Само споменаването на оперите му: "Набуко", "Ернани", "Макбет", "Риголето", "Трубадур", "Травиата", "Бал с маски", "Силата на съдбата", "Аида", "Отело" и "Фалстаф", играни без прекъсване във времето в стотици оперни театри по света, плюс великолепния му "Реквием", доказва, че "Верди няма да умре", както казва един музиковед.

Някои музикални теми от неговите творби отдавна имат собствен живот. "La donna è mobile" от "Риголето", "Va, pensiero" от "Набуко", "Libiamo ne' lieti calici" от "Травиата" и триумфалният марш от "Аида", са се превърнали в част от популярната култура през целия период от 19-и до днес.

Навършиха се 210 години от рождението на автора им - геният на музиката Джузепе Верди (1813 - 1901).

Джузепе Верди, ок. 1860 г. / Снимка: Getty Images

Кратката му биография е: Роден в село Ронколе, област Парма, Италия - по онова време в рамките на Френската империя, завършва йезуитско училище, взима уроци по музика и композиция и се интересува от музика, литература, земеделие, храна и вино. Наглед обикновен човек, който достига Божественото като "докоснат от Всевишния", и го предава обратно на хората чрез таланта си да твори музика.

Джузепе Верди (1813-1901), ок. 1850 г. / Снимка: Getty Images

Неслучайно Верди е признат за един от най-големите оперни композитори на всички времена, а според някои - за най-големия.

Джузепе Фортунино Франческо Верди е роден на 10-и октомври 1813-а година и Бог го дарява с дълъг живот - умира на 87 през 1901-ва година в Милано. От 1830-а година до смъртта си работи активно - цели седем десетилетия, само с едно кратко прекъсване, когато на 56 решава да се посвети единствено на земеделските си пристрастия, но за кратко.

1879: Италианският композитор Джузепе Верди (1813 - 1901). Илюстрация от Vanity Fair 15 февруари 1879 г. / Снимка: Getty Images

Малкият Джузепе свирел на орган в църквата на Бусето. Там получава и първите си уроци по композиция. Търговецът Баредзи кани младежа в дома си да свири пред публика и гостите му остават очаровани. Родителите на Джузепе решават да му купят спинет - първият му собствен музикален инструмент, който става скъпа реликва за него до смъртта му.

Баредзи го подпомага финансово и с негова помощ Верди заминава за Милано, за да продължи образованието си. Там посещава салона на Клара Мафей, чието общество насърчава младежа да работи усилено върху музикалната и театралната си култура.

15 март 1845 г.: Сцена от операта „Ернани“ на Джузепе Верди по романа на Виктор Юго, в Театъра на Нейно Величество, Лондон / Снимка: Getty Images

Завръщайки се обратно в Бусето, Верди започва работа като музикант към градската община. Баредзи продължава да го подпомага финансово, като го наема да преподава уроци по музика на дъщеря му Маргарита.

Двамата млади се влюбват един в друг и се женят. Раждат им се две деца - Вирджиния Мария Луиджа (1837 - 1838) и Ичилио Романо (1838 - 1839), които умират още като бебета. Година след смъртта на второто дете, само на 26, от енцефалит умира и самата Маргарита.

Маргарита Баредзи, първата съпруга на Верди

Верди е буквално съсипан от мъка и сърдит на лошата си съдба. По онова време вече е завършил първата си опера - "Оберто, граф ди сан Бонифачо", която била представена на 17-и ноември 1839-а година в миланския театър "Ла Скала", но не постига особено забележителен успех.

Вилата на Верди в Sant'Agata, както е изглеждала между 1859 и 1865 г.

Импресариото на театъра, обаче, му предлага договор за още две опери. Маргарита умира точно по времето, когато Верди започва работата си по "Мнимият Станислав, или крал за един ден". Съсипан от смъртта на съпругата си, му предстои да преглътне и провал на сцената, при представянето на споменатата опера. Изпаднал в депресия, иска да се откаже от написването на втората опера, но импресариото не се съгласява и настойчиво го насърчава да работи. Така му помага да преодолее мъката, като се отдаде на работата.

