Неговото огромно творчество е интересно за поколения деца, юноши и възрастни от всички точки на света. Действието в романите му се развива в американския Запад, Мексико, Южна Африка, Хималаите и Ямайка.

Все интригуващи за въображението дестинации, където невероятни герои приключенстват със смелост и мъжество, посвещават се на каузи и водят битки в името на справедливостта.

Героичният дух на творбите му завладява сърцата и Майн Рид успява да стане един от най-четените автори на приключенски романи в Европа и Северна Америка от 19-и век, та до днес. Творбите му са преведени на много езици и продължават да ги преиздават.

Коне, диви животни, екзотична природа, морета и океани... Трудно е да се изброят всички детайли на богатия фон, върху който изгражда действието на романите си този невероятен писател - майстор на приключенията. Дарбата му да владее читателя се оказва толкова силна, че до днес Майн Рид е признат за един от най-популярните автори на приключенска литература.

Романа си "Ловци на растения" писателят посвещава на човека, който го вдъхновява още като момче да развива въображението си и с полета на мисълта да обикаля света. По-късно това го запалва да посети и преживее всичко, което като дете е чел само в книгите. Този човек е неговият учител - преподобният Дейвид Маки, който държал класическо училище в село Кейтсбрийдж. В рода на Майн Рид също има свещеник - преподобният Томас Мейн, негов прадядо, който се преселва от Шотландия в Северна Ирландия 70 години преди раждането на писателя.

В търсене на приключения Майн Рид напуска Ирландия при навършване на пълнолетието си и се отправя с кораб за Съединените щати. През януари 1840-а година пристига в Ню Орлиънс - най-големият град на робовладелския Юг.

След като изхарчва парите си, намира работа в една търговска фирма, прикриваща същинската си дейност - препродажба на "жива стока".

Отвратен от ставащото пред очите му, Майн Рид напуска фирмата я и се отправя на север. През първите две години от пребиваването си в Америка младият авантюрист сменя няколко професии, за да се издържа. След като пробва почти всичко, се запознава с индиански търговци и бели трапери и се включва в няколко техни експедиции.

Богатият жизнен опит, който натрупва, претворява в 28 романа за възрастни, сред които по-известните са: "Дяволския остров", "Квартеронката", "Ловци на скалпове", "Оцеола", "Приключения в пустинята", "Пръстът на съдбата", "Мексико, Мексико", "Ямайски марони", "Младите роби", "Конникът без глава", "Стрелците в Мексико", "Мексикански разбойници", "Златната гривна", "Пълзачи по скали", "Белият вожд", "Бялата ръкавица", "Гаучото гаспар", "Есперанса", "На лов за мечки" и др.

Романтикът Майн Рид напуска този свят на 22-ри октомври 1883-та година в Лондон. Навършиха се 140 години от неговата смърт.

Майн Рид е известен като британско-американски писател и голям почитател на лорд Байрон. Може да се каже, че е един от космополитите на 19-и век. Някои го наричат "трансатлантически" писател, защото успява да прекрачи всички географски граници и има почитатели в цял свят.

Мнозина го възприемат като авантюрист, но всъщност в това се състои и очарованието му като личност. Необикновеният му живот и дарбата му да пише го издигат до една от най-популярните личности в литературното поприще и до днес.

Рид има военно звание капитан, а е бил и шампион по крокет, дори автор на книга за този спорт.

Образован ли е бил, да се занимава с литература? На 16 родителите му го пращат да учи в Кралския университетски колеж в Белфаст, където най-високите му оценки билиа по математика, древни езици и риторика. Близките му се надявали да стане презвитериански пастор, но младокът изобщо не изпитвал влечение към богословието, и изобщо към вясакъв род "каноничност", поставяща граници на въображението.

След завършването на университетския колеж, известно време преподавал като частен учител в заможни семейства в родния си град Балирони, но животът в провинцията го отегчил до такава степен, че твърдо решил да напусне страната и да пътешества по света. С две думи - да види отблизо всичко онова, за което бил чел в книгите.

Близките му намирали идеите му за инфантилнии и безполезни, но това ни най-малко не му повлияло. Напуска бащиния си дом с бащини пари, но скоро след като те свършват, работел за да изкара пари за странстванията си. Въпреки образованието си, се наемал като продавач в магазин, после известно време бил пътуващ актьор, а след това му хрумнало да открие училище.

