На границата на всяка културна епоха има знакови фигури, които правят "крачката" към новото. Той е един от тях. Човекът, който прекрачва ренесансовата музика и с "единия крак" влиза в барока. Наричат го "революционер на бароковата музика", макар че е създал множество ренесансови шедьоври.

Той е Клаудио Монтеверди.

Портрет на Монтеверди от Бернардо Строци, ок. 1630

Написва най-ранната драматична опера "Орфей", единайсет години след първата опера, написана някога, но го наричат "бащата на операта", тъй като за първи път при него тя е вече истински музикален театър - drama per musica.

Неговата опера "Орфей" (1608 г.) е изпълнявана няколко пъти в двора на херцога на Мантуа и няколко пъти в Залцбург. Благодарение на нея Монтеверди става известен в цяла Европа.

Други важни опери на композитора са "Борбата на Танкреди и Клоринда" и "Завръщането на Одисей в родината". Монтеверди е създател на оперния оркестър, състоящ се първоначално само от 30 музиканта и е признат за майстор на мадригала. Автор е на девет книги с мадригали и на много църковна музика, включително на Вечернята от 1610 година.

Бил е музикален директор на църквата "Сан Марко" във Венеция - длъжност от висок ранг в някогашна Италия.

Още

Орисан да бъде Верди

Роден е в Кремона на 15 май 1567 година и умира на 25 ноември 1643-та, преди 380 години. Кремона, градът в който е роден, е известен като града на лютиерите, така че този гений на музиката може би неслучайно се ражда в един музикален град. Бащата на Монтеверди бил аптекар и лекар, но младият Монтеверди се интересувал не от медицина, а от музика и още в тийнеджърска възраст публикувал свои авторски произведения. Бил най-големият от петимата синове на аптекаря, но не наследил професията на баща си.

Първият му учител и вдъхновител бил маестрото на капелата към катедралата в Кремона - Марк Антонио Ингенери. Има сведения, че като момче Монтеверди е пял в катедралния хор и че свирел на виола. Когато получава първата си работа, вече имал публикувани две книги с мадригали. Приемат го за редовен член на римската академия "Санта Чечилия".

Предлагат му работа в двора на херцога на Мантуа, в който имало оркестър с отлични музиканти. Има сведения, че първоначално бил оркестрант и певец-солист, а след това става водещ капелмайстор.

Заплащането било ниско, но дало хоризонт на младия Монтеверди чрез запознанства с много артистични личности и високопоставени лица.

Още

"Барокови картини" с музиката на Монтеверди, Пърсел и Хендел

Херцог Винченцо Гонзага бил меценат с вкус и събрал водещите италиански певци и музиканти на епохата. В двора били приети много изтъкнати интелектуалци, като поета Торквато Тасо и художника Рубенс. Клаудио Монтеверди често придружавал херцога при пътуванията му из Европа и по този начин обогатявал музикалната си култура. И не само. Някои казват, че бил заинтригуван и от алхимията.

В Мантуа среща и любовта. Жени се за дъщерята на един от колегите си от струнния оркестър.

Още

Музей, посветен на италианския тенор Карузо, отвори врати в Неапол

По време на една военна обиколка на херцога във Ферара, където се водели бойни действия с турците, Монтеверди го придружил и носел със себе си няколко свои композиции, които оставил за публикуване. Славата му все повече растяла. Съдбовно нещастие, обаче, оставя Монтеверди вдовец с три деца. Той се връща в Кремона и докато се чуди какво да прави, херцогът му пратил писмо, в което го молел да се върне в Мантуа, за подготовката на сватбата на принц Франческо Гонзага и Маргарита Савойска.

Монтеверди изпълнил молбата на херцога и написал в Мантуа операта си "Ариана". Представлението имало голям успех, но от него до днес е запазена само част от арията на главната героиня, известна като "Плачът на Ариана".

По неясни причини, във времето отношенията на Монтеверди с херцога се влошават и той си намира работа като църковен музикант във Венеция, в църквата "Сан Марко".

