Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Жените в архитектурата на ХХ век

ЖЕНИ И ПРОФЕСИИ

Жените в архитектурата на ХХ век

Изложбата "Госпожо архитект, Frau Architekt" се открива на 4 юли в Градската градина

Гьоте-институт България и Фондация "Български архитектурен модернизъм" Ви канят на изложбата "Госпожо архитект,", която се реализира на открито в Градската градина в София между 4 и 18 юли 2022 г.

Още

Лицата на 40 жени, променили България - в галерия "Ракурси"

Лицата на 40 жени, променили България - в галерия "Ракурси"

Преди повече от 100 години жените по света стъпват на територията на едно от най-предизвикателните изкуства - архитектурата. Територия - отчасти прогресивна и революционна, но и до голяма степен - консервативна и ограничена. Там, където специалистът трябва да знае какво е красота и как тя да бъде интегрирана във функционалността. Поле, в което съревнованието може да бъде наистина хилядолетно.

Преди да навлязат в него, обаче, жените в Европа първо трябва да отвоюват правото си на образование, а после и дипломите си. Но със завършване на висшите училища трудностите за тях съвсем не приключват. Те тепърва трябва да се утвърдят в сфера, изпълнена не само с предразсъдъците на инвеститори и колеги, а и с финансови ограничения и естетически рамки.

Първата половина на ХХ век в България е време, в което жените изпълняват повече ролята на домакини и помощници на мъжете, отколкото ролята на професионалистки и личности с положение в сферата на труда. Въпреки трудностите в едно крайно стереотипно общество на половите роли, в полето на архитектурата се оказва, че има много жени, успяли да надвият битуващите клишета. 

Самото заглавие "Госпожо архитект," предлага посока за мислене на архитектурата през пола, който в годините, в които представителките тук са работили, е бил от голямо значение. Обръщението "госпожо" в една предимно мъжка професия е било поле, в което жените архитектки са повели борба за установяване на нови норми. Освен в модернистичните си проекти в строителството, и такива, които дефинират мястото на жените по различен от общоприетия начин.

Изложбата "Госпожо архитект," представя именно тях. Това са двадесет любопитни портрета на жени, които имат своя принос за архитектурата на XX век в два различни контекста - германският и българският. 

Още

Жените в българското кино през погледа на Боряна Росса

Жените в българското кино през погледа на Боряна Росса

Първата част на изожбата се фокусира върху германската реалност и е плод на труда на Германския архитектурен музей oт Франкфурт на Майн.

А втората е съвсем логичното родно допълнение към темата, съставена от Фондация "Български архитектурен модернизъм" - организация, която през последните години има изключителен принос за популяризирането на добрите архитектурни примери от междувоенния период у нас.

В българската част на изложбата времевите граници очертават междувоенния период, за да се проследят основополагащите стъпки на българките, които в много ранен етап навлизат активно в тази изключително "мъжка" професия. Както повечето студенти от България от началото на века и жените избират да учат в Германия.

Аналогично на историята, белязана от разломи, изложбата маркира различни детайли от широкия социален, обществен и политически спектър от живота на важните архитектки и за двете държави. Понякога те са пионерки, вдъхновени от модернизма или социалните движения, друг път - убедени феминистки, а все по-често и успешни предприемачи.

Съдържанието на изложбата насочва поглед върху работата и личността на архитектки като Виктория Англеова-Винарова, Елена Варакаджиева-Скордева, Надежда Нанчева, Тодора/Ричка Кръстанова, Мара Захариева, Мария Сапарева, Германа Фоке-Генова и Райна Дамянова. По-значимите имена по германски паралел пък са: Маргарете Шюте-Лихоцки, Верена Дитрих, Мари Фромер, Люси Хилебранд, Ирис Дулин-Грунд, Лоте Щам-Бесе, Вера Мейер-Валдек, Мерете Матерн, Ингеборг Кулер и Емили Винкелман.

Още

Изложбата "Тоталпроект" търси идеалния град

Изложбата "Тоталпроект" търси идеалния град

В представените имена виждаме една богата история на жени в сфера, която в този период е била предимно мъжка. Въпреки трудностите и стереотипите, налагани от обществото, благодарение на изложбата ще видим, че до голяма степен женското движение в архитектурата е влиятелно, но до голяма степен непознато днес. По този начин чрез нея можем да открием нови характеристики освен на времето, културата и архитектурата на модернизма, също така и отличителни подходи, които са оказали влияние върху културното ни наследство. 

