ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ОПЕРАТА
Последните години на Доницети преминали в жестока агония от болестта
175 години от смъртта на големия италиански композитор
Автор : / 6538 Прочита 0 Коментара
Колаж: Петя Александрова/Dir.bgДоменико Гаетано Мария Доницети е един от най-талантливите италиански композитори на 19-и век, и както го определят много музиковеди - "странна птица". Известно е, че забранявал на родителите си да присъстват на премиерите на оперите му, а също така държал в тайна от тях брака си с Вирджиния Васели.
Гаетано Доницети (1797 - 1848), Снимка: Getty Images
Сред другите му странности изтъкват и тази, че не искал музикален инструмент в дома си. Никога не си купил инструмент. Понякога имал нелепи настроения и точно в такова за пръв път срещнал съперника си Белини в Неапол през 1822-ра година. Всъщност, макар и в конкуренция един с друг, Белини и Доницети изградили трайни отношения на взаимно уважение.
Когато научава за смъртта на Белини през 1835-а година, Доницети бил в разгара на репетициите на операта си "Lucia di Lammermoor". Покрусен от новината зарязал всичко, затворил се в кабинета си и написал реквием в памет на Белини.
Сцена от операта "Лучия де Ламермур" / Източник: Държавна опера - Стара Загора
Доницети композирал много бързо. Всичките си 75 опери написал в период от 12 години. Комичната му опера "Любовен елексир" е цитирана като най-бързо написаната оперна творба - сътворил я само за 15 дни. Парадоксално, тя е и най-популярната му творба. Следваща в класацията по бързина на създаването си, е споменатата вече "Лучия де Ламермур", която Доницети написал за шест седмици. Тя следва първата не само по бързина на написването, но и по популярност. Следват ги "Фаворитката" (1840) и "Дон Паскуале" (1834), и не по-малко известните "Дъщерята на полка", "Фаворитката", "Линда ди Шамуни" и др.
Гаетано Доницети е роден на 29-и ноември 1797-а година в бедно семейство в Бергамо. Детството му преминало в живописна местност, но в къща от две тъмни стаи. Бил най-малкото дете в семейството. Сестрите му работели като шивачки. Родът нямал никакви музикални традиции, но и по-големият брат на Гаетано - Джузепе Доницети, става музикант. Дори бил поканен за придворен музикант в Османската империя.
Малкият Гаетано първо станал хорист в градската катедрала, където диригент бил не кой и да е, а немският композитор Йохан Симон Майер. Именно той през 1815-а година изпраща Гаетано с препоръчителни писма в Музикалния лицей в Болоня при отец Станислао Матеи, известен като учител на Росини.
Италианският композитор Гаетано Доницети (1797 - 1848), около 1835 г. / Снимка: Getty Images
Доницети пробвал композиране още като младеж, но след лицея се връща в родния Бергамо и не след дълго се записва като наемен войник в един австрийски полк. Когато през 1818-а година полкът бил изпратен във Венеция, именно там Доницети написва първата си опера — "Енрико Боргоня" и я предлага на театралното ръководство. Театърът я включва в репертоара си и я поставя.
Операта била посрещната с голям интерес от публиката.
Шарж на Доницети, оригинална публикация: People Disc - HJ0241 / Снимка: Getty Images
С полка в Мантуа Доницети написва четвъртата си опера - "Зораида от Гранада", поставена в Римския оперен театър. За късмет я гледал един известен импресарио - Доменико Барбая, който поканил Доницети да се премести в Неапол. Доницети напуска военната служба и заминава за Неапол, където живее 16 години.
Там става директор на царските театри.
Първата творба, в която блесва талантът му на композитор е "Ана Болейн" (1830). С нея Доницети си спечелва име на композитор, когото сравняват с Белини. Но операта, която го изстрелва към върха е "Любовен еликсир". Написана през 1832-ра година, тази опера остава сред вечните световни оперни шедьоври.
Скоро след нея идва нов зашеметяващ успех - на операта "Лучия де Ламермур", често сравнявана по популярност с "Норма" на Белини.
Гаетано Доницети (1797-1848), Снимка: Getty Images
През 1838-а година, разочарован от цензорите в Неапол, Доницети заминава за Париж. Оперите му вече се поставят в цяла Европа и го канят на работа от различни оперни театри. Доницети приема да стане хофкапелмайстър и съдебен композитор на австрийския император във Виена. По-късно твори в Рим и Милано.
Доницети е композирал около 75 опери, 16 симфонии, 19 струнни квартета, 193 песни, 45 дуета, 3 оратории, 28 кантати и много инструментални концерти и сонати.
Гаетано Доницети (1797 - 1848), Снимка: Getty Images
Бил ли е щастлив на върха на славата си? - Не. В личния си живот Доницети преживял жестоки моменти - и трите му деца от Вирджиния Васели умрели при раждането. Двамата сключват брак на 1-ви юни 1828-а година. Вирджиния била сестра на неговия приятел Антонио, който ги запознал, когато девойката била едва на 13.
Доницети имал сложни отношения с родителите си, но преживял тежко смъртта им. Година след кончината им, загубил и жена си. Вирджиния умряла от холера.
Към 1843-та година самият Доницети започнал да забелязва първите симптоми на сифилиса. Две години по-късно бил изпратен на лечение в Париж. В болницата го посетил Верди. След лекарски консулт се взело решение да бъде върнат в Бергамо. Много скоро след това започват първите налудни състояния и нервни кризи от увредата на мозъка му. Последната му опера е "Катарина Карнаро" (1844), след която Доницети престава да пише.
След агония в продължение на няколко години, Доницети умира на 8-и април 1848-а година в родния си град Бергамо, в дома на знатното семейство Скоти, и бил погребан в базиликата "Санта Мариа Маджиоре", до гроба на своя първи учител - Йохан Майер.
Музиката на Доницети, обаче, продължава да живее. Характерното в неговите опери е разкошът - съчетанието от изразителни мелодии и театрален ефект.
Доницети е изключителен мелодик и отлично запознат с магията на театъра.
Еми МАРИЯНСКА