Големият композитор Митко Щерев, който е знакова фигура в българската поп музика, на 28 януари навърши 71 години. Той е и аранжор и пианист.

През 1974 г. създава култовата група "Диана Експрес". Сред най-големите им евъргрийни са "Утре", "Душа", "Блус за двама" и "Наследство". Щерев е автор и на редица хитове на Лили Иванова, Емил Димитров, Васил Найденов, Мими Иванова, Маргарита Хранова и др. Негово дело са и едни от най-красивите мелодии в българското кино - "Осъдени души", "Адаптация", "Комбина", "Дубльорът", "Ла донна е мобиле"... През 1996 г. Съюзът на филмовите дейци в България го избира за филмов композитор на столетието. Миналата година получи "Златен век" огърлие, най-високото отличие на Министерство на културата по случай 24 май.

Представяме 3 истории на композитора за Impressio.

I
Често си задавам въпроса: Кой е Митко Щерев?

На концерт на Тони Димитрова (Снимка: BulFoto)

Често си задавам въпроса: Кой е Митко Щерев? И в книгата за живота ми "Забравих си часовника на пианото" описвам два странни случая, които недвусмислено показват, че и тогава не съм знаел кой съм. Със сигурност знам, че Господ ми е дал талант за музика и се занимавам с това, за което никога не мога да му се отплатя, както и че се казвам Митко Щерев. Със сигурност се чувствам прекрасно, когато идват хора при мен и ми обясняват, че любимата им песен е еди коя си, а тя е написана преди 40 години. Но като се замисля през какви перипетии, радостти, скърби, възходи и падения премина животът ми до сега, продължавам да се питам: "Наистина ли преживях всичко това"?

Последната година в музикалното училище свирех в най-модерното заведение в Пловдив по това време. Дойде бас китаристът на Емил Димитров - Жоро Гърка - много красив млад мъж. Слушал ме дълго време как свиря, дойде при мене и ми предложи да отида в "Синьо-белите".

Митко Щерев и Емил Димитров през 1972 г.

След като научих репертоара и тръгнахме на турне, видях нещо, което не бях виждал дотогава. След концертите, половината от публиката стоеше навън и чакаше Емил да го види, да го пипне! Той беше супер звезда! Не смееше да излиза по улиците, защото половината град вървеше подир него. Имаше страхотни хитове - примерно "Писмо до мама", на която като паднеше на колене накрая, ревеше цялата зала, оркестърът, и аз също! Отидох от ученическата скамейка при Емил и това беше страхотен късмет за мен. Той получаваше от Франция всичко най-ново и понеже аз му правех аранжиментите, прослушвахме плочите и той ми обясняваше - ето, така се прави, така се прави... Емил ми показа как се прави шлагер, как се прави хит. Виждал съм го как композира.

II
Имам слабост към "Душа" и "Молитва за дъжд"

Митко Щерев с Илия Ангелов и съпругата му Таня (Снимка: BulFoto)

В тeзи мои песни си позволих да екпериментирам както в мелодията, така и в аранжимента. А това е много рисковано за един композитор и аранжьор. Обикновено от 10 експеримента само един успява. Затова харесвам тези две песни. Има песни, които са ме изненадали с успеха си. Изненада ме успехът на песента, която написах за сериала "Адаптация", и която после остана позната с това заглавие. Спомням си, че Въло Радев из-рично ми каза песента да е дълга 2 минути и 15 секунди и аз направих точно толкова. Тогава, през 1976 г. се стремях да пиша и аранжирам песни по най-модерните стандарти.

Композирах "Адаптация" по уникалното стихотворение на Иван Пейчев и когато я записахме с "Диана Експрес" и Васил Найденов, той тогава беше вокален солист на групата, си казах: "Тази песен е доста тривиална, и записана по този начин е добра за филма, но като поп песен за нищо не става!".

Втората песен, която ме изненада е "Балада за Пловдив". Нейната история е следната. Изпратиха ми великолепния текст на кубинският поет Николас Гилен от Пловдивския радио център. Песента им трябваше за един документален филм, посветен на стария град в Пловдив. Записахме я в студиото на радиото в Пловдив отново с Васил Найденов, двама китаристи, две цигурки и виолончело. Записът беше моно и с много лошо качество. Тогава ми предстоеше лятно турне с "Диана Експрес" и хич не ми беше до това да си задавам въпроса добре ли стана песнета, или зле. После, във вихъра на концертите много я бързо забравих. Година след това някой донесъл песента в София и БНР започна да я излъчва, при това много често. И третата е "Наследство" или както много наши фенове са я кръстили "Две праскови и две череши". Нейната история започва доста по-късно - през 1984 година. Записахме я за албума "Диана Експрес 5". Не я харесаха нито в радиото, нито феновете ни. Девет години по-късно, през 1993 година, аз продуцирах записите на 14 наши хитове, които записахме в "Балкантон" и издадохме на диск "30 години Диана Експрес -най-доброто". Тогава записах наново "Наследство" като свалих доста темпото от оригинала и подсилих елементите на стила "реге". И стана чудо! В продължение на 10 години "Блус за двама" и "Наследство" бяха задължителни във всяка българска дискотека.

III
Аз запознах Емил със съпругата му Мариета

През 2016 г. министърът на културата Вежди Рашидов награди композитора със "Златен век" огърлие и грамота за неговия принос в развитието на българската култура и духовност (Снимка: BulFoto)

Мариета пътуваше на едно цяло турне с нас заради Емил. Преди да се познават! Тя беше толкова красива, че мъж като я види, изгубваше ума и дума! Пътуваше на собствени разноски с влака. Отсядаше в хотела, вземаше си стая и идваше на концертите. В ресторанта сядаше на съседна маса до нас. Пръсна много пари, беше се побъркала по Емил! Той много ме слушаше - аз му сядах от едната му страна, Васил - от другата.

Един път, във Велико Търново беше, го питам: "Емиле, ще направиш ли нещо за мен?" "Какво?" Казвам му: "Тук има една наша фенка! Дай да я сложим на нашата маса тази вечер, това за нея ще бъде върхът!" А аз съм я предупредил. Казах й: "Мариета, чакаш във фоайето, ако се уреди работата, идвам и те взимам!". И... Емил ми отговори: "Добре!" Това става след ресторанта. После отидохме в стаите да се преоблечем и ще ходим на бар. Вземам Мариета и влизаме. Давам й моето място - до Емил.

Мариета Гьошева (вдясно) кумува на сватбата на Митко Щерев (Снимка: Личен архив)

В интерес на истината, той като я видя, му падна шапката! Не беше я забелязал до този момент - беше късоглед и не виждаше! Никога не забелязваше какво става в залата - пееше с лещи. Васил се майтапеше по въпроса, викаше: "Не му обръщай внимание, той нищо не вижда в публиката, всичко е черно за него!"... Но като видя Мариета, се хипнотизира, не се откъсна от нея.

Валерия Калчева