Актьорът със сурово северно лице, който разказваше истории

IN MEMORIAM

Актьорът със сурово северно лице, който разказваше истории

Макс фон Сюдов почина на 8 март във втората си родина Франция

Редактор : Валерия Калчева / 10 март 2020 / 13:01 5893 Прочита 2 Коментара

"С разбито сърце и безкрайна мъка, изпитвайки огромна болка, съобщаваме за смъртта на Макс фон Сюдов на 8 март 2020 година", - обяви съпругата на големия актьор Катрин фон Сюдов пред изданието ParisMatch.

Актьорът си отиде месец преди да навърши 91. Издъхна във Франция, втората му родина.

Със съпругата си Катрин (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

В кариерата му са събрани цели епохи, коренно различаващи се една от друга като отношение на авторите към изразните средства на киното, като актуални теми, занимаващи хората от конкретното историческо време, и като снимачна техника. Общото в тези 70 години актьорстване според Макс фон Сюдов е "постоянният интерес към човека и към разказването на истории".

А любопитството към историите фон Сюдов поел от баща си, който бил етнолог с основна област на изследване приказките и митовете на Ирландия. Старият фон Сюдов ходел в дълги командировки в Ирландия и когато се връщал в родната си Швеция, разказвал на малкия си син това, което е видял и чул.

"В онова време хората се събираха и си разказваха какво са преживели. Баща ми имаше нужда от публика и аз с удоволствие изпълнявах тази роля. Слушах, запомнях и в мен се пораждаше интересът към живота на другите хора, възбуждаше фантазията ми. А това е много важно за актьора" - казва Макс фон Сюдов в едно интервю. Съвсем естествено Макс участва в ученическа театрална група, след това отива в професионален театър, където пътят му се пресича с този на режисьора Ингмар Бергман.

След няколко театрални постановки се стига и до първия им съвместен филм "Седмият печат". Годината е 1957-а, Бергман е на 39 години, Макс фон Сюдов на 28. В него актьорът играе средновековен рицар, който говори със Смъртта.

На европейската премиера на "Междузвездни войни" (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Рицарят предлага на Смъртта да изиграят партия шах, чийто изход ще реши неговата съдба. Въпреки очевидната си театралност филмът печели специална награда на фестивала в Кан, а фон Сюдов е отличен като най-добър чуждестранен актьор на кинофорум в Испания. Следват още четири съвместни филма с Бергман, сред които "Поляната с дивите ягоди" и "Лицето".

Международният успех на шведския режисьор означава същото и за актьора Макс фон Сюдов. Идва покана от САЩ, която фон Сюдов не може да откаже: да изиграе Христос в "Най-великата история на света" на Джордж Стивънс. Тричасовото мащабно платно не среща одобрението на критиката, но пък получава няколко номинации за "Оскар". "За разлика от повечето филми на Бергман, които и днес стоят актуални и са много вълнуващи, "Най-великата история на света" сега изглежда овехтял - казва фон Сюдов през 2012 г. - С времето губи от силата си, старомоден е."

Около номинация за "Оскар" в Лос Анджелис (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Но тогава, в края на 60-те, благодарение на този филм Макс фон Сюдов се появява в Холивуд.

Следващото десетилетие живее в Рим, играе в доста италиански продукции, но и често отскача до Лос Анджелис, за да се снима в Холивуд.

"Там проблемът ми винаги е бил езикът. Говоря английски от дете, но не и чак така, че да не личи, че съм чужденец. Затова и ролите, които ми предлагат, са на чужденец. Обикновено злодей, нацистки офицер.

Понякога лекар, художник или учен. Ние, актьорите, работим с езика и за съжаление няма как да говорим всичките езици на света. Ако можеше с натискането на едно копче някой да ни ги вкара в главата..."

Макс фон Сюдов (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Играе и в комерсиални филми, каквато е поредицата за Джеймс Бонд. "Толкова често ме викат да играя пастор, че не е никак зле, ако понякога сменям амплоато" - казва той. филм фон Сюдов Няма нито един епизод с Джеймс Бонд, изпълняван от Шон Конъри. Партнира си с котка.

"Бях много дисциплиниран. Бях научил перфектно дългия си монолог, можех да го казвам без грешка и при първия дубъл го изиграх отлично. Но котката не. Затова направихме втори, после трети дубъл.

Котката продължаваше да не прави това, което й беше написано по сценарий. Следваха нови дубли. При 22-я или 23-я най-сетне екипът остана доволен, котката се беше помръднала. Само аз бях недоволен и изнервен. От многото повторения бях изгубил всякаква спонтанност и не ми се получи добре."

Актьорът никога не остава без работа. Снима се при Уди Алън, Вим Вендерс, Стивън Спилбърг, Ларс фон Триър, Мартин Скорсезе... Във форумите феновете му обсъждат, че няма кадър, в който фон Сюдов да е усмихнат, и това се смята за особеност на актьорското му присъствие: суровото северно лице. "Може би са прави - коментира той. - Бих се усмихнал, но само в комедия, режисирана от Уди Алън. Досега не ме е канил в комедия."