Въпреки културните стереотипи по отношение на ролята на жените, Ричка Кръстанова например става преподавателка в новооткрития технически униветситет - Държавната политехника. 

Райна Дамянова, която е родена през 1909 г. била архитетката, влюбена в туризма. Тя е сред огромния брой български студенти в Берлинското висше техническо училище в годините между двете световни войни. 

В годините между двете световни войни идеята за прекарване на свободното време на спокойни места сред природата и чистия въздух, извън големите градове, достига своя връх. В този дух арх. Дамянова проектира частни вили в различни места на България: на Молов в Банкя, на Тома Мурда - ров край Варна, на инж. Левтеров, съп - ритежателска вила в Костенец и много други.

Германа Фоке-Генова е интериорна дизайнерка, която е родена в Чехословакия и е завършила архитектура в Мюнхен. Тя е проектирала редица интериорни решения на вили и апартаменти, пропити с духа на модернизма. След 1944 г. продължава да упражнява активно професията си и да развива идеите си.  

През 60-те години разработва модулна система, приложена за първи път в България, за обзавеждане на дневни стаи.

Гранддамата на българската архитектура

Виктория Ангелова-Винарова е една от най-изявените жени в своята област. Тя следва архитектура първо във Виена, а след това в Дрезден. Тя е автор на едно от най-високите постижения на модернизма в страната - сградата на Морското казино в Бургас. 

Още

"Хумболт Форум" в Берлин: Там, където науката среща изкуството

"Хумболт Форум" в Берлин: Там, където науката среща изкуството

Изложбата е богато илюстрована с различни архивни материали - портретни снимки, проекти, чертани на ръка, планове, скици, декоративни рисунки и др. За съжаление, опитът доказва, че в общия случай германските архиви са богати на информация, но българските или са непълни, или непроучени.

Германската част от изложбата вече е обиколила няколко европейски държави, а българският принос по темата е опит за допълване на общата картина в Европа. С тази градска инициатива бихме искали да дадем поле за разнообразни въпроси и паралели между българската и германската реалност за жените в архитектурата.

Ще се срещнете например с Маргарете Шюте-Лихоцки, която е архитектката на Новия Франкфурт. Тази жена повече от всеки друг е олицетворение на настъпването на модерната ера в архитектурата и новите ѝ естетически хоризонти.  През 1915 г. тя става първата жена, която учи архитектура в Училището за приложни изкуства във Виена. След Първата световна война осъзнава тежката жилищна криза и до края на живота си се занимава с проектиране на домове за социално непривилегированите членове на обществото.

През 1926 г. Ернст Май включва Маргарете в програмата "Нов Франкфурт", за да стане част от отдела за типово строителство. Там тя проектира кухни, обществени перални и апартаменти за необвързани работещи жени. Нейна запазена марка става кухнята "Франкфурт", която е предшественик на всички модерни кухни, като спестява време и оптимизира движението на "Новата жена", и е вградена в 10 000 апартамента. Плановете на Маргарете за детски градини, проектирани като павилиони и разработени от стандартизирани части, се радват на по-малко интерес.

Lady of Steel

Изложбата ще ви срещне и с Верена Дитрих, също убедена феминистка. Верена е наричана и Дамата от стомана. Отдадена феминистка, тя смята себе си за лидерка на жените архитектки, борещи се да намерят своето място в професията. Родена е през 1941 г.

След 1975 г. е част от екипите на различни архитектурни студиа в Кьолн, в които работят предимно мъже - Верена Дитрих определя този период като своите "несвободни години". Там тя се сблъсква със съпротивата на колегите си, според които жените не са добре дошли в архитектурата.

Още

Скандал за антисемитизъм на изложението за съвременно изкуство Documenta

Скандал за антисемитизъм на изложението за съвременно изкуство Documenta

Социално ангажираната архитектка Люси Хилебранд с трагична съдба по време на Третия Райх заради еврейския си произход създава пространства, които да помагат на различни социални групи от хора - прави жилища за студенти, църква за емигранти и пространства за деца и младежи. Пространствата, които създава дават усещане преди всичко за сигурност и ясна ориентация - това, което е най-практично за нуждаещите се от тях. 

Ще разберете също коя е Марете Матерн, наричана Визионерката, която има изключително изобретателни проекти, които изглеждат повече като артистични намеси в градска среда. Тя искала да раздвижи драматичната и негостоприемна атмосфера в градовете в Западна Германия в следвоенните години. Заради своята ексцентричност, повечето от проектите ѝ останали нереализирани. 

