Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Талант, който споделя живота си с "мадам" и умира само на 28

ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ

Талант, който споделя живота си с "мадам" и умира само на 28

Сравняват Стивън Крейн с Хемингуей, Фицджералд, Зола и Стивън Кинг

Стивън Крейн, снимка от корица на книгата му "The monster and other stories"

Той умира само на 28, на 5 юни през далечната 1900 година в Германия. Погребват го в САЩ, защото е американец. Писател, поет, журналист, автор на литература, сравнима с тази на Хемингуей, но за жалост - не толкова известен.

Стивън Крейн - реалист, натуралист, импресионист, ярка личност от миналия век.

Портрет на Стивън Крейн от 1896 г.

Стивън Крейн е американски писател, който става световно известен с втората си книга - (1895), когато той е само на 23.

Първата му творба - романът "Маги - момиче от улицата" (1893) е призната за един от жалоните на литературния натурализъм.

Крейн е роден на 1 ноември 1871 година в Нюарк, Ню Джърси, в семейството на свещеник от методистката църква, който имал 14 деца. Стивън бил последното от тях. Майка му била еманципирана за времето си жена - активист на Женския съюз за християнска умереност и автор на художествени творби.

Може би под нейно влияние, Стивън се пробвал да пише още като съвсем малък, едва научил буквите. На 16 вече имал авторски публикации в издания като "Ню Йорк Трибюн".

Четейки биографията му и като се има предвид, колко кратко е живял, човек неволно се пита, дали е знаел, че трябва да твори "бързо", за да изпревари лошата си съдба?...

Известно време Крейн следвал в Сиракузкия университет. Съвсем млад загубил баща си, а на 19 - и майка си. Преместил се да живее в Ню Йорк и започва работа като журналист и писател на свободна практика.

Още Емил Зола - неудобният

Емил Зола - неудобният

Докато работи върху първата си книга често се шляел из бедните квартали на града. Искал да постигне максимална достоверност в описанието на живота на своята героиня Маги. Веднъж дори се облякъл като скитник, за да се "потопи" сред бедните обитатели на краен квартал. За жалост, издателите отхвърлили ръкописа на тази негова изстрадана книга. Крейн, обаче, бил упорит - издал романа си с пари, които взел на заем от брат си. Подписал първия си роман с псевдоним.

Още Любовният живот на Емил Зола

Любовният живот на Емил Зола

"Маги - момиче от улицата" (1893) ни среща с млада жена, принудена да работи като проститутка. Романът не става много известен, но спечелва симпатиите на много писатели-реалисти, които се възхитили от дързостта на младия автор. В романа си Крейн описва живота на бедните по удивително въздействащ начин - разкрива жестоката истина за тези "изхабени човешки същества". Подобно на Емил Зола, Крейн използва реализма и натурализма като метод за изобличаване на социалните злини.

Вече споменахме, обаче, че става известен с втория си роман - "Червеният знак за храброст". И в него Крейн не изневерява на реалистичната линия на описание. Историята в романа се развива по време на Гражданската война в Америка (1861 - 1865) през погледа на един редови войник.

Критиците за пръв път ще се обърнат сериозно към младия Крейн и единодушно ще нарекат тази негова творба "първия модерен военен роман".

Още Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Неизвестният разказ на Хемингуей за "мръсната търговия на войната"

Сюжетът: Главният герой - Хенри Флеминг, току-що е завършил училище и се записва в армията на северните щати. Младежът мечтаел за битки като тези, за които бил чел в "Илиада". Реалността на войната, обаче, се оказва друга - на бойното поле цари хаос и Хенри бързо разбира, че животът му там е в постоянна опасност. Започва да изпитва страх от случващото се пред очите му и решава да дезертира. Докато бяга, друг войник го удря с приклад по главата и Хенри, пак от страх, решава да се върне обратно при фронтовите си другари.

Връща се ранен и вътрешно объркан, но в очите на останалите, изглеждал герой. Вътре в себе си Хенри знаел истината и се чувствал засрамен от това незаслужено внимание. Решава да се докаже като истински герой.

Още Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

Великият Хемингуей, който обожавал живота, се самоубива на 62

В следващата битка се бил "като дявол". Вярвал, че себеотрицанието му има значение. Докато не чува разговор между двама офицери, от който разбира, че войниците за тях са просто пушечно месо и единственото им предназначение е да бъдат пращани като масовка в различни направления на фронта. Нещо повече, Хенри чува, че искат да пратят точно неговия полк на сигурна гибел, защото войниците в него били "селяндури".

Още Хемингуей, между силата на Стареца и пречупената си воля за живот

Хемингуей, между силата на Стареца и пречупената си воля за живот

Стивън Крейн успява да внуши на читателите толкова реалистична картина на войната, че мнозина мислели, че романът е написан от войник-ветеран. Това наистина е силно впечатляващо, защото авторът още не бил роден по време на войната. Този роман на Стивън Крейн наистина го прави съпоставим с автор като Хемингуей, който неведнъж пресъздава "мръсната търговия на войната".

Реалистичното до натурализъм творчество на Крейн показва една ранна зрялост. Той е толкова млад, а постига такава убедителност в описанието, че да го смятат за участник в Гражданската война. Това е наистина голямо постижение за един писател.

