МУЗИКАЛНИ ИКОНИ
Нина Симон: Гласът на Движението за граждански права в САЩ
Свободата е липсата на страх, казва известната американска певица и пианистка
Автор : / 3518 Прочита 1 Коментара
Нина Симон, Великобритания, 1979 г. Снимка: Getty Images
Няколко континента носят в себе си частица от известната американска певица и пианистка Юнис Катлин Уеймън, известна като Нина Симон. Тя напусна този свят на 21 април 2003 година в Кари льо Руе, Франция, а прахът ѝ бе разпръснат в няколко африкански страни.
След себе си Нина Симон остави не само легендарна музика, но и частица от бунтарския си дух.
Тя е родена през 1933 година в Трайън, Северна Каролина, в бедно афроамериканско семейство с осем деца. Започва да свири на пиано, когато е едва на 4 години. Първите ѝ публични музикални изяви са в местната църква.
Нина Симон, 1968 г. Снимка: Getty Images
На 12 години тя вече изняся концерт с класическа музика. По-късно ще сподели, че по време на събитието родителите ѝ се настаняват на първия ред, но трябва да се преместят по-назад, за да направят място на белокожи. Тогава Симон отказва да свири, докато семейството ѝ не заеме отново първоначално избраните си места.
Освен първата си голяма музикална изява, на 12 години Симон вече заявява категорично и позицията си срещу расизма в Съединените щати - тема, която по-късно заема голямо място и в творчеството й.
Заедно с други икони като Мартин Лутър Кинг-младши и Малкълм Екс, тя взема участие и в редица демонстрации и става известна като "гласът на Движението за граждански права".
В началото на своята кариера Нина Симон е известна като изтънчена пианистка. Тя пристига в Ню Йорк в края на 1958 г., като не затвърждава репутацията си в Харлем, а в клубовете на модерния и сравнително междурасов Гринуич Вилидж. Репертоарът ѝ обаче се състои от изпъленения, микс от джаз и фолклор, с класически нотки, което прави невъзможно стилът ѝ да бъде ясно класифициран.
На вече по-зряла възраст Симон се включва и в активисткото движение за правата на чернокожите - акт, от който по-късно самата тя ще изрази разочарование, защото мечтаната революция така и не се случва.
"Не е нужно да живееш до мен. Просто ми дай равенство."
Това е една от най-емблематичните фрази на Нина Симон. И една от най-големите ѝ битки.
Най-бунтарската песен на Симон по темата, „Mississippi Goddam“, е вдъхновена от атентата в баптистка църквата в Алабама през 1963 г., при който загиват четири чернокожи момичета - Ади Мей Колинс, Карол Дениз Макнейр, Карол Розамънд Робъртсън и Синтия Дион Уесли. Тогава е убит и активистът Медгар Евърс.
Отнема около час на Нина Симон да напише „Mississippi Goddam“, вдъхновение за която получава от мъжа си, който е бизнесмен, пише New Yorker. Изданието отбелязва, че песента има весела мелодия, която е в ироничен контраст с думите. Нина Симон я изпълнява по време на известния марш от Селма до Монтгомъри на Мартин Лутър Кинг.
Другите ѝ по-известни изпълнения, вдъхновени от борбата срещу расизма са "Young, Gifted and Black" и "Four Womеn".
Разположена върху ясен, среден темп, тя ни представя четири силни цветнокожи жени, всяка от които описва себе си от първо лице и предава личното си страдание, пише The Guardian за "Four Womеn". Това е странна песен, като се има предвид нейната структура и липсата на припев, коментира още изданието.
Тъгата от неосъществените идеи и чуството, че е недооценена (заради цвета на кожата си), които съпровождат Нина Симон през целия ѝ живот, са предствени най-красноречиво в документалния филм “Какво се случи, мис Симон?” (What Happened, Miss Simone?). Лентата разкрива още, че Симон била физически и психически насилвана от съпруга си и мениджър Андрю Страуд.
Самата тя споделя, че през цялата си кариера се чувствала истински свободна само няколко пъти по време на свои концерти.
Нина Симон страда от биполярно разстройство, за което разбира едва през 80-те години, въпреки че болестта се появява за първи път през 1967 г., няколко години след раждането на дъщеря ѝ Лиза Селест Шроуд.
Смята се, че именно на биполярното си разстройство са се дължали редица словесни изблици на Нина Симон на сцената - особено срещу бели посетители на концертите ѝ.
Нина Симон и дъщеря ѝ Лиза през 1968 г. Снимка: Getty Images
Въпреки че е издала повече от 40 албума и има 15 номинации за “Грами”, Симон няма хит, заел първото място в класация. А едно от най-популярните ѝ изпълнения си остава „I Loves You, Porgy“, който заема второ място в R&B класациите на САЩ през 1959 г. Това е и онази песен, която дава началния тласък на кариерата на Симон.
Въпреки липсата на хит номер едно, Симон заема своето голямо, достойно място в света на соул, джаз и блус музиката. А творчеството ѝ е вдъхновило редица съвременни изпълнители, сред които Кание Уест, Трейси Чапман, Конча Буйка и Лорън Хил.
Йоана КРЪСТЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}