Още

Литературните маршрути през есента започват с разходка за жените писателки и политиката

Литературните маршрути през есента започват с разходка за жените писателки и политиката

Какви линии могат да се проследят между различните социални и житейски обстоятелства? Кое е сходното и различното в отделните държави? Какво мотивира жените и какви са предпоставките за тяхното развитие - воля, семейна среда, висок социален произход или добре развита обществена среда? В "революционния аспект" за българския контекст бихме се запитали и каква дързост имат българките, за да заминат сами в чужбина само 30 години след като държавата им е придобила самостоятелност, но обществото е все така пристранстно към патриархалните порядки?

Екипът на изложбата е напълно наясно, че въпросите са многозначни, а отговорите може би все още са в процес на обществено преработване и осмисляне. Именно заради това избрахме да поставим пунктуационна закачка в заглавието на българската изложба, с която да оставим една недостатъчно проучена тема отворена.

Можете да се срещнете с авторите на българската част на изложбата на 4 юли от 18:30 часа на символичното откриване в Градската градина. То ще бъде придружено от архитектурна разходка из центъра на София, водена от Васил Макаринов и Теодор Караколев. Втората такава инициатива ще се проведе на 9 юли от 10:30 часа с отправна точка на тръгване - Гьоте-институт България, ул. "Будапеща" 1.

Екип на изложбата:

Куратори и автори на българската част
Фондация "Български архитектурен модернизъм" - Васил Макаринов, Теодор Караколев

Адаптация и дизайн на българската част на изложбата
Никол Дечева

Организатор и редактор
Елизабета Зайкова, Културна програма, Гьоте-институт България

Адаптирано за Гьоте-институт България.

Със съдействието на Столична община.

Още

"Виолета" на Исабел Алиенде: Силата на жените в размирни времена (откъс)

"Виолета" на Исабел Алиенде: Силата на жените в размирни времена (откъс)

Още

Отиде си писателката Науал ел Саадауи - символ на еманципацията на жените в арабския свят

Отиде си писателката Науал ел Саадауи - символ на еманципацията на жените в арабския свят

Още

Проф. Миглена Николчина: Феминизмът не е постигнал целите си

Проф. Миглена Николчина: Феминизмът не е постигнал целите си

Още

Доля Гавански разказва неразказаната история на жените в Русия

Доля Гавански разказва неразказаната история на жените в Русия

Още

Нежната бунтарка Вирджиния Улф: Езикът е вино върху устните

Нежната бунтарка Вирджиния Улф: Езикът е вино върху устните

Още

"Вторият пол" - епохалният труд на Симон дьо Бовоар (откъс)

"Вторият пол" - епохалният труд на Симон дьо Бовоар (откъс)

 

 

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Катедралата "Нотр Дам" в Париж ще бъде отворена отново през 2024 г., както е планирано

Следва трети етап на външна реконструкция на катедралата, последвано от благоустрояване на площада, за което отговаря кметството на Париж

Експерти: Трябват законови промени за опазването на културното наследство

Специалисти се обединиха около мнението, че се налагат законодателни промени в областта на опазването на културното наследство. Това се случи по време на кръгла маса, посветена на проблемите и законодателството в сферата

Министерството на културата ще отпусне 388 хиляди за отваряне на Бузлуджа за посетители

"Целта ни е да се води този диалог, а не да се крие какво се е случило в миналото", отбеляза тя. Целият Източен блок има подобно наследство, посочи арх. Дора Иванова

Изложбата "Тоталпроект" търси идеалния град

Първата архитектурна изложба в Белия куб на РЦСИ Топлоцентрала ще бъде открита на 29 юни и ще остане в галерията до 21 август 2022 г.

Министър Атанас Атанасов и посланик Херо Мустафа откриха обновената Тракийска гробница при Свещари

Културният обект е реновиран по проект "Свещари в нова светлина". Проектът е реализиран с подкрепата на американския Посланически фонд за опазване на културното наследство - Ambassador"s Fund For Cultural Preservation

Дворец, строен 226 години, е новият дом на португалското кралско съкровище

Публиката се стече на очакваното откриване на музея в двореца Ажуда в Лисабон, привлечена от значимостта на колекцията - над 1000 предмета, някои от които изложени за първи път, включително бижутата на португалската корона