Може би ще ви се види странно, но Крейн ни оставя и голямо поетично творчество. Сборникът му стихотворения "Черният конник", който излиза в годината на втория му роман, бил сравнен от критиците с поетичния стил на Емили Дикинсън.

Така Крейн, буквално стъпка по стъпка, изгражда своето име и авторитет на сериозен автор с голям потенциал.

Още Разказвачът на Страха - Стивън Кинг стана на 70

Разказвачът на Страха - Стивън Кинг стана на 70

Трябва да се подчертае, че той никога не е бил "кабинетен" тип писател. Помните, че обикалял бедните квартали, за да постигне реалистично описание на живота там. И след романа, който му донася известност, не се осланя на растящата си слава, а пътува като военен кореспондент в опасни зони на военни действия - в Гърция, Куба, Тексас и Мексико.

Разказът му "В открито море" е базиран на истинско преживяване. Пътувал с кораб, претоварен с амуниции, който потъва на път за Куба през 1896 година. Крейн и няколко други пътници били принудени да чакат в открито море, да бъдат спасени. Самият Крейн от малък боледувал и това премеждие силно уврежда здравето му.

Три години след като издава романа си "Червеният знак за храброст", вече известен, Крейн се заселва в Англия. Запознава се с Джоузеф Конрад, Хърбърт Уелс и Хенри Джеймс.

И въпреки че бил заобиколен от интелектуалци, заживява с Кора Тейлър - бивша мадам в публичен дом.

Двамата наели студен и влажен замък от 14 век в Есекс, където Крейн ще разбере, че е болен от напреднала форма на туберкулоза. В онзи момент здравето му бездруго било силно влошено от последното му пътуване до Куба, където заболял от малария.

С надеждата да се стабилизира, двамата с Кора заминали за немския курорт Баденвайлер, но Крейн умира там, още ненавършил 29 години.

Кора и Стивън Крейн около 1896 г.

Още Трагичната история на Зелда и Скот Фицджералд

Трагичната история на Зелда и Скот Фицджералд

След смъртта му критиката забравя напълно за него. Две писателки - Ейми Лоуъл и Уила Картър, възкресяват паметта за Крейн чак след две десетилетия от кончината му. Тези две дами припомнят на света, че той заслужава честта да бъде издаван; че е писател, обогатил американската литература с дълбоко психологически и реалистични произведения; и че стихотворенията му са достойни за авангарда на символизма и импресионизма.

Днес вече много критици сравняват Стивън Крейн с автори както Фицджералд, Хемингуей и Стивън Кинг, и несъмнено той би достигнал тяхната слава, ако не си бе отишъл от нашия свят толкова млад.

В тази връзка, едно негово стихотворение днес изглежда едновременно тъжно и зловещо:

В пустинята
видях човек - гол, озверял,
клечеше на земята,
и стискаше сърцето си,
и го ядеше.
- Добро ли е, приятелю? - попитах.
- Горчиво е - отвърна той.
Но ми харесва, защото е горчиво и е мое.

Още Скандалният Емил Зола и аферата "Драйфус"

Скандалният Емил Зола и аферата "Драйфус"

Можем да заключим, че Стивън Крейн очевидно е бил от онези "комети" на литературния небосклон, които се появяват и "изгарят" за кратко. Определено говорим за автор, изпреварил времето си и живял толкова малко, колкото по някаква съдбовна причина, е трябвало да бъде. "Не мога да спра да изчезвам. Това е най-характерната моя черта", казва веднъж той, и днес това звучи някак иносказателно. А на надгробната му плоча скромно пише просто "Автор".

Стивън Крейн - цитати

"Понякога най-дълбокото пробуждане идва в най-тихите моменти."

"Половината традиции са лъжи."

"Всеки грях е резултат на съучастие."

"Раната дава странно достойнство на този, който я получава."

"Може би човек трябва да счита своята смърт за последния феномен в природата."

Еми МАРИЯНСКА

Още Почина известният американски писател Ръсел Банкс

Почина известният американски писател Ръсел Банкс

Още Почина американският писател и футуролог Джон Нейсбит

Почина американският писател и футуролог Джон Нейсбит

Още Почина американският поет Лоурънс Фърлингети

Почина американският поет Лоурънс Фърлингети

Още Авторските права върху Тентен, Попай, Хемингуей, Равел отпадат от днес в САЩ

Авторските права върху Тентен, Попай, Хемингуей, Равел отпадат от днес в САЩ

 

 

Коментирай1

Календар

Препоръчваме ви

Според някои восъчните клепачи на скулптурите му се повдигат

Как Медардо Росо остава в сянката на Роден заради характера си

Авангардист номер едно умира в катастрофа

Животът на приятеля на Матис и Пикасо - Андре Дерен

Три националности, пет брака и един-единствен Сол Белоу

110 години от рождението на носителя на Нобел, "Пулицър" и куп други награди

Пол Рикьор: Намирам себе си само като се изгубя

20 години от смъртта на големия френски философ

За него романите му "не знаят" дали са романи, а той просто си "играе" на техен автор

95 години от рождението на американския постмодернист Джон Барт

Рисувал все веселби, а съдбата му - на "черен вдовец"

340 години от смъртта на Адриан ван Остаде