Българският оперен певец Борис Христов (1914 - 1993) по време на репетиции за операта "Дон Карлос" на Джузепе Верди в Кралската опера, Ковънт Гардън, Лондон, 20 април 1959 г. Христов играе ролята на испанския крал Филип II / Снимка: Getty Images

И тази опера, написана в най-драматичния момент от неговия живот, става блестяща. Става дума за "Набуко". Поставена е през март 1842-ра година. Верди става национален любимец, защото в тази негова творба диша идеята за националното обединение на Италия. Обществеността обявява комппозитора за патриот.

В по-късни години Верди ще напише и операта "Битката при Леняно", чийто сюжет се развива на фона на победата на ломбардийската Лига над Фридрих Барбароса.

След успеха на "Набуко" в "Ла скала", Верди се установява да живее в Милано, като отново започва да посещава редовно светския салон на Клара Мафей. "Набуко" набира интерес, а с това расте и любопитството към автора й. Верди получава поръчка от "Ла скала" за нова опера.

"Ломбардци" затвърждава името му, но интересът на публиката към нея е по-голям в чужбина, отколкото в Италия. Няколко години след създаването й Верди я преработва и преименува в "Йерусалим". В новия й сценичен вид включва балетни сцени, и така поставя началото на т.нар. гран опера.

Италианският композитор Джузепе Верди (1813 - 1901),Снимка: Getty Images

Междувременно в живота на Верди влиза нова жена. Тя играе Абигейл в операта му "Набуко" и артистичното й име е Джузепина Стрепони. Първоначално малко плахо, но после пламенно, двамата признават любовта си и заживяват заедно в Париж. Връзката им е посрещната с неодобрение от страна на роднините им, но устоява на времето, и Верди и Клелия, както е истинското име на Стрепони, се женят официално през 1859-а година.

С нарастването на популярността си, Верди става все по-стабилен финансово и започва да влага парите си в закупуването на земи и други имоти. В Бусето откупува стара къща на семейството си и парцел, на който построява своя къща, която става известна като Вила Верди. В нея живее от 1851-ва година до смъртта си.

Вилата на Верди в Sant'Agata, където се намира малък музей в част от къщата

Верди твори предимно в тази къща и създава там общо 14 опери. Голям международен успех му донася операта "Ернани" по едноименната пиеса на Виктор Юго, с когото се познават лично. Идва времето на най-оригиналната му опера - "Макбет". В нея няма любовен сюжет, така че с "Макбет" Верди нарушава традицията на италианската опера и извършва истинска оперна революция в Италия.

Цензурата не винаги е ласкава към него и това му пречи. Композиторът често изпитвал проблеми с либретата на оперите си. Дори се появява карикатура, изобразяваща трудностите му по работата върху "Бал с маски".

След намеса на цензурата операта му "Кралят се забавлява" претърпява много промени и сменя дори заглавието си - в "Риголето".

Карикатурата е създадена по повод проблемите на Верди с либретото на "Бал с маски"

"Риголето", "Трубадур" и "Травиата" са трите опери, които Верди създава за кратко време, но те са признати за връх на творчеството му. Именно те утвърждават световната му слава и са най-поставяните в оперните театри по света и днес.

Верди бил изключителен работохолик и перфекционист. Работи със страст по всяка своя опера. Така се раждат "Симон Боканегра", "Сицилиански вечерни", "Дон Карлос" и "Силата на съдбата", написана по поръчка на Болшой театър.

Верди пристига през декември 1861-ва година в Санкт Петербург за премиерата на "Силата на съдбата", но тя се отложила поради вътрешни проблеми на театъра.

Верди в Русия, 1861 – 62 г.

