СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА
Една американка в Китай: Предпочитам мръсната кожа пред мръсната душа
50 години от смъртта на Нобеловия лауреат за литература Пърл Бък
Автор : / 11297 Прочита 7 Коментара
Пърл С. Бък (1892 - 1973), с деца в Welcome House, Green Hills Farm. Welcome House е домът на Бък и базата на агенцията за осиновяване "Pearl S. Buck International" / Снимка: Getty Images
Пърл Бък е американска писателка, родена на 26-и юни 1892-ра година в Хилсбъро, Западна Вирджиния, която през далечната 1932-ра година става носител на "Пулицър", а през 1938-а е наградена с Нобелова награда за литература, "за многостранното, наистина епично описание на живота на китайските селяни и за биографичните й шедьоври".
Пърл Бък е член на Американската академия за изкуство и литература.
А защо Нобеловият комитет визира в мотивите за наградата й китайските селяни? - Пърл е дъщеря на мисионер в Китай и живее много години в тази страна.
Още докато учи в колежа "Miss Jewell's School", тя става свидетел на расистки нападки и това изостря погледа й към социалните и политическите проблеми на Изтока. Расте като еманципирана млада жена, която се бори за равенство, срещу расовата дискриминация, ксенофобията и сексизма.
През 1911-а година заминава за САЩ, завършва колеж в родната й Вирджиния, а години по-късно и университета "Корнел".
През 1914-а, след като завършва колежа, отново се връща в Китай, омъжва се за мисионера Джон Бък, от когото идва фамилията, с която става известна. Докато е омъжена за Бък, близо 20 години посвещава на мисионерство.
Разводът й с първя й съпруг я разделя от тази дейност, а също и с Китай.
През 1935-а година Пърл Бък се омъжва за издателя си Ричард Уолш и завинаги напуска Китай, за да се установи в Америка, където остава до края на живота си.
Пърл Бък, ок. 1935 г. / Снимка: Getty Images
Но дори и в Америка Пърл Бък продължава да описва живота на хората от Изтока и именно тези нейни творби в жанровете исторически роман и автобиография, й донасят световна слава.
Още първият й роман - "Източен вятър, западен вятър" (1930), бил преиздаден три пъти. Вторият - "Благодатна земя", бива отличен с "Пулицър" през 1932-а. Шест години по-късно Пърл Бък става Нобелов лауреат. Пърл Бък е автор на 80 творби, проникнати с обич към хората и борба за преодоляване на границите и расовите различия.
Писателката умира на 6-и март 1973-та година от рак на белите дробове, на 80-годишна възраст.
Навършиха се 50 години от нейната смърт.
Моминското й име е Пърл Комфърт Сидънстрайкър, а фамилията й по мъж от първия й брак с Джон Бък, остава като неин псевдоним.
Както вече споменахме, тя получава стабилно образование: първо учи в Шанхай, след това завършва психология в женския колеж във Вирджиния, а по-късно и Корнелския университет в САЩ, където получава магистърска степен по литература през 1927-а година.
В Китай първо започва работа като учителка в мисията, а след университетската си специализация преподава английска и американска литература в университета в гр. Нанкин.
Първите й авторски произведения са статии за живота в Китай, публикувани в американски списания. Вторият й роман - "Благодатна земя" е награден с "Пулицър" през 1932-ра година. Той е написан в стила китайско народно творчество и критиците мотивират наградата с оценката, че прилича на "притча за човешкия живот".
След успеха на "Благодатна земя", Пърл написва още два романа, като негови продължения: "Синове" (Sons, 1932) и "Синът на Тигъра" (A Hose Divided, 1935). Така се оформя една трилогия, публикувана цялостно през 1935-а година, под заглавието "Земна къща".
Професионалната кариера на Пърл Бък трае близо четири десетилетия, през които тя твори неуморно като писател и борец за човешки права. Написва и биографии на родителите си-мисионери: "Войнственият ангел" и "Заточеникът", издадени през 1936-а година, както и своята автобиография.
Автор е също така на няколко радиопиеси, на много книги за деца и на различни преводи от китайска класическа проза, събрани в изданието "Всички хора са братя".
Сред познатите у нас нейни творби са: "Източен вятър, западен вятър", "Нови божества", "Павилион за жени", "Императрицата", "Вечното чудо", "Благодатна земя", "Библията: Старият и новият завет по Пърл Бък", "Небето над Китай", "Мъже и жени" и др.
Пърл Бък е наистина една изключителна жена. Жена, изпреварила своето време. Освен писателка, тя е неуморим борец против социалното, расово и полово неравенство.
