ФЕСТИВАЛНИ АКЦЕНТИ
Какво е вълнувало младото поколение в Китай през 90-те?
Анимацията "Art College 1994" на китайския режисьор Лиу Дзин е в състезателната програма на Берлинале
Автор : / 1441 Прочита 1 Коментара
Кадър от анимацията Art College 1994, която е в състезателната програма на Берлинале (Снимка: Berlinale.de)
В състезателната програма на фестивала Берлинале тази година има две анимации - едната е "Art College 1994" на Лиу Дзин, другата е японската анимация "Сузум" на Макото Шинкай.
Впечатляващо е, че Берлинале отваря толкова широко обятията си за азиатската анимация, особено за добри и качествени продукции като тези два филма.
Анимето "Сузум" на японския аниматор Макото Шинкай (Източник: Berlinale.de)
"Сузум" прилича повече на аниме и разказва за 17-годишно момиче, което среща мистериозен мъж, с който се опитват да спасят Япония от опасна заплаха.
Екипът на Art College 1994 в залата за пресконференции на Берлинале (Снимка: Юлия Владимирова)
"Art College 1994" сякаш е по-вълнуващата анимация, защото представя живота, надежите, мечтите, вълненията на студенти в колеж по изкуство в Китай през 90-те години.
Самият режисьор Лиу Дзин сподели пред журналистите, че той е част от това поколение тогавашни младежи и до голяма степен е преживял всичко това, което с екипа му са създали във филма.
Аниматорът сподели пред Impressio, че филмът му е отнел близо четири години, тъй като е заложил на изцяло ръчно рисуване на филма с много малко компютърни ефекти.
Филмът бе представен от целия му екип на пресконференция в четвъртък.
Екипът на Art College 1994 в залата за пресконференции на Берлинале (Снимка: Юлия Владимирова)
"Art College 1994" e рисувана поезия във филм, изпълнена с мечти и романтика, но и тъга.
Там хората се питат какво им предстои, ще станат ли добри артисти - художници, музиканти? Задават си въпроса "Що е то изкуството и кога наричаме нещо изкуство?". Също така: кой казва кое е изкуство и кое не?
Китайската анимация е с екип от изцяло млади хора.
Интересни акценти от филма са идолите на младите художници в арт колежа - по стените на общежитията, където живеят в стая по трима или четирима, има плакати на Силвестър Сталоун, Айнщайн, Мерилин Монро, Кърт Кобейн, а самият филм започва с цитат от Джеймс Джойс.
Студентите водят разговори като как писоарът на Марсел Дюшан се е превърнал в изкуство? Говори се за философия и западни музиканти.
На наш въпрос как тези идоли са се трансформирали по-късно и какви са поп идолите на следващите поколения в Китай, режисьорът-аниматор Лиу Дзин сподели:
"Ние бяхме абсолютно погълнати от тази поп култура тогава. Внасяха се нелегално касети и дискове, слушахме и за нас това беше всичко. Днешните поколения обаче има лесен достъп до всякаква поп култура и не мисля, че вече тя се дели на западна и незападна, тъй като Китай е част от глобалната карта на света. Светът е глобален и поп културата също така"
Попитахме екипа на анимацията и по какъв начин филмът се коментира в Китай, има ли дискусия за него и ако да - каква е тя?
"Филмът има своите почитатели и разбира се хора, на които не им харесва. За мен това е хубаво, тъй като смятам, че филмите трябва да предизвикват полемика и разговор. Да има противоречиви дискусии означава, че хората говорят за него."
Кулминацията на Берлинале предстои в събота вечер, когато ще бъдат връчени Златната и Сребърна мечка!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}