Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Актьорът със сурово северно лице, който разказваше истории

IN MEMORIAM

Актьорът със сурово северно лице, който разказваше истории

Макс фон Сюдов почина на 8 март във втората си родина Франция

"С разбито сърце и безкрайна мъка, изпитвайки огромна болка, съобщаваме за смъртта на Макс фон Сюдов на 8 март 2020 година", - обяви съпругата на големия актьор Катрин фон Сюдов пред изданието ParisMatch.

Актьорът си отиде месец преди да навърши 91. Издъхна във Франция, втората му родина.

Със съпругата си Катрин (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

В кариерата му са събрани цели епохи, коренно различаващи се една от друга като отношение на авторите към изразните средства на киното, като актуални теми, занимаващи хората от конкретното историческо време, и като снимачна техника. Общото в тези 70 години актьорстване според Макс фон Сюдов е "постоянният интерес към човека и към разказването на истории".

А любопитството към историите фон Сюдов поел от баща си, който бил етнолог с основна област на изследване приказките и митовете на Ирландия. Старият фон Сюдов ходел в дълги командировки в Ирландия и когато се връщал в родната си Швеция, разказвал на малкия си син това, което е видял и чул.

"В онова време хората се събираха и си разказваха какво са преживели. Баща ми имаше нужда от публика и аз с удоволствие изпълнявах тази роля. Слушах, запомнях и в мен се пораждаше интересът към живота на другите хора, възбуждаше фантазията ми. А това е много важно за актьора" - казва Макс фон Сюдов в едно интервю. Съвсем естествено Макс участва в ученическа театрална група, след това отива в професионален театър, където пътят му се пресича с този на режисьора Ингмар Бергман.

След няколко театрални постановки се стига и до първия им съвместен филм "Седмият печат". Годината е 1957-а, Бергман е на 39 години, Макс фон Сюдов на 28. В него актьорът играе средновековен рицар, който говори със Смъртта.

На европейската премиера на "Междузвездни войни" (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Рицарят предлага на Смъртта да изиграят партия шах, чийто изход ще реши неговата съдба. Въпреки очевидната си театралност филмът печели специална награда на фестивала в Кан, а фон Сюдов е отличен като най-добър чуждестранен актьор на кинофорум в Испания. Следват още четири съвместни филма с Бергман, сред които "Поляната с дивите ягоди" и "Лицето".

Международният успех на шведския режисьор означава същото и за актьора Макс фон Сюдов. Идва покана от САЩ, която фон Сюдов не може да откаже: да изиграе Христос в "Най-великата история на света" на Джордж Стивънс. Тричасовото мащабно платно не среща одобрението на критиката, но пък получава няколко номинации за "Оскар". "За разлика от повечето филми на Бергман, които и днес стоят актуални и са много вълнуващи, "Най-великата история на света" сега изглежда овехтял - казва фон Сюдов през 2012 г. - С времето губи от силата си, старомоден е."

Около номинация за "Оскар" в Лос Анджелис (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Но тогава, в края на 60-те, благодарение на този филм Макс фон Сюдов се появява в Холивуд.

Следващото десетилетие живее в Рим, играе в доста италиански продукции, но и често отскача до Лос Анджелис, за да се снима в Холивуд.

"Там проблемът ми винаги е бил езикът. Говоря английски от дете, но не и чак така, че да не личи, че съм чужденец. Затова и ролите, които ми предлагат, са на чужденец. Обикновено злодей, нацистки офицер.

Понякога лекар, художник или учен. Ние, актьорите, работим с езика и за съжаление няма как да говорим всичките езици на света. Ако можеше с натискането на едно копче някой да ни ги вкара в главата..."

Макс фон Сюдов (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Играе и в комерсиални филми, каквато е поредицата за Джеймс Бонд. "Толкова често ме викат да играя пастор, че не е никак зле, ако понякога сменям амплоато" - казва той. филм фон Сюдов Няма нито един епизод с Джеймс Бонд, изпълняван от Шон Конъри. Партнира си с котка.

