Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Датската писателка, номинирана за "Грами" Анете Биерфелт: Нуждаем се от магически реализъм

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА

Датската писателка, номинирана за "Грами" Анете Биерфелт: Нуждаем се от магически реализъм

Анете Биерфелт споделя, че на сватбата ѝ в Дания преди години са звучали три български родопски песни

„Когато животът ти изпрати хипопотам“ на Анете Биерфелт е творба, написана на неповторим образен език и съчетала поетичното с екстравагантното (Снимка: Личен архив)

Доскоро датската писателка Анете Биерфелт (р. 1961 г.) е била известна в родината си като певица и автор на текстове на песни, спечелила редица награди и два пъти номинирана за "Грами", както и с интереса си към изобразителното изкуство - преди да напише първия си роман, който я превръща не просто в изгряваща, а в ярко светеща звезда на европейския литературен небосвод.

Източник: Издателство "Колибри"

Още

Португалският писател Фредерико Педрейра: В миналото са моите малки демони

Португалският писател Фредерико Педрейра: В миналото са моите малки демони

"Когато животът ти изпрати хипопотам" е историята на едно нестандартно датско семейство, проследена през три поколения. Ще се запознаете с дядото Ханибал, непоправим романтик, с любимата му, рускинята Варинка, здраво стъпила на земята, с дъщеря им, стюардесата Ева, влюбена в небето, и със съпруга ? Ян Густав, влюбен в гълъбите, както и с техните деца - Филипа с достъпа си до отвъдното и близначките: Олга певицата и Естер художничката.

В този роман се говори също, разбира се, за един хипопотам, но и за слон с главно С, за разполовени дами и седморъко ябълково дръвче, за куполи като луковици и много за Любовта на столетието, преследвана от всичките герои.

Освен това "Когато животът ти изпрати хипопотам" е творба, написана на неповторим образен език, съчетание на поетичното с екстравагантното. Творба, в която любимият носи любимата на ръце и крака, слоновете се свиват при прането, рапсодистът е човек, чийто живот се лее фриволно като рапсодия, героите ритуално си облизват лицата, за да изразят добрите си чувства, а любимата ругатня на Варинка е "игнорирай го този задник".

В рамките на Коледния панаир на книгата, с Анете Биерфелт разговаряме за националните литератури и преводите им, съотвено новият им живот в различен контекст, също така и за връзката между музиката и литературата, както и в какво се измерва успехът и има ли граници фантазията.

„Когато животът ти изпрати хипопотам“ на Анете Биерфелт е творба, написана на неповторим образен език и съчетала поетичното с екстравагантното (Снимка: Личен архив)

Купи книгата- Анете, смятате ли, че историята в дебютния ви роман, преведен вече на 19 езика, ще бъде преживяна по различен начин от читателите му в различни контексти?
- Отне ми много време, за да напиша този роман, през това време, разбира се, съм писала текстове за песни, занимавах се с различни творчески неща, но му дадох много, защото исках да напиша универсална история, а не датска история.

Затова и много хора в Дания казват, че това определено не е типичен датски сюжет. Най-малкото защото има много цветове, датската литература не е такава. В нея няма толкова много цветове. Тя е по-скоро минималистична.

Големите ни литературни майстори определено са минималисти в писането си, а аз съм по-скоро някъде в Южна Америка като начин на писане.

Написах книгата и си мислех точно това, че в Дания липсват книги в жанра на магическия реализъм.

Поканих хората не в приказка, но в паралена вселена, където могат да бъдат поведени от магическия реализъм и странните ситуации, защото в крайна сметка, ние хората всички сме странни и преживяваме странни неща.

Да ви призная, много се притеснявах дали ще намеря датски издател за нещо такова, но намерих!

Доскоро датската писателка Анете Биерфелт е била известна в Дания като певица и автор на текстове на песни, спечелила редица награди и два пъти номинирана за „Грами“ (Снимка: Личен архив)

Още

Каталунският писател Марти Жиронел: Бих искал един ден да видя Каталуния свободна

Каталунският писател Марти Жиронел: Бих искал един ден да видя Каталуния свободна

- Има ли място за магически реализъм на датския литературен пазар?
- Не. Но той определено има място сред читателите.

Смятам, че хората имат нужда от такива истории, които са отвъд времето и епохите.

