ЛИТЕРАТУРНИ ОТЛИЧНИЦИ
Норвежецът Юн Фосе спечели Нобеловата награда за литература
Норвежкият автор е отличен "за новаторски пиеси и проза, които дават гласност на неизказаното"
Редактор : / 1628 Прочита 1 Коментара
Норвежецът Юн Фосе е лауреатът на Нобеловата награда за литература за 2023 г. Снимка: АП/БТА
Норвежецът Юн Фосе е лауреатът на Нобеловата награда за литература за 2023 г.
Решението на Шведската академия обяви постоянният й секретар Матс Ман в излъчване на живо на сайта на Нобеловите награди nobelprize.org.
Норвежкият автор е отличен "за новаторски пиеси и проза, които дават гласност на неизказаното", съобщава БТА.
Огромното му творчество, написано на норвежки "нинорск" ("нов норвежки" - една от двете официални версии на норвежкия език) и обхващащо различни жанрове, се състои от множество пиеси, романи, стихосбирки, есета, детски книги и преводи.
Днес той е един от най-популярните драматурзи в света, но печели все по-голямо признание и за своята проза.
Норвежецът Юн Фосе е лауреатът на Нобеловата награда за литература за 2023 г. Снимка: АП/БТА
Норвежецът Юн Фосе е лауреатът на Нобеловата награда за литература за 2023 г. Снимка: АП/БТА
Нобеловият лауреат за литература през 2023 г. Юн Фосе каза, че е "изключително развълнуван, дори уплашен", съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.
"Гледам на това като на награда за литература - преди всичко и най-вече литература, която е извън други съображения", каза още норвежкият писател.
Фосе, който е на 64 години, е автор на пиеси, проза и поезия. Той пише на по-малко разпространената официална версия на норвежкия език.
По думите му Нобеловата награда е признание за неговия език и за движението, което го промотира. Тази официална версия на норвежкия е позната като "нов норвежки" и се използва от около 10 процента от населението на Норвегия.
Развива се през 19-и век на основата на регионални диалекти и се превръща в алтернатива на доминиращия датски език. Доминацията на датския е следствие от 400-годишния съюз между Дания и Норвегия.
Норвежецът Юн Фосе е лауреатът на Нобеловата награда за литература за 2023 г. Снимка: АП/БТА
Юн Фосе твори от 40 години и е автор на повече от 20 пиеси, на множество романи, есета, стихосбирки и детски книги. По думите на неговия издател творчеството му е издадено на повече от 40 езика, а постановките по неговите пиеси са над 1000.
Макар да е сред най-популярните автори на пиеси в света, той става разпознаваем най-вече заради прозата си, каза в речта си по повод обявяването на наградата председателят на Нобеловия комитет Андерс Олсон.
Дебютният роман на Фосе "Червено, черно" ("Raudt, svart") излиза през 1983 г. и представлява гневен изблик, засягащ темата за самоубийството. Романът дава тон на по-късните му творби.
Юн Фосе е роден през 1959 г. в Хаугезунд, Западна Норвегия. Европейският му пробив идва с поставената в Париж пиеса "Някой ще дойде" през 1996 г., засягаща темите за изпълненото със страх очакване и oсакатяващата ревност. Фосе редуцира и езиковия израз, и драматичното действие, за да изрази най-силните човешки емоции - тревогата и безсилието в човешкото ежедневие. Способността му да предизвика загуба на ориентация води по един парадоксален начин към по-дълбоко преживяване и в крайна сметка го превръща в голям новатор в съвременния театър.
Норвежецът Юн Фосе е лауреатът на Нобеловата награда за литература за 2023 г. Снимка: АП/БТА
Подобно на своя велик предшественик в литературата, написана на нинорск - Таряй Весос, Фосе съчетава в едно локалното - едновременно географски и лингвистично, и модерните художествени похвати. Фосе е последовател на Самюъл Бекет, Томас Бернхард и Георг Тракл, чиято песимистична гледна точка споделя. Визията му за света обаче не би могла да бъде определена като резултат от нихилистична концепция за света. В творчеството на Фосе има много топлота и хумор, наивност и уязвимост.
Вторият роман на Фосе "Затворена китара" ("Stengd gitar") представлява вариация по една от главните за автора теми - нерешителност в критични моменти. Млада майка се оказва заключена от едната страна на апартамента си, докато бебето й е от другата. Трябва да отиде някъде, за да потърси помощ, но за нея е невъзможно да остави детето си. По един кафкиански начин Фосе ни показва ежедневни ситуации. И този роман е под знака на неговия стилистичен минимализъм, който носи усещане за безпокойство и многозначителност.
Норвежецът Юн Фосе е лауреатът на Нобеловата награда за литература за 2023 г. Снимка: АП/БТА
Тези качества ще се развият в пиесите му, в които той използва силата на паузите и прекъсванията, за да изрази несигурността и да насити съдържанието с повече емоции. Пиесата му "Името" ("Namnet") от 1995 г. също представя емоционално натоварена ежедневна ситуация - младо бременно момиче чака бащата на детето си, който закъснява. Напрежението се покачва заради усещането за несигурност и откъслечните реплики. Пиесата "Смъртоносни вариации" ("Dodsvariasjonar") от 2002 г. пък включва само едно действие, а сюжетът е посветен на момиче, което се самоубива.
Т.нар. магнум опус в прозата на Фосе е неговата "Септология" завършена през 2021 г. На 1250 страници романът се разгръща под формата на монолог в рамките на седем дни. Всяка част започва с едно и също изречение и завършва с една и съща молитва към Бог. Септологията е не само помирение със собствената съдба, но и елегия за починалата съпруга и размисли за успеха на художника.
Норвежецът Юн Фосе е лауреатът на Нобеловата награда за литература за 2023 г. Снимка: АП/БТА
Първата поетична книга на Юн Фосе е публикувана през 1986 г. Последната му стихосбирка е от 2021 г. и отново свидетелства за това колко е важна за него поезията - тя задава границите на неговия език.
През последните години Юн Фосе добави в дългия си списък от преводи и двама класически автори на поезия - Георг Тракл през 2019 г. и Райнер Мария Рилке през 2022 г.
Миналата година френската писателка Ани Ерно спечели Нобел-а за литература "за смелостта и клиничната прецизност, с които разкрива корените, отчужденията и колективните ограничения на личната памет".
Ерно стана 17-ата жена, удостоена с Нобелова награда за литература. Година по-рано отличието изненадващо беше присъдено на сравнително неизвестния тогава танзанийски писател Абдулразак Гурна.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}