Тя е човекът, който има огромен принос за опознаването на народопсихологията, бита и културата на Китай от американците. Родителите й я завеждат в тази страна, когато тя е 3-месечно бебе. Пърл винаги казвала, че "сякаш се е родила там". На 17 става доброволка в "Златната врата" - убежище за китайски робини и проститутки в Шанхай. Там се сблъсква с тежката съдба на тези жени и узрява за своята мисия като творец и човек.
С първия си съпруг Джон Бък живее в бедна селска провинция. По време на брака им се ражда дъщеря им Карол. Раждането е трудно и се налага да й направят хистеректомия - Пърл завинаги се прощава с мисълта, че може да има друго дете. Това я наранява дълбоко, но както по-късно ще признае - за да се вдигне на крака и да продължи да твори, намира спасение в мъдростта на Изтока и в хората наоколо - обикновени китайски селяни.
Тя черпи от тяхната сила, за да укрепне и един ден да се бори с тази сила заради тях.
Съдбата й готви нов тежък удар - единствената й дъщеря Карол се оказва умствено изостанала. Трябва да преоделее и това, докато преподава с нежност и усмивка на китайските деца от мисията, в която преподава.
В романа си "Павилион за жени" ще открием една любяща Пърл Бък, която ни разкрива в колко дребни неща може да се прояви силата на човешкия дух. До края на живота си Пърл Бък не престава да се бори за правата на малцинствата и жените.
С дъщеря си Карол / Снимка: Getty Images
Писателката е сред основателите на първата международна агенция за осиновяване на деца от смесени раси. През 1964-та година, за да окаже подкрепа на американските деца, които не отговарят на условията за осиновяване, Пърл Бък основава и фондация - "Pearl S. Buck", която осигурява спонсорство на хиляди деца в няколко азиатски страни.
Жена, кандидат за осиновител, в центъра към фондацията на Пърл Бък / Снимка: Getty Images
Известността на Пърл Бък като писател привлича вниманието на американското общество върху расизма, сексуалната дискриминация и съдбата на деца, родени от азиатки и американски войници на служба в Азия. По тези болезнени теми дръзват да пишат малцина - Пърл Бък е сред тях.
"Животът без идеализъм е празен. Ние или се надяваме, или умираме от глад", казва Пърл Бък, и целият й живот сякаш се съдържа в тази фраза.
Тя е нейното житейско кредо.
Пърл Бък - цитати:
"Не се осланям на настроения. Нищо не можеш да постигнеш така. Умът трябва да знае, кога да се захване за работа."
"Добрият брак е този, който позволява промяна и развитие на индивидуалностите, както и на начина, по който те изразяват своята любов."
"Не можеш да принудиш себе си да чувстваш нещо, което не чувстваш, но можеш да постъпиш правилно, въпреки чувствата си."
"Любовта умира едва когато развитието спре."
"Да намериш наслада в работата означава да откриеш извора на младостта."
"Предпочитам мръсната кожа пред мръсната душа."
"Престорената отстъпчивост е винаги по-силна от явната съпротива, а бързото признаване на грешката е вече доказателство за неоспоримата правдивост в останалите действия."
"Някои майки повече целуват, други повече се карат. Обичта им е една и съща. Повечето майки целуват и се карат едновременно."
"Никой, който винаги е бил свободен, не може да разбере ужасната и очарователна надежда за свобода на тези, които не са свободни."
"Този, който се опитва да живее сам, няма да успее като човешко същество. Неговото сърце вехне, ако не може да сподели с друго сърце. Умът му се свива, ако чува само ехото на собствените си мисли и не намира друго вдъхновение."
"Да намериш наслада в работата, означава да откриеш извора на младостта."
"Всичко е възможно, докато не се окаже невъзможно. Дори невъзможното е невъзможно само засега."
"Гладът прави всеки човек крадец."
"Само любовта може да събуди любов."
"Когато добрите хора в една страна спрат своята бдителност и борбеност, тогава злите хора надделяват."
"Когато хората унищожат старите богове, намират нови, които да заемат техните места."
"Да ядеш хляб без надежда, пак е гладуване до смърт."
"Хората губят малките радости в преследване на голямото щастие."
"Истинският тест за цивилизацията е как се отнася към безпомощните си членове."
"Богатите винаги се страхуват."
"Истината е винаги вълнуваща. Казвайте я тогава. Светът е глупав без нея."
"Ако искаш да разбереш днешния ден, трябва да търсиш във вчерашния."
"Бог, ако има Бог, не би избрал един човек пред друг, или един народ пред друг."
"По-добре хората да бъдат гладни и свободни, отколкото сити и с окови."
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}