Там бил високо платен. Според някои, колкото и да звучи куриозно, заплатата му се равнявала на днешните 74 хиляди щатски долара. Въпреки обтегнатите отношения с херцога на Мантуа, Монтеверди продължил да пише музика за двора му. Дали от благодарност, или защото официално бил гражданин на Мантуа, днес е трудно да кажем, но той създава в Мантуа много ценни творби.

През 1619 година Монтеверди публикува седмата си книга с мадригали, след което започнал да работи с по-бавно темпо. Голяма част от църковната музика, която е създал, за жалост не е съхранена до наши дни.

След смъртта на херцога на Мантуа, настъпва тежко военно време, което донесло и чума. Монтеверди станал свещеник. Според някои, за да помага на страдащите като силно вярващ. Според други, по кариерни причини.

През 1637 година във Венеция вече имало публична опера. Монтеверди бил на 70, но още имал енергията да работи. В края на 30-те и началото на 40-те години на XVII век. оперното творчество на Монтеверди достига своя връх с оперите "Завръщането на Одисей в родината" - 1640 г., "Адонис" - 1639 г. и "Сватбата на Еней и Лавиния" - 1641 г.

Те слагат край на блестящата му кариера. За жалост, последните две назовани, не са запазени до наши дни.

Още

Италиански произведения на изкуството за 10 млн. евро са открити в САЩ

През 1643 година, по времето на Карнавала във Венеция поставят последната сценична творба на Монтеверди - "Коронацията на Попея". 75-годишният маестро отбелязва истински връх в творческия си път. След тази творба започват да го наричат "Шекспир на музиката". Да, подобно на Шекспир, Монтеверди изпреварва своето време и създава новаторски творби.

За да си даде почивка след толкова мащабната си творческа дейност, композиторът разчитал на пенсията си от Мантуа, но не я получавал и започнал съдебни дела. Предприел дори пътуване с тази цел. След завръщането си обратно във Венеция, се чувствал изтощен, легнал болен и на деветия ден от боледуването си, умира.

Още

Операта "Кармен" убива автора си

Музикалните експерти казват, че Монтеверди е "художник на човешките чувства". Въпреки успешната си кариера, композиторът преживял толкова повратни събития в живота си, че те неминуемо са му се отразили емоционално и вероятно той е трансформирал като отдушник тази богата палитра от чувства в музиката си.

Монтеверди пише опери, балети, интерлюдии, мадригали, музика за църковни и дворцови тържества. Едно от най-оригиналните му произведения е едноактната опера-балет "Битката на Танкред и Клоринда", написана по част от поемата "Освободеният Йерусалим" на Торквато Тасо.

Титул на издание на операта „Орфей“, Венеция, 1609 г.

До наши дни от творчеството на Монтеверди са достигнали четири запазени партитури: "Орфей", "Танкред и Клоринда", "Завръщането на Одисей в родината" и "Коронацията на Попея". Те буквално ъзкресяват маестрото през ХХ век, когато оперните театри започват да ги представят първоначално в Англия и Италия, а после и в други страни, а от Европа те стигат до Америка.

Клаудио Монтеверди (1567 - 1643), ок. 1640 г. / Снимка: Getty Images

У нас през 1978 година в Камерната опера на Благоевград Пламен Карталов постави с успех "Битката на Танкред и Клоринда". След 90-те на различни места извън столицата са представени "Орфей" и "Коронацията на Попея".

Забравен още в годината на смъртта си, през ХХ век Монтеверди възкръсва от забравата и днес неговите творби са оценени като модел на оперна тематика, структура и драматургия.

Гробът на Монтеверди в църквата „Санта Мария Глориоза дей Фрари“.

Монтеверди умира на 29 ноември 1643 година на 76-годишна възраст, но съвременната оперна сцена след три века го върна отново на трона му на непреходен майстор на музиката.

Клаудио Монтеверди е един от най-големите италиански композитори от времето на късния Ренесанс и новатор от голям мащаб, който тласка развитието на музикалното изкуство в нова посока.

Той е не само "баща на операта", но и неин реформатор.

Еми МАРИЯНСКА

Още

"Светът на операта в картини" в Деня на Варна

Още

Операта във Франция се намира във финансова криза

Още

"Фантомът на операта" удължава дългото си сбогуване на Бродуей

Още

"Моята съдба е операта" - БНТ представя академик Пламен Карталов