Говорим за универсална история, а не за, да кажем, движението #metoo или някакви актуални неща, които коментират живота ни точно в момента.

Вечните истории на литературата са тези за човешките отношения.

В романа си съм включила много от нещата, в които аз самата вярвам: любовта към пеенето, към рисуването, към животните. В сюжета ми три поколения се срещат и живеят в една къща.

Всички те говорят езика на любовта, но може и да не се разбират за всичко, както е и в живота.

Понякога хората имат различен езики изразяват любовта си различно и ние трябва да се научим да ги разбираме.

- Смятате ли, че тези универсални истории "работят" над всяка националност и снемат границите? Аз по-скоро съм на мнение, че изкуствата са тотални и универсални и те не говорят на езика на географията.
- Определено, музиката е може би най-универсалното изкуство от всички!

Знаете ли, бях омъжена за кратко, много отдавна.

Сватбата ми беше фантастична. Знаете ли защо? Една моя приятелка пееше български песни в хорове от години.

Те изпяха три родопоски фолклорни песни на сватбата ми.

Това беше наистина невероятно, сякаш се отвориха врати и то на всякакви емоции.

Такъв е саундтракът на живота.

Реално, не би трябвало да разбирам тази музика, тъй като в Дания нямаме планини, а това бяха три песни от района на Родопите. В крайна сметка всички се просълзихме. Но музиката влиза в душите ни, затова тя е универсална, както и надеждата за голямата любов.

Доскоро датската писателка Анете Биерфелт е била известна в Дания като певица и автор на текстове на песни, спечелила редица награди и два пъти номинирана за „Грами“ (Снимка: Личен архив)

Още

Паоло Дженовезе: Все по-трудно е да оставаме заедно

Паоло Дженовезе пред Dir.bg: Все по-трудно е да оставаме заедно

- Всичко днес е много практично, смартфоните са ни в ръцете, а в същото време в романи като вашия можем да напуснем границите на реалността. Магията в живота ни днес не е много съществено нещо.
- Искаше ми са да отведа хората на място, където самите хора да се гледат, а не да гледат в телефоните си.

- Какво провокира историята, която разказвате и има ли общо семейството в романа с вашето?
- Да, това е моето семейство. Името на майката е различно, но всъщност описвам собствената си майка. Тя беше много красива и всъщност го знаеше.

Винаги си слагаше парфюм, донякъде бих я нарекла малко изкуствена, защото твърде много държеше на това как изглежда и държеше на парфюма над всичко друго, но в крайна сметка не написах история, в която да я представя като изкуствена жена, която гледа единствено това как изглежда, а да покажа една жена, която има друга перспектива за живота.

Освен това тя можеше да вижда много напред в бъдещето. Това, което ми казваше като малко момиченце, се сбъдваше.

Всичко това, което съм създала е "магическия хаос", в който живеех като дете в предградие на Копенхаген.

Там нямаше нищо поетично, беше грозно предградие, но майка ми беше абсолютно чудо, предпочиташе парфюм пред много други неща и ето, че това може да се случи. Изкуствата могат да трансформират хората. Това е най-важното нещо, което правят.

Доскоро датската писателка Анете Биерфелт е била известна в Дания като певица и автор на текстове на песни, спечелила редица награди и два пъти номинирана за „Грами“ (Снимка: Личен архив)

Още

"Виолета" на Исабел Алиенде: Силата на жените в размирни времена (откъс)

"Виолета" на Исабел Алиенде: Силата на жените в размирни времена (откъс)

- Трудно ли е да вземеш решението да напишеш роман, когато имаш солидна музикална кариера?
- 26 години се занимавах само с музика, включително имах номинации за "Грами".

Но разбира се, както възходи, съм имала и някакви "черни дупки" по време на кариерата ми. Имала съм фестивали в САЩ, на които съм пяла само на коне и понита, защото не е имало хора или са били около десетина човека.

Това никога не ме е интересувало особено.

Бих пяла и за конете.

Научих много неща, но животът се променя, когато започнеш да помирисваш славата.

Бих искала да живея само от писането на книги, сега романът ми е преведен на 19 езика, но за мен най-важното и водещо винаги е било това, че искам да споделя история, а не да правя кариера или да обслужа определена публика.

