ЖИВОТЪТ НА ЗНАМЕНИТОСТИТЕ
Лив и Ингмар - 42 години любов като наркотик в кръвта
Покойният Ингмар Бергман е духовната "половинка" на Лив Улман, въпреки брачните й партньори
Автор : / 9333 Прочита 2 Коментара
Ингмар Бергман и Лив Улман / Снимка: Getty Images/ Guliver Photos
"Лив и Ингмар". Това е заглавието на един филм, който излезе през 2012-а година и описва любовната история на актрисата Лив Улман и Ингмар Бергман. Самата актриса написа историята на връзката им в своя автобиографична книга. Плод на тяхната извънбрачна любов е и дъщеря им Лин Улман - известна писателка и журналистка.
Любовните истории между режисьори и техните любими актриси не е рядкост в световното кино, но историята на Лив и Ингмар е нещо повече от мимолетно увлечение, кратка връзка, или просто страст. Това е историята на две души, дълбоко привързани една към друга до степен на пристрастеност, която не успява да прекъсне дори смъртта. Това признава в книгата си и самата Лив. Бергман я прави актрисата, която познаваме, той е в основата на популярността на името й, но той се оказва и "ковачът" на характера й. Променя я до такава степен, че дори след смъртта му, Лив продължава да се съобразява със стереотипите на живот, наложени й от него приживе.
Лив Улман, като възрастна / Снимка: Getty Images/ Guliver Photos
Дали тази любов, наподобяваща "робство", може да служи за пример?, биха попитали някои. Къде е границата между любовта и омразата от ревността; проява на любов ли е самата ревност? На тези въпроси няма категоричен отговор, защото връзката между двамата е много близо до онова, което езотериците наричат "карма" - връзка, в която две души се срещат и остават завинаги свързани във вечността - напук на времето, физическата ограниченост на човешкия живот и пространствата, с които ни ограничава разумът.
Как започва всичко
Годината е 1965-а. Лив вече е известна в родната си Норвегия с дебютната си роля в комедията "Глупаци в планината", както и с някои театрални роли. Тя е млада и амбициозна, максималист по рождение. Детството й е космополитно - живяла е с родителите си в Япония, Канада и Америка - светът й изглежда широк и постижим още от ранна възраст. Така че Осло в един момент й се вижда прекалено тесен. Заминава за Швеция.
Лив Улман, в началото на кариерата си / Снимка: Getty Images/ Guliver Photos
В Стокхолм се запознава с Биби Андершон и двете стават приятелки. Именно Биби става причината за запознанството на Лив с Ингмар. Става уж случайно, на улицата, но се оказва съдбовна случайност. Ингмар забелязва приликата между двете и веднага му хрумва да я "употреби" в един от следващите си филми. Освен това харесва Лив от пръв поглед. Първа го забелязва Биби. Тя е дотолкова прозорлива и свободомислеща, че без женска злоба обръща вниманието на Лив към Ингмар - казва й, че той съвсем очевидно я иска "не само за актриса".
Самата Лив не е така уверена. Тя не може да разбере странния човек, който се държи с нея хладно и дори навъсено, а всъщност според другите я харесва?
Започват снимките на филма "Персона", в който играят двете приятелки. Лив продължава да не проумява поведението на Ингмар. Докато една нощ на плажа той не й казва в прав текст:
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
"Миналата нощ сънувах как завинаги ще бъдем заедно."
Пророчество, или думи, продиктувани от един амбициозен мъж и непреодолимото му страстно желание да сбъдне любовта си на всяка цена, изрича тогава Бергман?
Може би всичко това едновременно? Страстта изпепелява и двамата. От онзи момент нататък, когато стават любовници, връзката им става изцяло подчинена на неговата воля и ревността му. Бергман купува къщата на морето, където са снимките, и я превръща в затвор за Лив. В книгата си тя описва, че е имала право на един-единствен "свободен" ден да се види с други хора, но с... "вечерен час". Лив Улман не се срамува да признае писмено, че и до днес, когато вече Ингмар не е този свят, тя продължава да се прибира "навреме", въпреки че осъзнава, че той няма как да й телефонира.
Връзката им трае плътно 5 години, през които никой от тях нито веднъж не проговаря за брак. Дори раждането на дъщеря им Лин не отваря тази тема. Лив има други брачни партньори, но Ингмар успява да се превърне в константна величина в живота й. И след раздялата им, той единствен има привилегията да й звъни късно нощем и двамата да водят с часове разговори за всичко, което ги вълнува. До смъртта на Ингмар, те имат зад гърба си цели 4 десетилетия, в които вече са преживели всичко в една връзка, но нито едно от преживяното не се оказва по-силно от самата нея, за да я прекъсне. Лив не му се сърди дори когато жестокостта на Ингмар би накарала всяка друга жена да го напусне завинаги. Не и Лив.
