ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
Талант, който споделя живота си с "мадам" и умира само на 28
Сравняват Стивън Крейн с Хемингуей, Фицджералд, Зола и Стивън Кинг
Автор : / 10668 Прочита 1 Коментара

Той умира само на 28, на 5 юни през далечната 1900 година в Германия. Погребват го в САЩ, защото е американец. Писател, поет, журналист, автор на литература, сравнима с тази на Хемингуей, но за жалост - не толкова известен.
Стивън Крейн - реалист, натуралист, импресионист, ярка личност от миналия век.
Портрет на Стивън Крейн от 1896 г.
Стивън Крейн е американски писател, който става световно известен с втората си книга - (1895), когато той е само на 23.
Първата му творба - романът "Маги - момиче от улицата" (1893) е призната за един от жалоните на литературния натурализъм.
Крейн е роден на 1 ноември 1871 година в Нюарк, Ню Джърси, в семейството на свещеник от методистката църква, който имал 14 деца. Стивън бил последното от тях. Майка му била еманципирана за времето си жена - активист на Женския съюз за християнска умереност и автор на художествени творби.
Може би под нейно влияние, Стивън се пробвал да пише още като съвсем малък, едва научил буквите. На 16 вече имал авторски публикации в издания като "Ню Йорк Трибюн".
Четейки биографията му и като се има предвид, колко кратко е живял, човек неволно се пита, дали е знаел, че трябва да твори "бързо", за да изпревари лошата си съдба?...
Известно време Крейн следвал в Сиракузкия университет. Съвсем млад загубил баща си, а на 19 - и майка си. Преместил се да живее в Ню Йорк и започва работа като журналист и писател на свободна практика.
Докато работи върху първата си книга често се шляел из бедните квартали на града. Искал да постигне максимална достоверност в описанието на живота на своята героиня Маги. Веднъж дори се облякъл като скитник, за да се "потопи" сред бедните обитатели на краен квартал. За жалост, издателите отхвърлили ръкописа на тази негова изстрадана книга. Крейн, обаче, бил упорит - издал романа си с пари, които взел на заем от брат си. Подписал първия си роман с псевдоним.
"Маги - момиче от улицата" (1893) ни среща с млада жена, принудена да работи като проститутка. Романът не става много известен, но спечелва симпатиите на много писатели-реалисти, които се възхитили от дързостта на младия автор. В романа си Крейн описва живота на бедните по удивително въздействащ начин - разкрива жестоката истина за тези "изхабени човешки същества". Подобно на Емил Зола, Крейн използва реализма и натурализма като метод за изобличаване на социалните злини.
Вече споменахме, обаче, че става известен с втория си роман - "Червеният знак за храброст". И в него Крейн не изневерява на реалистичната линия на описание. Историята в романа се развива по време на Гражданската война в Америка (1861 - 1865) през погледа на един редови войник.
Критиците за пръв път ще се обърнат сериозно към младия Крейн и единодушно ще нарекат тази негова творба "първия модерен военен роман".
Сюжетът: Главният герой - Хенри Флеминг, току-що е завършил училище и се записва в армията на северните щати. Младежът мечтаел за битки като тези, за които бил чел в "Илиада". Реалността на войната, обаче, се оказва друга - на бойното поле цари хаос и Хенри бързо разбира, че животът му там е в постоянна опасност. Започва да изпитва страх от случващото се пред очите му и решава да дезертира. Докато бяга, друг войник го удря с приклад по главата и Хенри, пак от страх, решава да се върне обратно при фронтовите си другари.
Връща се ранен и вътрешно объркан, но в очите на останалите, изглеждал герой. Вътре в себе си Хенри знаел истината и се чувствал засрамен от това незаслужено внимание. Решава да се докаже като истински герой.
В следващата битка се бил "като дявол". Вярвал, че себеотрицанието му има значение. Докато не чува разговор между двама офицери, от който разбира, че войниците за тях са просто пушечно месо и единственото им предназначение е да бъдат пращани като масовка в различни направления на фронта. Нещо повече, Хенри чува, че искат да пратят точно неговия полк на сигурна гибел, защото войниците в него били "селяндури".