На връщане от Санкт Петербург през Париж, Верди се запознава с 20-годишния Ариго Бойто. Знаменателна среща, от която започва едно стабилно приятелство и творческо сътрудничество. Бойто го поканва да напише музика за откриването на Световното изложение в Лондон през 1862-ра година. Верди създава Химн на нациите, с който призовава за мир и братство между народите. Става автор и на химн за откриването на Суецкия канал.

Бюст на Джузепе Верди, работа на Антонио Уго до Театър Масимо в Палермо, Италия

Операта в Кайро била открита при особена тържественост с неговата опера "Риголето". Египетският вицекрал Исмаил паша останал толкова доволен от спектакъла, че лично поръчал на Верди да напише опера на египетска тема.

По същото време един известен египтолог - Аугуст Мариет, вече имал готово либрето. Мълвата гласи, че Мариет бил в преговори с Вагнер, когато се появява предложението Верди да създаде "египетска" опера. Верди и Вагнер били в негласен конфликт, макар никога да не се познавали лично. Казват, че искрата на лошите отношения запалил Вагнер, с едно неуместно изказване по отношение на "Реквием"-а на Верди. Дали това е провокирало Верди да поеме либретото на Мариет, за да не го вземе Вагнер, няма как да знаем, но Верди написва "Аида" и се договаря за авторски хонорар от 150 000 златни франка. Навремето това е най-високият хонорар, получаван някога от композитор.

Верди напълно си заслужил парите, защото създава нещо наистина триумфално. За оркестровия марш са изработени специални тромпети. Костюмите и декорите на сцената били зашеметяващи. Премиерата, състояла се през 1871-ва година, се превърнала в събитие, за което говорел целият свят.

Италианският композитор Джузепе Фортунино Франческо Верди (1813 - 1901). Оригинално произведение на изкуството: Woodbury Type / Снимка: Getty Images

Що се отнася до отношенията им с Вагнер, известно е, че през 1871-ва година Верди инкогнито посещава в Болоня първото представление на опера на Вагнер в Италия и споделя с приятеля си Бойто, че музиката му харесва. Това красноречиво говори за Верди като личност, способна да отделя обективно личното от професионалното си отношение.

През 1874-та година, в чест на първата годишнина от смъртта на поета Алесандро Мандзони, Верди изпълнява своето най-значимо произведение извън оперното изкуство - "Реквием". Мандзони е класик на италианската литература, превърнал се в символ на борбата за освобождение. "Реквием" е дирижиран от самия Верди при толкова голям успех, че последвали още три концерта в "Ла Скала" и седем в Париж.

През ноември 1879-а година Джулио Рекорди изпраща на Верди записки, направени от Ариго Бойто за оперния текст на "Отело". Верди останал въодушевен от текста и решава да композира музиката, без да се ангажира със срок. Ариго Бойто сътрудничи на композитора, като изпълнява всички промени, които Верди му препоръчва. На 1-ви ноември 1886-а година операта била завършена, а премиерата й преминава с голям успех.

Либретистът на "Отело" и "Фалстаф", Ариго Бойто и Верди през 1893 г.

Ариго Бойто е именно човекът, който се ползва с пълно доверие от страна на Верди и който му препоръчва творбите на Шекспир с предложението за комична опера. До март 1890-а Бойто бил готов с либрето по "Веселите уиндзорки" на Шекспир. Премиерата на операта "Фалстаф" се състоява на 9-и февруари 1893-та и преминава при голям успех.

В последния си творчески период Верди написва само тези две музикално-сценични творби - "Отело" и "Фалстаф". Но те са удивителен финал на едно творчество, признато за връх в музикалното изкуство.

Верди написва малко произведения извън оперите. През 1873-та изнася струнен квартет. Написва и две църковни песни по текст на Данте.

Джузепина Стрепони, 1860

След дълго боледуване през 1897-а умира втората му съпруга. През януари 1901-ва Верди получава инсулт и дясната половина на тялото му остава напълно парализирана.

