Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Жените в българското кино през погледа на Боряна Росса

КИНО И ПОЛ

Жените в българското кино през погледа на Боряна Росса

В самостоятелния си проект под формата на видео инсталация художничката съчетава интервюта с единадесет жени от различни професии, които анализират женските образи в шест български филма от периода 1945-2019 г.: "Вълчицата" (1965), "Отклонение" (1967), "Понеделник сутрин" (1968), "Последната дума" (1972), "Шивачки" (2007) и "Воевода" (2017)

За да се потопят зрителите в съдържанието на филмите, авторката създава анимация от рисунки, някои от които представени в галерията, оформяйки я като тематична среда. Проектът е придружен и от компилация от интервюта с известни кинодейци по темата за пола

През юли галерията на Гьоте-институт ще представи мащабен художествен и изследователски проект на Боряна Росса, разглеждащ образа и ролята на жените в българското кино. Като продължение на изложбата ще се проведе и "кино клуб", на който публиката ще може да гледа и обсъжда откъси от филми заедно с художничката и други гости.

ОТКЛОНЕНИЕ: Жените в българското кино

Проект на Боряна Росса
09.07. - 30.07.2021
Откриване: 09.07., 18:30 ч.
Гьоте-институт България

Кино клуб "Отклонение" с Боряна Росса

Среща с художничката, прожекция на откъси от филми и дискусия
13.07.2021, 18:30 ч.
Гьоте-институт България
Вход свободен
с предварителна регистрация тук

Актуалният артистичен и изследователски проект "Отклонение: Жените в българското кино" на художничката Боряна Росса ще бъде показан в галерията на Гьоте-институт с откриване на 9-ти юли. Изложбата ще представи за първи път в цялост проекта, по който Росса работи от вече няколко години.

През юли галерията на Гьоте-институт ще представи мащабен художествен и изследователски проект на Боряна Росса, разглеждащ образа и ролята на жените в българското кино. Като продължение на изложбата ще се проведе и "кино клуб", на който публиката ще може да гледа и обсъжда откъси от филми заедно с художничката и други гости.

В самостоятелния си проект под формата на видео инсталация художничката съчетава интервюта с единадесет жени от различни професии, които анализират женските образи в шест български филма от периода 1945-2019 г.: "Вълчицата" (1965), "Отклонение" (1967), "Понеделник сутрин" (1968), "Последната дума" (1972), "Шивачки" (2007) и "Воевода" (2017).

Още

Адела Пеева: Мълчанието с достойнство на Ирина и Христо Пискови е еталон за творческа съвест

Адела Пеева: Мълчанието с достойнство на Ирина и Христо Пискови е еталон за творческа съвест

За да се потопят зрителите в съдържанието на филмите, авторката създава анимация от рисунки, някои от които представени в галерията, оформяйки я като тематична среда. Проектът е придружен и от компилация от интервюта с известни кинодейци по темата за пола в тяхното творчество, проведени през 2008 г. във връзка с академично изследване на Боряна Росса по темата.

С проекта си Боряна Росса проследява историята на развитието на женските образи в българското кино, обществените проблеми, които отразяват или критикуват, както и ролевите модели, които пропагандират през погледа на съвременни жени от различни поколения. Извън това на повърхността изплуват въпроси за регреса в някои области на женската еманципираност у нас, който особено след средата на 90-те години започва да се усеща все по-осезаемо. Не на последно място проектът повтаря тезата, че правата на жените не са даденост, а са извоювани от други жени и мъже.

Още

Пепа Николова - чепатият бохем на българското кино

Пепа Николова - чепатият бохем на българското кино

В допълнение към изложбата зрителите ще имт възможност да се включат и в тематичен кино клуб на 13-ти юли, в рамките на който Боряна Росса ще представи проекта си, ще покаже откъси от избрани филми и ще дискутира с публиката. За участие в кино клуба е необходимо предварително да запазите място тук.

Проектът е реализиран с подкрепата на New York Foundation for the Arts и на Български фонд за жените. Части от него са представяни в групоава изложба "Всичко (ни) е наред" в галерия Credo Bonum през 2020 г.

Повече за проектите на Боряна Росса можете да откриете на: http://boryanarossa.com/bg/.

Още

Жените-режисьори в мъжкия свят на българското кино

Жените-режисьори в мъжкия свят на българското кино

Още

Адела Пеева изтегля своя филм "Да живее България" от програмата на събитие

Адела Пеева изтегля своя филм "Да живее България" от програмата на събитие

Още

Адела Пеева  в един "Особен поглед" и зов за адекватност

Адела Пеева в един "Особен поглед" и зов за адекватност

Още

Адела Пеева за „Да живее България“: „Целта ми беше да направя снимка в дълбочина на обществото ни”

Адела Пеева за „Да живее България“: „Целта ми беше да направя снимка в дълбочина на обществото ни”

Още

Доля Гавански разказва неразказаната история на жените в Русия

Доля Гавански разказва неразказаната история на жените в Русия

Още

Проф. Миглена Николчина: Феминизмът не е постигнал целите си

Проф. Миглена Николчина: Феминизмът не е постигнал целите си

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Кинопанорама на Иван Андонов и избрани български филми

Тя се организира от Националния филмов център и Сити Марк Център

Иран забрани прожекцията на иранския филм "Братята на Лейла"

Филмът се съревноваваше за Златна палма на кинофестивала в Кан

Документалният филм "Останалите. Снимки от една война" на Бойко Василев по БНТ 1

Разказът като "машина на времето", която свързва миналото и днешният ден, ще бъде излъчен в сряда от 22:00 ч.

Джефри Ръш ще бъде почетен от кинофестивала в Карлови Вари

Ръш, който е на 70 години, е носител на награда "Оскар" за най-добър актьор за ролята си в "Блясък" от 1996 г.

Българо-японският филм „Снимка с Юки“ беше представен на „Дните на европейското кино“ в Токио

Българо-японският игрален филм "Снимка с Юки" (2019 г., режисьор Лъчезар Аврамов) беше представен в Токио в рамките на фестивала "Дни на европейското кино"

"Жената, която уши знамето" - танцов филм изследва постиженията на жените в българската история

Филмът изследва идеята за жените като протагонисти в обществото и в историята през призмата на модата и съвременния танц