Стивън Крейн успява да внуши на читателите толкова реалистична картина на войната, че мнозина мислели, че романът е написан от войник-ветеран. Това наистина е силно впечатляващо, защото авторът още не бил роден по време на войната. Този роман на Стивън Крейн наистина го прави съпоставим с автор като Хемингуей, който неведнъж пресъздава "мръсната търговия на войната".
Реалистичното до натурализъм творчество на Крейн показва една ранна зрялост. Той е толкова млад, а постига такава убедителност в описанието, че да го смятат за участник в Гражданската война. Това е наистина голямо постижение за един писател.
Може би ще ви се види странно, но Крейн ни оставя и голямо поетично творчество. Сборникът му стихотворения "Черният конник", който излиза в годината на втория му роман, бил сравнен от критиците с поетичния стил на Емили Дикинсън.
Така Крейн, буквално стъпка по стъпка, изгражда своето име и авторитет на сериозен автор с голям потенциал.
Трябва да се подчертае, че той никога не е бил "кабинетен" тип писател. Помните, че обикалял бедните квартали, за да постигне реалистично описание на живота там. И след романа, който му донася известност, не се осланя на растящата си слава, а пътува като военен кореспондент в опасни зони на военни действия - в Гърция, Куба, Тексас и Мексико.
Разказът му "В открито море" е базиран на истинско преживяване. Пътувал с кораб, претоварен с амуниции, който потъва на път за Куба през 1896 година. Крейн и няколко други пътници били принудени да чакат в открито море, да бъдат спасени. Самият Крейн от малък боледувал и това премеждие силно уврежда здравето му.
Три години след като издава романа си "Червеният знак за храброст", вече известен, Крейн се заселва в Англия. Запознава се с Джоузеф Конрад, Хърбърт Уелс и Хенри Джеймс.
И въпреки че бил заобиколен от интелектуалци, заживява с Кора Тейлър - бивша мадам в публичен дом.
Двамата наели студен и влажен замък от 14 век в Есекс, където Крейн ще разбере, че е болен от напреднала форма на туберкулоза. В онзи момент здравето му бездруго било силно влошено от последното му пътуване до Куба, където заболял от малария.
С надеждата да се стабилизира, двамата с Кора заминали за немския курорт Баденвайлер, но Крейн умира там, още ненавършил 29 години.
Кора и Стивън Крейн около 1896 г.
След смъртта му критиката забравя напълно за него. Две писателки - Ейми Лоуъл и Уила Картър, възкресяват паметта за Крейн чак след две десетилетия от кончината му. Тези две дами припомнят на света, че той заслужава честта да бъде издаван; че е писател, обогатил американската литература с дълбоко психологически и реалистични произведения; и че стихотворенията му са достойни за авангарда на символизма и импресионизма.
Днес вече много критици сравняват Стивън Крейн с автори както Фицджералд, Хемингуей и Стивън Кинг, и несъмнено той би достигнал тяхната слава, ако не си бе отишъл от нашия свят толкова млад.
В тази връзка, едно негово стихотворение днес изглежда едновременно тъжно и зловещо:
В пустинята
видях човек - гол, озверял,
клечеше на земята,
и стискаше сърцето си,
и го ядеше.
- Добро ли е, приятелю? - попитах.
- Горчиво е - отвърна той.
Но ми харесва, защото е горчиво и е мое.
Можем да заключим, че Стивън Крейн очевидно е бил от онези "комети" на литературния небосклон, които се появяват и "изгарят" за кратко. Определено говорим за автор, изпреварил времето си и живял толкова малко, колкото по някаква съдбовна причина, е трябвало да бъде. "Не мога да спра да изчезвам. Това е най-характерната моя черта", казва веднъж той, и днес това звучи някак иносказателно. А на надгробната му плоча скромно пише просто "Автор".
Стивън Крейн - цитати
"Понякога най-дълбокото пробуждане идва в най-тихите моменти."
"Половината традиции са лъжи."
"Всеки грях е резултат на съучастие."
"Раната дава странно достойнство на този, който я получава."
"Може би човек трябва да счита своята смърт за последния феномен в природата."
Еми МАРИЯНСКА