Умира на 27-и януари 1901-ва година. Първоначално е погребан в гробището "Cimitero Monumentale" в Милано, но след месец тялото му било преместено в криптата на "Casa di Riposo". Хор от 820 певци изпълнява "Va, pensiero" от операта му "Набуко", и на този фон 300 000 души изпращат гения Джузепе Верди.

Гробницата на Верди

Този забележителен човек, написал едни от най-забележителните музикални произведения в историята на музиката, обичал да пише и писма. Верди е написал над 35 000 писма, в които диша неговият италиански темперамент. Бил прям в общуването си и не обичал заобикалките и лицемерието, позволявал си дори груби изрази, но във всичко това бил честен и със себе си, и с другите.

Мемориал на Верди в Парма

Друга негова страст било четенето. Препрочитал десетки пъти класиците на световната литература: Шекспир, Данте, Гьоте, Шилер и др. От своите предшественици в музиката, особено много ценял Джоакино Росини, Винченцо Белини, Джакомо Майербер, Гаетано Доницети и забележете - "врага" си Рихард Вагнер.

Певците Шейн Лоуренцев (Пистол), Стивън Ричардсън (Сър Джон Фалстаф) и Кристофър Доус (Бардолф) изпълняват по време на генералната репетиция на "Фалстаф" от Джузепе Верди в Операта в Сидни на 12 януари 2006 г. Сидни, Австралия / Снимка: Getty Images

През целия си живот Верди самохвалствал единствено за виното си. Той се представял не като прочутия композитор, а като...земеделец. Сам произвеждал плодовете, зеленчуците, месото, хляба, зехтина и сиренето за трапезата си. И, разбира се - и виното си. Гордеел се, че го произвежда по стара италианска рецепта.

Плаващата сцена (Seebuehne), построена като изкуствен остров на езерото Констанс, се вижда преди репетицията на операта "Аида" на Джузепе Верди на 18 юли 2009 г. в Брегенц, Австрия / Снимка: Getty Images

Според една градска легенда, в миланска кръчма срещу "Ла Скала" вече десетилетия се пази бутилка шампанско, произведено от Верди, за онзи който успее да разкаже сюжета на "Трубадур". Разбира се, че желаещи се намират винаги, но бутилката си остава реликва и реклама на заведението.

1893: Либретистът, композитор и поет Ариго Бойто (1842 - 1918), издателят Джулио Рикорди (1840 - 1912), и композиторът Джузепе Верди (1813 - 1901) по време на работата по постановката на „Фалстаф“ в Ла Скала, Милано / Снимка: Getty Images

Днес паметници на Верди има в Бусето, Парма, Милано, Триест, Венеция, Сан Франциско и др. От тях ни гледа геният, а онези, които познават живота му, се питат Защо толкова изпитания за такъв талантлив човек?... Макар и богохулна, тази мисъл се промъква винаги, когато човек чете биографията на Верди.

Самият той пише: "Роден бях в най-бедното от селата и нямах средства да уча. Моята младост бе много сурова. Живях в труд, мизерия и лишения чак до зрялата си възраст".

Трудностите и нещастията са го съпровождали винаги, редувайки се с успехите. Още от самото начало. Куриозен факт от живота му е този, че през 1832-ра не го приели в Консерваторията на Милано под предлога, че бил "стар" - на 18. В изпитния протокол пък записали: "Не показва кой знае какви способности"... Затова Верди остава в Милано като частен ученик на Винченцо Лавиня - популярен педагог и дългогодишен директор на "Ла Скала". "През трите години с него писах само канони и фуги, фуги и канони. Никой не ме е учил на инструментално композиране, не ми е показвал как се пише драматична музика.", недоволства с прочутата си прямота бъдещият композитор в едно от писмата си.

Но още не знае, че въпреки изпитанията си, талантът му е достатъчен, защото е като манна небесна - орисан е да бъде Верди!

Еми МАРИЯНСКА