"Бях много дисциплиниран. Бях научил перфектно дългия си монолог, можех да го казвам без грешка и при първия дубъл го изиграх отлично. Но котката не. Затова направихме втори, после трети дубъл.

Котката продължаваше да не прави това, което й беше написано по сценарий. Следваха нови дубли. При 22-я или 23-я най-сетне екипът остана доволен, котката се беше помръднала. Само аз бях недоволен и изнервен. От многото повторения бях изгубил всякаква спонтанност и не ми се получи добре."

Актьорът никога не остава без работа. Снима се при Уди Алън, Вим Вендерс, Стивън Спилбърг, Ларс фон Триър, Мартин Скорсезе... Във форумите феновете му обсъждат, че няма кадър, в който фон Сюдов да е усмихнат, и това се смята за особеност на актьорското му присъствие: суровото северно лице. "Може би са прави - коментира той. - Бих се усмихнал, но само в комедия, режисирана от Уди Алън. Досега не ме е канил в комедия."

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Кога е бил доволен от себе си: "Като изключим филмите с Бергман, от "Пеле завоевателят". Защото тази роля ми даде възможност да покажа героя си от много страни. Обикновено героите, които ми поверяват, са някак едностранчиви. Пеле беше дълбок характер и съм щастлив, че го играх."

"Пеле завоевателят" е филм от 1987 г. на режисьора Биле Аугуст. Действието на се развива в края на XIX век. Лодка със шведски емигранти достига брега на Дания. Сред бегълците са бедният вдовец Ласе и малкият му син Пеле. Двамата намират работа при богат фермер, който ги третира като роби. Пеле научава датски, но това не му помага в отношенията с околните. За всички те си останат натрапници-емигранти. Продукцията има "Златна палма" в Кан и "Оскар" за чуждоезичен филм.

Макс фон Сюдов винаги се обръща към поколението на 20-30-годишните: и когато 28-годишен си говори като рицар със Смъртта, и когато 87-годишен приема предизвикателство да се снима в "Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се завръща" (2015) и после в третата серия от "Игра на тронове" (2016).

През 2004 г. на фестивала в Кан го получава отличие за цялостно творчество, вероятно защото връзката му с Франция става все по-здрава. Вече почти 20 години фон Сюдов живее в Париж, женен е за французойка (втори брак) и от 2002 г. е френски гражданин. Това никак не се хареса на шведските му сънародници, особено след като по повод на взимането на френския паспорт той написа във Фейсбук:

"Много обичам моята родина Франция". Шведите трудно преглъщат и факта, че единственият шведски артист с номинация за "Оскар" (веднъж за главна мъжка и втори път за поддържаща роля в "Ужасно силно и адски близо", 2012) е френски гражданин.

Последният му филм също е френска продукция Les premiers, les derniers (2017).

Роден е в шведския град Лунд на 10 април 1929 г. под името Карл Адолф фон Сюдов. Започва актьорската си кариера през 1951-а, а няколко години по-късно се премества в Малмьо, където се запознава с режисьора Ингмар Бергман. Двамата веднага започват съвместна работа по театрални продукции, но утвърждават имената си с поредица от филмови шедьоври. През 1957 г. излизат "Седмият печат" и "Поляната с дивите ягоди", а през 1958 г. следват "Близо до живота" и "Лицето". Сред останалите им съвместни филми са "Изворът на девственицата" и "Зимна светлина".

В дългата си кариера Фон Сюдов е изпълнил над 150 роли във филми и тв сериали, сред които са "Игра на тронове", "Междузвездни войни", "Флаш Гордън", "Дюн" на Дейвид Линч и "Заклинателят" на Уилям Фридкин. Играше до самия край на живота си - последният филм с негово участие "Ехо от миналото" все още предстои да излезе на екран.

Има две номинации за "Оскар", както и две за "Златен глобус". Идвал е да снима и у нас - във френската продукция "Версенжеторикс" с участието и на Кристоф Ламбер.