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Кога е бил доволен от себе си: "Като изключим филмите с Бергман, от "Пеле завоевателят". Защото тази роля ми даде възможност да покажа героя си от много страни. Обикновено героите, които ми поверяват, са някак едностранчиви. Пеле беше дълбок характер и съм щастлив, че го играх."

"Пеле завоевателят" е филм от 1987 г. на режисьора Биле Аугуст. Действието на се развива в края на XIX век. Лодка със шведски емигранти достига брега на Дания. Сред бегълците са бедният вдовец Ласе и малкият му син Пеле. Двамата намират работа при богат фермер, който ги третира като роби. Пеле научава датски, но това не му помага в отношенията с околните. За всички те си останат натрапници-емигранти. Продукцията има "Златна палма" в Кан и "Оскар" за чуждоезичен филм.

Макс фон Сюдов винаги се обръща към поколението на 20-30-годишните: и когато 28-годишен си говори като рицар със Смъртта, и когато 87-годишен приема предизвикателство да се снима в "Междузвездни войни: Епизод VII - Силата се завръща" (2015) и после в третата серия от "Игра на тронове" (2016).

През 2004 г. на фестивала в Кан го получава отличие за цялостно творчество, вероятно защото връзката му с Франция става все по-здрава. Вече почти 20 години фон Сюдов живее в Париж, женен е за французойка (втори брак) и от 2002 г. е френски гражданин. Това никак не се хареса на шведските му сънародници, особено след като по повод на взимането на френския паспорт той написа във Фейсбук:

"Много обичам моята родина Франция". Шведите трудно преглъщат и факта, че единственият шведски артист с номинация за "Оскар" (веднъж за главна мъжка и втори път за поддържаща роля в "Ужасно силно и адски близо", 2012) е френски гражданин.

Последният му филм също е френска продукция Les premiers, les derniers (2017).

Роден е в шведския град Лунд на 10 април 1929 г. под името Карл Адолф фон Сюдов. Започва актьорската си кариера през 1951-а, а няколко години по-късно се премества в Малмьо, където се запознава с режисьора Ингмар Бергман. Двамата веднага започват съвместна работа по театрални продукции, но утвърждават имената си с поредица от филмови шедьоври. През 1957 г. излизат "Седмият печат" и "Поляната с дивите ягоди", а през 1958 г. следват "Близо до живота" и "Лицето". Сред останалите им съвместни филми са "Изворът на девственицата" и "Зимна светлина".

В дългата си кариера Фон Сюдов е изпълнил над 150 роли във филми и тв сериали, сред които са "Игра на тронове", "Междузвездни войни", "Флаш Гордън", "Дюн" на Дейвид Линч и "Заклинателят" на Уилям Фридкин. Играше до самия край на живота си - последният филм с негово участие "Ехо от миналото" все още предстои да излезе на екран.

Има две номинации за "Оскар", както и две за "Златен глобус". Идвал е да снима и у нас - във френската продукция "Версенжеторикс" с участието и на Кристоф Ламбер.

5 от големите роли на легендата:

"Магьосникът", 1958

Макс фон Сюдов става един от любимите актьори на Бергман, като режисьорът често го използва като свое алтер его във филмите си. В "Магьосникът" Сюдов играе маг шарлатанин, които омайва хората със своите тайнствени трикове, докато трима мъже не решават да се подиграят с него и да го изобличат. Самият Бергман вижда в полицейския началник, лекаря и кмета, хванали в клопка маг Воглер, своите трима най-отявлени критици, а себе си възприема като злощастния фокусник.

"Седмият печат", 1957

Рицарят, който играе шах със Смъртта, е може би най-иконичният образ от творчеството на Бергман и роля, превърнала Макс фон Сюдов в знаменитост. "Седмият печат" първоначално е реализиран като театрална постановка, със Сюдов отново в главната роля, но след успеха ѝ Бергман решава да увековечи драмата на разколебания във вярата си кръстоносец във филм, който се превръща в световна класика.

"Пеле Завоевателя", 1987

Екранизацията на първата част от четирилогия за Пеле е един от трите датски филма, спечелили "Оскар" в историята. Тук Сюдов е в ролята на остаряващия баща на малкия Пеле, Ласе, чиято единствена мечта е да пие топло кафе в леглото в неделя. Драматичната повест за борбата за оцеляване на шведските емигранти в Дания обаче не носи желаните луксове на Ласе и сина му и филмът ни представя жестоката реалност на живота в чужбина.

"Хамсун"

Писателят Кнут Хамсун е противоречива фигура в норвежката и европейската културна история. Гениален в книгите си и почитател на Хитлер в политическия живот, Хамсун преживява и славата и позора в родната си Норвегия в средата на миналия век.

"Екзорсистът", 1973

Класика в хоръра, "Екзорсистът" е филм, който остава в историята като един от най-добрите в жанра, довел при излъчването си до припадъци, инфаркти и ужасени зрители, които въпреки трудните за преглъщане сцени влизали в киносалоните да го гледат отново и отново.

Култовите сцени на екзорсизъм са използвани в много последващи филми и пародии, а отзвукът от "Екзорсистът" води до създаването на термина "кино невроза" и изследване на влиянието на подобни ленти върху психическото състояние на зрителите.

Още