След всички тези опити да оцелява, успял и да посъбере малко пари, с които се включил в експедиция на траперите в прерията.

Литературната му кариера започва в Питсбърг, Пенсилвания. Първите си приключенски истории публикувал с псевдонима Пуър Сколър, в превод - Беден Ученик. През пролетта на 1843-та година се преместил във Филаделфия и започнал да пише стихове и разкази, които публикувал в различни издания. Написва и първата си пиеса - "Мъченик на любовта", поставена в местен театър.

Тласък в творчеството му дава една знаменателна среща - с писателя Едгар Алън По в Тексас. Тази среща му показала нови хоризонти. През есента на 1846-а година заминал за Ню Йорк и там започнал работа в редакцията на "Spirit of the Time".

През същата година, обаче, започнала войната между САЩ и Мексико. Рид изоставя литературния живот и се присъединява към Първи нюйоркски доброволчески пехотен полк като младши лейтенант. С кораб отплавал за бреговете на Южно Мексико. След няколко седмици обучение участвал в бойните действия и се проявил с храброст. В почивките между боевете пишел статии, които изпращал на изданието, за което работел. Тези статии са известни като "Записки на стрелеца" ("Sketches by a Skirmisher").

Рид участвал в много исторически битки, като обсадата на Вера Крус. При един от щурмовете, обаче, за крепостта Чапултепек, бил тежко ранен и загубил съзнание на бойното поле. В някои американски вестници дори излязла новината, че е загинал. Семейството му получило известие за смъртта му от военните. Междувременно намират "мъртвия" Рид и го настаняват в болница. В завръщането му у дома участвал лично бащата на бъдещия американски президент - Теодор Рузвелт Старши.

След излекуването си Майн Рид остава няколко месеца в Мексико, радвайки се на оцеляването си и на красивата природа. Въпреки че бил повишен в чин капитан за проявената храброст, се отказал от военна кариера и подал оставка. Раната в крака му ще го мъчи цял живот.

Няколко месеца след престояв в болницата, прекарал в Охайо, в дома на приятел - журналиста Дон Паят, където написал първия си роман - "Стрелкова част" (1850, Лондон), посветен на Мексиканската война.

През 1849-а Рид заминава за Ню Йорк, където събира доброволци в помощ на европейските революции от 1848-1849-а година. За жалост, групата закъснява с подготовката си и междувременно революцията в Париж е потушена. Майн Рид заминава за Северна Ирландия и там написва втория си роман - "Ловци на скалпове" (1851 г.).

Придобил известен опит с издаването на романи, Майн Рид се спира на издател в Англия и се премества да живее там. Издателят Дейвид Боуг предлага на Майн Рид да напише серия приключенски романи за деца, и писателят се съгласява. Така се ражда второто направление в неговото творчество - книгите му за деца. Майн Рид написва общо 22 повести за деца и юноши и 28 романа за възрастни.

През 1854-та година писателят се жени за английската аристократка Елизабет Хайд, дъщеря на неговия издател. Тя е много по-млада от него, но двамата остават заедно, предани един на друг, до смъртта на писателя.

В началото на 60-те години на 19-и век капитан Рид и госпожа Рид се заселват в Джерардс Крос, малко село в Бъкингамшър, където писателят обичал да се появява на публични места с военната си униформа. Там Рид станал известен и с широките си пръсти - харчел парите си, без да мисли за бъдещето. Лишен от всякакво чувство за спестовност, стига до финансова криза.

Когато през 1866-а година решил да построи къща, затънал в още по-големи дългове, достигайки прага на банкрут. Спасило го издаването на романа "Конникът без глава". Авантюристът, обаче, се впуснал в нова рискована крачка - основал собствен вестник - "Литъл Таймс", който просъществувал кратко и погълнал и останалите му малко пари, преди напълно да фалира.

Майн Рид преглътнал и тези неуспехи, и отново обърнал поглед към Америка. Надявал се там да възстанови предишната си слава и финанси. По онова време в Америка били на мода книжки "за десет цента" - кратки историйки с не особено сложен, но интригуващ сюжет. Ярките им корици привличали вниманието на купувачите и се харчели много.

Майн Рид написва цяла серия кратки романи за едно американско издателство. Сред тях са "Плантаторът-пират"("Островът на дявола"), "Жълтият вожд"("Синият Дик") и др.