В пристъпи на ревност Ингмар ставал повече от жесток. Понякога й отмъщавал с "роля". За да удовлетвори ревността си, променял актьорските й задачи с истински наказания. Примерно, карал Лив да да застане толкова близо до огъня, докато я снимат, че рискът да се "опече" да е повече от реален; или пък, обратното - оставил я да замръзне от студ в лодката, докато снимали "Срамът". Огън и лед - такива са изблиците на трудния му характер. Любовта им постоянно е в плен на неговите настроения, лутащи се между плюса и минуса на амбивалентната му природа. Ревността на Ингмар не знаела граници - не се интересувала дори от приличието. Понякога режисьорът буквално избеснявал, сърдит на Лив, или на собствената си неспособност да се справи с чувствата си? Но всички свидетели на гневните му изблици били наясно, че проявите на "омраза" към Лив са всъщност мимикрия на огромната му любов.
Ингмар Бергман и Лив Улман / Снимка: Getty Images/ Guliver Photos
Най-красиво и единствено безметежно било първото им лято заедно - в къщата на остров Форьо. "Все едно съществувах, обгърната от мека завеса от слънчева светлина, копнеж и щастие. Никое друго лято не може да се сравни с онова лято.", пише Лив Улман в книгата си.
Скоро, обаче, картината на отношенията им напълно се променя:
"Скоро започнаха проявите му на ревност, която на моменти беше агресивна и не познаваща граници."
Ингмар е силна личност, свикнала да налага настроенията, чувствата и волята си на околните. Но Лив се оказва по-силна от него. Тя само привидно приема постоянните му непредвидими метаморфози. Вътре в себе си му остава вярна, но не оставя чувствата да надделеят над разума й. След 5-годишната им бурна връзка, именно тя първа взима решението да се разделят. Раздялата им е също толкова нетипична, колкото и връзката им. Защото те всъщност изобщо не се разделят в мислите си един за друг. Те продължават да се търсят и да разговарят - никой от двамата не желае да прекъсне тази "пъпна връв" на съдбата, която ги е свързала завинаги. Лив се опитва да постави връзката им в нов "коловоз", но Ингмар само привидно приема правилата, и всичко си остава по старому - една любов, която прилича на наркотик в кръвта и чиято абстиненция е повече от болезнена и за двамата. Ингмар осъзнава, че трябва да се научи да обуздава избухливия си нрав, ако не иска да загуби Лив завинаги, но не може да се справи с чувствата си. Лив пък може би го обича именно такъв и "въпреки"... Според биографите на двамата, именно когато страстта им отстъпва място на приятелството помежду им, тяхната любовна връзка достига своята истинска дълбочина.
"Ингмар обичаше да си говорим по телефона. Понякога, на връщане от представление, например, зарязвах колата още на пътя и тичах паникьосана към къщи, защото знаех, че той ще звънне точно в десет и половина. Трябваше да вдигна на всяка цена, иначе лошо ми се пишеше. И до ден днешен бързам да се прибера навреме - навик, който, предполагам, ми е останал от онова време."
Гениалният швед присъства под различни форми в живота на Лив Улман. Той е режисьорът, любовникът, любимият, насилникът, бащата на детето й, приятелят. Той някакси е поел всички роли, необходими на Лив, за да бъде тя влюбена във всяко едно от превъплъщенията му за цял живот. Ингмар Бергман е нейният "враг и Бог", както сполучливо се изразява един кинокритик, и допълва: "Бергман остава като наркотик в кръвта на Лив, и също като наркотик превръща любовта им в зависимост завинаги!"
В едно интервю за 80-годишнината си Лив Улман не пропуска да проговори за Ингмар Бергман: "Понякога ме обхваща странно чувство. Успях да направя много неща в живота си и без Ингмар: играх на театрална сцена, писах книги и години наред работих за каузата на бежанците. Обаче през цялото това време го носех на гърба си като багаж, с който така и не можах да се разделя. Въпреки че отдавна вече го няма, продължавам да го ценя и да го обичам. Веднъж ми каза: "Лив, ти си моята Страдивариус". Това е най-големият комплимент, който някога съм получавала в живота си."
Ингмар Бергман остава неотменна част не само от личната, но и от творческата биография на една от най-големите актриси на нашето време. Лив Улман става известна с главните си роли в поредица негови филми: "Персона" (1966), "Часът на вълците" (1968), "Срамът" (1968), "Шепот и викове" (1972), "Сцени от един семеен живот" (1973), "Есенна соната" (1978). От началото на 1990-те години актрисата и режисира няколко филма, сред които филмът "Trolösa" е по сценарий на Ингмар Бергман.
Каква е тяхната връзка, в крайна сметка? Как могат да бъдат окачествени тези сложни отношения помежду им? - Както обикновено, за сложните неща винаги има един прост отговор, и в този случай верният отговор е: ЛЮБОВ!
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}