Още

Защо българите харесват магическия реализъм

Защо българите харесват магическия реализъм

- Чувала съм от известни музиканти, че няма значение дали свириш или пееш пред петима човека или пред пет хиляди. Каква е цената на успеха за вас и правят ли повечето артисти жертва преди всичко със себе си?
- Да, така е, и ги призовавам никога да не го правят, било то за пари или за кариера. Не бъдете жертви! Не забравяйте за кого правите изкуството си! Смятам, че трябва да има вътрешно желание да се разкаже някаква история и това да не става поради други причини.

- Намирате ли специална връзка между музиката и литературата?
- Да, определено, както и между рисуването. Музиката е навсякъде и в литературата, всеки един ред трябва да звучи като музика, а пък самата музика има и текст.

Романът ми е книга, която всъщност мога и да изпея. А пък в него има и толкова много цветове, които водят към рисуването.

Самата аз в ежедневието си често виждам цветове вместо предмети. За мен също така всеки един човек има цвят.

„Когато животът ти изпрати хипопотам“ на Анете Биерфелт е творба, написана на неповторим образен език и съчетала поетичното с екстравагантното (Снимка: Личен архив)

- Вярвате ли, че през четенето хората могат да виждат цветове?
- Надявам се да е така! Аз например гледам повече филми отколкото чета книги.

Филмите имат музика, цветове, диалог, имат всичко. Обичам да играя с истории, в които героите, както и в книгата ми, правят неща, които не са "модерни" спрямо останалите.

До голяма степен в живота ми също е така, правя нещата не, защото искам да съм в тренд или модерни, а защото някой се нуждае и те са просто такива, каквито са.

Купи книгата- Представяли ли сте си романа си на кино?
- Да, определено, много се надявам да се случи! Вече си представям всяка една сцена!

Надявам се скоро да се случи, имам някакви идеи, но вероятно ще отнеме години да се случи. Надявам се, че някой продуцент ще види скоро в книгата ми филм, много хора ми споделят, че това е прекрасен роман за кино.

Представям си го като "Амели" и "Кланът Тененбаум".

- Какво е за вас литературата?
- Литературата е начинът, по който се свързваме през думите.

Още в Библията е казано: "В началото бе словото".

Колкото емоции има в думите, толкова другите разбират нюансите на чувствата.

- Какво е за вас музиката?
- Музиката е нещо съвсем вълшебно и мистично. Там никой не знае на какво се дължи въздействието ѝ и това, че независимо от езика, може да ни накара да се смеем или да плачем. Велико изкуство.

Още

Дребната чилийка с голямо сърце

Дребната чилийка с голямо сърце

Още

Прости ли Габриел Гарсия Маркес на България?

Прости ли Габриел Гарсия Маркес на България?

Още

Най-хубавите приказки на Андерсен в ново издание

Най-хубавите приказки на Андерсен в ново издание

Още

Магическите илюстрации на Кантен Гребан в ново издание на Андерсеновите приказки

Магическите илюстрации на Кантен Гребан в ново издание на Андерсеновите приказки

Още

Габриел Гарсия Маркес бе почетен с уникална стъклена инсталация

Габриел Гарсия Маркес бе почетен с уникална стъклена инсталация

Още

Изложба показва писма от знаменитости до Габриел Гарсия Маркес

Изложба показва писма от знаменитости до Габриел Гарсия Маркес

Още

Гюнтер Грас - "необходимият грешник" с Нобелова награда

Гюнтер Грас - "необходимият грешник" с Нобелова награда

Още

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

Великият Ханс Кристиан Андерсен цял живот страда заради своята сексуалност

 

 

 

Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър

Дейвид Гарет: ICONIC е пътуване през времето и историята на музиката

Прочутият цигулар идва за два концерта у нас

Министърът на културата пред Dir.bg: С моя екип направихме първите, но много важни стъпки

Кръстю Кръстев разкрива направеното през мандата му като културен министър и назовава дългосрочните цели на министерството

Режисьорът Никола Бошнаков: "Моят чичо Любен" е доказателство, че за духа окови няма!

"Любо винаги се обличаше в дрехи, така че да е част от експозицията, канеше клошари за по една-две бири, които да са живата част от изложбата заедно с инсталациите с триизмерни фигури и картините", разказва режисьорът за финисажите на художника Любен Стоев