5 от големите роли на легендата:

"Магьосникът", 1958

Макс фон Сюдов става един от любимите актьори на Бергман, като режисьорът често го използва като свое алтер его във филмите си. В "Магьосникът" Сюдов играе маг шарлатанин, които омайва хората със своите тайнствени трикове, докато трима мъже не решават да се подиграят с него и да го изобличат. Самият Бергман вижда в полицейския началник, лекаря и кмета, хванали в клопка маг Воглер, своите трима най-отявлени критици, а себе си възприема като злощастния фокусник.

"Седмият печат", 1957

Рицарят, който играе шах със Смъртта, е може би най-иконичният образ от творчеството на Бергман и роля, превърнала Макс фон Сюдов в знаменитост. "Седмият печат" първоначално е реализиран като театрална постановка, със Сюдов отново в главната роля, но след успеха ѝ Бергман решава да увековечи драмата на разколебания във вярата си кръстоносец във филм, който се превръща в световна класика.

"Пеле Завоевателя", 1987

Екранизацията на първата част от четирилогия за Пеле е един от трите датски филма, спечелили "Оскар" в историята. Тук Сюдов е в ролята на остаряващия баща на малкия Пеле, Ласе, чиято единствена мечта е да пие топло кафе в леглото в неделя. Драматичната повест за борбата за оцеляване на шведските емигранти в Дания обаче не носи желаните луксове на Ласе и сина му и филмът ни представя жестоката реалност на живота в чужбина.

"Хамсун"

Писателят Кнут Хамсун е противоречива фигура в норвежката и европейската културна история. Гениален в книгите си и почитател на Хитлер в политическия живот, Хамсун преживява и славата и позора в родната си Норвегия в средата на миналия век.

"Екзорсистът", 1973

Класика в хоръра, "Екзорсистът" е филм, който остава в историята като един от най-добрите в жанра, довел при излъчването си до припадъци, инфаркти и ужасени зрители, които въпреки трудните за преглъщане сцени влизали в киносалоните да го гледат отново и отново.

Култовите сцени на екзорсизъм са използвани в много последващи филми и пародии, а отзвукът от "Екзорсистът" води до създаването на термина "кино невроза" и изследване на влиянието на подобни ленти върху психическото състояние на зрителите.

Още

Самуел Финци: Не съм български актьор

Самуел Финци: Не съм български актьор

Още

Борис Карлоф - актьорът-"Франкенщайн" има 2 звезди в Холивудската алея на славата

Борис Карлоф - актьорът-"Франкенщайн" има 2 звезди в Холивудската алея на славата

Още

Лив и Ингмар - 42 години любов като наркотик в кръвта

Лив и Ингмар - 42 години любов като наркотик в кръвта

Още

Ингмар Бергман: Театърът е като предана съпруга. А киното е голямо приключение - като великолепна и взискателна любовница

Ингмар Бергман: Театърът е като предана съпруга. А киното е голямо приключение - като великолепна и взискателна любовница

Коментирай 2

1/1

Още ВИДЕО

Римейкът на филма "Дюн" предлага смайващ визуален спектакъл

Филмът на Дени Вилньов, който беше представен премиерно на кинофестивала във Венеция, спечели овациите на специалистите

Наближава неповторимият финал на благотворителното турне на "Шибил"

На 3, 4 и 5 септември предстоят три незабравими прожекции сред природата, където е родена и идеята за филма

Когато Мартин Скорсезе снима Чарли Уотс

По време на концерта Shine A Light на Ролинг Стоунс през 2008 г. в Beacon Theatre в Ню Йорк, част от турнето A Bigger Bang, Скорсезе снима с отделна камера изключителния Чарли Уотс, за да покаже света през неговата музика

Френският художник Сейпи нарисува монументална картина на алпийски връх

Творбата "Нов живот" на 32-годишния майстор е разположена върху 1500 квадратни метра и краси връх Молесон в западната част на швейцарските Алпи

Известният диригент Иван Фишер се ваксинира по време на концерт

Музикантите от престижния Будапещенски фестивален оркестър насърчиха публично ваксините срещу Ковид-19 на безплатен концерт

Виж всички

Календар