През май 1868-а Майн Рид приема американско гражданство, за да може да получава пенсия като инвалид от Мексиканската война. Бездруго вече не се чувствал добре със здравето, прекарвайки доста периоди в болница. Изтощен от болките в крака, предпочитал спокойния живот в провинцията. Двойката Рид се връща в Англия.

Няма сведения защо капитан Рид прекарва няколко месеца в психиатрична клиника, но се предполага, че е бил пристрастен към болкоуспокояващи.

В края на 1874-та здравето му отново рязко се влошава. Старата рана от войната го мъчи не само с болка, но и с абцес, който заразява кръвта му. Близо половин година трае лечението, но постоянната болка хвърля писателя в лапите на наркотиците.

Инвалидността му го измъчва до края на дните му. Дори и патериците не му помагали да превъзмогва болката при ходене.

Въпреки че бил чутовен работохолик, за кратък период от време престанал да пише. Хваща се за перото отново, заради пари за лекарства и болкоуспокояващи. Написва романа "Ловци на мустанги" , но парите от него бързо свършили. От безпаричие предложил на издателство чужд роман, който редактирал. Опитал се да го издаде като свой, но в Англия го разкрили. Под измислено заглавие го публикували във Франция. Става дума за романа "Вождът със златната гривна".

Автор на адаптирания френски превод бил писателят Паскал Грусе, издал съвместно с Жул Верн романа "Корабокрушенецът от "Цинтия".

Всичко това не изглежда достойно за престижен автор като Рид, но издава доколко болестта му го довежда до отчаяние в онзи период. Интересувал се от писането само дотолкова, доколкото му носело пари за лекарствата. Иначе предпочитал просто да си седи в малката си ферма на село.

Оплакнвал се, че болката буквално му "изпива мозъка". През 1883-та е напълно прикован на легло. И изведнъж старата страст към писането се завърнала. Започва да пише спомени за Мексиканската война. Въпреки влошеното си здраве, пишел неуморно до смъртта си. Умира в осем вечерта, докато работи.

Котва, сабя и стих красят надгробната плоча на този невероятен човек, който кара въображението на читателя да пътува по непознати земи и да се среща с необикновени герои; да съпреживява с тях необикновени ситуации и опасни моменти.

 

"Може да е бил авантюрист, но полезен за човечеството!", казва един критик. "Младежта в Англия и Америка нямаше по-добър приятел от капитан Майн Рид", пишат и английски, и американски вестници по повод смъртта на писателя.

Цели шест години след смъртта на Майн Рид продължават да издават непубликувани негови творби. Този неуморен работохолик не успял да публикува всичко свое приживе. Затова човек се чуди на онзи случай с редактирания чужд роман... Очевидно тогава просто сякаш е бил в някакво състояние на пълно отчаяние от болестта си.

Майн Рид е като гуру за хората с пътешественически дух. Дали ще ви отведе при перуанско семейство сред Амазонската пустош, на ловджийски шумен празник, при Белия вожд в Северна Америка, или из дивите плата на Южна Африка - все едно, навсякъде е толкова интересно с разказвач като него. Четейки, се пренасяш там като участник в събитията и съпреживяваш необикновения живот на героите му. По суша, по море, или в джунглата, далеч от цивилизацията, се учиш да следваш суровите закони на оцеляването.

Самият Майн Рид преминава през толкова възходи и падения: през богатство, но и през банкрут; през храбри битки, но и през душевни катарзиси. Изпитал е почти всичко, видял е толкова много, че има пълно право да разказва от първо лице. А онова, което не е видял лично, е допълнило въображението му и писателският му талант.

Ако оживеят героите му - Дивата ловджийка, Морското вълче, Горските рейнджъри, Квартеронката, Големия скуотър, Депар авантюриста, Оцеола и много, много други, ще се насели цял един невероятен свят от такива ярки и горди типажи, че в тяхната компания ще се почувстваме окрилени и ние, обикновените читатели. Ще си представим как се борим с тигри, пълзим по скали в Хималаите, или гостуваме като равни на Вожда на герилите. На кого не му се иска поне веднъж в живота си да бъде герой?!

Майн Рид докосва точно онази скрита струна във всеки от нас, която настройва най-дръзките ни пориви в готовност за приключения и вълшебства. И постига това само с удивителното си перо на невероятен разказвач. Той - великолепният капитан Майн Рид.

Еми МАРИЯНСКА