България са в дълбоките сенки", смята художникът

Херман Хесе: Всичко се повтаря, всичко, което не е било изстрадано до край и изкупено

"Задължение на духовните типове е да стоят до духа и да не пеят, когато хората започнат да пеят патриотичните песни, които техните лидери са им наредили да пеят.", пише Хесе, ужасен от настъпването на нацизма