Новината, която научи светът, че е починал Чък Бери - иконата на рокендрола, е неоспорим факт. Но защо светът не иска да приеме, че е съвсем нормално един човек, достигнал до почтените 90, да умре?! - Причината е проста: с Чък Бери си отиде една епоха, която носталгично продължава да вълнува цели поколения, родени и отраснали с тази музика.

Едуард Андерсън Бери - Чък Бери, както всички го наричаха, е един от първите музиканти, завоювали си място в Залата на славата на рокендрола. Наградата, "Грами", с която е отличен, е незначителен щрих в славната му биография, защото никаква материална награда не може да превърне някого в идол, ако публиката сама не го е избрала за такъв. Чък Бери е един от най-обичаните музиканти още от 50-те години на миналия век. Той не само свири, но и играе на сцената, с присъщия си "черен" темперамент, който му спечелва прозвището "Лудите крака" .

Малцина знаят, че виртуозът на китарата е бил...фризьор. Захваща се да работи като музикант из клубовете, за да закърпи бюджета на семейството си. През 1955 г. записва култовата "Maybellene", която веднага се превръща в хит.

Случва се нещо още по-невероятно - черният китарист става идол на бялата младеж. Песните му са достъпни и звучат искрено. Чък е героят на цели 3 десетилетия - до 70-те години на миналия век. Следват почти 4 десетилетия затишие, и ето че в навечерието на издаването на албума си "Чък", музикантът почина, без да дочака аплодисменитте на феновете си.

В отвъдното са вече и много музиканти, за които той бе идол и учител. От Чък са се учили повечето от най-изявените групи на последния век: "Бийтълс", Ролинг Стоунс", "Бич бойс", музиканти като Ерик Клептън и Джери Ли Люис. "Мистър Рокендрол, както го нарича Ринго Стар, сигурно вече си е запалил мотора на оня свят, защото той беше не само най-големият китарист, но и най-лудият рокер", казва за покойния Чък бившият бийтълс.

Великият музикант, певец, композитор и текстописец Чък Бери е израснал в религиозно семейство на баптисти. Баща му бил свещеник, а майка му - учителка. Семейството обаче живее в квартал на чернокожи, където постоянно се случват улични свади и грабежи. Чък също е буен младеж. Още в младостта си е арестуван за въоръжен грабеж. Осъждат го и лежи в затвора цели 3 години. Излизайки от затвора, отива да работи в един автомобилен завод. По всичко изглежда, че уж се е укротил.

Жени се и му се ражда щерката Дарлин. Чък работи неуморно и дори успява да купи за семейството си собствен дом. Бил много горд, че е постигнал това с труд, по съвсем законен начин. Именно в онези щастливи години Чък се захваща сериозно за китарата. Няма да повярвате, че е бил самоук - четял книги, за да се самообразова по теория и слушал записи на добри музиканти. Тръгва да свири в различни клубове в родния си Сент Луис.

По онова време е едва на 26, но вече има семейство, дом и работа, и се чувства отговорен. Когато за пръв път стъпва на сцена, свири блуз, но усеща, че това не е "точно неговата" музика. Скоро променя стила си - започва да свири балади, в стил кънтри. През 1953 г. възглавява групата на Джони Джонсън, която свири в "Космополитен". Чък Бери се изявява в програмата на клуба не само като музикант, но и като водещ и хуморист - забавлява публиката и скоро тя му се отблагодарява като изпада във възторг още с появата му на сцената. Славата на виртуоза-"смешник" почва да расте.

Той самият продължава да носи две дини под мишница - работи и денем и нощем, за да издържа семейството си, и това го изтощава до предела на силите му. Имал огромно желание да се отдаде само на музиката и да запише собствен сингъл, но не знаел как може да осъществи това. И ето че късметът му се усмихва. Записал няколко песни, които занесъл на Леонард Чес. Именно той е човекът, който избира "Maybellene". Тя слага началото на бляскавата кариера на Чък Бери. Сингълът бил продаден в тираж над 1 милион екземпляра. Песента заела първото място в американския хит-парад. Не закъсняват и предложенията за нови, високохонорувани парчета под авторството на Чък. "Той буквално ги съчиняваше като че се забавляваше да произвежда хитове!

Музиката бе в кръвта му", пише един музикален критик. Текстовете на песните на Чък се отличават с необикновени сюжети, чувство за хумор и ирония, и хората буквално се влюбваха в тях и ги наизустяваха", пише той.

Чък сам се захваща и с менажирането на плочите, които издава. Ориентира се към солова кариера. Наемал групи и ги ползвал за записите си, като ги хонорувал, без да се обвързва с тях. "Плащаше им невинаги справедливо, но за повечето от тези музиканти бе чест да свирят за него!..", пише в американската преса. 50-те и 60-те години на миналия век са буквално "златно" време за Чък. Скоро го забелязва и киното. Канят го да участва във филма "Рок, рок, рок" и "Дай Джони, дай". Чък Бери участва в гастролите на Бъди Холи и Джери Ли Люис. Започва да заработва колосални суми, с които открива нощен клуб в Сент Луис, а на семейството си прави подарък ... парк.

"По едно време славата на Чък беше равна с тази на Елвис, и също като него и той пръскаше пари!..", разказва музикант, свирил в една от "хоноруваните" от Чък групи. На върха на славата си, през 1959 г. Чък Бери отново е арестуван. Делото било свързано с някаква проститутка, бивша гардеробиерка в клуб. Чък й "помогнал" да замине зад граница, за да заработва пари с "професията" си. За властите това е чиста проба сводничество. Осъждат го на 5 години лишаване от свобода и глоба от 5 000 долара. Чък наистина е тикнат в затвора, където преседява 3 години. И зад решетките, обаче, продължава да твори. Именно там написва хитовете си "Nadine" и "Promised Land". Излизайки от затвора, сключва контракт с "Меркюри Рекърдс" и парите идват отново. За кратко време пуска на пазара два албума.

В един момент обаче решава, че "Меркюри Рекърдс" не са особено удачни за кариерата му, и набързо ги сменя с "Чес Рекърдс" на братята Чес. Пуска няколко сингъла, а "My Ding-A-Ling" става абсолютен хит на пазара. Песента буквално звучи навсякъде. Чък Бери се впуска в ново приключение - трескаво организира грандиозни концерти в цял свят, та дори и в страни от бившия соцлагер. Увлечен в тази си дейност, "забравя" да си плаща данъците в Америка. Заради "пропуска", отново го привличат към съдебна отговорност. И отново го осъждат - на 4 години затвор и общественополезен труд. Няма начин, трябва да прекъсне концертната си дейност.

Славата му обаче ни най-малко не се засенчва от противообществените му прояви.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Неговата песен "Jonny B. Goode" отлита в Космоса, заедно с космическия кораб "Вояджър". През 1987 г. музикантът издава автобиографичната си книга. Паралелно с това отново е напът да си има разправии с властите - няколко жени се оплакват, че в тоалетните на клуба му "Bluberry Hill" има видеокамери. Този път Чък няма намерение да лежи отново, като "разнообрази" затворническото си досие с воайорство, и просто се разплаща с обидените дами, за което се изръсва с милиони долари.

Така, в непрестанни "мрачни" екшъни, в светлината на огромната си слава, този "талантлив хулиган" доживя до 90, "благословен и обичан и от Бог и от хората", въпреки лудориите си. "С Чък си отиде една епоха!..", клатят тъжно глави вече поостарелите "момчета" с китари и "луди крака" от златните години на рокендрола.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Еми МАРИЯНСКА